site.btaПрезидентът Рузвелт в речта си "Четири свободи": "Нашата нация е възложила вярата си в свободата"

Франклин Делано Рузвелт е един от най-популярните американски президенти, превели Съединените американски щати през Голямата депресия (1932) и Втората световна война (1939-1945). Третият мандат (1941-1945) на Рузвелт е доминиран от воденето на Втората световна война, първо в Европа, а след това и в Тихия океан. На 6 януари 1941 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт произнася традиционната реч за състоянието на Съюза (State of the Union Address) пред Конгреса. В нея той обикновено включва доклади за националния бюджет, икономика, новини, дневен ред, напредък, постижения, приоритети и законодателни предложения на президента. Но през 1941 г. Рузвелт се съсредоточава в сигурността на държавата и нуждата от обединение във вътрешен план и от „всякаква помощ, за да скъсим войната”. Неговата реч става известна като речта за „Четирите свободи”.

В „Български бюлетин” БТА публикува речта на Рузвелт, изнесена пред Конгреса на 6 януари 1941 г.:

Вашингтон, 7 януари 1941 г. /Ройтер/ В посланието си до 77-а сесия на конгреса, в речта си, най-живо очаквана след речта на председателя Уилсън в 1917 г., когато той съобщи обявяването на войната, г. Рузвелт каза вчера след пладне, че се отправя към Конгреса в един безподобен момент в историята на Съединените щати. „Аз употребявам тая дума безподобен, защото никога по-преди американската сигурност не е била толкова застрашена отвън, както е днес”, каза г. Рузвелт. После, както изложи накратко историята на Съединените щати от 1789 г. насам, г. Рузвелт заяви: „Когато световната война избухна през 1914 г. изглеждаше сигурно, че тя представлява само една малка заплаха за бъдещето на Америка. Обаче, с време, американският народ започна да си дава сметка за това, че рухването на демократическите нации би могло да означава рухването на нашата собствена демокрация… 

Така, в качеството си на ваш председател, изпълнявайки конституционната си мисия да давам на Конгреса сведения върху условията на страната, аз смятам за необходимо да съобщя, че бъдещата сигурност в нашата страна и нашата демокрация е намесена по неизбежен  начин в събития, които се развиват на голямо разстояние отвъд нашите граници. Защитата на съществуването на демокрацията се води сега храбро в четири материка. Ако тая защита пропадне, цялото население и всички средства на Европа, на Азия, на Африка и на Австралия ще бъдат подчинени от завоевателите”. 

Като заяви, че е предивременно и погрешно от страна на когото и да било да твърди, че Америка съвсем сама и със завързана зад гърба си ръка би могла да се съпротивлява срещу целия свят, г. Рузвелт отправи предупреждението, че никой американски реалист не би могъл да разчита на международното великодушие за връщането към истинска независимост или дори за добрините на един мир наложен от една авторитарна страна. 

„Ние не трябва да се доверяваме на онези, които с гръмки медни инструменти ни проповядват умиротворението. Има много неточни разисквания за тъй наречения имунитет срещу едно пряко нахлуване през моретата. Очевидно, докато английската флота запазва своята мощ, никаква опасност от тоя род не съществува. Дори ако английската флота не съществуваше, невъзможно е, който и да било неприятел да бъде толкова глупав, за да ни нападне, като стовари войски в Съединените щати през хилядите мили на океана преди да е получил стратегични бази от където би могло да действа”.

Г. Рузвелт заяви, че националната политика на Съединените щати в областта на външните работи е основана върху зачитането на правата и на достойнството на всички нации, големи и малки, и изказа убеждението си, че най-сетне справедливостта ще победи. След това председателят резюмира политиката си в три фрази, а именно: 1. Като последица от израза от обществената воля, без да се държи сметка за партиите, Съединените щати пристъпиха към една програма с оглед на нуждите на народната отбрана. 2. Като последица от израза на обществената воля, без да се държи сметка за партиите, Съединените щати се задължиха да подкрепят напълно всички решителни народи, които навсякъде се съпротивляват срещу нападението и по тоя начин задържат войната далеч от нашето полукълбо. 3. Като израз на обществената воля, без да се държи сметка за партиите, Съединените щати възприеха становището, че началата на морала и съображенията за собствената им сигурност няма да им позволят никога да приемат един мир диктуван от нападателите под закрилата на привържениците на умиротворението. Ние всички знаем, че един траен мир не може да бъде постигнат с цената на свободата на други народи”. 

Председателят Рузвелт изтъкна, че през време на не отдавнашните избори  не съществуваше никакво разногласие между двете големи партии върху националната политика и днес е напълно очевидно, че всички американци искат и подържат една бърза акция като признават очевидната опасност. Г. Рузвелт заяви, че не е доволен от напредъка, осъществен до сега в производството и че трябва да бъдат постигнати най-бързи и най-добри резултати. „Ние сме назад, каза г. Рузвелт, в своето производство, като доставяме свършени самолети. Ние работим денонощно, за да разрешим много въпроси и да наваксаме закъснението си. Ние сме напред по програмата за строежа на военни кораби, но ние работим , за да бъдем още по-напред по тая програма. Новите обстоятелства пораждат постоянно нови нужди за нашата сигурност. Аз ще поискам от Конгреса нови и много увеличени кредити и пълномощия за продължаване на онова, което сме започнали. Аз ще поискам от Конгреса да гласува достатъчни кредити за производство на муниции и на военни доставки, от всякакъв род, които трябва да бъдат предадени на нациите, намиращи се сега в действителна война със страните-нападателки. Нашата най-полезна роля е да действаме като арсенал за тях и същевременно за самите нас. Те нямат нужда от човешки ефективи, обаче, те имат нужда от милиарди долари и от отбранителни оръжия. Наближава времето, когато те няма да могат вече да ги плащат в брой. Ние не можем и не искаме да им кажем, че те трябва да капитулират поради сегашната си неспособност да плащат за оръжията, които, както знаем, им са необходими. Аз не препоръчвам ние да им отпуснем заем в долари за плащането на тия оръжия, защото заема трябва да бъде изплатен в долари. Аз препоръчвам ние да дадем възможност на тия нации да продължават да получават военни материали от Съединените щати, като включват поръчките си в нашата собствена програма.                

Почти целият им материал ще бъде полезен за нашата собствена отбрана в случай на нужда. За всичко онова, което ние даваме на чужбина ще ни бъдат върнати след края на враждебните действия подобни материали, или според желанието ни, стоки, които тия страни могат да произвеждат и от които имаме нужда. Нека кажем на демокрациите: Ние американците, сме жизнено заинтересувани във вашата защита на свободата, ние даваме своите средства и своята организационна мощ, за да ви помогнем да спечелите и да запазите свободен света. Ние ще изпращаме във все по-голям брой кораби, самолети, бойни коли и оръдия. Това е нашата цел и нашето обещание. При изпълнението на тази цел ние няма да бъдем уплашени от заплахите на авторитарните страни, които ще сметнат като нарушение на международното право и като акт на войната нашата помощ на демокрациите, осмеляващи се да се съпротивляват срещу тяхното нападение. Една такава помощ не е акт на война, дори като една авторитарна страна провъзгласява едностранно, че това е така”. Като заяви, че трябва всички да бъдат готови да направят жертвите, които изискват изключителните обстоятелства, г. Рузвелт каза, че в посланието си за бюджета той ще препоръча програмата за отбраната да бъде платена от произведението на данъците в по-голям размер, отколкото до сега. Никой не трябва да се опитва нито да бъде в състояние да се обогатява от тая програма. През идните дни ще бъдат разгледани четири съществени човешки свободи: 1. свобода на словото и на изказването навсякъде; 2. свободата и правото за почитането на Бога по свой начин; 3. освобождаването от страха от нуждата и 4. освобождаването от тревогата и опасенията.

В заключение г. Рузвелт каза: „Нашата нация е поставила своите съдбини в ръцете, в духа и в сърцето на милионите свободни, мъже и жени и е възложила вярата си в свободата, ръководена от Бога. Тая свобода означава господството на правата на човека. Навсякъде нашата подкрепа е за онези, които се борят, за да получат тия права или да ги запазят. Нашата сила е в общността на целта ни. Това високо схващане може да доведе само до победата”.

Речта на Рузвелт предизвиква във Вашингтон и политическите среди в САЩ различни реакции и отзвук.

В „Български бюлетин” БТА помества:

Вашингтон, 7 януари 1941 г. /ГТА/ Речта на г. Рузвелт има жив отзвук в политическите среди на американската столица. Членовете на Сената и на Конгреса разглеждат в обширни разисквания декларации мненията, изказани от председателя. Някои точки от речта на г. Рузвелт се критикуват по различни начини. Г. Ландън бивш републикански кандидат за председател на Съединените щати заяви, че речта на г. Рузвелт е подтикнала силно Съединените щати към дейното им участие във войната, на страната на Англия. Г. Рузвелт е преминал границите, спазвани от него в речта му от 29 декември.

Г. Рич, републикански депутат, заявява, че тая реч на г. Рузвелт означава война и диктатура за Америка. В същия смисъл, депутатът г. Марк Антонио говори за светкавична война срещу мира и свободата на американския народ, война в която демагогията щяла да бъде главното оръжие. Сенаторът Елендър окачествява като „труден” опит да се наложи на целия свят една система на американски живот. В същия смисъл републиканският депутат г. Рогерс заяви, че Съединените щати ще срещнат сигурно трудност “в желанието си да защитават целия свят”.

В своята програмна реч Рузвелт назовава четири основни свободи: „Свобода на словото”; „Свободата да почиташ Бога”; „Свободата от недостиг” и „Свободата от страха”, които са в основата на световното демократично развитие на нациите. Те изиграват и ключова роля при победата над антихитлеристката коалиция във Втората световна война и в приемането на „Всеобща декларация за правата на човека” на ООН на 10 декември 1948г.