site.btaСлед изданието за творчеството му като художник Онник Каранфилян е готов за книга с разкази

Художникът Онник Каранфилян представи в Регионална библиотека "Пейо К. Аворов" в Бургас луксозното двуезично издание "Танцуващият по въже Homo Ludens", представена от издателство "Мусагена" по повод отбелязаната от автора през миналата година 60-годишнина. Изданието съдържа 1100 репродукции на негови творби, обхващащи периода от първите му години в художествената гимназия в Пловдив до някои от най-новите му произведения, придружени с негови думи, коментари, както и текстове от проф. Аксиния Джурова, Любен Дилов-син и проф. Георги Каприев.

Самият Онник Каранфилян е съставител и оформител на изданието. Работата по него му отнема близо шест месеца, в които фотографира творбите в ателието си. "Когато тръгнах да правя книгата, изобщо не се замислих как ще се чувствам след нея. Видях целия си професионален път от художествената гимназия в Пловдив до днес и като я завърших, си казах "Колко съм бил луд да се занимавам само с графика и да стигна дотук, където съм в момента", коментира художникът.

"В моето изкуство наративът винаги присъства, защото смятам, че умея да разказвам истории. По този повод мога да спомена, че "Мусагена" има намерение да издаде и книга с мои разкази, в които описвам истории, случили се лично с мен. Преди това обаче ще направя почивка, в която да събера нови впечатления и енергия", заяви художникът. 

Той определи разказите си като забавни, но обясни, че в тях няма художествена измислица, а единствено неговия поглед и коментар към дадени ситуации. Сред тях са пет разказа за двумесечния му френския престой в Сите дез'ар в Париж за един объркан билет за влак, за едно заключване в музей пак там, както и за един бездомен арменски галерист. Каранфилян спомена заглавието само на един от разказите си - "Терорист". Написан последен, но стигащ най-назад във времето, той разказва за събития от 1982 г., когато е убит турският консул в Бургас. 

В представянето на "Танцуващият по въже Homo Ludens" авторът бе подкрепен и от издателя Петко Манчев, с когото ги свързва над 30-годишно приятелство. Двамата направиха своеобразна обиколка из творчеството на автора през годините под формата на увлекателна презентация, придружена с разкази и коментари на творбите, историите зад тях, както и времената, в които се случват. Презентацията бе разделена на периоди от първите му рисунки като дете, минавайки през казармения му период, както и времето, в което в продължение на шест години той е сякаш вечният кандидат-студент на Националната художествена академия - в четири от тях е първа резерва, докато в крайна сметка го приемат на шестия. Включени бяха и академичните му работи, както и произведенията, върху които работи след това. 

 "Аз рисувам само когато уловя енергията. Покрай войната в Украйна исках да направя абстрактна работа, но не се получи. Появи се Христос, погледнал нагоре с насълзени очи", разказа Каранфилян и допълни: "Когато гледам сега назад към работите си от 8. клас, виждам ироничния поглед към заобикалящата среда, но са правени съвсем интуитивно."

Той поясни, че въжетата от заглавието на книгата са свързани с честата употреба на този символ в картините му, с което той е разпознаваем и в чужбина. "За мен това е цивилизационен символ. Ние самите сме облечени в материи, изработени от хиляди дребни въженца. С въже привързваш лодката към брега, спасяваш човек, изкачваш се по върховете, но може да е и примка за бесило, за плен." Художникът допълни, че е влюбен в този символ, както и в столовете, които също присъстват много в картините му и вълнуват въображението му.

"Наскоро се замислих за корените на този интерес към въжето", допълни Каранфилян и разказа, че е стигнал назад до една от историите, които чува от своя сладкодумен дядо, когато е още 6-7-годишно дете. В нея един старец пада в местен кладенец в района на родния му Сливен и за да бъде спасен, пускат въже, по което слиза друг човек, но то се къса и спасителят умира, а старец все пак бива спасен. "Детското съзнание е като празен лист. Всичко се запечатва в него. Може би съм се изплашил, но осъзнах, че с годините съм започнал да изучавам темата за въжето", коментира художникът.

Той направи и връзка между въжето и хобито му, свързано с риболова. "Понякога хвърляш въжето, но то се заплита на възел, който трябва после да развързваш. Като нашия живот - както го хвърли Господ, така се развива, а ние междувременно разплитаме възлите му."

След Бургас Онник Каранфилян ще представи книгата "Танцуващият по въже Homo Ludens" във Варна на 13 януари в Градската художествена галерия "Борис Георгиев".