"Бащата" на първия и единствен сорт българска нектарина "Гергана" проф. д-р Аргир Живондов за БТА:

site.btaВсички трайни насаждения в страната се нуждаят от доста по-големи субсидии, за да има на трапезата ни български продукти

Всички трайни насаждения в страната се нуждаят от доста по-големи субсидии, за да има на трапезата ни български продукти
Всички трайни насаждения в страната се нуждаят от доста по-големи субсидии, за да има на трапезата ни български продукти
Снимка: Личен архив на проф. д-р Аргир Живондов

Всички трайни насаждения в България се нуждаят от заслужени – доста по-големи субсидии, а не от мизерните 28 лева на декар, за да има на трапезата ни родно производство. В момента овощарството ни е западнало, много градини се изкореняват именно заради недостатъчните субсидии, каза в интервю за БТА проф. д-р Аргир Живондов, който работи в областта на селекцията, генетиката и семепроизводството при овощните култури. Той е автор и съавтор на 21 овощни сорта. Сред тях са първите български сортове череши, създадени чрез инвитро метода ембриокултура. Ученият е включен в книгите "Научна слава на България" (2009 г.) и "Бележити българи на съвременна България" (2012 г.), а на 12 ноември 2015 г. е вписан в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България".

За полските култури се дават големи субсидии, а там процесите са механизирани, докато за овощарството те са мизерни, при положение че в този сектор има много ръчен труд, а насажденията са трайни, коментира ученият. Той напомни, че в Гърция например държавата допълва европейските субсидии за производството на череши, праскови, нектарини, което автоматично изважда България от конкуренцията. Подобна е и картината с други овощни култури – например с ябълките. Това е едно от обясненията защо на трапезата ни рядко има български плодове, посочи проф. д-р Аргир Живондов.

Новите овощни сортове

В продължение на десетилетия проф. Живондов и неговият екип са създали 21 нови овощни сорта, от които четири са черешови, шест са прасковени – десертни, и по един консервен и нектаринов сорт, четири – сливови. Това, с което много се гордея, е сливо-кайсиевиевият сорт "Стендесто", в който участват сливовият сорт "Стенлей" и кайсиевият "Модесто", посочи ученият. Той е и съавтор на пет орехови сорта, създадени главно от проф. Недю Недев и екипа му. За тези заслуги през 2015 г. ученият е вписан в националната "Златна книга на изобретателите в България", а преди това името му е включено в други две авторитетни книги – "Научната слава на България" и "Бележити българи на съвременна България" за цялостната му научна дейност.

Първият сорт на проф. Живондов е признат през 2008 г. и това е супер ранният черешов сорт "Косара", който и досега се отглежда в различни лични стопанства в страната. Той масово участва в черешовите насаждения на България, още преди да стане официален сорт дълги години го произвеждах в моя разсадник, спомня си ученият. По думите му този сорт намира много добър прием, защото това е първата по зрялост череша, която обаче за разлика от другите ранни сортове, които обикновено са дребни, е едра като късните сортове череши. Първата череша, която узрява в България, дело на проф. Живондов, е тъмночервена, не се напуква, тя е много родовита, а една череша тежи 8 грама. Друг ранен сорт е "Розита" и с "Косара" са първите в България инвитро сортове.

По-късно се създава сортът "Тракийска хрущялка", по-известен като "Супер Ван", защото канадският сорт "Ван" е "майка" на този български сорт череши, които изцяло дублират вкусовите качества, но са с 3 грама по-едри от родителката си, разказа ученият.

Сортът "Розалина" е двуцветна череша – половината червена, а другата - жълта, тя също произхожда от "Ван". Заради пъстротата си е особено търсена, тя е с наситен сладко-кисел вкус, с голяма плодовитост и студоустойчивост. Имало е години, в които всички над 200 сорта в Института са измръзвали, но само "Розалина" даваше плодове, спомня си проф. Живондов. Освен това плодовете от този сорт могат да се берат десет дни от дървото, защото не окапват, когато узреят, а стафизират и в края на юли и август могат да се берат като стафиди, стига да не е имало дъждове.

Освен ранен сорт череши ученият е откривател и на ранната десертна праскова "Филина", която бележи началото на сезона на зреене на прасковите у нас – около 15 юни. Два-три месеца по-късно узрява и другият сорт праскова на учения "Флавия", следват сортовете "Пълдин" – много сухоустойчив и подходящ за отглеждане дори и при неполивни условия, "Ласкава", който не страда от браншнеста мана - една от основните болести по прасковите, и подходящ сорт за биопроизводство на плодове. Подобни показатели има и прасковеният сорт "Евмолпия", който узрява към средата на септември и не страда от къдравост по листата и браншнестата мана, разказа учения. Всички сортове са с отлични вкусови качества и са оценени от различни специализирани комисии, а част от сортовете са разпространени в други държави. Лицензионни права са купили най-големите разсадници в Италия, Израел, а това са приходи за Института, коментира проф. Живондов.

Старите български череши

Един от най-интересните стари български сортове череши, запазени в Института, е "Кукленска белица". Това е естествен сорт, създаден от природата сорт розова череша, която не е много едра, но е много плодовита и изключително сладка и ароматна. Ако се стисне в шепа такава череша, пръстите за дълго залепват от сладостта й, коментира ученият. Освен това този сорт е подходящ за хора със стомашно-чревни проблеми, които не могат да консумират сортовете хрущялка, защото"Кукленска белица" е мека череша.

В Института се пазят също и други стари сортове – "Ранна черна едра", "Волско сърце", "Биволско сърце", "Ломска ранна", "Старозагорска черна". Сега в България се предлага посадъчен материал от няколко национални сорта, но доминиращите са черешовите дървета от стари френски сортове, както и от нови канадски, унгарски и италиански сортове, голяма част от които се самоопрашват и това позволява да се създават насаждения дори само от един сорт череши.

Научните разработки

Проф. д-р Аргир Живондов има над 200 публикации в международни и български научни списания. Ученият е участвал в 35 научни симпозиума, конгреси, конференции – повече международни и по-малко български. Той е автор на две монографии, в други десет е съавтор с негови колеги и планира да работи върху още няколко научни труда, посветени на овощарството.

Научната кариера на проф. Живондов започва през 1981 г., когато става докторант в Института по овощарство, след като завършва Аграрния университет в Пловдив. След три години защитава докторска дисертация, през 2001 г. става доцент, а през 2012 г. – професор. Тези процеси в кариерното ми развитие се позабавиха, защото наблягах повече на селекционната дейност, отколкото на кариерното си развитие, но създаването на нови сортове ми радваше душата и не държах толкова бързо да се развивам в кариерно отношение, разказа ученият.

Проф. Живондов дълги години е бил ръководител на секция "Селекция, генетични ресурси и биохотехнологии" на Института, а от 1 февруари 2004 г. до 20 ноември 2012 г. е бил директор на Института по овощарство. От 1 януари 2022 г. проф. Живондов вече е пенсионер, но въпреки това има докторант, за който се надява скоро успешно да защити дисертацията си.

Детство в градините на Института по овощарство 

Цялото ми детство и трудовият ми живот преминаха в Овощарския институт, а аз и семейството ми живеехме в общежитието на Института, спомня си проф. Живондов. Той е роден на 10 декември 1956 г. в Пловдив. Родителите му също дълги години са работили в Института, като баща му е бил агроном. Израснах по градините на Института и затова винаги съм мечтал да завърша Аграрния университет и да продължа дейността на баща ми, разказа ученият. Докторската му дисертация е посветена на проучването на 36 сорта нектарини – главно калифорнийски сортове, в период, когато в България бяха разпространени само прасковите. В резултат на дисертационните изследвания на проф. Живондов са подбрани най-добрите за българските условия сортове и са препоръчани за отглеждане. Сливенско и не само то се наводни от нектарини, които бързо изместиха голяма част от прасковите, защото този сорт има най-голямото предимство да няма мъх, който е дразнител за хората с алергии, разказа ученият и допълни, че в момента в света се произвеждат с 20 на сто повече нектарини спрямо прасковите.

Дело на проф. Живондов е и първият и единствен български сорт нектарина "Гергана", който основно се отглежда в района на Сливен, Велико Търново, Сандански, Петрич, по Българското Черноморие. "Гергана" е едра, с лъскава червенина нектарина, която узрява около 10 юли и има наситеножълто плодово месо с почти отделяща се костилка, защото сортът е ранен.

 

Интервюто с проф. д-р Аргир Живондов е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.

/ЦМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:29 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация