site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 януари в историята

19 януари 2024 г., петък, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески.
   
На този ден в България:

1932 - Първи полет на биплана "ДАР-6" от летището в Божурище. Самолетът, конструиран от инж. Цветан Лазаров, е предназначен за начална подготовка на пилоти и за тренировка във фигурен пилотаж. Това е неговата първа самостоятелна работа като авиоконструктор. Независимо от отличните си летателни качества, простота и технологичност на конструкцията, "ДАР-6" остава само като прототип. Серийното му производство неколкократно се отлага, докато накрая изобщо не започва, но служи по-късно като база за създаването на ДАР-9 "Синигер".

1988 - В Москва, СССР, е подписана Спогодба между правителствата на България и СССР за създаване на Български културно-информационен център в Москва. До м. март 2011 г.  центърът се намира на "Ленинградский проспект" 20. На 24 май 2011 г. в Москва, Русия, е подписано Споразумение за сътрудничество между Българския културно-информационен център  и Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература "М. И. Рудомино", по силата на което центърът продължава своята дейност в сградата на библиотеката.

1989 - В София президентът на Франция Франсоа Митеран се среща с представители на българската научна и художествено-творческа интелигенция по време на държавното му посещение в България по покана на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (18-19 януари 1989). Това е първото посещение на държавен глава на Франция в България. На "историческата закуска" (8:40-10:05 ч.) в посолството на Франция в София Франсоа Митеран  разговаря с 12 интелектуалци, сред които шест са представители на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България - Желю Желев, Блага Димитрова, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Светлин Русев, Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Алексей Шелудко, Радой Ралин, Стефан Продев, Николай  Василев и Копринка Червенкова. Освен президента в срещата участват министърът на външните работи на Франция Ролан Дюма, посланикът на Франция в България Бертран дьо Гилем дьо Латайад и културното аташе на посолството на Франция. В началото присъстват около 30 френски журналисти, които непосредствено преди разговора напускат залата. На срещата са разисквани проблеми на общественото развитие в България.

1992 - Произведен втори тур на първите преки президентски избори в България. Първият тур е на 12 януари 1992 г. От имащите право на глас 6 857 942 души в изборите на втори тур участват 5 206 226 души (75,92 процента). Желю Желев и Блага Димитрова, издигнати от Съюз на демократичните сили, са избрани за президент и вицепрезидент на България с 2 738 420 гласове (52,85 процента).  Велко Вълканов  и Румен Воденичаров, издигнати от Инициативен комитет, получават 2 443 434 гласове (47,15 процента). На 22 януари 1992 г. Желю Желев и Блага Димитрова полагат клетва пред Народното събрание  като първите пряко избрани президент и вицепрезидент на България.

1997 - Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев полагат клетва в парламента и официално встъпват в длъжност като президент и вицепрезидент на България. Те са избрани на втория тур на президентските избори на 3 ноември 1996 г. като кандидати на Обединените демократични сили (ОДС). Пълномощията им са в сила от 22 януари 1997 г.

2002 - Георги Първанов и Ангел Марин полагат клетва в парламента като президент и вицепрезидент на България. Те са избрани на втория тур на президентските избори на 18 ноември 2001 г. като кандидати на "Коалиция за България". Пълномощията им влизат в сила на 22 януари 2002 г.

2006 - Висшият съдебен съвет избира доц. Борис Велчев за главен прокурор на България.

2007 - Георги Първанов и Ангел Марин полагат клетва в парламента като президент и вицепрезидент на България за втори мандат. Те са избрани на втория тур на президентските избори на 29 октомври 2006 г. и са издигнати от Инициативен комитет. Пълномощията им влизат в сила на 22 януари 2007 г.

2011 - Министърът на външните работи Николай Младенов е на посещение в Пакистан - първо по рода си посещение в историята на българо-пакистанските отношения. В Исламабад той има срещи с министъра на външните работи Шах Мехмуд Куреши и с министър-председателя на Пакистан Юсуф Раза Джилани.

2012 - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва в парламента като президент и вицепрезидент на България. Те са избрани на втория тур на президентските избори на 30 октомври 2011 г.  като кандидати на партия "ГЕРБ".  Пълномощията им влизат в сила на 22 януари 2012 г.

2013 - В София в зала 3 на НДК по време на 8-ата Национална конференция на Движението за права и свободи (ДПС), докато чете доклада си пред делегатите на форума, председателят на партията Ахмед Доган е нападнат от 25-годишния Октай Енимехмедов, делегат от Бургас, който насочва срещу него газов пистолет. Ахмед Доган избива оръжието от ръката на нападателя, след което Октай Енимехмедов е повален на подиума до трибуната. Конференцията е прекъсната, а нападателят е арестуван от полицията.

2014 - В синодалния параклис "Св. Цар Борис-Михаил Покръстител" се провежда каноничен избор за Неврокопски митрополит. На 12 януари 2014 г. в Гоце Делчев се провежда епархийският избор за Неврокопски митрополит. Тогава Мелнишкият епископ Серафим получава 30 гласа, а Браницкият епископ Григорий - 28 гласа. Мелнишкият епископ Серафим е избран за нов Неврокопски митрополит.

2016 - Първи ден на официалната работа на "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ). Постигната е средна цена на електрическата енергия от 44,06 лв. за мегаватчас, при утрешен ден на доставка. В рамките на сесията са изтъргувани 4369.20 мегаватчаса електрическа енергия и са сключени сделки на цени между 44,03 и 44,07 лв. за мегаватчас.

2017 - Румен Радев и Илияна Йотова полагат клетва пред Народното събрание като президент и вицепрезидент на България. Те са избрани на втория тур на президентските избори на 13 ноември 2016 г. като кандидати, издигнати от Инициативен комитет. Пълномощията им влизат в сила на 22 януари 2012 г.

2018 - При спецакция в София е разбита международна група за пране на пари чрез виртуалната валута уанкойн. Разследването е на базата на международна поръчка за правна помощ от прокуратурата в германския град Билефелд. Искането е за извършване на конкретни процесуално-следствени действия на територията на България спрямо българското търговско дружество "Уан Нетуърк сървисиз" ЕООД и свързаните с него лица, в т.ч. две българки с германско гражданство. Разследващите установяват местонахождението на сървърите в София и обслужващите ги фирми, използвани от международната престъпна организация. Претърсени са офисите на "Уан Нетуърк сървисиз", както и на 14 други дружества. Иззети са множество веществени доказателства, включително сървъри, до момента са разпитани 50 свидетели.  "OneCoin Ltd." е регистрирано в Обединените арабски емирства и действа чрез стотици свързани с него дружества на 4 континента. То въвежда разплащания с уанкойн (по подобие на криптовалутата биткойн). Дейността на свързани с "OneCoin Ltd." дружества се разследва още в Англия, Ирландия, Италия, САЩ, Канада, Украйна, Литва, Латвия, Естония и много други държави.

2020 - На 87-годишна възраст умира акад. Благовест Сендов, математик, политик и общественик. Той е бил ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", главен научен секретар на Българската академия на науките, неин председател, председател на Народното събрание и посланик на България в Япония. Многобройни са инициативите му, свързани с подкрепата на младите български таланти в математиката и информатиката.

2021 - Прокуратурата започва разследване за опит за незаконно пренасяне през граница на наркотично вещество. Разследването е за заловени в района на ГКПП "Дунав мост 2" - Видин-Калафат 44 355 таблетки с надпис Bensedin 10mg (diazepam). Случаят е от 14 януари 2021 г., когато митническите инспектори са отклонили за проверка лек автомобил с британска регистрация, управляван от български гражданин на 46 години. В естествена кухина под задната седалка са били открити блистерите с таблетки, които са включени в Списък III - Рискови вещества, към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

2023 - Народното събрание приема промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, които предвиждат да бъдат създадени електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи като основна предпоставка за създаване на имотен регистър.
 
На този ден по света:

1924 - В Копенхаген, Дания, е учредена Международната федерация по кану-каяк (ICF).

1946 - В Токио, Япония, е учреден Международният военен трибунал за Далечния изток съгласно споразумение, подписано между 11 страни - СССР, САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Канада, Австралия, Нидерландия, Нова Зеландия и с участието на Индия и Филипините. От 3 май 1946 г.до 12 ноември 1948 г. в трибунала се провежда т.нар. Токийски процес срещу висши японски военни, обвинени във военни престъпления по време на Втората световна война (1939-1945).

1960 - Във Вашингтон, САЩ, е подписан договор за взаимно сътрудничество и гаранции за сигурността между САЩ и Япония. Договорът, подписан от министър-председателя на Япония Нобусуке Киши и президента на САЩ Дуайт Айзенхауър, урежда присъствието на американския военен контингент в Япония. Според точка 5 на документа всяка от страните разглежда всякаква военна агресия срещу съюзника като заплаха за собствената си национална сигурност и има право да действа съгласно своята конституция. Договорът влиза в сила на 23 юни 1961 г.

1993 - Словакия е приета за член на ООН.

2001 - Президентът на САЩ Бил Клинтън постига споразумение с независимия  прокурор Робърт Рей да избегне криминални обвинения за даване на лъжливи показания под клетва по делото Люински, като в замяна трябва публично да признае този факт.

2002 - В Афганистан официално е отворен за движение стратегически важният тунел Саланг, който свързва Северен и Южен Афганистан. Той е построен през 60-те години на 20-и век от руски инженери по молба на тогавашния крал Захир Шахи и към 2002 година е най-високият тунел в света. Той се намира на 3363 метра надморска височина и е дълъг три километра. През 1997 г. изтеглящите се антиталибански бойци взривяват входа му.

2005 - Унгария става първата страна от Източна Европа, която забранява засаждането на генно модифицираната царевица, след като обявява за неправомерно засаждането на царевицата MON 810 на компанията Монсанто. Страната е един от най-големите производители на зърно в Европейския съюз.

2006 - В Триполи, Либия, е учреден Международен фонд за подпомагане на семействата на заразените със СПИН деца от Бенгази. Учредители са председателят на Червения полумесец на Либия г-н Шибани, посланикът на Европейската комисия в Триполи Марк Пиерини, проф. Марк Клайн (САЩ) и председателят на българското Гражданско сдружение за насърчаване на двустранните отношения с Либия Иван Чомаков.

2007 - В Казахстан 21 лекари и служители са изправени пред съда по обвинения в неволно заразяване на десетки деца с ХИВ. Над 80 деца и майки на някои от тях, лекувани в болница в провинция Шимкент, са заразени след преливане на кръв, инфектирана с ХИВ, като 8 от децата се предполага, че са починали през 2006 г.

2007 - В Истанбул, Турция, на входа на редакцията на двуезичния турско-арменски вестник "Агос", е убит 53-годишният Хрант Динк от арменски произход, главен редактор на вестника.  Той е съден многократно в Турция заради твърденията му, че турците са извършили геноцид спрямо арменците по време на Първата световна война (1914-1918). Физическият извършител на убийството Огюн Самаст, член на крайно националистическа групировка в окръг Трабзон, Североизточна Турция, е арестуван на 20 януари 2007 г., а на 25 юли 2011 г. е осъден на 22 години и 10 месеца затвор за предумишлено убийство и незаконно притежание на оръжие. Към датата на престъплението той е бил 17-годишен.

2011 - Във Франция депутатите от Националното събрание приемат решение законът, забраняващ пряката и непряка реклама на тютюневи изделия, да не се тълкува буквално при определени случаи. В хода на дебатите за приложението на закона от 1991 г. са посочени няколко примера за твърде буквално тълкуване. При един от тях от пощенска марка от 1996 г. в чест на писателя Андре Малро е заличена цигарата от устата на писателя, за да не се наруши законът. Друг случай е от 2005 г., когато от снимки в каталога за изложба по повод 100-годишнината от рождението на Жан-Пол Сартр също е заличена цигарата на писателя. Най-смешен е примерът от 2009 г., когато на афиш за експозиция, посветена на киното на Жак Тати, режисьорът е "лишен" от любимата си лула, която е заменена с детска хартиена въртележка.

2012 - Парламентът на Турция приема закон за президентските избори, съгласно който президентът ще се избира с преки избори за 5-годишен мандат и възможност за еднократно преизбиране на държавния глава. Освен това кандидат-президентите не могат да получават материална помощ от чужди държави, международни организации, юридически лица или от физически лица, които не са от турски произход. В текста е заложено също, че мандатът на сегашния президент ще е 7 години.

2014 - В центъра на Киев, Украйна, на площад "Независимост" е организиран протест срещу приемането на закони, затягащи санкциите срещу протестиращите. Участват около 200 000 души. Това е осмата поред неделна демонстрация на украинската опозиция, откакто президентът Виктор Янукович прекратява преговорите за подписване на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС.

2015 - В Грозни, Чечения, Русия, около 800 000 души се събират на митинг под наслов "Любов към пророка Мохамед"  в защита на исляма срещу публикуването на карикатури на пророка Мохамед от френското сатирично издание "Шарли ебдо".

2016 - В Париж, Франция, избухва голям пожар в хотел "Риц", който в момента бил празен заради ремонт. Пожарът е засегнал последния етаж и покрива на хотела. Няма пострадали от евакуираните 1530 работници, но засегнатата площ е значителна. Петзвездният хотел "Риц" на площад "Вандом" в центъра на Париж е затворен през август 2012 г. за основен ремонт. Хотелът е открит през 1898 г. и е един от най-луксозните в Париж. Посещаван е от политици и звезди на киното, музиката и литературата.

2017 - С 45 гласа "за" и 12 "против" Сенатът (горната камара) на парламента на Чехия одобрява законопроект, предвиждащ от 31 май 2017 г. да влезе в сила забрана на тютюнопушенето в баровете, ресторантите и кафенетата. По-рано, на 9 декември 2016 г.,  законопроектът е одобрен от Камарата на депутатите (долната камара). За да влезе в сила мярката трябва да бъде  обнародвана от президента Милош Земан. С този закон Чехия ще се присъедини към 18-те европейски страни, в които е въведена забрана за пушене на обществени места. Новият закон ще позволява на пушачите да пушат на терасите на кафенета и ресторанти. Забраната не се отнася за електронните цигари и пушенето на наргиле.  

2018 - В района на град Африн в Северна Сирия турските въоръжени сили нанасят удари по позиции на сирийските кюрдски Сили за защита на народа. Операцията в Африн започва с трансграничен артилерийски обстрел без пресичане на границата. Според информация на кюрдската агенция "Фърат" седем кюрдски населени места в района на Африн са били подложени на обстрел от турската артилерия. Съобщава се за ранени мирни жители, включително шестгодишно дете. В района на Африн живеят 1,5 млн. сирийски кюрди.

2019 - При експлозия на тръбопровод близо до Тлахуелилпан в щата Идалго, на 85 км северно от столицата Мексико, загиват 114 души и близо 50 са ранени. Стотици хора се били събрали, за да събират с кофи и туби изтичащо гориво от тръбопровод, пробит от крадци. Държавната петролна компания "Пемекс" не е затворила клапана на протеклия петролопровод, когато за пръв път течът бил забелязан, защото първоначално се смятало, че не е от значение. Военните са установили теча около четири часа преди "Пемекс"  да затвори клапана.

2020 - В 20.38 ч. местно време под звуците на оркестър, изпълняващ химна на Европейския съюз "Одата на радостта", от Виена, Австрия, за Брюксел, Белгия, потегля нов нощен влак като част от усилията на Австрия да даде своя принос за постигането на европейската цел за намаляване на въглеродните емисии. Между двете страни няма пряка железопътна връзка от 1994 г.

2021 - Земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер е регистрирано в района на границата между Аржентина и Чили. Трусът е регистриран на дълбочина от 14 километра. Земетресението е усетено и от двете страни на границата. Четвърт час по-късно последвал вторичен трус с магнитуд 5 по скалата на Рихтер. Нанесени са щети на сгради в град Посито в Аржентина, на 27 километра североизточно от епицентъра на труса и е нарушено електроснабдяването по места. Няма данни за щети в Чили.

2022 - В Барбадос са произведени първите парламентарни избори, откакто Барбадос става република на 30 ноември 2021 г. и британският монарх вече не е негов суверен. На предсрочните избори, свикани от министър-председателката Мия Мотли, нейната Лейбъристка партия на Барбадос печели всичките 30 места в националния законодателен орган.

Родени на този ден българи:

Даме Груев (Дамян Груев), революционер, деец на македоно-одринското освободително движение (1871-1906).
Учител в българските училища в Смилево (1891-1892) и Прилеп (1892-1893). От 1893 г. е коректор в българската печатница в Солун. Един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/ (23 октомври 1893). През лятото на 1894 г. обхожда селища в Македония (Щип, Неготино, Кавадарци, Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид и Струга) и създава първите революционни комитети извън Солун. Учител в българското училище в Щип (1894-1895). Инспектор на училищата в Солунско (1895-1897). Интерниран е в Битоля (1898), където е учител в българската гимназия (1899-1900) и същевременно ръководи Битолския окръжен революционен комитет. Председателства Смилевския конгрес на Битолски окръг на ВМОРО (1903), където е избран за член на Главния щаб на въстанието. Ръководи бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Председател на Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904) и на общия Рилски конгрес на ВМОРО (1905). През август 1906 г. се връща с чета в Македония. На 23 декември 1906 г., преминавайки през с. Русиново (Малешевско), заедно с четата си попада на засада и при последвалата престрелка с турски части Даме Груев е ранен и по-късно умира до връх Петлец.

ген.-лейт. Иван Вълков, военен деец и политик (1875-1962).
Един от създателите на Военния съюз (1919) и негов председател (1920-1928). Военният съюз подготвя и извършва на 9 юни 1923 г. въоръжен преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски. Министър на войната (10 юни 1923-11 януари 1929). Пълномощен министър на България в Италия (1929-1934). През 1954 г. е осъден на смърт за противонародна дейност, но поради преклонната му възраст смъртната присъда е заменена с доживотна.

Симеон Радев, историограф, публицист, художествен критик и дипломат (1879-1967).
Кореспондент от чужбина на в. "Вечерна поща" (1901-1903), редактор на вестника (1903-1905) и негов главен редактор (1905-1909). Съредактор на сп. "Художник" (1906-1909) и негов главен редактор (1909). Основател и директор (1911-1912) на в. "Воля". Пълномощен министър на България в Румъния (1913-1916), в Швейцария (1916-1917), в Холандия (1920-1921), в Турция (1923-1925), в САЩ (1925-1933), във Великобритания (1933-1938), в Белгия (1938-1940). Автор е на "Македония и Българското възраждане през ХIХ в." (на френски език 1918 г., на български език 1927-1928), документално-историческата хроника "Строителите на съвременна България" (2 т., 1910-1911), сборника "Погледи върху литературата и изкуството лични спомени" (1965),  "Строителите на съвременна България" (1-2 том, 1910-1911, 3 том, 2009, посмъртно) - едно от най-важните историографски изследвания в българската литература. Автор е и на стотици очерци, памфлети, бележки върху текущи събития в периодичния печат.

Георги Кьосеиванов, юрист, политик и дипломат (1884-1960).
Работи в дипломатическите представителства на България в Рим (Италия) (1912), Цариград (Турция) (1913-1915), Берн (Швейцария) (1918-1920), Берлин (1920), Париж (Франция) (1923-1924) и в Букурещ (Румъния) (1925, 1931-1933). Извънреден и пълномощен министър в Атина (Гърция) (1929-1931), пълномощен министър в Белград (Сърбия) (1933-1934). Началник на канцеларията на цар Борис III (1934-1935). Министър на външните работи и изповеданията (21 април - 23 ноември 1935), министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (23 ноември 1935-15 февруари 1940). Пълномощен министър в Берн (Швейцария) (1940-13 септември 1944).

акад. Кръстьо Миятев, археолог и изкуствовед (1892-1966).
Директор на Народния етнографски музей в София (1939-1945), директор на Археологическия институт при Българска академия на науките (1951-1963). От 1924 г. е преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен ръководител на разкопките на хълма Царевец във Велико Търново (1949-1962), в Плиска, Велики Преслав, Мадара и другаде. Автор е на над 200 научни труда за средновековната живопис и архитектура.

Иван Христов, художник живописец (1900-1987).
Автор е предимно на пейзажна живопис. Бил е учител по рисуване в Столарското училище в Трявна (1927-1930), където по негова инициатива е създадена музейна сбирка, от която води началото си специализираният Музей за резбарско и зографско изкуство. Учител по рисуване в Пловдив (1930-1934, 1938-1942). Художник в Пловдивския народен музей (1942-1943). Има 54 самостоятелни изложби, 25 от тях - в чужбина. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1975), орден "Георги Димитров" (1980, 1985).

акад. Асен Хаджиолов, лекар хистолог и ембриолог (1903-1994).
Основоположник на българската научна школа по хистология и ембриологоия. Съосновател и първи председател на Съюза на научните работници в България (1944-1945). Заместник-директор на Института по експериментална медицина при Българска академия на науките (БАН) (1952). Основател, директор и завеждащ секцията по хистология, ембриология и експериментална морфология на Института по морфология при БАН (1953-1973). Научен секретар (1953-1955) и главен научен секретар (1955-1956) на БАН. Почетен председател на Дружеството на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България (1959). Автор е на над 240 научни публикации, монографии, учебници, ръководства по хистология и ембриология, на много научнопопулярни статии. Лауреат на Димитровска награда (1951), носител на орден "Народна република България" първа степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1971, 1973, 1983).

Христо Данов, юрист (1922-2003).
Адвокат в София (1947-1985). Завежда службата по правна квалификация на адвокатите, организира курсове за квалификация и издателска дейност при Централния съвет на адвокатурата (1985-1990). Министър на вътрешните работи (20 декември 1990-8 ноември 1991). Член (от 9 октомври 2000) на Конституционния съд и негов председател (19 октомври 2000-17 февруари 2003). Съставител на "Англо-български юридически речник" (1999).

Ивайло Петров (ист. име Продан Петров Кючуков), писател и драматург (1923-2005).
Редактор в Радио София (1949-1953), в издателство "Български писател" (1953-1966, 1967-1968), в сп. "Пламък" (1966-1967), във в. "Литературен фронт" (1968-1971). Автор е на повече от 20 книги, сред които "Нонкината любов" (1956), "Мъртво вълнение" (1961), "На чужда земя" (1962), "Преди да се родя и след това"(1968), "Объркани записки" (1971), "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (1976), "Хайка за вълци" (1989), "Присъда смъртна" (1991), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993), "Мъдрият няма идеали" (1994) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974), званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда (юни 1972). Носител на орден "Народна република България" (март 1973), на орден "Георги Димитров" (15 февруари 1983), на наградата на Съюза на българските писатели за проза за 1986 година за "Хайка за вълци" (19 май 1987), на Голямата награда за литература "София" за 1990 г. за цялостното му творчество (май 1990), на наградата "Йордан Йовков" (ноември 1990), на годишната награда на Международната академия на изкуствата - диплом и златен медал (5 март 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000). Почетен гражданин на Добрич (септември 1994).

проф. Йорданка Юрукова, български историк археолог (1936-2012).
От 1962 г. работи  в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, от 1991 е и.д. директор на института и негов директор (1993-септември 2003). От 1987 г.  чете лекции в университети в САЩ и Европа. Чл.-кор. на БАН (2008). Работила е в областта на тракийската нумизматика, има и проучвания за сеченето на монети в градовете от Долна Мизия и Тракия през римската епоха. Почетен член на Румънското,  Хърватското и на Белгийското кралско нумизматично дружество, чл.-кор.на Американското нумизматично дружество и на Германския археологически институт. Авторка е на 11 монографии (5 от които са издадени в чужбина), на 171 научни статии и студии и на 11 рецензии. Носителка на наградата на Френското нумизматично дружество за най-високи постижения в областта на нумизматиката (1986) и др.

Йорданка Благоева (Йорданка Благоева Иванова), състезателка по лека атлетика (скок на височина) (1947).  
Републиканска рекордьорка (1964-1984). Световна студентска шампионка (1965). Тя има пет световна рекорда и е първата българка, поставила световен рекорд по лека атлетика, преодолявайки 194 см  на международен турнир в зала в Загреб (тогава в Югославия). Участвала е на четири олимпийски игри - в Мексико (1968), в Мюнхен, Германия (1972), където печели сребърен медал, в Монреал, Канада (1976), където печели бронзов медал, и в Москва, СССР (1980). Европейска шампионка през 1973 г. в Ротердам, Нидерландия, когато е обявена за най-добра атлетка в Европа. От европейски първенства е спечелила и един сребърен медал през 1969 г. и един бронзов медал през 1972 г. В Ротердам, Нидерландия.  Многократна шампионка от балкански и републикански първенства от 1963 г. до 1980 г. Член на Изпълнителното бюро на БСФС (1992-1997). Заместник-председател на Конфедерация на българските спортни федерации (1995-1998). От 1995 г. е член на Изпълнителното бюро на Български олимпийски комитет (БОК), а от 1998 г.  е член на Изпълнителното бюро на спортен клуб  "Левски". През 90-те години на 20 в. поставя началото на спортната аеробика в България. Генерален секретар на Съюза по аеробика България (1991-1999) и негов председател (1999-2017). Носител на орден "Народна република България"  първа степен (1972), на Медал за принос към световната атлетика на Международната федерация по лека атлетика (1987), на Златен почетен знак на Българския олимпийски комитет. Почетен гражданин на София (8 март 2007). Почетен гражданин на Монтана (28 май 2007). На 19 януари 2017 г. по повод 70-годишния й юбилей тя е удостоена с Почетния знак на Българския олимпийски комитет, с Почетния знак на Европейската атлетическа асоциация, с Почетния медал на Национална спортна академия  "Васил Левски" и с официалния плакет на Столична община, а на 20 януари 2017 г. с Почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017).  
  
Петя Силянова, актриса (1956).    
От 1982 г. е в трупата на Театър "София". Участвала е във филмите "Царска пиеса" (1982), "Ненужен антракт" (1987),  "Брачни шеги" (1989), "Вампири, таласъми" (1992), "Потъването на Созопол" (2015), "Чичо Коледа" (2021), както и в телевизионите сериали "Кантора Митрани" (2012), "Денят на бащата" (2019) и др. От 1983 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали и като режисьор на дублажи. Удостоена с наградата на Съюза на артистите в България за млада актриса (1980). Носителка на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

Димитър Ковачев - Фънки, музикант (1960).
Бил е вокалист на група "Ера" (1992 -1994). Свирил е в групите "Монолит" (1994), "Турбо (2006), "Черно фередже"  (2008-2017). Заедно с Иван Несторов - Амебата през 1991 г. основават "София Мюзик Ентърпрайсис", която за 30 години осъществява над 1000 концерта на световноизвестни изпълнители във всички музикални жанрове.

Божидар Нанев, лекар хирург (1963).
Специалист по обща, детска и гръдна хирургия. Председател на Българския лекарски съюз (10 януари -27 юли 2009). Министър на здравеопазването (27 юли 2009-21 април 2010).

доц. Светослав Малинов, историк и политик (1968).
Директор на отдел "Политически анализи и стратегии" в Съюза на демократичните сили (СДС) (2001-2002). Главен редактор на теоретичното списание за политика и култура "Разум" (2002-2008). Един от основателите (2004) на  партия "Демократи за силна България" и заместник-председател на партията (26 октомври 2011-10 юни 2017).  Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Член на Европейския парламент (2009-2019). Съставител на антологиите "Консерватизмът" (том 1, 1999; том 2, 2000), "Модерната демократична идея" (2003), "Модерната демократична държава" (2004), "Германската християндемокрация" (2006), "Политическите партии и демокрацията" (2007), "Световните религии и демокрацията" (2010) и др.

Петър Узунов, състезател по волейбол и треньор (1971).
С националния младежки отбор по волейбол печели златен медал от Световното първенство за младежи през 1991 г. в Кайро, Eгипет.

Борислав Цеков, юрист и политик (1972).
Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Главен секретар на Омбудсмана на Република България (октомври 2005 - октомври 2010). Президент (от 1999) за България на Световната асоциация на юристите. Основател (2002) и председател на Управителния съвет на Институт за модерна политика. Заместник-председател на партия "Новото време" (11 юли 2004 - юли 2008). Един от учредителите (2012) и председател на Движение "Модерна България".

Александър Александров (Кривия), футболист (1975).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Марица" (Пловдив), "Левски" (София), "Коджаелиспор" (Турция), "Истанбулспор" (Турция), "Кайзериспор" (Турция), "Коняспор" (Турция), "Анкарагюджу" (Турция), "Черно море" (Варна) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача и 1 отбелязан гол. Футболист на България за 1999 г.

Илияна Цанова, финансист (1976).    
Работи в одиторския отдел на "Делойт-България" (2001-2003), работи за Европейската банка за възстановяване и развитие (2003-2014), а от 2006 г. до 2014 г.  в централата на банката в Лондон, Великобритания. Председател на Съвета на директорите на Фонда за развитие на общинската инфраструктура за инвестиции в инфраструктура на Западните балкани (2013-юли2015). Заместник министър-председател и министър  по управление на средствата от Европейския съюз в служебното правителство с министър-председател Марин Райков (13 март-29 май 2013) и заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз в служебното правителство с министър-председател Георги Близнашки (6 август-7 ноември 2014). Заместник изпълнителен директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (14 октомври 2015-31 декември 2020). От 1 септември 2021 г. е заместник генерален директор на Генерална дирекция "Бюджет" в Европейската комисия.

 
Христо Петров (Ицо Хазарта), раппевец (1980).   
Член и основател на група "Ъпсурт" (1996). Има издадени 5 албума с групата и един самостоятелен албум "Неправилен рап" (2019). Депутат в 47-ото и 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Едмонд Назарян, състезател по борба класически стил (2002).
Става европейски шампион по класическа борба за мъже до 55 кг през 2020 г. в Рим, Италия, месец след като е навършил 18 години. От европейски първенства печели и златен медал през 2023 г. в Загреб, Хърватия, и сребърен медал през 2022 г. в Будапеща, Унгария. Печели сребърен медал от Световното първенство през 2022 г. в Белград, Сърбия. Двукратен европейски шампион за кадети (2018, 2019). От световни първенства за кадети печели два бронзови медала (2018, 2019). Печели бронзови медали от Младежките олимпийски игри през 2018 г. в Буенос Айрес, Аржентина, и от Европейското първенство за юноши през 2021 г. в Германия. Печели златен медал от Европейското първенство за юноши  през 2022 г. в Рим, Италия.

На този ден са родени и:

Дай Чжен, китайски учен, философ и просветител (1777-1723).
Автор е на трудове по философия, математика, лингвистика и история.

Джеймс Уат, британски изобретател (1736-1819).
Създател на парната машина (1769).

Жак Анри Бернарден дьо Сен-Пиер, френски писател (1737-1814).

Огюст Конт (Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт), френски философ (1798-1857).

ген. Робърт Лий, американски политик (1807-1870).
Главнокомандващ силите на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865).

Едгар Алан По, американски поет, писател и критик (1809-1849).
Сред най-известните му стихотворения са "Гарванът" (1845), "Звънчета и камбани" (1849), "Анабел Ли" (1849). Считан и за основател на детективския жанр - "Убийства на улица Морг"(1841), "Златният бръмбар (1843), "Откраднатото писмо" (1844) и др.

Хенри Бесемер, британски инженер и изобретател (1813-1898).
Разработва технология за получаване на стомана от чугун, публикувана на 10 януари 1855 г. и патентована на 22 септември 1856 г.

Пол Сезан, френски художник (1839-1906).
Представител на постимпресионизма.

Валентин Серов, руски художник (1865-1911).

Лидия Чарская, руска детска писателка (1875-1937).
Авторка е на "Приказките на княгиня Джаваха" (1922), "Приказките на небесната фея" (1926), "По неволя крадец" (1934) и др. 

Хърбърт Чапман, английски футболист, треньор и мениджър (1878-1934). 

Херман Абендрот, немски диригент (1883-1956).

Михаил Исаковски, съветски поет (1900-1973).
Първата му книга със стихове излиза през 1927 г. Автор е на стихосбирките "Провинция" (1930), "Майстори на земята" (1931), "Стихове и песни" (1938, доп. изд. 1940); "Здравей, Смоленск" (1944), "Избрани стихове и песни" (1940, доп. изд. 1947), "Стихове и песни" (1948), "За поетичното майсторство" (1952), "За поетите, за стиховете, за песните" (1968), на мемоарите "На Елнинската земя: Автобиографични страници" (1971-1972) и др. По стиховете му са създадени редица песни, писани през 1930-1940 г., сред които е "Катюша" др. Герой на социалистическия труд. Носител на Държавната награда на СССР (1943, 1949).

Леонид Канторович, руски математик и икономист (1912-1986).
Носител на Нобелова награда за икономически науки за 1975 г. заедно с американския икономист Тялинг Купманс за техния принос към теорията на оптималното разпределение на ресурсите.

Хавиер Перес де Куеляр, перуански политик (1920-2020).
От 1940 г. работи в Министерството на международните отношения на Перу, а от 1944 г. преминава на дипломатическа работа, като е работил в посолствата на Перу във Франция, Великобритания, Боливия и Бразилия. Посланик на Перу в Швейцария (1964-1968), в СССР и Полша (1969-1971) във Венецуела (1977-1979). Ръководител на делегацията на Перу в ООН (1971-1982). Генерален секретар на ООН (1 януари 1982-31 декември 1985, 1 януари 1986-31  декември 1991). Министър-председател на Перу (22 ноември 2000-28 юли 2001).

Патриша Хайсмит (Мери Патриша Хайсмит), американска писателка (1921-1995).
Авторка е на повече от 30 криминални романа. Дебютира с романа "Непознати във влака" (1950).  Следват "Цената на солта" (1952), "Талантливият мистър Рипли" (1955), "Дълбока вода" (1957), "Стъклената клетка" (1965) и др.

Йежи Кавалерович, полски режисьор и сценарист (1922-2007).
В кариерата си има 17 авторски филма, сред които "Фараон" (1965), "Майка Йоанна от ангелите" (1960), "Смъртта на президента" (1977), "Наполеон, пленникът на Европа" (1989), "Quo vadis?" (2001) и др. Близо 40 години той е художествен ръководител на полската киностудия "Кадр" и е съосновател на Сдружението на полските филмови дейци.

Муньос Мигел, испански футболист и треньор (1922-1990).
Като футболист с "Реал Мадрид" (Испания) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1956, 1957, 1958). Като треньор на "Реал Мадрид" (Испания) печели още два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1960, 1966). Като треньор на националния отбор по футбол на Испания печели сребърен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция.

Маркус Волф, немски политик (1923-2006).
Ръководител на Службата за външно разузнаване към Министерството на държавната сигурност, известно повече като ЩАЗИ, на бившата Германска дeмократическа република (декември 1952-30 май 1986).

Джанис Джоплин, американска рокпевица (1943-1970).
Издала е четири студийни албума. Участвала е на фестивала  "Уудсток" през 1969 г. Удостоена посмъртно с награда "Грами" за принос в развитието на музиката (2005). През 1995 г. е въведена посмъртно в Залата на славата на рокендрола. През 2013 г. е удостоена посмъртно с 2510-ата звезда в холивудската Алея на славата.

Доли Партън, американска кънтрипевица, актриса и продуцент (1946).
Има издадени над 50 албума. Участвала е във филмите "От 9 до 5" (1980), "Най-хубавият малък публичен дом в Тексас" (1982), "Изкуствен диамант" (1984), "Стоманени магнолии" (1989), "Селяндури в Бевърли Хилс" (1993), "Франк Макклъски" (2002), "Мис таен агент 2: Въоръжена и прекрасна" (2005), "Радостен шум" (2012) и др.

Лешек Балцерович, полски икономист, публицист и политик (1947).
Автор е на проекта за радикална икономическа реформа в Полша в началото на 90-те години на 20-и в., известен като "Планът на Балцерович". Заместник министър-председател на Полша (12 септември 1989-23 декември 1991; 31 октомври 1997-8 юни 2000). Управител на Полската национална банка (10 януари 2001-10 януари 2007).

Робърт Палмър, британски музикант, певец и композитор (1949-2003).
Носител на награда "Грами"(1986, 1988).

Томас Кинкейд, американски художник (1958-2012).
На 22-годишна възраст започва работа в киноиндустрията, но през 1983 г. се отказва и започва да рисува. Наричан  "Майстор на света" и "Майстор на светлината" Томас Кинкейд е известен с реалистичните си, пасторални и идилични картини.

Стефан Едберг, шведски тенисист (1966).
Спечелил е 9 титли в турнирите от "Големия шлем" (шест на сингъл и три на двойки). Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) и на сингъл (13 август 1990), и на двойки (9 юни 1986). На Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея, печели два бронзови медала (на сингъл и на двойки). Обявен за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1990 г. и 1991 г. Въведен в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2004).

Предраг Миятович, югославски футболист и спортен деец от Черна гора (1969).
С отбора на  "Реал Мадрид" (Испания)  печели турнира Шампионска лига (1998) и Интерконтиненталната купа (1998). Спортен директор на футболен клуб "Реал Мадрид" (Испания) (2006-2009).

Карлос Санчес Гарсия, испански футболист (вратар) (1978).

Джейсън Бътън, британски автомобилен състезател (1980).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 2009 г.

Лучо Гонсалес, аржентински футболист (1981).
С националния отбор печели златен медал от Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция.

Юстина Ковалчик, полска състезателка по ски бягане (1983).
Двукратна олимпийска шампионка  - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и два бронзови медала - през 2006 г. в Торино, Италия, и през 2010 г. във Ванкувър, Канада. Двукратна световна шампионка през 2009 г. (два медала). От световни първенства печели и три сребърни и три бронзови медала.

Клаудио Маркизио, италиански футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Матиас Гинтер, немски футболист (1994).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Бразилия и златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Естебан Ечеверия, аржентински поет (1805-1851).

Пиер Жозеф Прудон, френски философ (1809-1865).
Теоретик на анархизма.

Бранислав Нушич, сръбски писател и драматург (1864-1938).
Автор е на множество разкази, фейлетони, театрални пиеси, комедии и драми. Сред най-известните му творби са комедиите "Околосветско пътешествие" (1910),"Госпожа министершата" (1931), "Автобиография" (1924), драмата "Така трябваше да стане" (1900). Автор е на учебник по реторика "Реторика" (1934).

Евгений Мравински, съветски диригент (1903-1988).
Диригент на Ленинградския театър, опера и балет (1932-1938). Народен артист на СССР (1954).

Отакар Хостински, чешки музиковед (1847-1910).

Владимир Серов, съветски художник - живописец и график (1910-1968).
Народен художник на СССР (1958).

Хеди Ламар (ист. име Хедвиг Кислер) американска актриса от австрийски произход (1914-2000).
Участвала е във филмите"Екстаз" (1933), "Жената от тропиците" (1939), "Странната жена" (1946), "Самсон и Далила" (1949) и др.

Франсоаз Жиру (ист. име Франс Гурджи), френска журналистка и писателка (1916-2003).  
През 1953 г. заедно с Жан-Жак Серван Шрайбер основава списанието "Експрес" и впоследствие е негов главен редактор в продължение на 20 години.

Дело Писков, български журналист (1922-2010).
Дългогодишен журналист в Българската телеграфна агенция (БТА) и в агенция "София-прес". Работил е в редакция "Международна информация" на БТА и е бил кореспондент на агенцията в Албания. Бил е главен редактор на сп. "България", издавано от агенция "София-прес".

Георги Тодорчев, български  журналист и публицист (1928-2010).
Заместник главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1963-1967). Кореспондент на Българска телеграфна агенция /БТА/ в САЩ (1967-1975). Главен редактор на в. "Плиска, Мадара, Преслав" (1977-1980). Заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1976-1980), кореспондент на вестника  в САЩ (1980-1986). Автор е на книгата "САЩ. Кореспондентът на БТА съобщава" (1981). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1978), орден "Народна република България" първа степен (1989).

Росица Баталова, българска диригентка (1930-2015).
Диригентка в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1958-1966). Основател (1968) и ръководител на Дамски камерен оркестър "София". Дирижирала е оперна, симфонична, камерна и балетна музика. Автор е на книгите "Автобиографични разкази", "Спомени за хора и събития", "Размисли и спомени за диригентското изкуство" и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1969) и званието "Народен артист" (1980). Избрана за "Музикант на годината" от слушателите на предаването за класическа музика "Алегро виваче" на програма "Хоризонт" (2005). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги в областта на изкуството (18 май 2006). Почетен гражданин на Стара Загора (29 септември 2000).

Георги Анастасов, български художник карикатурист (1930-2012).
Карикатурист в редакцията на в. "Стършел" (1949-1989), където дълги години е член на редколегията и завеждащ отдел "Карикатура". Сътрудничи на почти всички български печатни издания. Участва във всички изложби на карикатурата в България, изложби на българската карикатура в Русия, Германия, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, Югославия, Гърция, Турция и др. Автор е на "Карикатури"(1961), "Карикатури от Г. Анастасов"(1977), "Ботев и Левски и художниците сатирици"(1976) и др.

Данаил Николов, български спортен деец (1931-2013).
Председател на Българската федерация по футбол (дн. Български футболен съюз) (1970-1975).  Заместник-председател на футболен клуб "Левски" (1971-1978) и негов председател (1981-1983). Член на Апелативната комисия и Комисията за провеждане на европейски първенства на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА).

Еторе Скола, италиански сценарист и режисьор (1931-2016).
Режисьор е на филмите "Толкова се обичахме" (1974), "Грозни, мръсни и зли" (1976), "Особен ден" (1977), "Терасата" (1980), "Сплендор" (1988) и др.

Карл Пъркинс, американски рокмузикант и композитор (1932-1998).

акад. Благовест Сендов, български математик, политик и общественик (1932-2020).
Декан на Факултета по математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1970-1973), ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (17 октомври 1973-10 октомври 1979). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1989). Заместник-председател на Българската академия на науката /БАН/ (9 януари 1980-25 юли 1988), главен научен секретар на БАН (12 април 1982-25 юли 1988) и председател на БАН (25 юли 1988-9 декември 1991). Директор на Центъра по информатика и компютърни технологии към БАН (1991-1993). Председател на 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-19 февруари 1997). Депутат (19 април 1997-19 април 2001) и заместник-председател на 38-ото Народно (7 май 1997-27 юли 2000). Заместник-председател на 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-10 октомври 2003). Посланик на България в Япония (19 декември 2003-14 септември 2009) и във Филипините (20 април 2006-19 септември 2014). През 1961-1962 г. той е един от участниците в реализирането на електронната изчислителна машина "Витоша" като проектант на математико-логическата й част. През 1980 г. започва да се занимава с теорията на апроксимациите, направление на математиката, и с приложенията на една неизползвана дотогава метрика - т. нар. Хаусдорфово разстояние. През м. януари 1993 г. Благовест Сендов съобщава, че след четиригодишна работа, въвеждайки нова теория,  е намерил окончателния отговор на задача в изчислителната геометрия, поставена през 1939 г. от  математиците Блументал и Ердьош. На 1 февруари 2011 г. акад. Благовест Сендов обявява, че е успял да разреши задача със 108-годишна история, свързана със свойствата алгебрични полиноми,  която е решавал в продължение на седем години и чийто автор е българският математик акад. Любомир Чакалов (1886-1963). Автор е на повече от 30 учебника за университета и училищата и на над 200 научни публикации в областта на математиката, теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др. Главната част от изследванията му по Хаусдорфови апроксимации са събрани в монографията "Хаусдорфови приближения" (1972), която е преведена и на английски език. Автор е на "Изчислителна математика - стара и нова" (1972), "Математически модели на процесите на деление и дифиринциация на клетките" (1976, на руски език), "Хаусдорфови приближения" (1979, на руски език), "Усреднени модули на гладкост" (1983), "Алгоритъм на живота" (2001), "Джон Атанасов - електронният Прометей" (2003), "Мъхът и демокрацията" (2015) и др. Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" (19 април 1977), на Югозападния университет "Неофит Рилски" за неговата научна дейност и високи постижения в областта на математиката (31 октомври 1996), на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за приноса му в популяризирането на университета като национален център за подготовка на специалисти по математика и информатика (1 февруари 2011). Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1978, февруари 1982), на наградата на БАН за математически науки "Акад. Никола Обрешков" за цикъла научни трудове (21 май 1988), на френския Орден на академичните палми за големия му принос в математическата наука (22 март 1995), на орден "Стара планина" първа степен  за  заслугите му към България  в областта на образованието  и науката и по случай неговата 70-а годишнина (26 февруари 2002) с Орден на изгряващото слънце с за заслугите му за развитието на българо-японските отношения (25 септември 2009 г. в Токио, Япония). Удостоен с почетното звание "Академикус емеритус" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (8 декември 2018). Почетен гражданин на Видин (1973).

проф. Тодор Андрейков, български кинокритик, режисьор и сценарист (1933-1997).
Изкуствовед в Българска кинематография (1956-1959). Бил е театровед в Министерството на просветата и културата (1956, 1959-1960). Директор на театъра в Смолян (1960-1961). Редактор на филмовата програма в Българска телевизия (1961-1963). Изкуствовед в Българска национална филмотека (1963-1967)  и неин директор (1976-1981). Началник на отдел "Студийни кина" в Държавно предприятие "Разпространение на филми" (1972-1975). Бил е преподавал по история на киното във Висшия институт за театрално изкуство "Кр. Сарафов". Автор е на книги за киното, сред които: "Жан Реноар" (1984), "В света на киното" (справочник) 2 т. и 3 т. (1983),  "История на киното" т.1 "Нямо кино" (1994), "Комичното на екрана" (1995), "Момчето остава" (1997). Режисьор е на документални филми и на игралния филм "Неделните мачове" (1975). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1989, 1994).

Жустин Капра, румънски учен и изобретател (1933-2015).
Изобретява неконвенционални летателни апарати и десетки прототипи на икономични коли, включително малка кола, която може да кара  200 км  с литър гориво, движейки се със смес  от бензин и вода (2011).

Вава (ист. име Едвалдо Изидио Нето), бразилски футболист и треньор (1934-2002).
С националния отбор по футбол печели златни медали от Световното първенство през 1958 г. в Швеция и от Световното първенство през 1962 г. в Чили.

Бетино Кракси, италиански политик (1934-2000).
Генерален секретар на Италианската социалистическа партия (16 юли 1976-11 февруари 1993). Министър-председател на Италия (4 август 1983-3 март 1987).

Густаво Пеня, мексикански футболист и треньор (1942-2021).
/АЯ/МГ/