site.btaВсяко едно новогодишно обещание може да бъде изпълнимо, важното е да оценим какво зависи от нас, смята психологът проф. Маргарита Бакрачева

Януари е месецът на завръщането в делничното, но и на продължаващата равносметка, към която се наслагва усещането, че почваме да се отказваме от онези хубави обещания, които сме си дали какво ще правим през новата година. Всяко едно новогодишно обещание може да бъде изпълнимо, важното е да оценим какво зависи от нас, коментира за БТА проф. д-р Маргарита Бакрачева - преподавател по психология във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според нея ако има дисбаланс, той идва, когато си поставяме нереалистични цели или пък реалистични, но без ясна представа и избистрен план стъпка по стъпка как да постигнем целта.

Не просто цел, а защо ни е това, какво ще ни донесе

Много важно е не просто да си поставим някаква цел, а да знаем какво ще ни донесе нейното постигане, да си зададем въпроса – защо ни е това.  Ако искам уважение, ако искам да съм успешен, да бъда щастлив, важното е да знам какво означава всичко това за мен, каза Бакрачева. Колкото по-дълъг списък си направи човек, колкото по -дълго го пише – в продължение на няколко дни или седмици, толкова по-реалистичен ще бъде този списък. Често се случва, ако обмислим целта си, да установим, че на практика не е важна за нас или че имаме вече постигнатата цел, без да сме го осъзнавали. Важното е да не преследваме нещо като самоцел. Според нея в списъка на обещания може да присъства и преодоляването на някакво затруднение като „искам да спра да се притеснявам да говоря пред хората“. Отправната точка е каква промяна в качеството на живота ни ще постигнем с това, струва ли си самооценката ни да зависи от преборването на съответното затруднение, посочи Бакрачева.

Важни са и междинните стъпки в постигането на целите, както и междините награди. Големите цели – тези за след 10 години, трябва да бъдат разделени на подцели и анализ на постигнатото през всяка една от тези години, за тримесечен, шестмесечен период. Да виждаме междинните постижения, за да не се обезсърчаваме, а да отчитаме постигнатото като отделни награди  за усилията си. Това е много важно, за да си поддържаме мотивацията и да продължаваме да вървим към тази голяма, обща цел, отбеляза проф. Маргарита Бакрачева. По думите ѝ 10 години са много дълъг период, в който човек ще преминава през различни препятствия и трябва да се награди за това.

Кои са най-честите обещания

Хората най-често си обещават да преборят някакъв вреден навик, да спортуват повече, да отслабнат с десет килограма до лятото. Обещанията често са свързани и с промяна на ситуацията на работното място - намиране на нова работа в хода на търсене на по-голяма сигурност или обратното – в хода на търсене на повече гъвкавост, каза проф. Маргарита Бакрачева. По думите ѝ в последните години все повече се цени гъвкавото работно време, защото се обръща внимание и на времето, което използваме за себе си, за личното си развитие.

Тя отбеляза, че и тук е важно да оценим какво зависи от нас – дали е реалистично да си обещаем, че до края на януари трябва да си намерим нова работа, дали това зависи само от нас. Според нея е важно да не се отказваме, а да променим времевата рамка и да преценим какво зависи от други хора.

Ако имам реалистична цел как да отслабна десет килограма до лятото, но нямам представа какво да направя, така че да не се ограничавам, тъй като когато се ограничаваме, мисълта ни е само в това от какво се лишаваме, сме обречени на разочарование, каза психологът. Хубаво да планираме по-оперативно, какви стъпки ще предприемем, защото това поддържа мотивацията ни, която обикновено лесно се губи, допълни проф. Маргарита Бакрачева.

След отпуските не трябва да сме забързани и изискващи

След трескава подготовка, емоциите по празниците, отделянето на повече пари, свързани с купуването и посещението на нови места, януари е времето към завръщането към делничното, често е и период на депресии, смята психологът. Когато времето е студено, прекарваме по-малко време навън, поемаме по-малко слънчеви лъчи, това също допринася за малко по-минорните ни настроения, които ни съпровождат през януари, отбеляза проф. Бакрачева.

Според нея при връщането в работен режим след отпуск има един преходен период, в който е нормално да се чувстваме леко потиснати. Не е необходимо да се насилваме и да задълбочаваме тревожността, не трябва да сме забързани и изискващи, а да изчакаме спокойно това време да мине, съветва психологът.

Според нея ако за зимата е известно, че има малко повече минорни настроения, известна е и есенната депресия, доскоро за лятото не е било определяно като период на психологически проблеми. Но последните години и през този сезон има увеличение на търсенето на психологическа подкрепа. Глобалната криза, каквато беше пандемията, войните, целият този глобален стрес доведе до общо повишаване на чувството на тревожност и несигурност. Същевременно се наблюдава и по-фокусирано търсене на баланса на този фон и вглеждане в себе си и собствените приоритети, както и споделянето на цели извън нас самите. Другата полярност, която е и като цяло в динамичния свят, е нагласата на живот за деня. В нея няма нищо опасно, стига да се придържаме към  осъзнатите избори във всяка една ситуация, какво може и какво не може, какви са ограниченията и какви са възможностите, какво мога и какво не мога да променя. Нагласата майндфулнес в психологическата перспектива – активното и осъзнато балансирано възприемане на заобикалящата ни среда. Това води до „здравословните“ механизми за справяне със стреса – не затваряме очи пред проблемите и не ги избягваме, както и не пропускаме хубавите неща около себе си, допълни проф. Маргарита Бакрачева.