site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 януари в историята

12 януари 2024 г., четвъртък, 2-ра седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Татяна Римска. Св. Сава Сръбски. Св. мчк Мертий. Мчк Петър Авесаломит. Преп. Евпраксия.

В България се отбелязва:

Денят на военното разузнаване. Обявен е със Заповед ОХ-49 на министъра на отбраната от 11 февруари 1997 г. Годишнина от влизането в сила (1908) на Указ 190 на княз Фердинад I от 31 декември 1907 г., с който Информационното бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията се трансформира в Разузнавателна секция.

На този ден в България:

1874 - В Цариград излиза бр. 1 на в. "Век" под редакцията на Марко Балабанов. Излиза до 8 май 1876 г., като от 7 февруари 1876 г. се нарича "ХIХ-ий век".

1892 - Проведен е първият междуселищен телефонен разговор в България - между София и Пловдив. В София разговорът се провежда в Главна дирекция на пощите и телеграфите в присъствието на княз Фердинанд I, министри, дипломати, столичния кмет и др. Първата междуселищна телефонна линия в България - линията София - Пловдив, е изградена във връзка с Първото българско изложение в Пловдив. Нейното официално откриване става на 13 януари 1892 г.

1901 - Сформирано е 21-ото правителство на Княжество България с министър-председател ген. Рачо Петров. Кабинетът е образуван от второстепенни политически дейци на Народнолибералната партия и управлява до 20 февруари 1901 г.

1908 - Влиза в сила Указ 190 на княз Фердинанд I от 31 декември 1907 г., с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Това е първият специализиран орган за водене и ръководство на  военното разузнаване в България. Съгласно Ньойския мирен договор (1919) Разузнавателната секция прекратява дейността си през периода 1919-1940 г. През 1940 г. тя е реорганизирана в Разузнавателен отдел към Щаба на войската, а през 1947 г. - към Генералния щаб на Българската армия. Със заповед 124/9 март 1950 г. на министъра на отбраната Разузнавателният отдел прераства в Разузнавателно управление на Генералния щаб. С ПМС 162/10 август 1999 г. на основата на Разузнавателно управление се създава Главна дирекция "Военна информация" в Министерството на отбраната, която от 1 януари 2000 г. се трансформира в служба "Военна информация" към министъра на отбраната съгласно ПМС 237/21 декември 1999 г. От 1 март 2000 г. към Генералния щаб на Българската армия е формирано Разузнавателно управление, което да ръководи дейността на всички разузнавателни поделения и органи на Сухопътните войски, Военновъздушните сили,  Военноморските сили, Военна академия "Г. С. Раковски" и Националния военен университет "Васил Левски". Съгласно Закона за военното разузнаване, приет от 43-ото Народно събрание на 1 октомври 2015 г. и на 5 ноември 2015 г., военното разузнаване се осъществява от служба "Военна информация" към министъра на отбраната и разузнавателни структури в органите за управление и разузнавателни военни формирования в Българската армия. С промени в Закона за военното разузнаване приети от 44-ото Народно събрание на 22 юли 2020 г. служба „Военна информация“ се преименува на служба „Военно разузнаване“ към министъра на отбраната. Разузнаването във въоръжените сили на България е организирано в единен централизиран процес и се осъществява на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, което обединява дейността на службата и разузнавателните структури в Българската армия.
 
1992 - Провеждат се първите преки президентски избори в България. Участват 22 кандидатпрезидентски двойки. От имащите право на глас 6 816 357 души в изборите участват 5 139 884 души (75,4 процента). За кандидатпрезидентската двойка Желю Желев - Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, гласуват 44,66 процента (2 273 468 души). Велко Вълканов и Румен Воденичаров, издигнати от Инициативен комитет, получават 30,44 процента (1 549 754 гласа). Втори тур е насрочен за 19 януари 1992 г.

1995 - В Стара Загора е основана международна фондация "Гео Милев" от дейци на изкуството, журналисти, бизнесмени и духовници. За почетен председател е избрана Леда Милева. Основната цел на фондацията е издирване, съхраняване и популяризиране на творчеството на Гео Милев. Фондацията учредява през 1996 г. Национална награда "Гео Милев" за постижения в областта на поезията, прозата, критиката, театъра, музиката и живописта - области, в които е работил Гео Милев. За първи път е връчена по време на Геомилевите дни през 1997 г.

1995 - Първо заседание на 37-ото Народно събрание. Председател на парламента е акад. Благовест Сендов. Разпуснато е преждевременно на 13 февруари 1997 г. Управляващата коалиция БСП - БЗНС "Ал. Стамболийски" - Политически клуб "Екогласнтост" е принудена да се откаже от властта поради дълбоката икономическа и политическа криза, обхванала страната.

1998 – В София директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров предава ръкописа на оригинала на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски на Йеромонах Йоан, представител на българското монашеско братство в Света гора. Това е авторски препис, изготвен от самия Паисий, и открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. На церемонията присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Делегация, водена от заместник-министъра на културата Пантелей Цанков, съпровожда ръкописа на "История славянобългарска" до столицата на Света гора - Кареа, където на специална церемония в присъствието на българската делегация, на представители на светската гръцка власт, на йеромонах Калиник - председател на монашеското братство на Света гора, на монаси от всички манастири в Атон е предадена на игумена на Зографския манастир архимандрит Амвросий. За ръкописа на "История славянобългарска" се разбира след посещението на министър-председателя на България Димитър Попов в Гърция  от 14 до 17 февруари 1991 г. Тогава той отправя молба към светогорските монаси от българския манастир  "Св. Георги Зограф" в Атон  да позволят оригиналът на "История славянобългарска", написана през 1760-1762 г., да бъде изложен за поклонение в България.  Непосредствено след завръщането на министър-председателя Димитър Попов председателят на ефория "Зограф" в София Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски се намира в България. Според него ръкописът е бил откраднат от атонския манастир "Свети Георги Зограф" през 80-те години на 20 в. със съдействието на Държавна сигурност. На 13 септември 1996 г. анонимен мъж оставя ръкописа, увит във вестник, при секретарката на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Тогава експерти потвърждават, че това е оригинал на "История славянобългарска", авторски препис, изготвен от самия Паисий. През 1997 г. президентът на България  Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да бъде върнат в Зографския манастир.

1999 - Българската народна банка отнема лиценза на Кредитна банка поради невъзможността банката да изпълнява свои плащания. Банката е обявена в несъстоятелност с решение на Софийския градски съд от  1 февруари 1999 г. На 4 септември 2002 г.  Централна кооперативна банка подписва договор за продажба на Кредитна банка за 1 лев и се ангажира да разпредели 16,160 млн. лв. между кредиторите на фалиралата банка.

2001 - Народното събрание ратифицира Договорът на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите, подписан на 20 декември 1996 г. в Женева, Швейцария. Договорът е в сила за България от 20 май 2002 г. Разпоредбите на договора не отменят взаимните задължения на договарящите се страни по реда на Международната конвенция за защита на изпълнителите, продуцентите на фонограми и организациите за ефирно разпространение, подписана в Рим на 26 октомври 1961 г. (за краткост Римска конвенция).

2007 - Александър Арабаджиев полага клетва  в Съда на Европейския съюз в Люксембург като първия български съдия в съда, а Теодор Чипев полага клетва като съдия в Първоинстанционния съд на Европейския съюз.

2015 - Българската народна банка пуска в обращение първата българска сребърна възпоменателна монета с вграден медальон "100 години българско кино". Номиналната й стойност е 10 лева, с тираж 3000 броя. Автори на художествения проект са Пламен Чернев и Евгения Цанкова.

2018 - Със 146 гласа "за" и 76 "против" Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев върху Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (приет на 20 декември 2017 г.), наложено на 2 януари 2018 г., и отново приема закона в първоначалния му вид. Със закона се създава единен антикорупционен орган, който ще контролира лицата, заемащи висши публични длъжности - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество като независим специализиран постоянно действащ държавен орган.

2019 – В Пловдив с официална церемония се поставя началото на програмата, свързана с обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата за 2019 година. На церемонията присъстват председателят на Народното събрание Цвета Караянчева,  комисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел,  вицепрезидентът Илияна Йотова и др. През 2014 г. Пловдив е избран  за Европейска столица на културата за 2019 година. В продължение на цялата година са проведени близо 500 събития, подготвени от фондация "Пловдив 2019". Пловдив е първият град от България,  включен в инициативата Европейска столица на културата на ЕС, която се осъществява от 1985 г. по инициатива от 1983 г. на министъра на културата на Гърция Мелина Меркури.

2022 - В 12:00 ч. започва протест пред Народното събрание под надслов "Не на зеления сертификат", организиран от партия "Възраждане" срещу зелените сертификати, изисквани съгласно противоепидемичните мерки срещу пандемията от "КОВИД-19". Площадът пред парламента, обграден от полиция и жандармерия, е изпълнен със стотици протестиращи, които пробиват полицейския кордон, стигат до централния вход на парламента, блокиран отвътре с маси, и правят опит да влязат в сградата. Стига се до сблъсъци между протестиращи и полицията, при което са пострадали осем полицейски служители. Арестувани са двама души. Няколко часа след началото голяма част от протестиращите се отправят към Министерството на здравеопазването, където на среща с министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова се договарят да бъде сформирана работна група, която да излезе със становище по въпроса.

2023 - Със 112 гласа "за", 45 гласа "против" и 39 гласа "въздържал се"Народното събрание приема решение  за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ , с което задължава Министерският съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" с технология AP1000 и задължава министърът на енергетиката в срок до 1 март 2023 г.  да предприеме необходимите действия за изграждане на площадка номер 2 - блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".  Министерският съвет трябва да предприеме и всички необходими действия за започване на лицензионна процедура и процедура по ОВОС за изграждане на втори идентичен блок на утвърдената от Агенцията за ядрено регулиране площадка (блок 8 на АЕЦ "Козлодуй").

На този ден по света:

1926 - Институтът "Пастьор" обявява откриването на ваксина срещу тетанус, разработена от ветеринарния лекар Гастон Рамон през 1925 г.

1943 - Начало в СССР на настъпателната операция на съветските войски под кодовото име "Искра" за разбиване на блокадата на Ленинград по време на Втората световна война (1939-1945). Ленинград е обсаден от фашистките  войски на 8 септември 1941 г. Връзката с града се осъществява само по въздуха и през Ладожкото езеро. Блокадата е пробита на 18 януари 1943 г. в 9.30 часа, когато в източната част на Работническо селище номер 1 се срещат войските на 123-а стрелкова бригада на Ленинградския фронт и войските на 372-а стрелкова дивизия  на Волховския фронт. На мястото на срещата е съставен Акт, който и до днес се съхранява в Централния архив на Министерството на отбраната.  В 12.00 ч.  войските на 136-а стрелкова дивизия и 61-а танкова бригада успяват за разгромят  хитлеристките части и да влязат в Работническо селище 1 и Работническо селище 5, където се срещат с частите на 18-а стрелкова дивизия на Волховския фронт. Същия ден окончателно са разбити  хитлеристките части в Шлиселбург и градът напълно преминава под контрола на съветските войски. Останалите в блатата и горите немски войници и офицери са пленени. Южният бряг на Ладожкото езеро окончателно е освободен от хитлеристките войски. Блокадата е разкъсана, създаден е коридор по южния бряг на Ладожското езеро с ширина  8-11 км, който позволява да бъдат възстановени сухопътните комуникации  между града и вътрешността на страната. Настъплението на съветските войски продължава до 30 януари 1943 г. по линията Мустолово - Синявино с цел укрепване на общия фронт срещу противника. Само за 17 дни на отвоюваната ивица земя покрай Ладожкото езеро са построени железопътна линия, път и няколко моста на река Нева. На 7 февруари 1943 г.  жителите на Ленинград посрещат първия влак с товари от страната. До края на 1943 г. по изградените пътни връзки са доставени  4,4 млн. тона  различни товари за блокирания град. С успешното завършване на операция "Искра" се поставя преломен  момент в хода на битката за освобождението на Ленинград, като инициативата за водене на бойните действия за Ленинград преминава изцяло на страната на съветските войски.  За проявено мъжество по време на операция "Искра" 25 съветски воини са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, около 22 000  са наградени с ордени  и медали, 136-а и 327-а стрелкови дивизии са преобразувани в 63-а и 64-а гвардейски дивизии, а 61-а танкова бригада в 30-а гвардейска танкова бригада, а 122-а танкова бригада е удостоена с орден "Червено знаме". Загубите на съветските войски в хода на операция "Искра" (12-30 януари)  са  33 940  убити и 81 142 ранени, а от страна  на Германия  общо 22 619 души - убити и ранени.  Блокадата на Ленинград продължава до 27 януари 1944 г.

1951 - Влиза в сила Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид, утвърдена от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. Конвенцията установява международния статут на понятието "геноцид" като едно от най-тежките престъпления против човечеството.

1964 - В Занзибар е извършен държавен преврат, с който от власт е свален сутанът на Занзибар Джамшид ибн Абд Алах и е провъзгласена Народна република Занзибар.

1990 - Съветът на Фронта за национално спасение (ФНС) приема указ-закон, с който Румънската комунистическа партия (РКП) се обявява извън закона. Фронтът за национално спасение поема властта на 22 декември 1989 г. и управлява до м. февруари 1989 г. Това е първата забрана на комунистическа партия в Източна Европа.

1998 - Среща в Токио, Япония, на министър-председателя на Великобритания Тони Блеър с министър-председателят на Япония Рютаро Хашимото, който поднася официални извинения за бедите и страданията, причинени от Япония на британските военнопленници по време на Втората световна война (1939-1945).

1999 - Пола Джоунс, тъжителка срещу президента Бил Клинтън по обвинение в сексуален тормоз, получава съгласно постигнатото споразумение между двете страни обезщетение в размер на 850 000 щатски долара, като се съгласява да оттегли обвинението си срещу него.

2010 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер в столицата на Хаити Порт-о-Пренс и околностите й. Епицентърът е на 10 км от столицата и на дълбочина 10 км. Още два земни труса с магнитуд 5,9 и 5,5 по скалата на Рихтер са регистрирани минути след първото земетресение. Първият вторичен трус е регистриран в 17 ч. местно време (22 ч. по Гринуич) - 7 минути след първото земетресение, а вторият е регистриран 12 минути по-късно. Трусовете са усетени в Източна Куба. Нанесени са огромни материални щети, половината от сградите в района на столицата са разрушени, а без подслон остават около 3 млн. души. Във възстановителните работи са включени 43 международни спасителни екипа, наброяващи общо 1739 души и 161 кучета, обучени да търсят оцелели под развалините. Осем дни след земетресението на 20 януари 2010 г. в 11,03 ч. по Гринуич е регистриран трус с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер, който нанася допълнителни щети на пристанището в Порт-о-Пренс. Епицентърът на труса е на 56 км северозападно от столицата. На 23 януари 2010 г. правителството на Хаити обявява край на операциите по издирване на оцелели от земетресението, при които са спасени 132 души. Общият брой на загиналите от земетресението е около 200 000 души и 250 000 души са ранени.

2012 - Правителството на Мианма подписва споразумение за примирие с бунтовниците от етническата група карен (каин), които в продължение на повече от 60 години воюват за автономия. Преговорите с лидерите на Националния фронт на карен са част от усилията на цивилното правителство на Мианма да получи международно признание чрез демократични реформи след продължителния период на военни репресии.

2014 - На остров Суматра в Индонезия, са евакуирани над 25 000 души заради изригване на вулкана Синабунг, намиращ се в северната част на острова на височина 2460 м. По южния му склон се стичат 5-километрови потоци лава, а облакът от вулканична пепел достига до 5 км височина. Евакуирани са всички хора в радиус от 7 км. Вулканът се активизира на 4 януари 2014 г. След почти 400-годишно затишие вулканът се "събужда" през август 2010 г. 

2015 - Около 100 000 души протестират в различни градове на Германия срещу антиислямското движение ПЕГИДА (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада). Около 30 000 души се събират в Лайпциг на демонстрация в подкрепа на толерантността и откритостта, 20 000 - в Мюнхен, 17 000 - в Хановер, 4000 - в Берлин.

2016 - В историческата част на Истанбул, Турция, на площад „Султанахмед“ в 10:20 ч. е извършен самоубийствен бомбен атентат. Загиват 12 души, всичките чуждестранни граждани, от които 11 германци и 1 перуанец. Ранени са 15 души, 9 от които германци. Същия ден министър-председателят Ахмет Давутоглу съобщава, че извършителят на самоубийствения атентат е 28-годишният сирийски гражданин Набил Фадлъ, член на сунитската групировка "Ислямска държава".

2017 -  На 12 срещу 13 през нощта Великото национално събрание на Турция одобрява членове от конституционната реформа, които дават на президента правото да бъде член на политическа партия и да управлява с укази.  Трите члена от конституцията, одобрени през нощта, очертават надзорната роля на парламента, позволяват на президента да запази връзките с дадена политическа партия и определят изпълнителните правомощия на президента като държавен глава, включително правото да управлява с укази. Целият пакет включва 18 члена.

2018 -  В град Джеда, Саудитска Арабия, по време на футболен мач от саудитското футболно първенство за първи път са допуснати жени на стадиона. Зрителките, сами или придружавани от семействата си, получават правото да гледат мача на специално запазени за тях места. Разрешението за жени да присъстват на спортни прояви е част от намаляването на ограниченията, наложени на жените в монархията.

2019 - В Китай при срутване във въгледобивната мина "Лицзягоу", собственост на компанията "Байцзи майнинг", в северната провинция Шенси загиват 21 миньори. По време на инцидента под земята са работели 87 души.

2020 - На 75-годишна възраст умира британският философ консерватор сър Роджър Скрутън. Той е автор на над 40 книги, сред които "Кант. Кратко въведение". През 2016 г. Роджър Скрутън става кавалер на Ордена на Британската империя за своя принос в областта на философията и образованието.

2021 - Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в Северна Монголия, близо до границата с Русия. Епицентърът е локализиран на 33 км южно от град Турт, в езерото Хьовсгьол, най-дълбокото и второто най-голямо по площ езеро в Монголия. В Иркутска област в Русия са усетени трусове със сила 4-5 бала. Няма сведения за разрушения и пострадали.

Родени на този ден българи:

Нико Попов, политик и обществен деец (1837-1905).
Първият кмет на първата след Освобождението на България от османско иго (1878) българска градска община - Бургас (7 февруари 1878-29 август 1880). Общината е учредена на 7 февруари 1878 г., ден след освобождението на града от османско иго. Награден е с бронзов медал от губернатора на Сливен за усърдната си работа като кмет на Бургас и за грижите, които полага за населението и руските военни части (1879).

проф. Беньо Цонев, български езиковед славист, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф (1863-1926).
Един от създателите на българското езикознание, специалист по история на българския език, диалектолог. Учител в Петропавловската духовна семинария край Лясковец и в Ломската гимназия (1884-1886). От 1890 г. е преподавател във Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") и преподавател в Софийската мъжка гимназия. Първи ръководител на Катедрата по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1893-1926), декан на Историко-филологическия факултет (1897-1898; 1905-1906; 1909-1910; 1912-1913; 1916-1917) и ректор на университета (1910-1911). Дописен член (1898) и действителен член на Българската академия на науките /БАН/ (1900). Председател на Историко-филологическия клон на БАН (1915-1921). Публикува свои стихове в сп. "Български преглед",  подписани с псевдонимите Б.Юн (Беню), Б.Б, Орфен, Ялпухов. Авттор е на стихосбирката "Родна китка", в която са публикувани 122 женски народни песни. По негов текст е създадена и първата туристическа песен "Песен походница" (1912). Той е първият, който съставя опис на ръкописите в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Бил е редактор на сп. "Български преглед", редактор на пътеписа на Алеко Константинов  "До Чикаго и назад" (1894), предложил наименованието на творбата, вместо заглавието "От София през Париж до Чикаго и обратно", дадено от самия Алеко Константинов. Преводач от от руски, немски, френски и сърбохърватски език. От 1992 г. Регионалната библиотека в Ловеч носи неговото име. Почетен гражданин на Ловеч (15 февруари 2018, посмъртно).

Христо Чакалов, икономист, финансист и банкер (1868-1931).
Управител на Българска народна банка /БНБ/ (7 август 1908-12 юни 1920). Един от създателите и пръв уредник на "Отделението за финансови изучавания" към Централното управление на БНБ. Един от създателите на Закона за ипотечния кредит (1907), на първия Закон за кооперациите и на Закона за Българската  централна кооперативна банка. Подпредседател на Българското икономическо дружество (1919).

Тодор Ангелов (Тодор Ангелов Божанов; Божаната, Симон, Боб), деец на българското и на международното комунистическо движение (1900-1943).
От ок. 1923 г. е член на Българската комунистическа партия, а от 1926 г. е член на Белгийската комунистическа партия. В състава на Горноджумайския отряд участва в Септемврийското въстание (1923), през 1924-1925 г. - в нелегална чета. Осъден задочно на смърт, емигрира във Виена, по-късно в Париж, а оттам в Белгия. Интербригадист в батальон "Г. Димитров" в Испания (1936-1938). През 1939 г. е в концлагер във Франция, след което се установява в Белгия. По време на Втората световна война (1939-1945) е един от организаторите на съпротивителното движение, член на Главния щаб на белгийските партизани. Командва подвижен партизански корпус, с който участва в над 200 акции. В началото на 1943 г. при престрелка е ранен и арестуван от Гестапо. Разстрелян е в нацисткия лагер Брендонк. Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой. Носител на титлата кавалер на "Ордена на Леополд с палми", на "Кръст от войната с палми", на Медал за участие в съпротивата и на много възпоменателни медали. През 1982 г. на пл. "Реймон Фукар" в кв. "Скаарбек" на Брюксел е открит негов бюст-паметник.

акад. Георги Караславов, писател и обществен деец (1904-1980).
Бил е радактор на в. "Поглед"(1930-1934), в. "Ехо"(1930-1934),  в. "Жупел" (1931-1934). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1947-1949). Главен редактор на сп. "Септември "( 1952-1958). Председател на Съюза на българските писатели (1958-6 юли 1962). Депутат от 1-ото до 7-ото Народно събрание (1949-1981). Член на Президиума на Народното събрание (1950-1962). Автор е на "Уличници" (1926), на романите "Татул " (1938) и "Снаха" (1942), на повестите "Селкор" (1933), Танго "(1946), "Бащин грях " (1961), на епопеята "Обикновени хора" (1952-1975), на пиесите "Габерови" (1955), "Камък в блатото" (1959), "Глас народен" (1962), "Майка на всички" (1973),  на мемоарите  "Срещи и разговори с Никола Вапцаров" (1961), "Близки и познати" (1968), "Книга за Смирненски и Вапцаров" (1971), "Срещи и разговори с Георги Димитров" (1971) и др. Автор е и на книги за деца и юноши - повестта "Ленко" (1957), пътеписи, фейлетони и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1964, януари 1974). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1959). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (31 януари 1974).

митрополит Иларион (светско име Димитър Драганов Цонев), църковен деец (1913-2009).
Протосингел на Великотърновска митрополия (1944-30 септември 1957). На 5 декември 1947 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско. Инспектор в Духовната академия "Св. Климент Охридски" (1 октомври 1957-15 август 1964). Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (16 август 1964-31 март 1965), на Бачковския манастир (1 август 1972-1981). На 21 януари 1973 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Траянополски".  Последователно е председател на църковното настоятелство при Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия музей и директор на археологическия музей при Българската патриаршия (1981-1990). Патриаршески викарий в София (1994-19 октомври 2003). Митрополит на Доростолската епархия (12 октомври 2003-28 октомври 2009). Автор на над 40 книги и на повече от 300 стихотворения, статии, спомени, пътеписи, беседи и поучения. Член  на Съюза на писателите в България (2004). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България (9 март 2009).

Петър Увалиев, писател, публицист, сценарист и режисьор (1915-1998).
Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи (1936-1947). Секретар на българската легация в Рим, Италия (1942), втори секретар на българската легация в Лондон, Великобритания (1947). През 1948 г. емигрира във Великобритания, където е познат като Пиер Рув. Започва редовни предавания за българската служба на Би Би Си в Лондон (1950). Изнася лекции по философия и история на изкуството в Лондонския университет, гостува на университети в САЩ, Италия, Франция и Германия. Превежда на френски и италиански език творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов и др. Автор е на "Търнър: структурен разрез" (1982, на английски, френски и испански език), "Филмът като технологическа съдействителност" (1985, на английски и френски език), "Европа, намерена и пак загубена" (1988, на английски език), "Багряна и целомъдрените", "Митоанализ на "Козирог", "Българският облик на Шекспир" (1992, на английски език). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1992). Носител на орден "Мадарски конник" първа степен (25 март 1994), на почетен медал "Иван Вазов" на Агенцията за българите в чужбина (1995). Отличен с наградата "Оборище" за интелектуална дейност (1999, посмъртно).

Любомир Сагаев, музиковед (1917-2001).
Музикален редактор в Радио София (1958-1961). Директор на Софийска държавна филхармония (1961-1973). Директор на Български културен център във Варшава (1973-1977). Заместник-председател на Столичния съвет за култура (1977-1980). От 1980 г. е бил заместник-председател на Съюза на българските композитори. Автор е на "Българското оперно творчество"(1958), "Книга за операта" (1964), "Съвременно българско оперно творчество" (1974) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа и обществена дейност в областта на музикалното изкуство и във връзка с неговата 70-годишнина (9 януари 1987).

Васил Воденичарски, писател и журналист (1918-1944).
Участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин от партизански отряд "Гаврил Генов". Сътрудничи на в. "Заря" (1914-1944), сп. "Гребец" (1934-1941), в. "Академик" (1936-1939), в. "Литературен критик" (1941), на литературните сборници "Жажда" (1939) и "Зимна тетрадка" (1940). Автор е на три сборника с разкази и репортажи - "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940) и "Земя и хляб" (1940). Загива като командир на партизанска група в ожесточения бой при с. Липница, Врачанско, на 28 април 1944 г.

Иван Спасов, литературен критик и публицист (1931-1999).
Редактор във в. "Учителско дело" (1962-1972). Работил е за сп. "Съвременник", в. "Мисъл", в. "Пулс", в. "Литературен фронт", "Дума", "Съвременен показател", "Мисъл", "Камбана" и др. Автор е на книгите: "На път с връстниците. Литературни портрети и статии" (1968), "Биография на съвременника" (1972), "Черти от съвременната българска литература" (1980), "Поезия и поети. Избрани статии и портрети" (1981), "На звезден връх" (1986), "Георги Джагаров. Литературно-критически профил" (1988), "Душата отговори чака. Български поетеси" (1989), "Мизерия на духа. Част 2" (1997), "Из българската литературна класика" (посмъртно, 2000).

Васил Симов, волейболист и треньор (1934-1997).
Печели сребърен медал на Световното първенство през 1970 г. в София, България. Старши треньор е на женския национален отбор, който става  европейски шампион през 1981 г. в София, България. Треньор е и на женския състав на ЦСКА, който става Европейски клубен шампион през 1979 г. Въведен (посмъртно) в Международната зала на славата по баскетбол в Холиоук, САЩ (9 ноември 2019).

проф. Пюзант Касабян, спортист, треньор и спортен  деец (1941).
Състезател  по баскетбол, тенис на маса, тенис и треньор по бадминтон. Той популяризира три нови за България спорта - бадминтон  през 1967 г., скуош  през 1980 г. и ракетлон през 2002 г. Той е единственият български спортист, участвал във финалите на всичките проведени 7 републикански спартакиади (1959-1989) като баскетболист,  състезател по тенис на маса, тенис на корт и бадминтон. Участвал е 56 сезона в "А" групи на страната - 6 като баскетболист, 18 като състезател по тенис на маса, 11 като състезател по тенис и 21 като състезател по бадминтон и е завоювал 11 индивидуални титли, 12 други медала, 17 отборни трофея и 11 пъти Купи на България. Старши треньор на националния отбор по бадминтон (1969-1989). Генерален секретар на Българската федерация бадминтон (1989-1992) и неин председател (1992-2018). Член на Европейския съюз по бадминтон (1988-1993), член на Управителния съвет  на Световната федерация (2000-2009). Носител е на Почетна диплома от Международния олимпийски комитет. Носител на орден "Стара планина"  втора степен за изключителни заслуги за развитието на спорта в България (19 ноември 2001). Почетен гражданин на Хасково (2001). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017). Почетен гражданин на Хасково (22 декември 2000).

Божил Колев, български футболист и треньор (1949). 
През футболната си кариера е играл за отборите на ЦСКА (София), "Черно море" (Варна) и "Омония" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 60 мача и 8 отбелязани гола. Футболист номер 1 на Варна за 20-и век.

проф. Искра Баева, историк (1951).
От 1980 г. е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член на Висшия съвет (дн. Национален съвет) на Българската социалистическа партия (6 юни 1994-4 май 1998; 9 юни 2002-4 декември 2005). Автор е на десетки книги, статии и студии и учебни помагала, сред които "Утопия и реалност" (1991, в съавторство), "Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия" (1995), "Външната политика на България след 10. ХI. 1989 г." (1997, в съавторство), "Евреите в международната политика. Една българска гледна точка" (1998, в съавторство), "България и Източна Европа" (2001), "Българските преходи 1939-2002" (2002, заедно с Евгения Калинова), "Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955)" (2003, заедно с Евгения Калинова), "История на България. Българската хроника" (2003, в съавторство), "Социализмът в огледалото на прехода" (2011, заедно с Евгения Калинова), "16-а република ли? Изследвания и документи за българо-съветските отношения след Втората световна война" (2017, заедно с Евгения Калинова) и др.

Тодор Костурски, инженер и политик (1955-2013).
Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2007). От 9 ноември 2007 г .е член на Комисията за регулиране на съобщенията. През 2011 г. той е избран с голям брой гласове в листата с кандидати за общински съветници на НДСВ. Член на Националния съвет на НДСВ (2009-2012).

Александър Дойнов, актьор (1955).
Играл е в Драматичния театър "Апостол Карамитев" в Димитровград (1982-1994) и директор на театъра (1991-1994). Заместник-директор на Театър "Българска армия" (1998-2001). Има над 30 роли в театъра. Участва във филмите: "Веществено доказателство" (1991),  "Козият рог" (1994),  "Екзекуция" (2000),  "Рапсодия в бяло" (2002), "В тъмното" (2005),  "Приключенията на един Арлекин" (2008), "Стъпки в пясъка" (2010), „Страх“ (2020) и др.

Людмил Тодоров, писател, сценарист и режисьор (1955-2023).
Като актьор е участвал във филмите: "На всеки километър" (1969-1971), "Мера според мера" (1981), "Живот до поискване" (1987), "Парчета любов" (1989). Режисьор и сценарист е на филмите "Цветове в тъмнината" (1987), "Бягащи кучета" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Приятелите на Емилия" (1996), "Двама мъже извън града" (1998), "Емигранти" (2002), "Шивачки" (2007), "Миграцията на паламуда" (2012) и др. Автор е на сборниците с разкази "Да изгубиш Мечо Пух" (1988), "Разкази" (2012) и преведените на английски Selected Short Stories (2021), както и на романите "Хроника на една любов" (1993), "Хроника на едно пропадане" (2000), "Шлеп в пустинята" (2013), "Скептици" (2013) , "Разглобено лято, роман" (2014), "С череша се задави косът" (2016), "Смяна на оптиката" (2022) и др.  Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за българска художествена литература за романа си "Шлеп в пустинята" (юни 2013).
 
проф. Боряна Бужашка, историк (1956).
Работила е  като научен сътрудник, заместник-директор на Центъра по  исторически и политологически изследвания на Висшия съвет на Българската социалистическа партия,  хоноруван преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър",  преподавател по политически мениджмънт към международни  фондации.  Председател на Главно управление на архивите при Министерския съвет (дн. Държавна агенция "Архиви") (16 ноември 2005-30 септември 2009). Директор на дирекция "Президентска канцелария" (2009-22 януари 2012). Понастоящем е заместник-декан по научната дейност и международното сътрудничество във Факултета по библиотекознание и културно наследство в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Авторка е на книгата "Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения 1913-2016 г." (2018).

Ваня Цветкова (ист. име Иванка Цветкова Иванова), актриса (1958).
Играла е в Младежкия театър "Николай Бинев". В киното дебютира през 1978 г. с филма "Служебно положение - ординарец", но голяма популярност получава с филма на Христо Христов "Бариерата" (1979) по романа на Павел Вежинов. Участвала е във филмите "Като белязани атоми" (1979), "Лавина" (1982), "Комбина" (1982), "Адио, Рио" (1989). През 1990 г. заминава за Лас Вегас, САЩ, където работи като крупие в казино. През 2004 г. се снима във филма "Другият наш възможен живот", през 2005  г. - във филма "Патриархат". През 2012 г. се завръща в България, където се снима в телевизионния сериал "Седем часа разлика" (2011-2014), в който изпълнява главната роля. През 2014 г. тя отново се връща в САЩ. Носителка на награда за най-добра женска роля на Съюза на българските филмови дейци (1979) и на награда от Варненския фестивал "Златна роза" (1980) за ролята си във филма "Бариерата".

Емил Кабаиванов, български лекар ортопед и политик (1961).
Работил е в Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Киро Попов" в Карлово и в частна клиника "Каспела" в Пловдив. От 1992 г. е член е на Съюза на демократичните сили (СДС). Председател на Общинския съвет в Карлово (1999-2003). Член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България през мандат 2003-2007 и 2015-2019 г. Кмет на Карлово (2 ноември 2003-4 ноември 2007). Началник на дирекция "Национална координация" на СДС в София (2007-2011). Председател на СДС (15 юли 2012-6 юли 2013). От 6 юли 2013 г. е заместник-председател на СДС. От 30 октомври 2011 г. е кмет на Карлово.

Георги Торнев, режисьор и продуцент (1968).
Режисьор, сценарист и продуцент на предаванията "Ку-ку", "Каналето", "Шоуто на Канала" по Българската национална телевизия. Управител на "Арт Медия Адвертайзинг". Носител на  наградата "Златна книга" на  Съвета на европейската научна и културна общност (2013).

Милен Петков, футболист (1974).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Добруджа" (Добрич), ЦСКА (София), АЕК (Гърция), "Атромитос" (Гърция), "Илисиакос" (Гърция) и "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 41 мача и отбелязан 1 гол.

Мартин Герасков, актьор (1981).
Играл е в постановки в Драматичния театър "Гео Милев" в Стара Загора, в Малък градски театър "Зад канала", в Театър "Сълза и смях", в Младежкия театър "Николай Бинев", в Народния театър "Иван Вазов" и др. Участвал е в телевизионните  сериали "Хотел България" (2004), "Откраднат живот" (2019) и др.

Величко Чолаков (Железния), състезател по вдигане на тежести (1982-2017).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри в Атина, Гърция, през 2004 г.- единственият български щангист с медал от олимпийски игри в най-тежката категория - над 105 кг. Печели златен медал от Европейското първенство за младежи през 2002 г. и сребърен медал от Световното първенство за младежи през 2002 г. Печели сребърен медал от Световното първенство във Ванкувър, Канада, през  2003 г. и бронзов медал от Световното първенство през 2007 г. в Чанг Май, Тайланд. Печели златен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Киев, Украйна, и сребърен медал от Европейското първенство през 2006 г. във Владиславово, Полша. През 2006 г. участва в турнира "Арнолд Класик" в САЩ по лична покана на Арнолд Шварценегер и завоюва първо място. На турнира изтласква 228 кг, като с този резултат подобрява 36-годишния рекорд на щата Охайо. Почетен гражданин на Смолян и на община Неделино (21 октомври 2004 ). Спортната зала в Смолян носи неговото име. 

Мария Оряшкова, състезателка по самбо, борба, джудо и сумо (1988). 
От световни първенства по самбо печели шест златни медала (2006, 2008, 2009, 2016, 2019, 2020), пет сребърни медала (2007, 2013, 2014, 2015, 2018) и четири бронзови медала (2010, 2011, 2017, 2021). От световното пъвенство по плажно самбо през 2021 г. печели златен медал. Десет пъти е европейска шампионка по самбо (2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2015, 2017, 2018). От европейски първенства по самбо печели и един сребърен медал (2014). Печели златен медал по самбо от Европейските игри през 2019 г. в Минск, Беларус. От световни първенство по сумо печели три сребърни медала (2014, 2015, 2018) и един бронзов медал (2019). От европейски  първенство по сумо печели един златен медал (2015) и два бронзови медала (2017, 2019). От 11 ноември 2021 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната федерация по самбо. Прекратява състезателната си кариера през 2023 г. Носителка на награда на община Панагюрище за изключителен принос за популяризирането на спорта (2021).

На този ден са родени и:

Шарл Перo, френски писател (1628-1703).
Проучва и преработва в достъпен за децата вид редица устни народни приказки, които публикува в книга под заглавие "Приказки за моята майка" или "Истории и приказки от старото време с морални наставления" (1697). В нея първоначално влизат осем приказки, сред които "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Палечко", "Спящата красавица", "Пепеляшка" и др. В следващите издания той добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове. Член на Френската академия на науките (1671).

Хайнрих Песталоци, швейцарски социален реформатор и хуманист (1746-1827).
Автор е на много педагогически произведения, сред които "Ленцбургската реч" (1809) и "Лебедова песен" (1826).

Якоб Ленц, немски поет, писател и драматург (1751-1792).

Етиен Леноар, френски изобретател (1822-1900).
Създател на първия двигател с вътрешно горене (1860), в който за разлика от парната машина горивото (светилен газ) се изгаря в работния цилиндър и топлинната енергия се използва за механична работа. Горивната смес се запалва през втората половина на всмукването, без да се сгъстява. Създаденият от него двигател се превръща в технически пример за по-нататъшното развитие на дизеловите и бензинови двигатели.

Карл Oйген Дюринг, немски философ и икономист (1833-1921).
Представител на позитивизма.

Свами Вивекананда, индийски мислител и хуманист (1863-1902).
Религиозен реформатор, идеолог на т. нар. индийско Възраждане.

Спиридон Луис, гръцки спортист (1873-1940).
Олимпийски шампион през 1896 г. в Атина, Гърция. Победител в първото в историята на леката атлетика състезание по маратонско бягане на първите Олимпийски игри (Атина, 10 април 1896). Провъзгласен за национален герой на Гърция. Той е избран да връчи маслинената клонка на мира на фюрера на Германия Адолф Хитлер при откриване на 11-ите олимпийски игри в Берлин, Германия (1-16 август 1936).

Джек Лондон (Джон Грифит Чейни), американски писател (1876-1916).
Автор е на около 50 романа и над 200 разказа. Първият му роман "Синът на вълка" е публикуван през 1900 г. Автор е на романите "Морският вълк" (1904), "Белият зъб" (1906), "Дивото зове" (1903), "Мартин Идън" (1909), "Лунната долина" (1913) и др.

Ференц Молнар, унгарски писател, драматург и журналист от еврейски произход (1878-1952).

Йоханес Барбарус (ист. име Йоханес Варес), естонски поет и политик (1890-1946).
Министър-председател на Естония (21 юни 1940-25 август 1940). Председател на Президиума на Върховния съвет на Естонска ССР (25 август 1940-29 ноември 1946). Заслужен писател на Естонска ССР (1945). Самоубива се в резиденцията в Талин.

райхсмаршал Херман Гьоринг, немски военачалник и политик (1893-1946).
Нацистки военнопрестъпник. Oсъден на смърт на Нюрнбергския процес (20 ноември 1945-1 октомври 1946). Самоубива се преди изпълнението на смъртната присъда.

акад. Виктор Виноградов, съветски езиковед славист (1895-1969).
Директор на института по езикознание към Академията на науките на СССР (1950-1954), директор на института по руски език към АН на СССР (1958-1968). Член на БАН (1946).

Паул Мюлер (Паул Херман Мюлер), швейцарски химик (1899-1965).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1948 г. за откриването на високата ефективност на съединението дихлор-дифенил-трихлоретан (ДДТ) като контактна отрова. Той патентова съединението през 1940 г. и след като го изследва в естествена среда, през 1942 г. пуска препарата в продажба. ДДТ се оказва ефективен срещу вредни насекоми като въшки и комари, които са преносители  на заразни болести като маларията и петнистия тиф.

акад. Игор Курчатов, съветски физик (1903-1960).
Основател и първи директор на Института за атомна енергия (1943-1960). Три пъти Герой на социалистическия труд (1949, 1951, 1954).

акад. Сергей Корольов, съветски учен, конструктор на ракетно-космически системи (1907-1966).
Основоположник на практическата космонавтика. Главен конструктор на първите ракети носители и на пилотираните космически кораби "Восток" и "Восход" и др. Герой на социалистическия труд (1956, 1961).

Вадим Шефнер, руски писател и поет (1915-2002).

Питър Уилям Бота, южноафрикански политик (1916-2006).
Министър-председател на Република Южна Африка (28 септември 1978-4 септември 1984). Президент на Република Южна Африка (14 септември 1984-14 август 1989).
 
Рей Прайс, американски кънтри певец (1926-2013).
Носител на музикалната награда "Грами" (2008).

Лиляна Кавани, италиански режисьор и сценарист (1933).
Режисьор е на филмите "Галилео Галилей" (1969),  "Нощният портиер" (1974), "Франческо" (1989), "Играта на Рипли" (2002), "Айнщайн" (2008) и др.

Раймонд Паулс, латвийски композитор, пианист, диригент, аранжор и продуцент  (1936).
Ръководител на Рижкия естраден оркестър на Държавната филхармония (1964-1971). Основател на ансамбъл "Модо" (1972 ). От 1978 г. е ръководил на Оркестъра на латвийската телевизия. В творческата му биография има няколкостотин песни, музика за театъра и киното, мюзикъли, той е още джаз пианист и диригент. Писал е песни за  Алла Пугачова ("Маестро", "Старинните  часовници", "Милиони алени рози", "Без мен"), за Валерий Леонтиев ("Изчезнаха слънчевите дни", "Кабаре", "Обичайте пианиста", за Лайма Вайкуле ("Вернисаж", "Още  не е вечер", "Шерлок Холмс").  През 1980-1983 г. преподава в консерваторията по джаз импровизация. Министър на културата на Латвия (1983-1993).

Джо Фрейзър, американски боксьор (1944-2011).
Олимпийски шампион през 1964 г. от Токио, Япония. От 1965 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион в "тежка" категория (1970-1973).

Властимил Хорт, немски шахматист от чехословашки произход (1944).
Участва в 14 шахматни олимпиади, като в 11 от тях за Чехословакия (1960, 1962, 1964, 1966, 1968, 1970, 1972, 1974, 1980, 1982, 1984 г.) и в три за Германия (1988, 1990, 1992 г.) Емигрира в Германия през 1986 г. Печели два индивидуални медала на шахматни олимпиади - сребърен медал в Скопие, Югославия, през 1972 г. и  бронзов медал в к.к. "Златни пясъци", България, през 1962 г.

Отмар Хицфелд, немски футболист и треньор (1949).
Обявен за "Треньор на годината" на Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА) за 2001 г.

Харуки Мураками, японски писател и преводач (1949).
Автор е на над 20 романа и сборници с разкази, преведени на повече от 50 езика. Първата му книга, "Чуй как пее вятърът",  е  издадена през 1979 г. Автор е на романите "Флипер, 1973" (1980), "Преследване на дива овца" (1982), "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" (1985), "Норвежка гора" (1987), "Танцувай, танцувай, танцувай" (1988), "На юг от границата, на запад от слънцето" (1992), "Слонът изчезва" (1993), "Хроника на птицата с пружина" (1994-1995), "Метро" (1997-1998), "Спутник, моя любов" (1999), "След земетресението" (2000),  "Кафка на плажа" (2002), "След мръкване" (2004), "Сляпа върба, спяща жена" (2006), "На юг от границата, на запад от слънцето" (2008), "1Q84" (2009-2010), "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" (2013), сборник с разкази "Мъже без жени" (2014) , "Убийството на командора" (2017 г. с едномилионен тираж), сборник с разкази "Първо лице единствено число" (2022) и др. Автор е на документалната книга "Ънгърграунд" (2001),  която представлява сборник с интервюта с жертви на атентатите с газ в токийското метро през 1995 г. Книгите му са преведени на повече от 40 езика. Превел е на японски произведения на американските писатели Реймънд Чандлър, Скот Фицджералд, Труман Капоти, Джеръм Селинджър, Джон Ървинг и др.

Роберт Просинечки, хърватски футболист и треньор (1969).

Тор Арне Хетланд, норвежки състезател по ски бягане (1974).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един сребърен медал - през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели три златни, един сребърен и един бронзов медал.

Орибе Пералта, мексикански футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания.

Салваторе Сиригу, италиански футболист (вратар) (1987).

Аксел Витсел, белгийски футболист (1989).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия.

Това е денят на смъртта на:

Пиер дьо Ферма, френски математик (1601-1665).
Има голям принос в развитието на съвременния математически анализ, теорията на числата, аналитичната геометрия и теорията на вероятностите.

Фридрих Шлегел, немски писател, филолог и философ (1772-1829).
Теоритик на немския романтизъм. Автор е на "Разговор за поезията" (1800). Заедно с брат си Август Вилхелм Шлегел издава сп. "Атенеум" (1798-1800) - платформа на ранния немски романтизъм.

Вилхелм Хофмайстер, немски ботаник (1824-1877).

Айзък Питман, британски педагог (1813-1897).
Създал стенографска система на английския език, известна като система на Питман (1837).

Рачо Стоянов, български писател, драматург, журналист и преводач (1883-1951).
Редактор във в. "Ден" (1903-1911). Библиотекар в Народното събрание (1910-1914) и завеждащ библиотекар в Българска академия на науките (1914-1926). Сътрудничи на сп. "Летописи", сп. "Драматически преглед", сп. "Съвременник" (1908-1910), сп. "Литературен глас" и др. Автор е на повестта "Майка Магдалина" (1936), драмата "Майстори", комедията "Политикани" и др. Превежда от руски, френски и английски език. От 1975 г. Драматичният театър в Габрово носи неговото име.

Агата Кристи (ист. име Агата Мери Клариса Милер), британска писателка (1891-1976).
Майстор на криминалния жанр. Авторка е на 14 сборника с  разкази, 17 пиеси, 66 детективски романа, множество повести и драми с криминален сюжет, включително 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот.
През 1916 г. пише първия си криминален роман "Аферата в Стайлс", който излиза едва през 1920 г. В него дебютират белгийския детектив Еркюл Поаро, капитан Артър Хейстингс и инспектор Джап. Впоследствие тези персонажи ще бъдат основни в над 30 произведения на авторката. Сред най-известните й романи са "Убийство на игрището за голф" (1923), "Убийство в "Ориент-експрес" (1934), "Азбучни убийства" (1936), "Смърт край Нил" (1937), "Десет малки негърчета" (1939) и др.  По данни на изследване, проведено през 2019 г., Агата Кристи е най-популярният автор в света. Нейните книги заемат трето място по продажби след Библията и произведенията на Шекспир. Продадени са над милиард екземпляра от нейните криминални романи, издадени на английски език, и още толкова, преведени на над 100 езика. Тя е и най-превежданият автор в света. През 1971 година Агата Кристи е отличена с Ордена на британската империя.

Чарлз Хъгинс, американски хирург и онколог (1901-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1966 г. за откриването на хормоналното лечение на рака на простатата. Той си поделя наградата с американския патолог Пейтън Раус, който я получава за откриването на тумор индуциращи вируси.

Уилям Хюлет, американски инженер (1913-2001).
Заедно с Дейвид Пакард основава компанията за производство на компютри и принтери "Хюлет-Пакард"(1 януари 1939).

Марк Дейвис, американски художник аниматор (1913-2000).
От 2 декември 1935 г. до пенсионирането си през 1978 г. е художник в "Уолт Дисни Прадъкшънс". Известен е с работата си по анимационните филми "Пепеляшка" (1950), "Спящата красавица" (1959) и "Питър Пан" (1953). Създател на анимационните герои Бамби, Камбанка и др. Последната му работа е по анимирането на образа на Круела де Вил от филма "101 далматинци" (1961).

Сайръс Ванс, американски политик (1917-2002).
Държавен секретар на САЩ (20 януари 1977-27 април 1980).

Емануил Дарев, български писател (1924-2005).
Работил е като сътрудник в Българското национално радио, Българската национална телевизия,  Българска кинематография  (дн. Изпълнителна агенция "Национален филмов център"), в. "Народна култура", в. "Литературен форум", в. "Отечествен вестник", в. "Вечерни новини", в. "Работническо дело" и др. (1950-1959). Главен  редактор и директор на международните пресцентрове  в Министерството на културата (1959-1983). Автор на "Обич и мъка" (1993), "Възвърната пролет", "Интимна история" (2000), "Неспокойствие", "Инфарктно време" и др.

ген. Леополдо Фортунато Галтиери, аржентински политик (1926-2003).
Президент на Аржентина (22 декември 1981-17 юни 1982).

Жулио Ботельо (Жулиньо), бразилски футболист и треньор (1929-2003).

проф. Елка Константинова, българска писателка, литературовед и политик (1932-2023).
Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. Публикува статии в "Литературен фронт", сп. "Пламък", сп. "Септември", в. "Литературна мисъл", в. "Литературен форум", в. "Век 21" и др. От 1968 г. завежда отдел "Критика" във в. "Народна култура" и е редактор в сп. "Септември". От 1969 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките. Преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен (1974-1984) и преподавател по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) (1987-1990).  Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991). Тя е първият председател на Радикалдемократическата партия (декември 1989-20 юни 1993). Министър на културата (8 ноември 1991-30 декември 1992). Културно аташе в българското посолство в Полша (1993-1997). Автор е на книгите "Георги Райчев. Литературно-критически очерк" (1970), "Георги Караславов. Творчески портрет" (1977, 1986), "Фантастика и съвременност" (1985), "Българският разказ от вчера и днес" (1987), "Лечебната сила на литературата" (1992), "Какво ще кажем ние на младите сърца" (2002) и др. Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.  Участвала е в съставянето на литературната част на "Българска енциклопедия А-Я" (2002). Носителка на наградата за фантастика "Гравитон", учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на "Командорски кръст на Ордена за заслуги" - най-високата държавна  награда на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки (2001), на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (30 май 2012).

проф. Дончо Вълчев, български художник живописец (1932-2004).
Бил е преподавател в Художествената гимназия в София, а от 1972 г. е преподавател по рисуване във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович". Участва в общи художествени изложби, прави множество самостоятелни изложби в България и чужбина - Русия, Унгария, Полша, Алжир, Румъния. Автор е на "Търновска живописна школа" (1964), "Албена" (1965), "Семейство" (1966), "Детски портрет" (1967), "Последна дума" (1967), "На прозореца" (1971), "Диспутът на Кирил Философ с папата" (1975) и др.

Цветан Марангозов, български писател, поет и драматург (1933-2021).
В периода 1960-1991 г. живее и работи в Германия, където пише поезия, романи, пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор е на поредица телевизионни, документални и игрални филми. Автор е на романа "Безразличният", на пиесите "Усмивката на страха", "Гъбата или обратното на обратното", на разказите "Интимна дистанция" (публицистика),  на повече от 30 късометражни филма. Сред стихосбирките и поемите му на български са: "Децата на Русо" (1991), "Биография на сянката" (1991), "Маймуните на радостта" (1991), "Стъмва се Ц съмва се" (1993), "Последно начало" (1994), "Дневник без календар" (2006), "Градината на епилога" (2008), "Амплитуди" (2009), "Травматургия" (2011), "Непредвидимо минало" (2013). Завръща се в България през 1991 г.  Публикува във в. "Век 21", в. "Литературен форум", в. "Литературен вестник", сп. "Нов Златорог", сп. "Пламък", сп. "Септември", сп. "Орфей", сп. "Мост", сп. "Глас" и др.

Роджър Скрутън, британски философ (1944-2020).
Специалист по философията на естетиката и консерватизма. Автор е на над 40 книги, сред които "Кант. Кратко въведение". Носител на Ордена на Британската империя (2016) за своя принос в областта на философията и образованието.

Греъм Тейлър, английски футболист и треньор (1944-2017).

Морис Гиб, австралийски музикант, певец и композитор от британски произход (1949-2003).
Заедно с по-големия му брат Бари и брата му близнак Робин създават групата "Бий Джийс" през 1958 г. в Бризбейн, Австралия. Групата е продала над 200 млн. албума, което я поставя в категорията на "Ролинг стоунс" и "Пинк флойд". През 1977 г. "Бий Джийс" стават първите автори на песни с пет хита в класацията Топ 10 по едно и също време. През 1997 г. "Бий Джийс" са въведени в Залата на славата на рокендрола. Групата работи под името "Бий Джийс" до смъртта на Морис Гиб на 12 януари 2003 г. След това двамата братя Бари и Робин Гиб се изявяват самостоятелно.
/АЯ/МГ/