site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 януари в историята

17 януари 2024 г., сряда, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Антоний Велики (Антоновден).
Антоний е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители в Египет. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си. Антоний раздал своето имущество, а с остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Когато лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година - на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и пренесени във Виена, Австрия.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Според народните  представи Антон и Атанас са двама братя близнаци, които били ковачи и първи изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно се празнуват и за предпазване от чумата и шарката. На този ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка и др.

В България се отбелязва:

Празникът на град Антоново и Ден на религиозната толерантност. Отбелязва се от 2004 г. с Решение 30 на Общинския съвет от 17 януари 2004  г. в деня на църковния празник преп. Антоний Велики (Антоновден) - 17 януари.

На този ден в България:

1878 - Ямбол е освободен от османско иго от 23-и Донско-казашки полк, командван от полковник Николай Бакланов, по време на Руско-турската освободителна война  (1877-1878).

1991 - В писмо на министъра на външните работи Виктор Вълков официално се отправя молба България да бъде приета за член на Съвета на Европа. На 2 юли 1990 г. България получава статут на "специално поканена" в Парламентарната асамблея на организацията. Статутът на Съвета на Европа от 5 май 1949 г. е ратифициран със закон, приет от 36-ото Народно събрание на 5 май 1992 г. На 7 май 1992 г. в Страсбург, Франция, е подписан Протокол за приемането на България за член на Съвета на Европа и тя става 26-ата страна членка на организацията.

1996 - В Загреб, Хърватия, е подписан Договор за приятелство и сътрудничество между България и Хърватия от президентите на България и Хърватия Желю Желев и Франьо Туджман. Договорът е подписан по време на първото официално посещение в Хърватия (17-18 януари 1996) на български държавен глава след разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) през 1991 г. На 15 януари 1992 г. България признава независимостта на Република Хърватия, а на 13 август 1992 г. двете страни установяват дипломатически отношения.

1998 - Около 23.20 ч. на бул. "Дондуков" в София избухва взривно устройство пред сградата "Медиа холдинг" АД, издаваща вестниците с марка "Труд". От взрива няма жертви и пострадали. Нанесени са материални щети на сградата и на съседните сгради.

1999 - В София се провежда Учредителното събрание на Смесения консултативен комитет България-ЕС. Комитетът е създаден през юли 1998 г. с решение на Съвета за асоцииране, като основната цел на неговата дейност е структурите на гражданското общество в България и в ЕС да съдействат и подпомагат работата на Съвета за асоцииране и на другите европейски институции.

2002 - Агенцията за приватизация одобрява договорите за продажба на 57 процента от капитала на "Ален мак" АД, Пловдив на "Ефектен унд Финанц-България" ЕАД - София, за 5 555 500 долара; 57 процента от капитала на "Интертравълсервиз"АД - София, на "Балкантурист" АД - София, за 14 620 000 лв.; 80 процента от капитала на "ВРЗ Люлин" ЕООД - София, на "Минна компания" ЕООД - София за 3 050 000 лв.

2004 - Учредена е партия "Българска евролевица".

2005 - "Финансинжинеринг" АД -Търговище, печели конкурса за продажбата на 100 процента от капитала на "Топлофикация - Бургас" ЕАД за цена от 15 900 000 лв.

2008 - В София на двудневно официално посещение пристига президентът на Русия Владимир Путин по покана на президента Георги Първанов. Подписани са важни двустранни споразумения в областта на енергетиката - за газопровода "Южен поток", за строителството на АЕЦ "Белене" и за създаването на международната проектна компания за изграждането на петролопровода "Бургас - Александруполис", както и други пет договорености. С галаконцерт е открита Годината на Русия в България.

2009 - Пред църквата "Свети Седмочисленици" в София е организиран протест на полицаите с искания за иницииране на промяна в Закона за МВР в глава 20, свързана със синдикалната дейност, промени в Наказателния кодекс, предвиждащи по-тежки наказания и свеждащи до минимум възможността за освобождаване от наказателна отговорност и замяна на ефективна присъда с по-лека за лице, извършило нападение срещу служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. Сред исканията са и да бъде увеличена основната им работна заплата с 50 процента. Протести на полицаи се провеждат и в Русе, Велико Търново, Силистра, Разград, Сливен, Варна.

2018 - Парламентарната група на "БСП за България" внася в деловодството на Народното събрание вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов заради провал в политиката за противодействие на корупцията. Искането е подписано от 80 народни представители.  В мотивите са засегнати секторите на здравеопазването, обществените поръчки, строителство и саниране и контрабанда.

2019 - Пресцентърът на Министерството на външните работи съобщава, че принадлежащите на българското национално малцинство сръбски граждани вече ще могат да използват изписване на женските фамилни имена и съгласно правилата на българския език и азбука с окончания на "-ова", "-ева" и "-ска". Досегашната практика е женските фамилни имена на хората с българско самосъзнание в Сърбия да завършват на "-ов", "-ев" и "-ски". Посолството на България в Белград е било официално уведомено за промяната, въведена с акт на сръбското Министерство на държавната администрация и местното самоуправление от 25 декември 2018 г.

2020 - В София е подписан Меморандум за разбирателство между Фонда на фондовете с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Фонда ФЛАГ в партньорство с Българска консултантска организация. Целта е създаване на Българска инвестиционна и координационна платформа за градско развитие, която да установи механизъм за взаимодействие между страните във връзка с финансирането на разширени възможности за инфраструктура в България.

2021 - В София в Римокатолическата катедрала "Св. Йосиф" монсиньор Румен Станев е ръкоположен за помощен епископ на Софийско-пловдивски диоцез и титулярен епископ на Симидика. Ритуалът е ръководен от монсиньор Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивски диоцез. Останалите съслужващи епископи са монсиньор Христо Пройков, епарх на Софийска епархия "Йоан XXIII", и монсиньор Киро Стоянов, епископ на Скопски диоцез. В ръкоположението участва и апостолическият нунций монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари. За първи път папа Франциск назначава помощен епископ с постоянно седалище в София, както и епископско ръкоположение след десетилетия.

2022 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета "150 години от рождението на Гоце Делчев". Тиражът на сребърната монета с номинал от 10 лв. е 3000 бройки. Автори на художествения проект са Пламен Чернев и Преслав Чернев.

2023 - В София на официална церемония са връчени т. нар. Академични оскари на в. "24 часа", с които се отличават българските университети според рейтинга на висшите училища. Софийският университет "Св. Климент Охридски" е удостоен с наградата за университет с най-много първи места по професионални направления, в които обучава студенти, както и наградата "Бизнес хонорис кауза", която е за цялостен принос за устойчиво осигуряване на кадри с добра реализация във всички сфери на пазара на труда. За седма поредна година университетът получава наградата на вестник "24 часа" за най-добро висше училище в България. 

На този ден по света:

1912 - Експедицията на британския полярен изследовател Робърт Скот покорява Южния полюс. В експедицията освен него участват и Едуард Уилсън, Хенри Бауърс, Лорънс Оутс и Едгар Евънс. Когато достигат до Южния полюс установяват, че експедицията на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен ги е изпреварила с пет седмици, достигайки до Южния полюс на 14 декември 1911 г. Едгар Евънс загива на 17 февруари 1912 г., а Лорънс Оутс изчезва на 17 март 1912 г. Последната записка в дневника на Робърт Скот е направена на 29 март 1912 г. Телата на Робърт Скот, Едуард Уилсън и Хенри Бауърс и дневниците им са намерени от спасителната група на 12 ноември 1912 г.

1928 - Руският революционер и политик Лев Троцки е изпратен в изгнание в Казахстан заради опити да бъде свалена съветската власт. На 14 ноември 1927 г. той е изключен от Руската комунистическа партия заради антисъветски изявления. Убит е на 21 август 1940 г. в Мексико от агента на Народния комисариат на вътрешните работи Рамон Меркадер. Лев Троцки е един от организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Един от създателите на Червената армия. Народен комисар по външните работи и по военните въпроси след Октомврийската революция (8 октомври 1917-3 март 1918), първи председател на Революционния военен съвет на РСФСР-СССР (6 септември 1918-26 януари 1925), народен комисар по военните и морски въпроси (29 август 1918-26 януари 1925).

1945 - В хода на Висло-Одерската настъпателна операция съветските войски освобождават столицата на Полша - Варшава, от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Настъплението към Варшава започва на 14 януари 1945 г., като за четири дни съветските войски успяват да пробият отбраната на противника на фронт от 270 км и да се придвижат на запад на 100-130 км със съдействието на 16-а въздушна армия, която на 16 януари 1945 г. извършва близо 3500 полета. В нощта на 17 януари 1945 г. Първа армия на полските войски форсира река Висла, северно и южно от Варшава, и сутринта навлиза в града, като до 12.00 ч. съветските и полските войски напълно освобождават Варшава, която била напълно разрушена и разграбена. Oсвобождението на Варшава позволява на съветските войски да се придвижат към границата с Германия. В 19.00 ч. на 17 януари 1945 г. в Москва в чест на освобождението на Варшава са изстреляни 24 артилерийски залпа от 324 оръдия. Президиумътна Върховния съвет на СССР учредява медал "За освобождението на  Варшава", с който са удостоени повече от 690 000 участници в боевете за освобождението на столицата на Полша.

1946 - В Лондон, Великобритания, е проведено първото заседание на Съвета за сигурност на ООН.

1977 - В щата Юта, САЩ, е екзекутиран Гари Гилмор, признат за виновен за множество грабежи и две убийства. През 1976 г. Върховният съд на САЩ разрешава на отделните щати да възобновят по свое желание смъртното наказание. Това е първата екзекуция в страната след 10-годишен мораториум върху смъртната присъда.

1979 - Произведен референдум в Гренландия, на който от 70,1 процента от гласувалите 63,2 процента (28 543 души) избиратели се обявяват за въвеждането от 1 май 1979 г. на автономно управление в Гренландия в границите на Кралство Дания. Гренландия е колония на Дания от 1721 г. до 1953 г., когато е премахнат колониалният й статут и е обявена за равноправна част от Кралство Дания, като всички въпроси, които я засягат, се разглеждат от министъра по въпросите на Гренландия в правителството на Дания.

1984 - в Стокхолм, Швеция, е открита Конференцията за мерките за укрепване на доверието и сигурността и по разоръжаването в Европа. Стокхолмската конференция е част от процеса на общоевропейската сигурност, довел до създаването на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 6 декември 1994 г. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/). Стокхолмската конференция (17 януари 1984-19 септември 1986) се провежда в съответствие с положенията на Заключителния документ на седмия кръг (2 февруари-25 март 1983) от Мадридската среща (11 ноември 1980-9 септември 1983). На 21 септември 1986 г. е приет Заключителният документ на Конференцията по мерките за укрепване на доверието и сигурността и по разоръжаването в Европа, а на 1 януари 1987 г. влиза сила. Приетият Заключителен документ на Стокхолмската конференция конкретизира и придава действеност на принципа за неупотреба на сила, съдържа мерки за укрепване на доверието и сигурността в Европа. Тези мерки имат политически задължителен характер и обхващат въпроси като уведомяване за военни учения, за прехвърляне и придвижване на войски, ограничаване на военната дейност на континента.

1991 - Започва операция "Пустинна буря" на Многонационалните сили под командването на САЩ в Ирак, които нанасят въздушни удари по стратегически обекти в Ирак след отказа на президента Саддам Хюсеин да изтегли от Кувейт войските си, навлезли в страната на 2 август 1990 г. От 24 до 28 февруари 1991 г. съюзническите войски на САЩ, Великобритания и Франция извършват сухопътна офанзива срещу иракските войски в Кувейт. Операцията приключва на 28 февруари 1991 г., когато президентът на Ирак Саддам Хюсеин подписва едностранно примирие, с което приема всичките 12 резолюции за суверенитета на Кувейт, приети от Съвета за сигурност на ООН в периода от 2 август до 29 ноември 1990 г.

1994 - В щата Калифорния в САЩ е регистрирано земетресение с магнитуд 6,7 степен по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса  е в Нортридж, в долината Сан Фернандо, на 30 км северозападно от Лос Анджелис. Загиват 60 души, а стотици са ранени.

1995 - Регистрирано е земетресение в Централна Япония с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер и епицентърът в морето. Най-силно засегнати са префектурите Хиого, Осака и Киото. В 5.46 ч. е усетен тръсът в гр. Кобе на главния японски остров Хоншу. Сред най-пострадалите е гр. Кобе на остров Хоншу, където тръсът е усетен в 5,46 ч. Загиват над 6434 души, ранените са около 26 000 души.

1998 - За първи път в историята на САЩ президент дава показания под клетва като обвиняем. Президентът на САЩ Бил Клинтън дава показания в кабинета на своя адвокат Уилям Бенет в качеството си на обвиняем по делото за сексуален тормоз, заведено от 31-годишната Пола Джоунс. Тя го обвинява, че през 1991 г., когато Клинтън е губернатор на щата Арканзас, я е поканил в хотелска стая и е поискал насила да прави секс с нея.

2000 - Обявено е сливането на двете най-големи английски фармацевтични компании - "Глаксо Уелкъм" и "Смитклайн Бичъм". Новата компания се нарича "Глаксо Смитклайн".

2002 - В Демократична република Конго, близо до границата с Руанда, изригва вулканът Нирагонго.
Загиват 170 души, а 300 000 души са принудени да напуснат родните си места. Потоците лава разрушават 14 села и унищожват над 40 процента от град Гома, най-големият в тази част на страната.

2004 - В края на 23-тия конгрес на Японската комунистическа партия делегатите приемат нов устав. Документът е исторически, тъй като в него за пръв път се посочва, че партията няма повече да се бори за социалистическа революция и дейността й вече не е насочена против императора.

2008 - Публикуван е годишният доклад на независимата Кубинска комисия за човешки права и национално помирение, в който се посочва, че броят на политическите затворници в Куба е намалял с 12 души през последните шест месеца, но все още 234 дисиденти са в затвора и широко разпространените репресии продължават. В документа са включени 234 политически затворници. Данните са въз основа на информация от самите затворници и техните близки. През юли 2007 г. в списъка е имало 246 задържани, а през юли 2006 г., когато Раул Кастро поема властта от Фидел Кастро - 316.

2011 - Европейската комисия обявява, че започва наказателна процедура срещу Швеция заради разрешаването на лова на вълци, смятан за незаконен. Шведската агенция за опазване на околната среда определя за 2011 г. квота от общо 20 вълци за отстрел, за да се постигне набелязаната с парламентарно решение цел за ограничаване на популацията до 210 екземпляра и 20 глутници през 2012 г.

2013 - Папа Бенедикт Шестнайсети пише за първи път туит на латински - деветия език, на който се изразява в Туитър. Последователите му в тази мрежа надвишават 2,5 млн. души. Откакто започва да "туитва" на 12 декември 2012 г., папата е изпратил 24 туита, преведени на 8 езика - английски, испански, италиански, португалски, френски, немски, полски и арабски. Кратките му послания са с духовен характер.

2014 - В Токио, Япония, на 91 години умира Хироо Онода - офицер от разузнаването и специалист по водене на партизанска война, крил се в джунглата на филипинския остров Лубанг, близо до Лусон до 1974 г., смятайки, че Втората световна война не е свършила. Той е изпратен на острова през 1944 г. със заповед да не се предава при никакви обстоятелства и да удържи позициите до идването на подкрепление. Заедно с още трима войници той изпълнява това нареждане и след войната, без да знае, че тя е свършила. За съдбата на четиримата светът научава през 1950 г., когато един от тях решава да излезе от гората и да се върне в Япония. След това със самолет пускат на острова листовки, за да съобщят на Хироо Онода, че войната отдавна е приключила, но той така и не повярвал и продължил с другарите си да пази военните съоръжения, а понякога и да се бие с филипински войници. През 1959 г. издирванията от страна на Япония и Филипините са преустановени, като и двете страни са убедени, че двамата са мъртви. През 1972 г. за тях отново се чува, след като атакуват филипински войници. Онода успява да избяга, а сподвижникът му е убит. Властите на Япония решават да изпратят на Филипините членове на семейството на Хироо Онода, които да го убедят да спре да воюва, но и това е напразно. Накрая  през 1974 г. бившият командир на Хироо Онода отива при него и му нарежда да хвърли оръжието и да се предаде. На пресконференция при завръщането си в Япония Хироо Онода обяснява, че единствената мисъл в главата му през последните 30 години е била да изпълниява заповедите, които е получил.

2015 - С решение на съда в Иран е забранен реформаторският вестник "Мардом-е Емруз" заради лозунг в подрепа на френското сатирично издание "Шарли ебдо". Преди няколко дни вестникът помества на първа страница снимка на американския актьор Джордж Клуни с наградата "Златен глобус" и със значка на ревера с надписа "Аз съм Шарли". Вестникът е четвъртият закрит реформаторски вестник след идването на власт на смятания за умерен президент Хасан Рохани.

2016 - В Анкара, Турция, на 35-ия редовен конгрес на Народнорепубликанската партия (16-17 януари 2016) Кемал Кълъчдароглу е преизбран за председател на партията с гласовете на общо 990 от 1238 делегати на конгреса. Партията е една от основните опозиционни партии в страната.

2017 - В Страсбург, Франция, италианецът Антонио Таяни от Европейската народна партия е избран за председател на Европейския парламент измежду седем кандидати за поста по време на пленарна сесия на  парламента (16-19 януари 2017) с мандат до 2019 г. Той е избран на четвъртия тур от гласуването, до който достига заедно с италианеца Джовани (Джани) Питела от групата на социалистите и демократите. В третия тур от гласуването Антонио Таяни  получава 291 гласа, а Джовани (Джани) Питела - 199 гласа.

2018 - Президентът на Македония Георге Иванов налага вето на Закона за употреба на езиците, приет от парламента с 69 гласа "за" на 11 януари 2018 г., който предвижда официална употреба на албанския език във всички институции на Република Македония. В обръщение към нацията той заявява: "Вместо да градим мултиетническо общество в духа на диалога и мирното съжителство, чрез справедливи и общоприети закони, ние приемаме несправедлив и репресивен закон, с който се фаворизира само албанският език. Затова, предвид моите виждания за несъответствието на закона за езиците с конституцията и с представените мнения на експерти и на широката общественост за противоконституционния характер на закона, и на основание член 75 от конституцията, взех решение да не подписвам указа за влизане в сила на закона употреба на езиците". Освен това не е приет и с необходимото според конституцията мнозинство от две трети от гласовете.

2019 - Парламентът на Украйна одобрява закон за прехвърляне на църковната собственост, който засяга около 12 000 църкви в Украйна и много имоти, след като новата обединена украинска православна църква получава независимост. На 11 октомври 2018 г. Синодът на Константинопол отменя решението от 1686 г. за преминаването на Киевската митрополия под юрисдикцията на Московския патриарх, като по този начин се предоставя автокефалност на украинската църква и е свалена анатемата от непризнатия в православния свят Киевски патриарх Филарет и от водача на Украинската автокефална църква Макарий, а на 3 ноември 2018 г. президентът на Украйна Петро Порошенко и Вселенския патриарх Вартоломей Първи подписват в Истанбул, Турция, споразумение за създаването на украинска църква на церемония в резиденцията на патриарха. Законът утвърждава прехвърлянето на собственост на църквата, ако дадена енория реши да се присъедини към новата църква. Текстът изисква мнозинство от две трети от енориашите да се подпишат за преминаване към друга църковна общност. Ако гласуването не е единодушно, тази част от енориашите, която предпочита да остане в свързаната с Русия Украинска православна църква към Московския патриархат, трябва да получи право да наема помещенията.

2020 - Правителството на Италия обявава 25 март за Национален ден на Данте Алигиери, който ще се отбелязва всяка година. Датата е избрана, тъй като изследователите предполагат, че именно в този ден е започнало пътешествието в отвъдното в творбата на писателя Данте Алигери "Божествена комедия", считан за основоположник на книжовния италиански език.

2021 - Руският опозиционер Алексей Навални е арестуван на летище "Шереметиево" в Москва при завръщането му от Берлин, Германия, където от 22 август 2020 г. е на лечение след отравяне на 20 август 2020 г. с нервнопаралитично вещество в Русия. Според Федералната служба за изпълнение на наказанията Алексей Навални фигурира в списък с хора, които се издирват от 29 декември 2020 г. заради многобройни нарушения на пробацията им. От службата го обвиняват, че не се е явявал пред нея два пъти месечно, както изискват условията на условната му присъда, издадена през 2014 г.

Родени на този ден българи:

проф. Стефан Бончев (Стефан Бончев Иванов), геолог (1870-1947).
Основоположник на тектонските изследвания в България, създател на българската геологична школа. Бил е учител в Хасково (1891), Пловдив (1898) и в София (от 1899). Ръководител на Катедрата по геология и палеонтология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1923-1940). Един от основателите на Българското геологическо дружество (1925), негов председател (1937) и почетен председател (1940). Издава сп. "Геология на Балканите" (1934/1935-1946). Автор е на много трудове върху геологията на България и на геологични карти.

Димитър Кемалов, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1899-1923).
 
Николай Парушев (Николай Парушев Николов), театровед, драматург и поет (1931-2003).
От 1957 г. работи като редактор във в. "Народна култура", и негов заместник-главен редактор (1969-1971; 1972-1975; 1979). Автор е на пиесите  "Вечерите на Иван Гилин", "По чужди брегове", "Хората остават на брега", "Делниците имат много имена", "Когато дните питат", "Имало едно дяволче" и др., на книгите "Просто жена" (1974), "13 хитрини на 13 хитреца" (1992), "Неизвестен финал на Евгений Онегин" (1995), "Закучен свят" (2001). Носител на полския орден "Заслужил за полската култура" заради значителния му принос в развитието на българо-полското културно сътрудничество (1979). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1981).

проф. Иван Спасов, композитор, диригент и педагог (1934-1996).
Основател на Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество "Пловдивска музикална младеж". Диригент на Симфоничния оркестър в Пловдив (1962-1968), главен художествен ръководител на Симфоничния оркестър в Пазарджик (1970-1992). Ректор на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (1989-1996).  Автор е на повече от над 240 творби - камерни, хорови песни, филмова и театрална музика и др. Създател е на фестивала "Зимни музикални вечери" в Пазарджик (1975), който след смъртта му носи неговото име. Член (от 1994) на Международната академия за изкуства в Париж, Франция.

Иван Глушков, журналист и политик (1937).
В продължение на 18 години работи като журналист във в. "Земеделско знаме". Член на Постоянното присъствие на Български земеделски народен съюз (БЗНС) (април 1990-декември 1991) и като такъв участва в делегацията на БЗНС на заседания на Националната кръгла маса (1990) от квотата на Българската комунистическа партия (БКП). Депутат и заместник-председател на  VII Велико народно събрание (1990-1991). Депутат от 37-ото до 38-ото Народно събрание (1995-2001). Основател (1992) и първи председател на Християн-аграрната партия.

Андрей Андреев, поет и преводач (1943-2021).
Автор е на повече от 20 стихосбирки, сред които първата "Неделя" (1971), "И посрещнете щъркелите" (1977), "Докато трае утринният хлад" (1995), "Сираци на вечността" (1997), "Пътьом" (2000), "Долина", "Нощ през август", "В този край на света" (2016)  и др. Преводач от руски. Автор е на антологията "Калина алена, калина черна" (2008). Носител на наградата на Съюза на българските писатели (1996), на националната награда "Георги Джагаров" на Съюза на българските писатели (14 юли 2016).

Тошо Пейков, политик и общественик (1951).
Депутат в 36-ото Народно събрание (13 октомври 1991-17 юни 1993) и в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Изпълнителен директор на Националния дарителски фонд "13 века България" (7 юли 2005-6 януари 2010). Учредител и главен секретар от 3 юни 2000 г.  на партия "Движение за национално възраждане "Оборище". Има издадени над 15 книги и няколко албума от поредицата "България в блясък".

Теодора Захариева, физик и общественик (1965-2012).
Основател и председател на Център за защита  правата в здравеопазването (17 септември 2007-7 януари 2012) и на Български пациентски форум (2 юли 2009-февруари 2011). През 2008 г. осъжда Министерството на здравеопазването за забавяне на скъпоструващо лечение. Носител на наградата "Човек на годината" за  2009 година в годишните награди на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека.  

Камен Михов, юрист (1966).
Работи като адвокат в София (1992-1996), районен прокурор на Благоевград (1996-2001), прокурор в Апелативна прокуратура - София (2001-2005), прокурор във Върховна касационна прокуратура (2005-2006), завеждащ отдел "Международно сътрудничество" във Върховна касационна прокуратура (април 2006-7 декември 2007). Председател на Асоциацията на прокурорите в България (7 декември 2007-юни 2013). Заместник главен прокурор, административен ръководител на Върховна административна прокуратура (31 януари 2013-12 февруари 2014). Национален представител на България в европейската агенция Евроджъст (12 февруари 2014-12 февруари 2018). Понастоящем е прокурор завеждащ отдел 8 „Престъпления против финансовите интереси на ЕС и взаимодействие с Европейската прокуратура“ при при Върховна касационна прокуратура.

митрополит Антоний (светско име Живко Киров Михалев), църковен деец (1978).  
На 5 август 2002 г. е постриган за монах. На 18 октомври 2002 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 17 януари 2003 г. е ръкоположен за йеромонах. На 1 април 2003 г. е назначен за ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий". На 21 ноември 2006 г. получава титлата "архимандрит". На 1 май 2007 г. е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. Константийски епископ и викарий на Пловдивския митрополит (23 март 2008-юни 2010). Викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит (15 юни 2010-27 октомври 2013). От 27 октомври 2013 г. е избран от Светия синод на Българската православна църква за Западно- и Средноевропейски митрополит.

Антоанета Костадинова (Антоанета Бонева-Костадинова), българска състезателка по спортна стрелба (1986).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2021 г. в Токио, Япония (10 м въздушен пистолет). Заема 4-то място на Олимпийски игри през 2021 г. в Токио на 25 м спортен пистолет и 8-мо място на Олимпийски игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, на 25 м спортен пистолет. От Европейските игри  през 2019 г. в Минск, Беларус, печели един сребърен медал и един бронзов медал. От Европейските игри през 2023 г. в Краков, Полша, печели сребърен медал (25 м спортен пистолет) и бронзов медал (смесени двойки на 10 метра пистолет със Самуил Донков). От европейски първенства печели два сребърни медала през 2015 г. и 2016 г. Многократна носителка на златни медали от кръгове от Световната купа. Почетен гражданин на Търговище (2015).

Антон Карачанаков, футболист (1992).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Балтика Калининград" (Русия), "Славия" (София), "Краковия" (Полша), "Берое" (Стара Загора), „Политехника“ (Румъния), „Монтана“ (Монтана), „Гьорче Петров“ (Република Северна Македония), „Вихрен“ (Сандански).

Виктория Очева, тенисистка (1996).
 
Божидар Андреев, български състезател по вдигане на тежести (1997).  
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2023 г. в Рияд, Саудитска Арабия. Печели златен медал от Европейското първенство през 2019 г. в Батуми, Грузия, и бронзов медал от Европейското първенство през 2023 г. в Ереван, Армения. Олимпийски шампион за младежи през 2014 г. в Нанджин, Китай. Печели два златни медала от Европейско първенства за младежи (2015 г. и 2018 г.).

На този ден са родени и:

Антонио Скандело, италиански композитор (1517-1580).

Педро Калдерон де ла Барка, испански поет и драматург (1600-1681).
Наричан от немските романтици "католическият Шекспир". Създател на нов драматургичен жанр - религиозно-философската драма. Автор е на драмите "Любов, чест и власт" (1623), "Смутената гора" (1623), "Макавеите" (1623), "Обасадата на Бреда" (1625), "Мистичната дама" (1629), "Къщата с две врати" (1629), "Пирът на Валтасар" (1634), "Любовта, най-голямото богатство" (1635), "Животът е сън" (1635), "За тайна обида - тайно отмъщение" (1635), "Трите най-големи чудеса" (1636), "Поклонение на Кръста" (1637), "Великият магьосник" (1637), "Лекарят на честа" (1637), "Художникът на позора" (1640), "Психея и Купидон" (1640), "Чистилището на свети Патрик" (1643), "Кметът на Заламеа" (1651), "Звяр, мълния и камък" (1652), "Ехо и Нарцис" (1661) "Статуята на Прометей", "Чудото на Германия", "Вечният принц", "Военни поръчки", "Вавилон - истински и мистичен", "Хадо и Дивиса Леонидо и Марфиса".

Бенджамин Франклин, американски политик, дипломат и учен (1706-1790).
Основател на първата в страната обществена библиотека във Филаделфия (1731), университета в Пенсилвания (1740), Американското философско дружество (1743). Участвал е в борбите за независимост на САЩ, а като дипломат развива успешна дейност за нейното укрепване. Като физик е известен с изследванията си върху електричеството, изобретател на гръмоотвода.

Станислав II Август Понятовски, последният полски крал и Велик княз на Литва (1764-1795) (1732-1798).

Франсоа Жозеф Госек, френски композитор и диригент (1734-1829).

Ан Бронте, британска писателка (1820-1849).
Най-малката от трите сестри Бронте (Шарлотта, Емили, Ан), чието творчество е уникално явление в британската класическа литература на 19 в. Авторка е на романите "Агнес Грей" (1847) и "Тайнствената непозната" (1848).

Аугуст Вайсман, немски биолог (1834-1914).

Атанас Баранаускас, литовски поет и езиковед (1835-1902).

Николай Жуковски, руски учен математик и механик (1847-1921).
Считан за баща на руската авиация. Основоположник на съвременната хидроаеродинамика. Автор е на трудове по математика, астрономия, авиация, въздухоплаване, хидравлика и др.

Константин Станиславски, руски режисьор, актьор и критик (1863-1938).
Заедно с Владимир Немирович-Данченко създава Московския художествен театър (1898). Основател на Музикалното студио при Московския художествен театър (дн. Московски академичен музикален театър "Константин Станиславски" и "Владимир Немирович-Данченко" - 1919). Разработва нова теория на сценичната подготовка, насочена към постигането на психологическа достовереност на актьорската игра (система на Станиславски).

Дейвид Лойд Джордж, британски политик (1863-1945).
Канцлер на Държавното съкровище (1908-1915). Министър-председател на Великобритания (7 декември 1916-22 октомври 1922). Лидер на Либералната партия (1926-1931).

Йосиф Пятницки, деец на руското и международното комунистическо движение (1882-1938).
Един от основателите на Комунистическия интернационал (Коминтерн) и негов ръководител от 1930 г. През 1937 г. е арестуван, след като се противопоставя на политиката на съветския ръководител Йосиф Сталин. С присъда на Военната колегия на Върховния съд е разстрелян на 29 юли 1938 г. През 1956 г. е напълно реабилитиран.

Ярослав Кратохвил, чешки писател (1885-1945).

Юрий Файер, съветски диригент (1890-1971).

Борис Пономарьов, съветски политик (1905-1995).
Секретар на ЦК на КПСС (31 октомври 1961-25 февруари 1986).

Татяна Карпова, руска актриса (1916-2018).
Артистка на Московския академичен театър "Владимир Маяковски" (1938-2018). Изпълнила е около 50 роли в театрални постановки, сред които "Млада гвардия", "Хамлет", "Медея", "Кръг", "Майка Кураж и нейните деца", "Таня", "Котка върху горещ ламаринен покрив", "Децата на Ванюшин", "Банкрут" и др. Участвала е във филмите "Игра без правила" (1965), "Свекърва" (1973) и др. Носителка на Сталинска награда (1947). Народна артистка на СССР (1990).

Йорген Йенсен, датски политик (1920-1987).
Председател на Датската комунистическа партия (декември 1977-13 април 1987).

Видал Сасун, американски стилист от британски произход (1928-2012).
Известен е като създател на  прическата "боб", която става модерна през 60-те години на 20-и в.

Далида (ист. име Йоланда Кристина Джилиоти), френска певица и актриса от италиански произход (1933-1987).
Има издадени 55 златни и платинени албума и е първата певица в света с диамантен албум. Умира след употреба на свърхдоза приспивателни.
 
Табаре Васкес, уругвайски политик (1940-2020).
Президент на Уругвай (1 март 2005-1 март 2010; 1 март 2015-1 март 2020).

Мохамед Али (Касиус Клей), американски боксьор (1942-2016).
Олимпийски шампион през 1960 г. в Рим, Италия (полутежка категория). Трикратен световен шампион  за професионалисти в категория тежка (1964 г.,1974 г. и 1978 г.). През 1964 г., ден след като печели световната титла в тежка категория, на пресконференция обявява, че приема исляма и ще се казва Мохамед Али, като публично се отрича от името Касиус Клей. През 1967 г. шампионската титла му е отнета заради отказ да участва във войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973). През професионалната си кариера е изиграл 61 мача, от които печели 56 (37 с нокаут). През 1996 г. запалва олимпийския огън при откриването на Олимпийските игри в Атланта, САЩ. Избран е за "Спортист на столетието" от американското списание "Спортс  илюстрейтед" (1999). Включен е в Международната зала на боксовата слава през 1990 г. От 2002 г. има звезда в Алеята на славата в Холивуд.

Давид Одсон, исландски политик (1948).
Kмет на Рейкявик (1982Ц1991). Министър-председател на Исландия (30 април 1991-15 септември 2004). Министър на външните работи на Исландия (15 септември 2004-27 септември 2005). Управител на Централната банка на Исландия (2005-2009).

Естебан Виго Бенитес, испански футболист и треньор (1955).
С "Барселона" (Испания) печели два пъти турнира Купа на носителите на купи (КНК) (1979, 1982).

Светлана Мастеркова, руска състезателка по лека атлетика (средни разстояния) (1968).
Двукратна олимпийска шампионка през 1996 г. в Атланта, САЩ (800 м и 1500 м.). От Световното първенство през 1999 г. в Севиля, Испания, печели златен (1500 м) и бронзов медал (800 м). Печели сребърен медал на Световното първенство в зала през 1993 г. в Торонто, Канада. Печели златен медал от Европейското първенство през 1998 г. в Будапеща, Унгария, и бронзов медал от Европейското първенство в зала през 1996 г. в Стокхолм, Швеция.

Джеймс Уатана (ист. име Пу Опб Орм), тайландски играч на снукър (1970).

Ричард Бърнс, английски автомобилен състезател (1971-2005).
Световен шампион в Световният рали шампионат за 2001 г.

Такафуми Нишитани, японски състезател по шорттрек (1979).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели сребърен медал през 2000 г. и бронзов медал през 1999 г.
 
Алваро Арбелоа, испански футболист и треньор (1983).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Филип Холошко, словашки футболист (1984).

Ектор Морено, мексикански футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Скендербег (Георги Кастриоти Скендербег), албански национален герой (1405-1468).
Прославил се е с въстанието си в гр. Круя през 1443 г., заставил е османския султан Мурад II да предаде Круя и земите около него, през ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.

Йозеф Фуртенбах, немски архитект, театрален теоретик и сценограф (1591-1667).

Фридрих Кьониг, немски изобретател (1774-1833).
Създател на първата печатарска машина за плосък печат (1810).

Емил Жан Орас Верне, френски художник (1789-1863).

Александър Даргомижки, руски композитор (1813-1869).
Един от основателите на руската класическа музика. Автор е на оперите "Русалка", "Каменен гост", "Есмералда" и др.

Никола Образописов, български художник (1829-1915).
Представител на Самоковската художествена школа. Внася светски елементи в религиозната живопис. Зографисал е част от иконите в църквата "Св. Параскева" в с. Радибош, Пернишка област (1848) и в Лозенския манастир "Св. Спас" (1855), църквата "Св. Илия" в с. Горни Окол, Софийска област (1857). Рисувал е в Рилския манастир, метоха "Орлица" и параклиса "Св. Лука" към него, в Бельовата църква в Самоков.  Автор е на  стенописните композиции "Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир"  и "Срещата на цар Петър със св. Иван Рилски" - едни от първите композиции с историческа тематика (1863, изписани в църквата "Св. св. Петър и Павел" в метоха "Орлица" на Рилския манастир).  В самобитния стил на възрожденската живопис създава популярната жанрова картина "Селско хоро от Самоковска околия" (1892). Рисува по памет портрет на баща си (1871), автопортрет и семейни портрети по фотографии (1897, 1903).

Амилкаре Понкиели, италиански композитор (1834-1886).

Карло Юхан Бергбум, финландски драматург (1843-1906).
Основател на  Финландския национален театър (1872).

Карло Юхан Бергбум, финландски драматург (1848-1906).
Основател на Финландския национален театър (1872).

Фернан Фуро, френски инженер и изследовател на Африка (1850-1914).

Храбър Попов, български архитект (1896-1979).
Работил в Министерството на търговията, промишлеността и труда (1924-1931). Той е първият архитект, избран за професор (1942) в Държавното висше техническо училище в София. Първи декан на Строителния факултет (1942-1943) и ръководител на катедра "Архитектурни конструкции" (1942-1958) в Държавното висше техническо училище.  От 1924 г. до 1931 г. е участвал в проектирането на минералните бани в Овча купел, Горна баня, Сапарева баня, Вършец, Хисаря и др. Автор е на трудовете "Бански строежи" (1942), "Сградостроителство" (2 т., 1947), "Тектоника и конструкции на архитектурното наследство в България" (1972) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

Любен Попов, български актьор (1899-1985).
Играл е в театрите във Велико Търново, Видин, Бургас, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора. От 1941 до 1944 г. е актьор в Скопския народен театър. Един от членовете-основатели на Съюза на артистите в България (1919).

проф. Панка Пелишек (ист. име Стефанка Николова-Роберт), българска пианистка и музикален педагог от чешки произход (1899-1990).
Преподавателка в Музикалното училище в Пловдив (1924-1925), в Държавната музикална академия в София (1925-1944). Концертира до 1950 г., прекратява преподавателската си дейност през 1977 г. Удостоена е със званията "Заслужила артистка" (1951), "Народна артистка" (1969) и "Герой на социалистическия труд" (1979). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), орден "Георги Димитров" (29 април 1966, май 1984).

акад. Александър Несмеянов, съветски химик (1899-1980).

Олаф Пети, крал на Норвегия (21 септември 1957-17 януари 1991) (1903-1991).

Атанас Далчев, български поет и преводач (1904-1978).
Бил е учител по български език в София (1930-36). Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор (1953-1956) и главен редактор (1957-1965) на сп. "Пламъче". Автор е на сборниците с поезия: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943), "Балкон" (1972) и др. Автор е и на книгите "Фрагменти" (1967), "Страници" (1980) и др. Прави преводи на поезия и белетристика от френски, испански, немски и руски език.

Джакомо Манцу, италиански скулптор и общественик (1908-1991).

Камило Хосе Села, испански писател (1916-2002).
Автор е на романите "Семейството на Паскуал Дуарте" (1942), "Кошерът" (1951) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1989 г. за богатото му творчество, което е израз на необичайна гледна точка за човешката слабост и уязвимост, и на наградата "Сервантес" (1995).

Чжао Цзъян, китайски политик (1919-2005).
Председател на Държавния съвет на Китай (10 септември 1980-25 март 1988). Генерален секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия (2 ноември 1987-24 юни 1989).

Бистра Аврамова, български политик (1921-2006).
Заместник-министър на народната просвета (юни 1963 - 18 април 1970), първи заместник - председател на Комитета по печата (юли 1975-19 юни 1976) и на Комитета за българите в чужбина (октомври 1981-23 януари 1990). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (16 април 1971), на орден "9 септември 1944" трета степен (март 1973), на орден "Георги Димитров" (април 1981). Удостоена е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1978).

Гочо Русев, български футболист, треньор и международен футболен съдия (1924-2009).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Раковски" (Севлиево), "Хаджиславчев" (Павликени), "Пирин" (Сухиндол), "Левски" (Самоков), "Левски" (София), "Академик" (София), ЦСКА (София) и "Черно море" (Варна). След 1955 г. е треньор, а от 1960 г. до 1974 г. е футболен съдия. Носител е на Златната значка на Международната федерация по футбол (ФИФА). Автор е на книгата "Жреци на футболната Темида" (1998).

Арт Бъкуалд, американски журналист и публицист (1925-2007).

Патрис Лумумба, конгоански политик (1925-1961).
Национален герой на Конго. През 1958 г. основава партията Национално движение на Конго. Първи министър-председател на Конго (24 юни 1960-14 септември 1960), след като страната получава независимост от Белгия на 30 юни 1960 г. Убит е на 17 януари 1961 г. при атентат срещу него.

Никола Клюсев, македонски политик (1927-2008).
Министър-председател на първото експертно правителство на Република Македония (1991-1992). Председател на съвета на ВМРО-ДПМНЕ през 1997 г. Министър на отбраната (30 ноември 1998-27 юли 2000).

Лиляна Кисьова, българска оперетна певица (1928-2014).
От 1951 г. е солистка в Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Дългогодишна партньорка на оперетния артист Видин Даскалов, с когото участва и в концертни програми. Изпълнява повече от 80 роли. Удостоена със званията "Заслужил артист" (1966) и "Народен артист" (23 май 1985).

Грегори Корсо, американски поет (1930-2001).

проф. Марко Семов, български журналист, писател,  сценарист, народопсихолог (1939-2007).
Литературен сътрудник във в. "Работническо дело" (1961-1989), главен редактор в Българската национална телевизия (1972-1977), главен редактор в Българското национално радио (1977-1979), заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1979-1984). Заместник-председател на Комитета за радио и телевизия (1984-1989). Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (1997-2000). Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (2000-2004). Член на Съвета за електронни медии (22 януари 2004-18 януари 2007). Един от учредителите и съпредседател на "Сдружение за национално съхранение" (2004). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2004). Член (2002) на Френската академия по хуманизъм и изкуства в Париж, Франция. Бил е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1980) и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на повече от 50 книги - пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна "Българска народопсихология", както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1982), с  Почетния знак на държавния глава за съществен принос в областта на изкуството, културата и науката, за утвърждаване на българската национална идентичност, отстояване на активна гражданска позиция и ангажиране със значими обществени каузи (9 ноември 2009 г., посмъртно). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984), на националната литературна награда "Йордан Йовков" на община Добрич за белетристика за 2000 г. (14 ноември 2000), на наградата "Оборище" за 2002 г. на Сдружението на възрожденските градове (2 май 2003) за цялостна научна, обществена и творческа дейност, за приноса му в изследването на българската народопсихология, за активната му гражданска позиция и за отстояване на българската национална кауза и идентичност. Носител на наградата на Столична община в областта на културата за романа "Очите" и сборника с есета "Писма до България" (2005).   

Стефан Илиев, български актьор (1935-2018).   
Играл е в  Драматичен театър "Рачо Стоянов" - Габрово (1958-1959), в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен (1959-1960), в Общински драматичен театър "Боян Дановски" - Перник (1960-1964), в Младежкия театър "Николай Бинев" (1964-1966), в Театър "Поезия и естрада" (1966-1969), в Театър "София" (1969-1990), в Театър 199, в Малък градски театър "Зад канала" (1990) и др. Председател на Съюза на артистите в България (20 март 1990-20 юни 2005). Има множество роли в театъра и в телевизионни театрални постановки. Сред филмовите му роли са тези във филмите: "Любимец 13" (1958), "Пленено ято" (1962), "Конникът" (1964), "Отклонение" (1967), "Свобода или смърт" (1969), "На всеки километър" (1969-1971), "Един миг свобода" (1970), "Снимки за спомен" (1979), "Капитан Петко войвода" (1981), "Куче в чекмедже" (1982), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "А сега накъде" (1988), "Големанов" (2004), "Под прикритие" (2011-2016), "Столичани в повече" (2017) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1985). Награден с грамота и плакет за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (21 май 2007). Носител на наградата "Икар" за чест и достойнство на Съюза на артистите в България (2015).

проф. Венец Димитров, български кинооператор и педагог (1937-2022).
Асистент-оператор в Студията за игрални филми "Бояна" (1957-1962), оператор във филмова студия "Барандов" в Прага, Чехословакия  (1968-1969), главен оператор в "Телевизия Кошице" в Чехословакия (1969-1971). Бил е оператор-постановчик в Студията за игрални филми "Бояна" (1971-1989), филмов и телевизионен оператор в Студията за телевизионни филми "Екран" (1989-1990). Ръководител на катедра "Филмово и телевизионно операторство" и декан на факултет "Екранни изкуства" (1990-1993). Заместник-ректор на Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1994-2000). От 1974 г. е преподавател в катедра "Филмово и телевизионно операторство" в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и за 44 години преподавателска дейност е бил художествен ръководител на 7 дипломирани випуска с над 90 български и чуждестранни студенти. До смъртта си е "професор-доайен", ръководител дипломни проекти на завършващите катедрата "Филмово и телевизионно операторство". Главен оператор на над 23 игрални филма, сред които "Игрек 17" (1973), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Сватбите  на Йоан Асен" (1975), "Циклопът" (1976), "Пътят към София" (1979), "Борис I" (1985) и над 40 късометражни филма. Автор е на книгата "Проблеми на операторското творчество" (1996), на биографичната книга "Живот с вкус на кино" (2015), на книгата "Мисли без смисъл" (2017) и на статии и анализи по въпросите на филмовото образование и творчество в българския и чуждестранен печат и специализирани издания. Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата (22 май 2018).

проф. Нансен Бехар, български преподавател (1940-2022).
Дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Катедрата "Икономика". Бил е преподавател и в Университета за национално и световно стопанство. Бил е директор на Института за социални анализи към Българската академия на науките. През 1992 г. основава първият частен изследователски институт - Институтът за социални и политически анализи. Бил е заместник-председател на Президиума на Висшата атестационна комисия, член на Икономическия и социален съвет на България и на Европейския икономически и социален комитет. Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Автор е на научни монографии, на статии и студии по проблемите на икономиката, публикувани на 9 езика. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на Златния знак на БАН, както и на редица международни награди и отличия.

Пиетро Анастази (Белия Пеле), италиански футболист (1948-2020).
С отбора на "Ювентус" е трикратен шампион на Италия, а с отбора на "Интер" печели Купата на Италия. С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия.

проф. Емил Таков, български ортопед (1950-2016).
Създател на съвременната школа по травматология в България. От 1982 г. работи в Детската клиника по спешна травматология на Института за бърза медицинска помощ "Н.И.Пирогов" (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов"), където преминава през различни позиции.  Директор на Института за бърза медицинска помощ "Н.И.Пирогов" (1992-1995). Министър на здравеопазването (12 февруари-21 май 1997). Автор е на книгите "Фрактурите - диагностика и лечение" и "Фрактури при децата".
/АЯ/МГ/