site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 януари  в  историята

16 януари 2024 г., вторник, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски.
  
В България се отбелязва:

Професионалният празник на растителнозащитника. Обявен е с Решение 782 на Министерски съвет от 30 септември 2005 г. Годишнина от утвърждаването (1896) с Указ 9  на княз Фердинанд I на Закона за мерките против филоксерната зараза (чума по лозята) и за възобновяването на опустошените от нея лозя, приет от 8-ото Обикновено народно събрание. Законът е първият нормативен акт в областта на растителната защита, с който се поставя началото на регламентираната борба с вредителите по растенията и на растителнозащитната дейност в България.

На този ден в България:

1878 - Пловдив и Сливен са освободени от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1880 - Общинският съвет на София утвърждава първия регулационен план на града, изработен от френския инженер Амадие. На 10 април 1880 г. планът е утвърден от княз Александър I Батенберг. Тогава кмет на града е Димитър Трайкович, а главен градски инженер - Вацислав Роубал. Приложението на плана, наречен "Батенбергов", започва от 20 юни 1880 г. Той става ръководен документ за бъдещото изграждане на столицата. Планът съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града - между днешните булеварди "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Христо Ботев" и "Сливница". Сформира се благоустройствена комисия, състояща се от членовете на Съвета, градския инженер и градския лекар, която да се грижи за поправянето, канализирането и осветлението на улиците. 

1896 - С указ 9 на княз Фердинанд I се утвърждава Законът за мерките против филоксерната зараза (чума по лозята) и за възобновяването на опустошените от нея лозя, приет от 8-ото Обикновено народно събрание и обнародван в бр. 50 на "Държавен вестник" от 4 март 1896 г. С Решение 782 на Министерския съвет от 30 септември 2005 г. 16 януари е обявен за Професионален празник на растителнозащитника.

1908 - Сформирано е правителство от дейци на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Управлява до 5 септември 1910 г. На 22 септември 1908 г. възглавяваният от Александър Малинов кабинет провъзгласява независимостта на България.

1957 - Излиза бр. 1 на в. "Тишина" - национален вестник за хора с проблеми на слуха, издание на Съюза на глухите в България. 

1990 - Започват заседанията на "Кръглата маса" с участието на управляващата Българска комунистическа партия, опозиционния Съюз на демократичните сили и Българския земеделски народен съюз с цел осъществяване на българския преход към демокрация. На 12 март 1990 г. са подписани: Споразумение по политическата система, Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система и Декларация относно ролята и статута на националната кръгла маса. На заседанието на 30 март са подписани три споразумения, които предвиждат да се премахне институцията Държавен съвет, държавният глава (президент или председател) да се избира от Народното събрание и двата тура на предстоящите избори за Велико народно събрание (ВНС) да бъдат на 10 и 17 юни 1990 г. Постигнато е споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за избиране на ВНС. На последното заседание на 14 май са подписани 4 споразумения: Споразумение по създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори; Приложение с мерки за предотвратяване на повторно гласуване, Етичен кодекс на предизборната кампания, Споразумение във връзка с основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио, Споразумение за предизборна кампания по радиото и телевизията.

1999 - Учреден е Съюз на стоматолозите в България съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, приет от 38-ото Народно събрание на 8 юли 1998 г. Правоприемник е на Българския зъболекарски съюз, създаден на 20 декември 1905 г.  Със  Закона  за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, приет от 40-ото Народно събрание на 8 септември 2005 г., от 1 януари 2007 г. Съюзът на стоматолозите в България се преименува в Български зъболекарски съюз.

2001 - Подписан е договорът за продажба на 60 процента от капитала на "Пампорово" АД на "Турист инвест" АГ- Цюрих, за 11 млн. долара.

2015 - На пресконференция експерти от Дирекцията на Природен парк "Витоша" съобщават, че в пещерите на територията на природния парк са открити нови видове безгръбначни за района на Витоша и Балканския полуостров. Новооткритите видове са скорпиони и паяци, които не са описани като видове в България. Сред тях е псевдоскорпионът (Neobisium kwartirnikovi), адаптиран към живот без светлина и установен в пещерата "Академик". 

2017 - Софийска градска прокуратура внася в съда обвинителен акт срещу министъра на отбраната в оставка Николай Ненчев по обвинение в престъпление по служба, от което са настъпили значителни вредни последици за Българската армия, а случаят е квалифициран като особено тежък.

2018 - В Баку, Азербайджан, в рамките на двудневното си работно посещение по покана на президента на Илхам Алиев (15-16 януари 2018), на летище "Гейдар Алиев" министър-председателят България Бойко Борисов и министър-председателят на Азербайджан откриват първата в историята на двете страни авиолиния между София и Баку. На борда на самолета с първия полет от Баку за България се прибира българската делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов. След приземяването на летище „София“ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и посланикът на Азербайджан в България Наргиз Гурбанова откриват и на българска земя линията. Полетите София - Баку ще бъдат един път седмично и ще се изпълняват от азерската нискотарифна компания Buta Airways, дъщерна на националния превозвач Azerbaijan Airways.

2019 - Народното събрание отхвърля  ветото на президента Румен Радев, наложено на 18 декември 2018 г. върху текстове от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на 13 декември 2018 г. Разпоредбите са приети отново със 137 гласа "за" и 43 "против". В подкрепа на ветото на държавния глава гласуват само от парламентарната група на "БСП за България". С промените се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването за задържане на конкретно лице, а не непълнолетен до 24 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на други лица или когато е наложително предприемането на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Президентът изразява притеснения от ограничаване на правото за уведомяване на трето лице при задържане и критикува законодателя, че не е конкретизирал престъпленията, за които ще се прилага тази мярка.

2020 - С решение на Министерския съвет се създава еднолично акционерно холдингово дружество с държавно участие "Български ВиК Холдинг" ЕАД  с капитал от 1 млрд. лв. Холдингът ще бъде принципал на всички ВиК дружества с държавно участие, като ще координира и управлява инвестиционните дейности по поддръжка на ВиК инфраструктурата, а правата на държавата ще се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

2021 - В Карлово на площад "Васил Левски" се отбелязва 143-ата годишнина (1878) от избора на първия Градски съвет на града, чийто първи председател е Васил Караиванов.

2022 - В Културния дом на нефтохимика в Бургас е галапремиерата на игралния филм "Петя на моята Петя",  заснет изцяло в Бургас и разказващ историята на едно съвременно момиче на име Петя, чиято съдба се преплита с тази на бургаската поетеса Петя Дубарова. Режисьор на филма е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, оператор е Иван Вацов.

2023 - На официална церемония в Карлово е поставено началото на цялостното обновяване на сградата на "Куршум джамия" и пространството около нея. Сградата на "Куршум джамия" е построена през 1485 г. и е паметник на културата с национално значение от Османския период от развитието на България. Обновяването се извършва по европейския проект "Консервация, реставрация и експониране на туристическа инфраструктура в Община Карлово".
 
На този ден по света:

1547 - Иван IV Василиевич Грозни  е коронясан за цар на Русия. Царува до смъртта си на 18 март 1584 г.

1919 - Конгресът на САЩ приема 18-ата поправка на конституцията, забраняваща производството, продажбата и превоза на спиртни напитки. Поправката влиза в сила на 16 януари 1920 г. Това поставя началото на т. нар. сух режим в САЩ. На 5 декември 1933 г. 18-ата поправка е отменена, когато влиза в сила 21-ата поправка на конституцията.

1920 - Обществото на народите провежда първата си сесия в Париж, Франция. Обществото на народите (ОН) е международна организация, чиято цел е  понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние след края на Първата световна война (1914-1918).  През 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън формулира идеята за основаването на ОН, заедно с 14 правила за международно поведение. САЩ, както и много други страни, никога не се присъединяват към организацията. На 28 юни 1919 г. по време на Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920), е приет Уставът на Обществото на народите (ОН). Избухването на Втората световна война (1939-1945) практически слага край на ОН, но то формално е разпуснато чак през 1946 г., когато на негово място започва да действа организацията с нова структура и ново име - Организация на обединените нации (ООН).

1957 - В Ливърпул, Великобритания, се открива клуб "Кавърн" (cavern - пещера), откъдето започва творческия си път групата "Бийтълс", призната за една от най-влиятелните в поп музиката. Тя е сформирана през 1960 г. от Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и барабанистът Пийт Бест, заменен през 1962 г. от Ринго Стар. В периода 1962-1970 г. "Бийтълс" издават 12 албума, 13 мини албума и 22 сингъла. Продали си над 1,3 млрд. албума.  

1969 – Oсъществено e първото успешно скачване на два пилотирани космически кораба в Космоса между съветските космически кораби "Союз 4" и "Союз 5". На 14 януари 1969 г. от космодрума Байконур е изведен в орбита съветският космически кораб "Союз 4" с космонавта Владимир Шаталов на борда, а на 15 януари 1969 г. е изведен в орбита и космическият кораб "Союз 5".  Сближаването на корабите е направено в автоматически режим, а на разстояние 100 метра между корабите космонавтите правят последните операции по скачването ръчно. На 17 януари 1969 г. "Союз 4" се завръща на Земята, а "Союз 5" се завръща на 18 януари 1969 г.

1969 - Изпратено е първото писмо в Космоса. Писмото в специален плик със стандартна марка от 4 копейки и надпис "Космическа поща" е изпратено от Министерството на съобщенията на бившия СССР. На него е поставен специалният печат "Земя-Космос-Космос-Земя". Писмото от ген. Николай Каманин, адресирано: "Космос. До командира на кораба "Союз-4" Шаталов В.А.", е прието в пощенското отделение на космодрума "Байконур" на 14 януари 1969 г. и изпратено на адреса в космоса. На борда на космическия кораб не е имало пощенски щемпел, затова той е заменен с бележката на командира - космонавта Владимир Шаталов "Бордът на кораба "Союз-4", 16.01.1969", след което пликът е върнат на Земята. Така започва историята на космическата поща на Съветския съюз. Откриването на първата пощенска станция на орбита се е състояло на 8 март 1978 г. Оттогава космическа поща се изпраща редовно. Тя е доставяна на орбиталните станции "Салют-6", "Салют-7" и "Мир" от екипажи или от товарните кораби "Прогрес".

1969 - На Вацлавския площад в Прага, Чехословакия, студентът Ян Палах се самозапалва в знак на протест срещу нахлуването на войски от страните от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г.

1979 – Последният шах на Иран Мохамад Реза Пахлави напуска страната. На 1 февруари 1979 г. в Иран се завръща аятолах Рухола Мусави Хомейни след 15 години в изгнание. На 5 февруари 1979 г. аятолахът представя Мехди Базарган като и.д. министър-председател на Иран. Създадено е правителство на Националния фронт, парламентът се разпуска, отменена е конституцията от 1906 г. Шах Мохамад Реза Пахлави започва живот в изгнание. Той пребивава в Египет, Мароко, Бахамските острови и Мексико, преди да отпътува за САЩ за лечение от рак.

1992 - В замъка "Чапултепек", в столицата на Мексико, официално е подписано споразумение между правителството на Салвадор и партизаните от Фронта за национално освобождение "Фарабундо Марти" за спиране на гражданската война в Салвадор, започнала през март 1980 г. Споразумението е постигнато на 31 декември 1991 г. в централата на ООН в Ню Йорк, САЩ.

1998 - Конституционният съд на Турция забранява ислямистката Партия на благоденствието "Рефах", а на лидера й Неджметин Ербакан е забранено да заема политически постове за срок от 5 години. Партията на благоденствието "Рефах" е основана през 1983 г. като наследник на Партията на националното спасение. Прекратява съществуването си на 22 февруари 1998 г.

2000 - Управляващото ислямистко движение на талибаните в Афганистан обявява, че признава Чечения и установява дипломатически отношения с нея.

2002 - В град Сен Назер, Франция, с тържествена церемония е пуснат на вода корабът "Куин Мери 2", един от най-големите кораби в света. Корабът е на 23 етажа, дълъг е 345 метра и тежи 151 000 тона. Може да развива скорост над 50 км/ч. Създаден е за да възроди традицията на легендарния "Куин Мери", конструиран през 1936 г., който за времето си е един от най-бързите и удобни трансатлантически плавателни съдове.

2006 - Елън Джонсън Сърлийф полага клетва като президент на Либерия. Тя e избрана на 11 октомври 2005 г. и е първата жена в Африка, начело на африканска държава.

2007 - Американската застрахователна компания "Ню Йорк лайф" започва да изплаща застраховки на наследниците на застраховани към нея арменци, живели в Османската империя през 1915 г., 92 години след арменския геноцид. В Армения 1353 души ще получат обезщетение. Сумата, която американската компания трябва да изплати, е 20 милиона долара, от които роднините на жертвите получават 11,9 милиона, арменските благотворителни организации получават 3 милиона долара, а останалата част е за разходи за фонда, създаден за разпределение на пълната сума между различните бенефициенти, както и за арменската църква.

2008 - Съдия Хенри Кенеди от САЩ постановява либийската държава и шестима служители на либийското разузнаване да изплатят обезщетения за над шест милиарда долара на семействата на американците, загинали при взривяването на 19 септември 1989 г. над Нигер на самолет на френската авиокомпания ЮТА. Либия никога не е признавала отговорността си за бомбеното нападение, при което загиват 170 души, от които 54 французи, 7 американци и 4 британци. През април 2007 г. съдия Хенри Кенеди постановява, че Либия носи пряка отговорност за атентата, като се позовава на информации, предоставени от Държавния департамент на САЩ и от френското правосъдие.

2009 - Министерство на финансите на САЩ налага финансови санкции на четирима предполагаеми членове на организацията "Ал Каида", сред които е и синът на Осама бин Ладен - Саад. Другите трима са Мустафа Хамид, Мухамад ал Бахтийти и Али Салех Хусаин.

2011 - Във Франция Марин льо Пен официално е избрана за председател на крайнодясната партия Национален фронт, на мястото на баща й Жан-Мари льо Пен. На вътрешнопартийното гласуване на партиен конгрес в град Тур Марин Льо Пен печели поста с 67,65 процента от гласовете, срещу 32,35 за съперника й Брюно Голниш.

2014 - В Хага, Нидерландия, в Специалния трибунал за Ливан започва процесът срещу Мустафа Бадредин, Салим Аяш, Хусейн Онейси и Асад Сабра, членове на шиитската групировка "Хизбула" по обвинение за подготовката на атентата срещу Рафик Харири (министър-председател на Ливан от 22 октомври 1992 г. до 30 ноември 1998 г. и от 23 октомври 2000 г. до 14 февруари 2005 г.). На 14 февруари 2005 г. той е убит при атентат срещу него заедно с още 22 души, сред които и извършителят на атентата в Бейрут, Ливан, с камион бомба, взривен на крайбрежната улица. При атентата са ранени 226 души.

2015 - Еврото става единственото платежно средство в Литва, която на 1 януари 2015 г. въвежда в обращение единната европейска валута. От 1 януари 2015 г. от оборот за изтеглени 22,2 млн. банкноти и 38,8 млн. монети.

2016 - В Пекин, председателят на Китай Си Цзинпин открива новата международна Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции с уставен капитал от 100 млрд. долара. От общо 57-те съучредители с най-голям капитал участват Китай, Индия, Русия, Германия и Република Корея. Според споразумението за учредяването на банката, подписано на 29 юни 2015 г., делът на азиатските държави в уставния капитал не трябва да надхвърля 75 процента, а на останалите участници - 25 процента. Централата на банката е в Пекин.

2017 - В Брюксел, Белгия, Съветът на ЕС официално заседава в новата сграда "Европа", намираща се в непосредствена близост до използвания досега комплекс "Джустус Липсиус". Първото заседание е среща на министрите на външните работи на страните от ЕС. Двете сгради ще бъдат използвани едновременно, като основните заседания на Съвета на ЕС и заседанията на Европейския съвет ще се провеждат в "Европа". Сградата "Европа" е съчетание от архитектура в стил ар деко и съвременен дизайн на група специалисти от Белгия, Италия и Великобритания. В първоначалния си вид сградата е построена през 1922 г. и е първият луксозен жилищен комплекс в Брюксел, наречен "Резиданс палас".  През Втората световна война(1930-1945) в нея е разположено командването на окупационните сили на германската армия. Решението за превръщането на "Резиданс палас" в сграда на институциите на ЕС е взето през 2004 г.

2018 - В Косовска Митровица е убит 64-годишният косовски сръбски политик Оливер Иванович, един от лидерите на косовските сърби. Той е застрелян пред офис на неговото движение Гражданска инициатива "Свобода, демокрация, истина". Оливер Иванович е бил заместник-министър в Министерството по въпросите за Косово в правителството на Сърбия. Бил е в затвора от януари 2014 г. по обвинение във военни престъпления спрямо етническото албанско население в Косово през 1999 и 2000-та година. На 21 януари 2016 г. той е осъден на девет години затвор по обвинения във военни престъпления, извършени срещу косовски албанци през 1999 г., но през февруари 2017 г. присъдата е отменена и започва нов процес срещу него.

2019 - В Австралия са регистрирани рекордни горещини. Средните температури в Нов Южен Уелс достигат 42 градуса по Целзий, в столицата Канбера  - 42 градуса, а в Порт Огъста - 48,9 градуса, в Аделейд  - 40 градуса. Най-високата температура, регистрирана някога в Австралия, е 50,7 градуса по Целзий, измерена през 1960 г. в пустинята Симпсън.

2020 - Виктор Емануил, син на последния управлявал в Италия крал от Савойската династия Умберто Втори, и неговият наследник Емануил Филиберто обявяват промени в династичните правила, за да може жена да бъде престолонаследник. Дъщерята на Емануил Филиберто - Витория, която е на 16 години, получава титлата принцеса на Кариняно и маркиза на Иврея. Реформата е обявена във в. "Кориере дела сера". Италия е управлявана от Савойската династия от обединението си през 1891 г. до 1946 г., когато след референдум е провъзгласена за република.

2021 - В затвора в Тера Хоут, щата Индиана, САЩ, със смъртоносна инжекция е умъртвен 48-годишният Дъстин Хигс, осъден през 2001 г. за ролята си в отвличанията и убийствата на три жени в Мериленд през 1996 г. Това е 13-ата и последна за управлението на президента Доналд Тръмп екзекуция. Това е най-големият брой смъртни наказания, изпълнени по време на който и да е президентски мандат за повече от 120 години. 

2022 - В Сърбия е произведен референдум за промени в конституцията на страната в областта на правосъдието. Целта на промените е да деполитизират избора на прокурори и съдии, като високопоставените магистрати вече няма да се определят от парламента, а от Висш съвет на съдиите и от Висш съвет на прокурорите. В референдума 59,2 процента от гражданите гласуват "за", а 39,35 процента - "против".

2023 - В Западна Индонезия е регистрирано подводно земетресение с магнитуд от 6-а степен по скалата на Рихтер. Епицентърът е на 48 км югоизточно от Сингил, крайбрежен район в провинция Ачех, на дълбочина 48 км. Няма  жертви и нанесени материали щети.

Родени на този ден българи:

Димитър Добрев (Димитър Добрев Димитров), писател (1904-1985).
Основател и редактор на в. "Светлоструй" (1928-10 април 1941), седмичните вестници за литература и изкуство "Лост" (1946) и "Стожер" (1946-1947). Един от инициаторите за основаването на Съюза на писателите от провинцията (1934) и негов секретар (1935-1937). Главен редактор на издателство "Народна култура" (1946-1970). Автор е на "Морски песни" (1934), "Селски песни" (1937), "Литературата в провинцията" (1935), "За красота в живота. Лирическа проза, литературни статии, спомени" (1966) и др. Основател и почетен редактор на литературния алманах "Светлоструй" в Русе (1980).

Никола Маринов, писател (1909-1982).
Автор е на "Интербригадисти" (1948), "Паметна година" (1954), "Стоманеният възел" (1955). Пише и произведения за деца и юноши, сред които "Каменската махала" (1948), "Малкият кабалеро" (1954), "Червеното хвърчило" (1968) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1969), на орден "Народна република България" първа степен (1974), на орден "Георги Димитров" (1979).

проф. Костадин Попов, културолог, философ и публицист (1923-2011).
Редактор в сп. "Младеж" (1955-1964). Съветник в Комитета за изкуство (1964-1982) и негов директор (1982-1987). Работил е в Института по култура. Научното му творчество е в областта на теорията и управлението на културата и влиянието на изкуството върху личността. Автор е на над 20 книги и на над 200 статии и монографии в сборници и в периодичния печат. Сценарист на телевизионните филми "Музеят на Роден" (1967), "Паметници на изкуството в Рим" (1966), "Паметници на изкуството във Флоренция" (1966), "Паметници на изкуството в Берн и Женева" (1967) и др.
 
проф. Снежина Панова, театрален историк и педагог (1933-2009).
Била е преподавател по история на европейския театър и по теория на драмата в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и ръководител на Катедра "Театрознание" (1962-17 юли 2009). След  пенсионирането си е избрана за професор-доайен. Автор е на "Теория на драмата" (1973), "Молиер на българска сцена" (1975), "Смях и присъда" (1977), "Стъпала на комедията" (1980), "Пиеса срещу пиеса" (1984), "Ст. Л. Костов" (1989) и др.

Биньо Иванов, поет (1939-1998).
Първите му творби са поместени в сп. "Родна реч" (1958-1959), публикува епиграми във в. "Народна младеж" (1961-1964). След 1967 г. публикува стихотворения във в. "Пулс" и в. "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Автор е на поетичните книги "До другата трева" (1973), "Навярно вечно" (1980), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998) и др. От 2007 г. читалище "Братство" в Кюстендил провежда ежегодно през м. май Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов".

проф. Тодор Варджиев, художник (1943).
Работи в областта на графичния и рекламния дизайн, изкуството на книгата, шрифта и калиграфията, плаката, запазения знак и корпоративния дизайн, филателната графика, хералдиката. Бил е заместник-председател на Съюза на българските художници, член на ръководството на секция "Графичен дизайн", заместник-ректор и член на Академичния съвет на Художествената академия. От 1976 г. e преподавател в Националната художествена академия. Автор е на възпоменателната пластична композиция "Папа Йоан-Павел II" в градините на Ватикана (2003). Автор е на графичния дизайн на запазените знаци на Министерството на околната среда, Националната художествена академия, Атлантическия клуб в България, Международен технически панаир Пловдив и др. Носител на наградата "Гаскар" на град Габрово от Международното биенале на хумора и сатирата (2011), на почетния знак на Националната художествена академия за изключителни заслуги към академията (1 юли 2013).

доц. Иван Иванов, инженер и преподавател (1946).
От 27 април 1973 г. е "асистент" към катедра "Корабостроене" на Висшия машинно-електрически институт (ВМЕИ) – Варна (дн. Технически университет-Варна). Заместник-директор на Център по корабостроене (1985-1991). Ръководител на катедра "Корабостроене" в Техническия университет-Варан (1995-1999), декан на Корабостроителния факултет (1999-2007) и заместник ректор по научната дейност (2007-2011). От 2011 г. е ръководител на Научноизследователския сектор на ТУ-Варна.  Автор е на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия. Носител на почетното звание "Почетен професор на ТУ-Варна" за активния му принос към развитието на Техническия университет-Варна и юбилейните 50 години работа в университета (3 юли 2023).

Георги Костадинов, боксьор и треньор (1951).
Олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия - първият олимпийски шампион на България по бокс. Четири пъти е носител на Купа "Странджа" (1969, 1970, 1974, 1975).  Носител на орден "Народна Република България"  първа степен и златен медал "1300 години България" за спортна слава. Носител на орден "Стара планина" първа степен (9 юли 2012). Почетен гражданин на Бургас (1 декември 2000).

Росен Елезов, кинорежисьор и киновед (1953).
През 80-те години работи като експерт в Комитета за печата и като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна". Режисьор в Студията за телевизионни филми "Екран" (1989-1992) и в Българската национална телевизия (1995), в "София кабел", Нова телевизия, телевизия ББТ и на свободна практика.  Хоноруван преподавател по телевизионна режисура и режисура на документален филм в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1994-2006). Режисьор е на редица телевизионни програми: "Наблюдател", "Домино", "Очевидец", "2 и 200", "Вкусът на живота", "Шаx и Мат", "Вяра и общество" и дp. Филмографията му наброява десетки  заглавия, сред които" "Ето човека" (1990), "На тъмно" (1994), "Гласове от Холоцена" (2016), "Последната свобода" (2016) и др. Носител редица награди, сред които: Награда на Съюза на българските филмови дейци от 16-я Фестивал на българския неигрален филм "Златен ритон" за филма "По особено жесток начин" (октомври 2007), награда за принос в опазване паметта на човечеството за филма "Ръкописите не горят" от Международния филмов фестивал ,,Балфест" в Пловдив (2012),  награда "Сребърен витяз" за филма "Цветовете на гласа" (2014) от Фестивала "Златен витяз", награда за документален филм от Фестивала на българския неигрален филм "Златен ритон" в Пловдив (декември 2014).

Иван Петрушинов (Иван Петрушинов Асенов), актьор (1953).
Играл е в Драматичния театър в Ловеч (1976-1979), в театър "София" (1979-1990). От 1990 г. е в трупата на Малък градски театър "Зад канала". В киното е известен с ролите си във филмите "Синята лампа", "Вкус на бисер", "Копнежи по белия път", Нощем по покривите, "Без драскотина", "Подгряване на вчерашния обед" и др. През 2010 г. се снима като Дядо Коледа в световната реклама на Кока Кола. Занимава се и с озвучаване на филми и сериали. Носител на  наградата на Съюза на артистите в България за най-добър млад актьор за ролята си на Едгар в постановката на "Новите страдания на младия Вертер" (1979).

Иван Черкелов, актьор, режисьор и сценарист (1957-2022).
Режисьор и сценарист е на филмите "Балада" (1982), Парчета любов" (1988), "Търкалящи се камъни" (1995), "Стъклени топчета" (1999), "Обърната елха" (2006), "Семейни реликви" (2015), "Не влизай в пререкание с персонала на банята" (2020) и др.

Алек Попов (Александър Попов), писател и драматург (1966).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (22 октомври 2012). Автор е на книгите "Другата смърт" (1992), "Мръсни сънища" (1994), "Игра на магии" (1995), "Зелевият цикъл" (1997), "Пътят към Сиракуза" (1999), романа "Мисия Лондон" (2001), "Ниво за напреднали" (2002), "Митология на прехода" (2006), "Черната кутия" (2007) и др. Носител на наградата "Павел Вежинов" за къс криминален разказ (1994), награда "Гравитон" за фантастика (1995), награда "Рашко Сугарев" за кратък разказ (1999). Първи носител на наградата "Хеликон" за българска художествена проза (2002), на Националната награда за драматургия "Иван Радоев" (15 април 2005) за сборника разкази "Ниво за напреднали". 

Корнелия Нинова, юрист и политик (1969).
Работи като юрисконсулт на Столична община (1995-1996), следовател в Столична следствена служба (1996-1997), юрисконсулт на "Българска телекомуникационна компания" АД (март-август 1997). Изпълнителен директор на "Техноимекс" АД (1997-2005). Заместник-министър на икономиката и енергетиката (9 септември 2005-5 май 2007). Председател на Управителния съвет на "Булгартабак холдинг" АД (14 декември 2005-25 ноември 2008). Изпълнителен директор на "Булгартабак Холдинг" АД (25 ноември 2008-21 юли 2009). От 2002 г. е член на Българската социалистическа партия (БСП), а от 2005 г. на Висшия съвет на партията (дн. Национален съвет на БСП). Говорител на Изпълнителното бюро (ИБ) на ВС на БСП (22 декември 2008-16 ноември 2009). Секретар на ИБ на Националния съвет на БСП (16 ноември 2009-9 юни 2012). От 8 май 2016 г. е председател на Националния съвет на Българската социалистическа партия.  Депутат от 41-ото до 48-ото Народно събрание (2009-2023). Вицепрезидент на Социалистическия интернационал (3 март 2017-27 ноември 2022). Заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията (13 декември 2021-2 август 2022). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Николо Пичини, италиански композитор (1728-1800).

Виторио Алфиери, италиански поет (1749-1803).

Йоханес Ребман, немски мисионер и изследовател (1820-1876).
При проучванията си в Източна Африка открива планинския масив с вулканичен произход Килиманджаро (май 1848). Най-високата точка на планината е връх Ухуру (Кибо), който се намира на 5895 м надморска височина.

Калман Миксат, унгарски писател (1847-1910).

Андре Мишлен, френски индустриалец (1853-1931).
Заедно с братята си Мишлен и Едуар поставят основите на  компанията за производство на автомобилни гуми "Мишлен" (1889), след като Едуар Мишлен  поема създадения през 1832 г. завод за производство на земеделска техника в Клермон Феран от Аристид Барбие и Едуар Дабре.

Едуард Гордън Крейг (Едуард Хенри Гордън Крейг), британски режисьор, художник и театрален теоретик (1872-1966).

Карл Фройнд, немски режисьор (1890-1969).
Носител на наградата "Оскар" (1938) за най-добра кинематография за филма "Добрата земя" (1937).

Пол Нитце, американски дипломат (1907-2004).
Автор е на свръхсекретния документ NSC-68, с който се поставя началото на т.нар. Студена война. Пол Нитце изготвя документа NSC-68 на Съвета за национална сигурност при президента на САЩ Хари Труман, написан през април 1950 г. С него се взема курс към "бърз и устойчив ръст на политическата, икономическата и военната мощ на САЩ за борба със СССР". Ръководител на Департамента на САЩ за стратегическите въоръжения (1944-1946). Заместник помощник-държавен секретар по икономическите въпроси (1949). Заместник-директор на Отдела за стратегическо планиране (1950), един от основните аналитични центрове на Държавния департамент. Пол Нитце изиграва роля и за прекратяване на Студената война като главен преговарящ за сключване на американско-съветските договори за съкращаване на въоръженията през 70-те и 80-те години на 20 в.
 
Eлиът Рийд, американски актьор (1920-2013).
Участвал е във филмите "Джентълмените предпочитат блондинки" (1953), "Да наследиш вятъра" (1960), "Разсеяният професор" (1961), "Тръпката от всичко това" (1963), "Младият Айнщайн" (1988) и др.

Йоханес Рау, немски политик (1931-2006).
Кмет на Вупертал (1969-1970). Министър-председател на провинция Северен Рейн - Вестфалия (20 септември 1979-27 май 1998). Федерален президент (1 юли 1999-30 юни 2004).

Даян Фоси, американски зоолог (1932-1985).
В продължение на 18 години тя изследва горилите в тяхната естествена среда, като изучава поведението им в планинските гори на Руанда, Африка. На 24 септември 1967 г. основава изследователския център "Карисоке", който е разположен в гора между два вулкана. През 1983 г. публикува заключенията си в книгата "Горили в мъглата". До края на живота си тя се отдава изцяло на горилите, като не само ги изучава, но и предпазва от бракониерите в този регион. Даян Фоси е открита мъртва в нейната колиба, като причините за смъртта й остават неразкрити.

Сюзан Зонтаг, американската писателка (1933-2004).
Авторка е на 17 произведения, преведени на 30 езика. Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция (1999), носител на Наградата на мира на немските книгоиздатели (2003). Известна е и с дейността си за защита на човешките права.

Удо Латек, немски футболист и треньор (1935-2015).
Треньор е на "Байерн Мюнхен" (Германия) (1970-1975, 1983-1987), като под негово ръководство отборът става шест пъти шампион на Германия, побеждава в Турнира за купата на европейските шампиони и три пъти печели Купата на Германия.  В периода 1975-1979 г. Латек е треньор на "Борусия Мьонхенгладбах" (Германия) и два пъти става шампион на Германия и един път печели Купата на УЕФА. Треньор е и на "Барселона" (Испания), с който печели Купата на носителите на националните купи и Купата на Испания. Треньор е и на други немски футболни отбори. След края на треньорската си кариера участва като експерт във футболното телевизионно предаване "Двоен пас" (1995-2011). В началото на 2017 г. Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) включва Удо Латек в публикувания от тях списък с 10-те велики треньори в европейския футбол от основаването на организацията през 1954 г.

Вим Сурбиер, нидерландски футболист (1945-2020).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия, сребърен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина и бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. С "Аякс" (Нидерландия) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1971, 1972, 1973) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1972, 1973).

Людмила Семеняка, руска балерина (1952).
Солистка на балета на "Болшой театър" (1972-1991), педагог репетитор (от 2002), народна артистка на СССР (1986).

Шаде Аду (ист. име Хелен Фолашаде Аду), британска певица от нигерийски произход (1959).
Има издадени шест мултиплатинени албума с 60 млн. продадени копия по света. Носителка на три награди "Грами" - през 1986 г. за най-добра изгряваща звезда, през 1994 г. за песента "No Ordinary love" и през 2002 г. за най-добър поп албум за "Lovers Rock".

Антъни Уошингтън, американски състезател по лека атлетика (хвърляне на диск) (1966).
Печели златен медал от Световното първенство през 1999 г. в Севиля, Испания.

Салах Хису, марокански състезател по лека атлетика (дълги бягания) (1972).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. Печели бронзов медал (10 000 м) на Световното първенство през 1997 г. в Атина, Гърция. Световен шампион (5000 м) през 1999 г. в Севиля, Испания.

Кейт Мос, британски модел (1974).

Стефан Лихтщайнер, швейцарски футболист (1984).

Пабло Сабалета, аржентински футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай,  и сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Рето Циглер, швейцарски футболист (1986).

Никлас Бендтнер, датски футболист (1988).

Хорхе Торес, мексикански футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Александър Мидендорф, руски зоолог, пътешественик и изследовател на Азия (1815-1894).

Арнолд Бьоклин, швейцарски художник (1827-1901).

Александър Левитов, руски писател (1835-1877).
Автор е на произведенията "Разправа" (1862), "Моето семейство" (1863), "Дворянка" (1874) и др.

Лео Делиб, френски композитор (1836-1891).
Сред най-известните му произведения са оперите "Старите пазачи", "Градинар и управител", "Лакме" (1883), балетите "Ручеят", "Копелия" (1870) и "Силвия" (1876).

Стоян Русев (псевд. Дядо Благо, Дядо Рою, Нанин, Рою), български детски писател и учител (1865-1938).
Учител в няколко села около Малко Търново,  Бургаско. Главен учител в училищата "Братя Миладинови" (1989-1900) и "Кирил и Методий" в София (1903-1925). През 1896 г. за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Редактор на периодични издания за деца - сп. " Градинка" (1894-1897) и сп. "Росна китка" (1905- 1907), в. "Славейче" (използва псевдонимът Дядо Благо) (1906-1910), в. "Бисер" (1931). През 1933 г. като притурка на в. "Земеделско знаме" е издадено неговото вестниче "Земеделче". Първата му книга с гатанки излиза в рамките на "Библиотека за малките" (1926) и е илюстрована от Вадим Лазаркевич, а съставител е Дора Габе. В сборника "Кръгосветче" (1930) включва приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Автор е и на много статии, разглеждащи проблемите на детската литература и образованието.

Артуро Тосканини, италиански диригент (1867-1957).
Диригент на театър "Ла скала" в Милано, Италия (1898-1929),  диригент на "Метрополитен опера" в Ню Йорк, САЩ (1908-1915), ръководител на Нюйоркския филхармоничен оркестър (1926-1936), диригент на симфоничния оркестър на националното радио на САЩ Ен Би Си (1937-1954).

Михаил Пришвин, руски писател (1873-1954).
Автор е на разказите "Крутоярският звяр" (1911) и "Птичето гробище" (1911), на книгата "Пред стените на невидимия град" (1908), очерците "Адам и Ева" (1909), "Черният арап" (1910), "Славни дайрета" (1913), "Соленото езеро" (1914), на повестта "Родина на жерави" (1929), на автобиографичния роман "Кашчеевата верига" (1923-1954), на повестта "Жен-шен" ("Коренът на живота", 1933), книгата с разкази "Ловни истории" (1936), повестта "Необлечена пролет" (1940). Създател на жанра дневникови записки - поетични миниатюри. Автор е на поемата в проза "Фацелия" (1940) и "Горски капки" (1940), на "Разкази за ленинградските деца" (1943), приказката "Съкровищница на слънцето" (1945), романа-приказка "Царев друм" (започнат още през 30-те години на 20-и век). През 2004 г. е учредена Годишна литературна награда на негово име.

проф. Жельо Ганчев, български животновъд (1877-1936).
Един от основателите и първи преподавател в Агрономическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1921), с който се поставя началото на висшето аграрно образование в България. Почетен председател на Съюза на говедовъдните дружества (1928-1936). Под негово ръководство е създадена породата "Червено садовско говедо".

Христо Попов, български оперен и оперетен режисьор (1891-1970).
До началото на 30-те години той е първият и единствен школуван български оперен режисьор. Директор на операта във Варна (1951-1952), директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (октомври 1954-1957). Лауреат на Димитровска награда (24 май 1951). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1958), орден "Народна република България" трета степен (1959), орден "Народна република България" първа степен (ноември 1963).

Ангел Сладкаров, български оперетен актьор и режисьор (1892-1977).
Организатор и създател на професионалния оперетен театър в България. През 1914 г. прави в Шумен първото любителско оперетно представление у нас - "Кармозинела" от немския композитор Виктор Холендер, под диригентството на Велико Дюгмеджиев. Четири години по-късно сформира професионална трупа, с която на 10 февруари 1918 г. представя в софийския кинотеатър "Одеон" първия оперетен спектакъл в страната - "Шансонетката" от Рудолф Делингер, прекръстен от него в българския му вариант на "Маркиз Бонели" (по името на главния герой, чиято роля играе). Това е началото на професионалния оперетен театър в България. Инициатор за основаването на оперетния театър "Ренесанс" (открит на 19 февруари 1920 г.), участва в учредяването на Кооперативния театър (1922) и е негов директор (до 1925), основава оперетния театър "А. Сладкаров" (1933). Автор е на мемоарите "Българско оперетно изкуство" (1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972).

Робърт Джеймисън Ван де Грааф, американски физик (1901-1967).
Изобретява ускорителя за елементарни частици (1931).

акад. Еким Бончев, български геолог (1907-1992).
Работи в областта на регионалната геология, палеонтологията, стратиграфията и главно върху тектониката на България. От 1933 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по геология и палеонтология в университета (1945-1976). Автор е на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Директор на Геоложкия институт при Българската академия на науките /БАН/ (1960-1967), председател на Българското геоложко дружество (1947-1948), член на Московското дружество на природоизпитателите (1956), почетен член на Чехословашкото минераложко и геоложко дружество (1960), на Полското геоложко дружество (1963), Германското дружество за геоложки науки (1966) и на Българското геоложки дружество (1967). Чл.-кор. на Белгийското геоложко дружество (1966) и на Сръбското геоложко дружество (1966). Участва в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1967). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (1971).

проф. Иван Попов, български математик, електроинженер и политик (1907-2000).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Основоположник и организатор на електротехническата промишленост в България. Директор на Силнотоковия завод (1950-1951) и на обединението "Елпром" (1952-1954) в София. Заместник-ректор на Машинно електротехническия институт (1956-1958) и негов ректор (1962). Председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (27 ноември 1962-8 юли 1971). Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1964-1990). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (19 ноември 1966-2 февруари 1990), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 ноември 1966-2 април 1976). Министър на машиностроенето (9 юли 1971-13 юли 1973), заместник-председател на Министерския съвет (8 юли 1971-1 ноември 1974). Заместник-председател на Държавния съвет (1 ноември 1974-15 юли 1976). Председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България (23 юни 1976-1989). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1972). Носител на орден "Георги Димитров" (1967, декември 1977, декември 1982).

проф. Влади Симеонов, български диригент и музикален педагог (1912-1990).
Основател и диригент (1933) на Симфоничния оркестър на младите сили, основател (1939) и ръководител на камерен оркестър. Диригент на оркестъра на Ансамбъла за песни и танци при МВР (1945), на Пловдивската държавна филхармония (1945-1951), на държавния симфоничен радиооркестър-София (1951-1954), на Софийска държавна филхармония (1954-1956). Диригент (от 1953) на Детско-юношеската филхармония. Преподавател по оркестрово дирижиране в Българската държавна консерватория. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959), удостоен със званието "Народен артист" (1967). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972) и на орден "Георги Димитров" (1982).

Венера Наследникова-Тасева, български художничка сценограф (1920-2008).
Преподавател по история на костюма в Държавната художествена академия (1945-1972). Художник проектант на костюми в Народен театър "Иван Вазов" (1952-1965). Автор е на костюмите на 100 постановки за Народния театър "Иван Вазов" и на 150 постановки в други софийски и извънстолични театри, в киното, операта, телевизията. Автор е на сценични фолклорни костюми в Държавния ансамбъл "Филип Кутев" и Северняшкия ансамбъл в Плевен. Автор е на книгите "История на облеклото" (1959) и "История на българския костюм" (1959, 1974). 

Мишел Понятовски, френски политик (1922-2002).
Генерален секретар на Партията на независимите републиканци (1969-1970). Министър на здравеопазването (5 април 1973-27 май 1974). Министър на вътрешните работи на Франция (28 май 1974-29 март 1977).

Джина Лолобриджида, италианска актриса (1927-2023).
Участвала е във филмите "Фанфан Лалето" (1952), "Хляб, любов и фантазия" (1953), "Римлянката" (1954), "Парижката Света Богородица" (1956), "Хотел Парадиз" (1966) и др. Носителка на италианските награди за кино "Сребърна лента" и "Давид на Донатело". Носителка на наградата "Златен глобус" (1961), на италианските награди за кино "Сребърна лента" и "Давид на Донатело" (1956,1963,1969). Удостоена със звезда с номер 2628 в Алея на славата в Холивуд в Лос Анджелис, САЩ (2 февруари 2018).

Калеви Сорса, финландски политик (1930-2004).
Министър на външните работи на Финландия (23 февруари 1972-4 септември 1972;30 ноември 1975-29 септември 1976;30 април 1987-31 януари 1989). Министър-председател на Финландия (4 септември 1972-13 юни 1975; 15 май 1977-26 май 1979; 19 февруари 1982-6 май 1983; 6 май 1983-30 април 1987). Председател на Финландската социалдемократическа партия (1975-1987).
 
Димитър Казаков - Нерон, български художник (1933-1992).
Автор е на 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби. Направил е 15 самостоятелни изложби в България и по света. Негови творби са притежание на Националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра в Париж, Франция, на музея "Пушкин" в Москва, Русия, на Императорската колекция в Токио, Япония.

Георги Кордов, български естраден певец, композитор, диригент и музикален педагог (1934-2006).
Певец в Ансамбъла за песни при Българското радио (1958-1963). Солист на Естрадата при Българската народна армия (1963-1975). Секретар на Съюза на музикалните дейци в България (1974-21 февруари 1984). Преподавател по пеене в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория (1974-1995). Бил е преподавател в Нов български университет. Автор е на песните "Приказка", "Искам да те помня все така", "Вечерна песен", "Свири, хармонико", "Брезите и момичето" и др.

Георги Кирилов (Г. К. Кирилов), български писател, драматург и публицист (1938-2004).
Бил е заместник главен редактор на в. "Литературен форум" и на в. "Про&Анти", и един от основателите и редактор на в. "Детонация". Един от съучредителите на Сдружението на български писатели. Автор е на сборници с разкази, романи, пиеси. Негови творби са превеждани на руски, немски, френски, английски, испански,  румънски. Автор е на "Един до друг" (1970), "Тервел или ездачът" (1972), "Внезапен дъжд" (1981), "Големи светове" (1985), "Лято под виолетовата планина " (2001),  "Златно палто за Серафим. По Йовков" (2004) и др.
/КГ/АЯ/МГ/