site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 януари  в  историята

5 януари 2024 г., петък, 1-ва седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Теопемт и Теона. Преп. Синклитикия и Аполинария.

На този ден в България:

1873 - В София започва съдебният процес срещу Васил Левски - революционер, идеолог, организатор  и ръководител на българското националноосвободително движение, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК) (1870). Той е заловен в Къкринското ханче в село Къкрина, на 17 км източно от Ловеч на 27 декември (ст. ст.) 1872 г. от османските  власти и отведен в Търново, където е разпитан. На 4 януари (ст. ст.) 1873 г., окован във вериги и пазен от огромен военен конвой, е докаран в София и е предаден на специален съд. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. Васил Левски е разпитван от Специална следствена комисия, начело с Али Саиб паша. На 14 януари (ст. ст.) 1873 г. комисията изготвя заключителния протокол, с който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт. На 22 януари (ст. ст.) 1873 г. със специална султанска заповед на Абдул Азиз смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари (ст. ст.) (18 февруари н. ст. 1873 г.) Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес, мястото на което е обесен Васил Левски, се намира в центъра на София, и на него е издигнат паметник, който носи неговото име. По традиция годишнината от смъртта на Васил Левски се отбелязва на 19 февруари, когато в цялата страна се организират тържествени чествания. 

1889 - Висшият педагогически курс (открит на 1 октомври 1888 г. като едногодишен курс на обучение при Първа мъжка гимназия в София) е преименуван на Висше училище с тригодишен срок на обучение (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") на основание на приетия на 8 декември 1888 г. от Народното събрание "Закон за отваряне на Висше училище в София".  Пръв ректор е Александър Теодоров - Балан (1859-1959). На 23 януари 1904 г. със Закон за университета Висшето училище е преименувано в Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". От 4 януари 1905 г. се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски".

1920 - 18-ото Народно събрание ратифицира Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. в предградието Ньой на Париж, Франция. За България е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. На 15 януари 1920 г. цар Борис III издава Указ 50, с който договорът е одобрен. Влиза в сила на 9 август 1920 г. От България са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с компактно българско население (Западна Тракия, Струмица и окръга й, Босилеград, Цариброд, села в Кулско). Договорът потвърждава клаузите на Букурещкия мирен договор (1913) за предаване на Южна Добруджа на Румъния. Към договора има и конвенция с Гърция за "доброволно изселване" на малцинствата. Приелите българско поданство са задължени в срок 12 месеца да напуснат родните си места. С военните клаузи на договора се премахва задължителната военна служба в България, определя се общият брой на военнослужещите (до 20 000 души), на страната се забранява да притежава военни кораби, подводници, военна и морска авиация. Наложени са финансови и икономически ограничения, според които България трябва да изплати репарации в размер на 2 250 000 златни франка, да предаде 70 825 глави добитък на Румъния, Гърция и Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия), на което дължи и 250 000 т въглища.

1945 - Излиза бр. 1 на в. "Сливенско дело" - вестник за област Сливен. Излиза 2 пъти седмично. Излиза до 2014 г.

1948 - Открита е жп линията Перник - Волуяк.

1998 - Излиза бр. 1 на в. "Строителство градът" - специализиран седмичник за архитектура, строителство и инвестиции.

1999 - Президентът Петър Стоянов издава Указ 1, с който утвърждава границите и административните центрове на 28-те области, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, приет от 38-ото Народно събрание на 19 декември 1998 г. Съгласно закона областта се състои от една или повече съседни общини. Територия на областта е територията на включените в нея общини. Наименование на областта е наименованието на населеното място - неин административен център. Административни центрове на 28-те области са Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, град София, в която се включват Столичната община с районите, град София, в която се включват 22 общини, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.

1999 - Възстановяват се историческите имена на 17 бригади от Българската армия, съгласно Заповед NОХ-875 на министъра на отбраната от 19 ноември 1998 г.: 1-а Софийска механизирана бригада /мбр/ (ст. име 1-а мбр - Сливница), 2-а Тунджанска пехотна бригада (ст. име 2-а мбр - Стара Загора), 3-а Струмска механизирана бригада (ст. име 3-а мбр - Благоевград), 7-а Балканска механизирана бригада (ст. име 7-а мбр - Ямбол), 8-а Бдинска механизирана бригада (ст. име 8-а мбр - Враца), 21-а Чепинска механизирана бригада (ст. име 21-а мбр - Пазарджик), 61-а Стрямска механизирана бригада (ст. име 61-а мбр - Карлово), 22-а Шейновска механизирана бригада (ст. име 22-а мбр - Харманли), 18-а Преславска механизирана дивизия (ст. име 18-а мд - Шумен), 16-а Черноморска механизирана бригада (ст. име 16-а мбр - Бургас), 68-а Етърска механизирана бригада (ст. име 68-а мбр - Велико Търново), 45-а Добруджанска механизирана бригада (ст. име 45-а мбр - Добрич), 9-а Горнобанска танкова бригада /тбр/ (ст. име 9-а тбр - София), 5-а Шипченска танкова бригада (ст. име 5-а тбр - Казанлък), 13-а Сливенска танкова бригада (ст. име 13-а тбр - Сливен), 24-а Айтоска танкова бригада (ст. име 24-а тбр - Айтос), 45-а Тутраканска корпусна артилерийска бригада (ст. име 45-а картбр - Търговище).
 
2008 - Измерени са рекордно ниски температури в страната - в Севлиево минус 31,6 градуса, в Кнежа - минус 27 градуса, във Велико Търново - минус 20,2 градуса, в Ловеч - минус 19,5 градуса.

2009 - Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров и кметът на София Бойко Борисов откриват официално инсталацията за сепариране на отпадъци в депото в кв. "Суходол". Инсталацията ще преработва по 500 тона отпадъци дневно, като годишният й капацитет  е около 120 000 тона, което е около една трета от общия обем отпадъци, генерирани на територията на столицата. 

2016 - В банков клон на "Уникредит Булбанк" в ж. к. "Люлин" е извършен въоръжен грабеж. Откраднати са около 170 000 лв.

2018 - На работно посещение в България пристига министър-председателят на Ирландия Лио Варадкар. Това е първото посещение на министър-председател на Ирландия от 13 години насам.

2022 - За първи път на български език излиза книгата "Философски писма. Апология на лудия" от Пьотър Чаадаев на издателство "Парадокс". Преводач и автор на студията е Камен Лозев.

2023 – На официална церемония в Народното събрание е пуснато в употреба пощенско-филателно издание на тема "175 години от рождението на Христо Ботев".  Автор е художникът Емилио Бората, който е пресъздал паметника на Христо Ботев във Враца. Марката е с размер 50/25 мм, номиналната й стойност е 1,25 лв., а тиражът е 5500 броя. Христо Ботев е първият български революционер, който е бил изобразен на пощенска марка - през 1926 г., когато е отбелязана 50-годишнината от неговата смърт чрез пускане в употреба на серия от три пощенски марки.

На този ден по света:

1875 - Тържествено откриване в Париж, Франция, на сградата на националната "Гранд опера". Идеята за построяване на оперна зала датира от 1820 г., но строежът е извършен между 1862 и 1875 г. от архитекта Шарл Гарние.

1919 - В Берлин, Германия, съюзът "Спартак" - ляво крило на Германската социалдемократическа партия, начело с Карл Либкнехт и Роза Люксембург, обявяват въстание. Потушено е на 13 януари 1919 г. Карл Либкнехт и Роза Люксембург са убити на 15 януари 1919 г. Съюзът е основан в края на 1914 г. и си поставя за цел свалянето на властта на германската империя и заменянето и с комунистически режим.

1919 - В Мюнхен, Германия, е създадена Германската работническа партия от Карл  Харер, Антон Декслер, Готфрид Федер и Дитрих Екарт. На 24 февруари 1920 г. е преименувана на Националсоциалистическа германска работническа партия. Разпусната е през 1945 г., когато официално е забранена в Германия.

1925 - В САЩ Нели Рос встъпва в длъжност като губернатор на щата Уайоминг и става първата жена в историята на страната, която става губернатор на щат. Тя е 14-ият губернатор на щата Уайоминг.

1927 - В САЩ студиото "Фокс" показва техниката за озвучаване на филми "Мувитон".

1949 - В Москва, СССР, по време на икономическо съвещание на представители на Съветския съюз, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния (5-8 януари 1949) е създаден Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). Официалното комюнике за учредяването на СИВ е публикувано на 25 януари 1949 г. По-късно същата година в СИВ е приета Албания (членува до 1961 г.), през 1950 г. - Германската демократична република (ГДР), през 1962 г. - Монголия, през 1972 г. - Куба, и през 1978 г. - Виетнам. СИВ получава статут на наблюдател в ООН през 1974 г. Съветът за икономическа взаимопомощ  си поставя за цел да разшири и задълбочи икономическите връзки между Съветския съюз и народнодемократичните републики, като подпомага плановото развитие на тези страни, обмена на опит и разпределението на взаимната техническа и всякаква друга помощ. СИВ се появява и като реакция на наложеното от САЩ и други западни страни търговското ембарго спрямо СССР и другите социалистически страни. На 28 юни 1991 г. на своята 46-а сесия в Будапеща, Унгария, СИВ приема решение организацията да се саморазпусне.

1950 - Близо до гр. Свердловск (дн. Екатеринбург, Русия) при катастрофа на самолет "Ли-2" загиват всичките 19 човека на борда. В самолета пътуват хокеистите заедно с треньорите и лекарите от хокейния отбор ВВС.

1969 - От космодрума в Байконур, СССР, е изстрелян автоматичният космически апарат "Венера-5" от серията  съветски междупланетни космически апарати за изучаване на планетата Венера и космическото пространство. "Венера-5" достига планетата Венера на 16 май 1969 г. След отварянето на парашута на спускаемият апарат, се включват научните прибори и започва предаване на научна информация на Земята. На височина 18 км и налягане около 27 атмосфери спускаемият апарат е смачкан.

2006 - Испанецът Давид Мека става първият плувец, преплувал разстоянието от 110 км от Хавеа, Испания, до Сан Антонио де Ибиса без прекъсване в продължение на 22 часа.

2013 - В Сочи, Русия, в резиденцията на президента на Русия Владимир Путин френският актьор Жерар Депардийо получава паспорта си на гражданин на Руската федерация.

2013 - Във Великобритания Англиканската църква вдига забраната за ръкополагане на свещеници хомосексуалисти, които живеят в граждански съюз с техните партньори.

2014 - В Тунис Националното учредително събрание приема поправка в конституцията, която забранява да бъдат обвинявани хора във вероотстъпничество и подстрекаване към насилие. Ислямът е обявен за държавна религия.
 
2016 - Бригаден ген. Даяна Холанд полага клетва като първата жена командир на курсанти в Американската военна академия в Уест пойнт, САЩ. Тя е ветеран от Ирак и Афганистан и поема командната длъжност месец след като американската армия премахва половите ограничения във въоръжените сили, като обявява, че ще приема жени на всякакви бойни длъжности - от командване на пехотинци в битка до служба в специалните сили на американските военноморски сили "Тюлените".

2019 - В Истанбул, Турция, на церемония в храма "Свети Георги" край резиденцията на Вселенската патриаршия, вселенският патриарх Вартоломей Първи подписва томоса (декрета) за автокефалия на православната църква на Украйна. На 11 октомври 2018 г. на заседание в Истанбул, Турция, Синодът на Константинополската патриаршия приема решение, че "Вселенската патриаршия пристъпва към предоставяне на автокефалия на църквата на Украйна". Синодът отменя решението от 1686 г. за преминаване на Киевската митрополия под юрисдикцията на Московската патриаршия и възстановява ставропигията на вселенския патриарх в Киев (статут на подчинение непосредствено на патриарха). На 15 декември 2018 г. украински епископи одобряват устава на православната църква на Украйна и избират Киевския митрополит Епифаний за първи предстоятел на църквата.

2020 - В Битоля, Република Северна Македония, в частна гинекологично-акушерска болница, е родено първото бебе във вода, метод, който за пръв път се прилага в страната.

2021 - Директорът на националния Хидрометеорологичен център на Русия Роман Вилфанд съобщава, че 2020 година е била най-топлата във всички федерални окръзи в Русия с изключение на Северен Кавказ. Това се случва за първи път в цялата 130-годишна история на редовните метеорологични наблюдения. В столицата Москва средната годишна температура е била с 3 градуса над нормата.

2022 - С указ на президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев на територията на страната е обявено двуседмично извънредно положение заради масовите протести, започнали на 2 януари 2022 г. в градовете Жанаозен и Актау в Мангистауска област, а впоследствие и в други градове, сред които столицата Нур Султан и Алмати, заради увеличение на цените на горивата. Същия ден правителството на Казахстан подава оставка. Президентът Касъм Жомарт-Токаев разпорежда на властите да регулират цените на горивата и на други стоки.

2023 - На площад "Свети Петър" във Ватикана папа Франциск ръководи траурната церемония за погребението на папа Бенедикт Шестнадесети, починал на 31 декември 2022 г. На церемонията, отразявана от над 1000 журналисти от 30 страни, присъстват десетки хиляди хора, сред които държавни и правителствени ръководители и политици. В литургията участват 4000 кардинали, епископи и свещеници.

Родени на този ден българи:

ген.-лейт. Георги Вазов, военен деец и политик (1860-1934).
Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I. След контрапреврата емигрира в Русия, където служи около 10 г. в руската армия. През 1898 г. се завръща в България. Началник на инженерните войски (1904). По време на Балканската война (1912-1913) командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града. Министър на войната (28 юни-4 юли 1913; 4 юли-22 август 1913). Автор е на книгите "Спомени от Балканските войни" (1929), "В пустинята на Средна Азия. Службата ми в Русия. Спомени" (1939). Носител на орден "Св. Александър" втора степен за участието си в Балканската война (25 юни 1913).

кап. Иван Филипов (Иван Филипов Илиев), военен деец (1869-1917).
Командир на рота в III Бдински пехотен полк. Загива по време на Първата световна война (1914-1918).

Цаньо Нейков, художник резбар (1870-1956).
Представител на Тревненската художествена школа. Изработва иконостаси, владишки тронове, резбовани рамки за огледала и портрети, домашни иконостаси и др. Изработва иконостасите за църквите в селата Габарево, Хаджидимитрово, Дъбово, Елхово, Богдан, Батошево и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1956).

армейски ген. Добри Джуров, военен деец и политик (1916-2002).
Член на Работнически младежки съюз (РМС) от 1932 г., на Българска работническа партия /комунисти/ (БРП к.) от 1938 г. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). През 1942 г. е интерниран в лагера "Кръсто поле", откъдето успява да избяга. Получава задочна смъртна присъда. Партизанин и командир на Партизанската бригада "Чавдар". Работил е в Министерство на вътрешните работи (9 септември 1944 г. - юни 1945 г.), а след това в Българската народна армия. Бил е командир на дивизия и командващ армия. Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (14 ноември 1962-2 февруари 1990), кандидат-член (3 юли 1974-19 декември 1977) и член на Политбюро на ЦК на БКП (19 декември 1977-2 февруари 1990). Заместник-министър на народната отбрана (1956-1962) и министър на народната отбрана (16 март 1962-20 септември 1990). Депутат от 4-ото до 9-ото  Народно събрание (1962-1990) и в VII Велико народно събрание (1990- 9 януари 1991). Член на Висшия партиен съвет на БСП /дн. Национален съвет на БСП/ (2 февруари -25 септември 1990). Автор е на военни, политически статии и на няколко книги:  "Мургаш. Спомени" (1966), "Командирът организатор и възпитател" (1974), "За военната политика на партията" (1977), "С вяра и меч през годините. Избрани произведения" (1984) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (септември 1964, януари 1966, 1976), на два ордена "Ленин", на орден "13 века България". Връчено му е военно отличие "Маршалска звезда" за армейски генерал (8 май 1978). Удостоен е с почетните звания "Герой на Народна република България" (1976) и "Герой на социалистическия труд" (1986).

чл.-кор. проф. Веселин Никифоров, икономист (1927-2010).
Преподавател във Висшия икономически институт в София (1954-1957). От 1957 г. е научен сътрудник в Икономическия институт на Българската академия на науките, завеждащ секция в института (1963-1966). Заместник-председател на Държавния комитет по планиране (28 февруари 1968-юли 1971) и негов първи заместник-председател (юли 1971-юли 1974). Председател на Българска народна банка (8 юли 1974-3 януари 1984). Председател на Комитета за единна система за социална информация при Министерския съвет (11 януари 1984-26 януари 1987). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор е на над 150  научни труда и множество публикации. Носител на орден "Народна република България" втора степен (януари 1977) и на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Жулиета Шишманова, състезателка и треньорка по художествена гимнастика (1936-1978).
Като ученичка започва да се занимава със спортна гимнастика в Поморие при Димитър Иванов. През 50-те на 20-и век Жулиета Шишманова се насочва към художествената гимнастика, където дава началото на българската школа в този спорт. Била е треньор на Мария Гигова, Нешка Робева, Красимира Филипова, Румяна Стефанова, които под нейно ръководство печелят световни и европейски отличия.  Именно нейната състезателка Мария Гигова е и гимнастичката, която носи първите световни успехи на България в този спорт - на Световното първенство през 1967 г. в Копенхаген, Дания, печели първия златен медал (на обръч) за България. Председател на Българската федерация по художествена гимнастика (1976-1978). Жулиета Шишманова загива в самолетната катастрофа край врачанското село Тлачене на самолет на БГА "Балкан" ТУ-134, пътуващ от София до Варшава (Полша).  През 1979 г. в нейна памет турнирът за купата на в. "Студентска трибуна", който се провежда от 1968 г., е преименуван  в Турнир за приз "Жулиета Шишманова". На 19 декември 2000 г. Жулиета Шишманова е определена за Треньор номер 1 на столетието от Българската федерация по художествена гимнастика. На 9 декември 2017 г. в родния й град Несебър е открит площад, който носи името на Жулиета Шишманова. Тя е първият носител на званието Почетен гражданин на Несебър (27 април 1972).
 
Данаил Мишев, актьор (1936-2019).
Играл е в Драматичния театър "Васил Друмев" в Шумен (1962-1964) и в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1964-1993). Играл е в около 100 роли. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1981). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, две награди "Варна" за участието си в "Професия за ангели" на Драгомир Асенов и "Щастливият затворник" на Сия Папазова. Носител на награда "Златна маска" на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна  за дългогодишната му творческа кариера и за пресъздадените ярки образи на сцената на театъра (1 април 2014).

Байо Баев, състезател по борба свободен стил и треньор (1941). 
Печели четири златни медала от европейски първенства - през 1965 г. в Манчестър, Великобритания, през 1968 г. в Скопие, Югославия, през 1969 г. в София и през 1970 г. в Берлин, Германия. От европейски първенства печели и два сребърни медала - през 1967 г. и 1972 г. От световни първенства печели три сребърни медали - през 1965 г., 1970 г. и 1971 г. Почетен гражданин на Ямбол.

Тотко Дремсизов, футболист и треньор (1947).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София) и "Черноморец" (Бургас). За националния отбор по футбол има изиграни 3 мача.

Иван Чолаков, състезател по баскетбол и треньор (1959). 
Старши-треньор на юношеския национален отбор на България (1993-1997).  През 1998 г. е и помощник-треньор в младежкия национален отбор на България. Помощник-треньор в мъжкия националния отбор на България (1997-2001). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2017). Носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com (2012).

Ваня Кастрева, учител (1960).
Работила е като редактор на документална литература в издателство "Младеж", както и като учител по история в 119-о училище "Акад. Михаил Арнаудов". Била е директор на 2-ро училище Акад. Емилиян Станев" (1998-2006). Началник на Регионалното управление на образованието в София (13 юни 2006-12 август 2014). Заместник-министър на образованието (12 август 2014-2 февруари 2016). От 3 февруари 2016 г. е началник на Регионално управление на образованието, София-град. Автор е на Помагало за зрелостници и кандидат-студенти по история на България (1996) и на десетки публикации в периодичния печат на исторически материали, статии в областта на методиката в обучението по история и финансирането на средното образование. Носителка на "Почетен знак на Столична община" (1 ноември 2021).

Цветомира Филипова, състезателка по художествена гимнастика и треньор (1969). 
Печели златен медал от Световното първенство през 1983 г. в Страсбург, Франция, с ансамбъла по художествена гимнастика. След завършване на състезателна си кариера получава предложение да стане част от шоуто на „Цирк дьо солей” през 1987 г., след което от 1993 г. повече от 25 години е треньор по художествена гимнастика в Торонто, Канада. 

Стефани Кирякова, състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) (2001).
Олимпийска шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика на България през 2021 г. в Токио, Япония. С ансамбъла на България печели златен медал (пет обръча) и бронзов медал (многобой) на Световното първенство през 2018 г. в София, България. От Европейското първенство през 2018 г. в Гуадалахара, Испания, печели един златен медал (три топки и две въжета) и два бронзови медала (многобой и отборно), от Европейското първенство през 2021 г. във Варна печели един златен медал (пет топки) и един сребърен медал (три обръча и два чифта бухалки). С ансамбъла е носителка и на много отличия от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. През март 2021 г. на кръг от Световната купа за  съчетанието си с пет топки ансамбълът на България получава рекордна оценка от 44,150 точки, която е най-високата, присъждана до момента в историята на художествената гимнастика. Почетен гражданин на София (17 септември 2021).  През декември 2021 г. прекратява състезателната си кариера.  

На този ден са родени и:

Гаспар Мелчор де Ховелянос, испански поет, драматург, икономист, философ и историк (1744-1811).
Представител на просвещението в Испания от 18-и в. През 1767 г. участва в създаването на "Обществото на севилските патриоти", става негов секретар и отговорник за развитието на занаятите и на изкуствата. Избран е за член на Кралската академия по история (1779), на Кралската художествена академия "Сан Фернандо" (1780) и на Испанската кралска академия (1781). Пише в областта на икономиката, политиката, философията и етнографията. Сред трудовете му, посветени на икономическото положение в Испания, е очеркът "Доклад за аграрния закон" (1795). Той пише и любовна лирика, патриотични оди, сатира, драма.

Рудолф Ойкен, немски философ идеалист (1846-1926).
Носител на Нобелова награда за литература за 1908 г. за усърдното му търсене на истината, проникващата сила на мисълта и широкия мироглед.

Кинг Жилет, американски индустриалец (1855-1932).
През 1895 г. му хрумва идеята за безопасна самобръсначка със сменяеми ножчета. През 1901 г. Кинг Жилет и изобретателят Уилям Никърсън създават компанията "Сейфти рейзър къмпани". На следващата година фирмата е преименувана на "Жилет сейфти рейзър къмпани". През 1903 г. компанията вече започва и производството на самобръчначки и ножчета.

Нацуме Сосеки, японски писател (1867-1916).
Пъpвият мy poмaн "Aз cъм котарак" е публикуван през 1905 г. Автор е на романите "Момчето" (1907), "Портата" (1910), "Пътешественикът" (1912-1913), "Сърце" (1914) и др.

Джозеф Ерлангър, американски физиолог (1874-1965).
През 1906-1908 г. ръководи Отдела по физиология в Уисконсинския университет в Медисън, а от 1912 г. до 1951 г. - Отдела по физиология в университета "Вашингтон" в Сейнт Луис. През Първата световна война (1914-1918) изследва ефекта от загубата на кръв и раневия шок върху сърдечносъдовата функция. Той започва работа с американския физиолог Хърбърт Гасър в изследванията на електрическите импулси в нервите. Двамата учени създават приспособление - осцилоскоп, и за пръв път записват акционни потенциали (потенциали на действие, нервни импулси). Най-важните открития на Джозеф Ерлангър и Хърбърт Гасър, много от които направени след 1932 г., установяват, че нервите са съставени от нервни влакна с различни свойства и различни размери. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина  за 1944 г. заедно с Хърбърт Гасър за откритията, свързани с многобройните функционални различия на специфичните нервни влакна.

Конрад Аденауер, немски политик (1876-1967).
Първи канцлер на Федерална република Германия (15 септември 1946-15 октомври 1963). Съосновател и първи председател на Християндемократическия съюз (22 януари 1946-23 март 1966).

Пиер Сегерс, френски поет, преводач и издател (1906-1987).
Носител на международната Ботевска награда (1976).

Артуро Бенедети Микеланджели, италиански пианист (1920-1995).

Фридрих Дюренмат, швейцарски писател, драматург и художник (1921-1990).

Жан, люксембургски монарх (1921-2019).
Той е син на Великата херцогиня на Люксембург Шарлот и принц Феликс Бурбон-Пармски.  Бил е войник от британската армия през Втората световна война и е участвал в десанта в Нормандия (6 юни 1944). През 1953 г се жени за белгийската принцеса Жозефин-Шарлот. На 7 октомври 2000 г. абдикира в полза на сина си Анри след 36 години на трона.

Гасан Туейни, ливански политик, журналист и дипломат (1926-2012).
Редактор и издател на в. "Ан Нахар" (1948-1999; 2005-2010). Заместник министър-председател на Ливан (15 октомври 1970-20 януари 1971). Министър на информацията и министър на образованието на Ливан (14 октомври 1970-20 януари 1971). Постоянен представител на Ливан в ООН (септември 1977-1982). Той е смятан за архитект на резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН от 1978 г., в която Израел е призован да изтегли войските си от Южен Ливан и която е изпълнена през 2000 г. Наричан "доайен на ливанските журналисти", Гасан Туейни е автор на редица книги на арабски и френски език, част от които са посветени на гражданската война в Ливан. 

Умберто Еко, италиански  философ и писател (1932-2016).
Автор е на 20 книги, сред които романите "Името на розата" (1980), преведен на 43 езика, "Махалото на Фуко" (1988), "Островът на предишния ден" (1994), "Баудолино" (2000), "Тайнственият пламък на кралица Лоана", изследвания, като "Трактат по обща семиотика" (1975), "Семиотика и философия на езика" (1984), "Интерпретация и свръхинтерпретация" (1992) и редица есета "Как се пише дипломна работа" (1977), "Пет морални есета" (1997) и др.  Редактор и съставител е на научни издания. Присъдено му е почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1990).

Раиса Горбачова, руска общественичка (1932-1999).
Кандидат на философските науки (1967). Съпруга на Михаил Горбачов, руски политик, първи и единствен президент на СССР (15 март 1990-25 декември 1991). През 2006 г. в Лондон, Великобритания, е учреден международен фонд на нейно име, призван да подпомага и финансира проекти за борба с детската левкемия и раковите заболявания. Благодарение на фонда през 2007 г. в Санкт Петербург е създаден Институт за детска хематология и трасплантология, който носи нейното име.

Хуан Карлос Първи (Хуан Карлос де Бурбон), испански монарх (1938).
Крал на Испания (22 ноември 1975-19 юни 2014). На 19 юни 2014 г. абдикира в полза на сина си принц Фелипе.

Фил Рамоун, американски музикален продуцент (1941-2013).
Продуцирал е песни на Били Джоуел, Тони Бенет, Рей Чарлз, Пол Маккартни, Барбара Стрейзанд, Пол Саймън, Кийт Ърбан, Куин Латифа, Боно и Арета Франклин. През 50-те години на 20 в. е съосновател на независимото звукозаписно студио "A&R Recording" в Ню Йорк. Носител е на 14 награди "Грами". 

Маурицио Полини, италиански пианист и диригент (1942).

Даян Кийтън, американска актриса, режисьор и продуцент (1946).
През 1968 г. в продължение на 9 месеца играе в бродуейския мюзикъл "Коса". Участвала е във филмите "Кръстникът" (1972), "Ани Хол" (1977), "Бащата на булката" (1991), "Клуб "Първа съпруга" (1996), "Невъзможно твой" (2003), "Сутрешен блок" (2010), "Рут и Алекс" (2014), "Книга за възрастни" (2018), в сериала "Младият папа" (2016) и др. Носителка на наградата "Оскар" за ролята си във филма "Ани Хол" (1978). Носителка на награда "Златен глобус" (1978, 2004).

Улрих (Ули) Хьонес, немски футболист (1952).
От 1979 г. до 2009 г. Хьонес е генерален мениджър на  "Байерн Мюнхен" (Германия). Президент на "Байерн Мюнхен" (2009-2014; 2016-2019).

Карл Алгьовер, немски футболист (1957).

Ектор Балдаси, аржентински международен футболен съдия (1966).

Петра Беле, немска състезателка по биатлон (1969).
Олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония. От олимпийски игри печели и два сребърни медала - през 1992 г. в Албервил, Франция, и през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От световни първенства печели девет златни, два сребърни и два бронзови медала.

Йенс Тод, немски футболист (1970).
С националния отбор по футбол на Германия печели златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия.

Себастиан Дайслер, немски футболист (1980).

Яница Костелич, хърватска състезателка по ски алпийски дисциплини (1982).
Четирикратна олимпийска шампионка - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (слалом, гигантски слалом и комбинация) и през 2006 г. в Торино, Италия (комбинация). От олимпийски игри има и два сребърни медала - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели пет златни медала.

Лерой Фер, нидерландски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Екатерина Медичи, френска кралица (1519-1589).
От 1533 г. съпруга на Анри Втори, крал на Франция (1547-1559). Има силно влияние върху държавната политика на Франция при управлението на синовете й Франциск Втори (1559-1560), Карл Девети (1560-1574) и Анри Трети (1574-1589). Тя е сред главните организатори на Вартоломеевата нощ (24 август 1572).

Христо Татарчев, български лекар, деец на македоно-одринското революционно движение (1869-1952).
Участва в подготовката на Съединението на България (1885) и е доброволец в Сръбско-българската война (1885). Един от основателите (23 октомври 1893)  на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/ и първи председател на нейния Централен комитет. Председател на Русенския конгрес на ВМРО (1894) и на Солунския конгрес (1896). Заточеник в периода между 1901 г. и 1902 г., по-късно става член на задграничното представителство на Организацията в България. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Полкови лекар по време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918). След Първата световна война се заселва в Торино, Италия, където пише статии за в. "Македония", в. "Заря", в. "Вардар".  През 1941 г. се връща в България, а от 1947 г. отново живее в Торино, където умира. Автор е на спомени "Първият Централен комитет на ВМРО", "ВМОРО като митологична и реална същност" и др.

Калвин Кулидж, американски политик (1872-1933).
30-и президент на САЩ (3 август 1923-3 март 1929).

Ърнест Хенри Шакълтън, британски полярен изследовател (1874-1922).
Водената от него експедиция достига за първи път Южния магнитен полюс на 16 януари 1909 г.

Макс Борн, немски физик (1882-1970).
Работи в областта на квантовата механика. През 1913-1915 г. заедно с германския физик Макс фон Лауе създава динамична теория на кристалната решетка. Носител на Нобелова награда за физика за 1954 г. за неговите фундаментални изследвания по квантова механика, в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция. Другата половина от наградата получава немският физик Валтер Боте за метода на съвпаденията и откритията направени с него.

Иван Янев, български актьор и режисьор (1888-1974).
Играл е в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1908-1910), в Съвременен театър на М. Икономов (1910-1912), в театъра в Русе (1918-1922). Директор, режисьор и актьор в театрите във Варна (1923-1925, 1927-1932, 1942-1948), в Пловдив (1925-1927), в Бургас (1936-1937) и Плевен (1939-1942,1948-1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1973).

Харолд Юри, американски химик (1893-1981).
Носител на Нобелова награда за химия за 1934 г. за откриването на тежкия водород.

Васил Павурджиев, български поет, журналист и политик (1897-1948).
Печата за първи път в сп. "Българан" (1916-1924). Журналист в редакциите на вестниците "Тракийски земледелец", "Правда" (Пловдив, 1922-1926), "Пладне", "Бургаски фар", "Морска заря", "Бургаска поща" (1926-1928), "София" (1928-1941), на сп. "Фар" (1928-1929), "Български печат" и др. Председател на Съюза на българските журналисти (1946-1948). Редактор на в. "Ведрина" (1944-1950), главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1946-1948). Един от основателите и главен редактор на сп. "Пламъче" (1945 - 1948). Министър на мините и подземните богатства (11 декември 1947-5 януари 1948). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Автор е на сборници стихове "Окови" (1929), хумористични разкази и фейлетони "Белият хляб" (1942) и "Опасни елементи" (1945), на книгата "Тридесет години съветска култура" (1947), "Басни" (1948, посмъртно), на творби за деца. Превежда от руски език.

Амелия Ерхарт, американска авиаторка (1897-1939).
На 22 октомври 1922 г. тя подобрява рекорда за надморска височина при жените, когато се издига до 14 000 фута с първия си самолет, наречен "Канарчето" и закупен през юли 1921 г. Тя е първата жена, прелетяла Атлантика за 20 часа 40 минути  с Fokker F7, Friendship (17-18 юни 1928).  През 1929 г. тя печели трето място в първото авиационно състезание за жени, известно още като Powder Puff Derby, прелитайки разстоянието от Санта Моника до Кливланд в САЩ.  Поставя нов световен рекорд за височина, като достига 18 415 фута със самолет по дизайн на Питкерн (8 април 1931). Тя е първата жена, летяла самостоятелно без прекъсване от бряг до бряг, поставяйки трансконтинентален рекорд за скорост без спиране за жени и прелитайки 2447,8 мили за 19 часа и 5 минути ( 24-25 август 1932). По нейна инициатива през 1931 г. е създадена организацията "Деветдесет и деветте", наречена заради участвалите 99 жени в първото събрание. На 20 и 21 май 1932 г. Амелия Ерхарт прелита над Атлантическия океан със специално оборудван едноместен самолет "Локхийт Вега" за 14 часа и 56 минути, като излита от Харбър Грейс, Нюфаундленд, и каца до Кълмор, Северна Ирландия. Това е първият самостоятелен полет над Атлантическия океан, осъществен от жена. За своето постижение тя е удостоена с Орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, Орден на Почетния легион от правителството на Франция и златен медал на Националното географско дружество от президента на САЩ Хърбърт Хувър. Тя е първият човек, изминал разстоянието от 2408 мили през Тихия океан между Хонолулу и Оукланд, Калифорния (11 януари 1935), първият, който лети сам от Лос Анджелис до Мексико ( 19-20 април 1935) за 13 часа 23 минути и първият човек, летял самостоятелно без прекъсване от Мексико до Нюарк за 14 часа 19 минути (8 май 1935).  На 1 юни 1937 г. заедно с Френ Нунан като неин навигатор предприемат  околосветски полет с двумоторния самолет "Локхийд Електра", с цел да изминат 47 000 км. Те излитат от Маями на изток, като през следващите седмици спират на различни места за зареждане, преди да стигнат на 29 юни 1937 г. до Лае, Нова Гвинея. Дотогава са изминали около 35 000 км. На 2 юли 1937 г. те се насочват към остров Хауланд, приблизително на 4200 км. Час по-късно Амелия за последен път предава съобщение от самолета. Предполага се, че самолетът е паднал на около 160 км от острова в Тихия океан На 19 юли 1937 г. операцията по издирването им, за която са изразходени 4 милиона долара и са обходени 250 000 кв. мили, е прекратена от правителството на САЩ, а те са обявени за изчезнали. По време на пътуването Амелия Ерхарт изпраща на съпруга си различни материали, включително писма и записи в дневник, които са публикувани в Last Flight (1937). Мистериозното й изчезване поражда множество теории и твърдения. Сред тях са, че двамата са се разбили на друг остров, след като не са успели да намерят Хауланд, че са били пленени от японците. Въпреки това не са намерени доказателства за подобни твърдения. Повечето експерти смятат, че самолетът се е разбил в Тихия океан, близо до Хауланд, след изчерпване на горивото.  На 5 януари 1939 г. Върховният съд в Лос Анджелис обявява Амелия Ерхарт за мъртва.

Петър Карапетров, български писател и издател (1900-1980).
Редактор на сп. "Кинозвезда" и "Киновестник" (1924-1927). Главен редактор на сп. "Нов свят" (1921-1926). Главен редактор на издателство "Древна България" (1926-1943). Директор на Държавна печатница (1929-1930). Автор е на 132 книги - разкази, повести, романи, сред които историческия роман "Богомили" (1927), съчиненията "Размирни години. Исторически роман от 13 столетие" (1933), повестите "Тангра" (1929), "Клокотница" (1927), "Дъщерята на Шишмана" (1930) и др.

Енчо Стайков, български политик и журналист (1901-1975).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (1952-12 юли 1957) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1954-1966). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1957-17 май 1967). Главен директор на "Българска кинематография" (1949-1950). Директор на Българска телеграфна агенция (1 март 1950-31 януари 1952). Подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1952-1954). Депутат от 2-ото до 6-ото Народно събрание (1954-5 януари 1975) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (1952), на орден "Георги Димитров" (4 март 1952, декември 1959, 23 септември 1961, 1971).

ген.-майор Полина Недялкова, български военен деец (1914-2001).
През 1926 г. емигрира с родителите си в СССР. Интербригадист в Испания (1936-1937). Участничка във Великата отечествена война на СССР (1941-1945). От 1951 г. е в България. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на Българската народна армия. Била е началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно -заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Главен редактор на сп. "Военна техника"(1967-1975). През 1974 г. е произведена в звание генерал-майор, с което става първата жена в България с висше офицерско звание и първата жена-генерал от бронетанковите войски. Носителка на орден "Народна република България" първа степен (декември 1974) и втора степен (1956, 1964), на съветския орден "Червено знаме" по време на Гражданската война в Испания, на ордена на Почетния легион (най-висшата награда на Франция), на руския орден "Великая победа" (2007, посмъртно).

Виктор Райчев, български композитор и диригент (1920-1999).
Ръководител на ансамбъла при Профсъюзния дом на културата "Георги Димитров" в София (1948-1951) и на хор "Георги Кирков" (1951-1957). Диригент (1952-1959, 1967-1972) и главен диригент (1959-1967, 1972-1974) в Държавен музикален театър, директор на театъра(1962-1967, 1974-1982). Композира оперетите "Младостта на Маестрото" (1958), "Бал на жените" (1960), "Щастливецът" (1964) и др. Автор е на хорови, солови и естрадни песни, на детски песни, инструментални пиеси и др.

Рой Дженкинс, британски политик (1920-2003).
Министър на вътрешните работи на Великобритания (23 декември 1965-30 септември 1967; 5 март 1974-10 септември 1976). Министър на финансите (30 ноември 1967-19 юни 1970). Председател на Европейската комисия (6 януари 1977-6 януари 1981).

Пиер Булез, френски композитор, диригент и педагог (1925-2016).
Пиер Булез е считан за една от най-влиятелните личности в съвременната музика след 50-те години на 20-и век. Теоретик и педагог, той дирижира без палка. Бил е музикален директор на театъра на Жан-Луи Баро (1946-1956). Работил е с Оркестъра на Кливланд (1967-1972), със Симфоничния оркестър на Би Би Си, на който е и музикален директор  (1971-1975) и Нюйоркската филхармония, на която е и музикален директор (1971-1977).  Той е участвал в мащабни продукции, сред които в продукцията "Пръстена на столетието" на Вагнеровия фестивал в Байройт, Германия (1976-1980). Основател на Института за музикално-акустични изследвания (IRCAM) във Франция и негов директор (1977-1992). Автор е на симфонични, вокални и инструментални произведения. Негови изпълнения са получили над 20 награди "Грами". Носител на награда "Грами" за цялостно творчество (2015).

проф. Димо Заимов, български художник (1930-2016).
От 1970 г. работи  предимно в областта на монументалните изкуства, върху политическия и киноплакат, илюстрирал е детски книжки и др. Бил е художник в мина "Бухово", а после - художествен редактор в държавно издателство "Наука и изкуство". Преподавател (от 1982) в катедра "Стенопис" в Националната художествена академия, чийто заместник-ректор е до 1990 г. Основава същата специалност във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".  Автор е  на пана и витражи в редица обществени сгради включително паметника на Бузлуджа, зала 1 на НДК, партийните домове в Перник и Велико Търново, курорта "Албена", много учреждения и хотели из цялата страна.Носител на наградата за монументална живопис "Илия Петров" за творбата "Дружба" - стъклопис в Партийния дом в гр. Толбухин /дн. Добрич/(1986).

Пламен Цонев, български поет, писател и есеист (1930-2012). 
Редактор в Държавно военно издателство (1950-1953), в сп. "Славейче" (1955-1959), в издателство във Варна (1960-1963), в сценарната редакция към Българската кинематография (1968-1970), а от 1973 г. - в издателство "Народна младеж". Автор на романи, есеистични изследвания и книги-хипотези с голямо присъствие на езотерични идеи и фантастика. Сред произведенията му са "Орфей - прорицателят", "Хомо космикус - праобрази от печатите на мирозданието", "Тракиецът Спартак" и др.

Драгослав Шекуларац (Шеки), югославски футболист и треньор (1937-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Цървена звезда" (Белград), "Карлсруе" (Германия), "Сейнт Луис Старс" (САЩ), ОФК (Белград), "Санта Фе" (Колумбия), "Атлетико  Букараманга" (Колумбия), "Милионарис Богота" (Колумбия), "Америка Кали" (Колумбия), "Париж" (Франция) и "Сърбиан Уайт Ийгълз" (Канада). С националния отбор по футбол на Югославия печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и сребърен медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция. Бил е треньор на отборите "Сърбиан Уайт Ийгълз" (Канада), "Цървена звезда" (Белград), на националния отбор по футбол на Гватемала, "Футскрей Джаст" (Австралия), "Америка" (Мексико), "Ал Насър Рияд" (Саудитска Арабия), "Хейделберг Юнайтед" (Австралия), "Марбея" (Испания), "Бусан Даеву Роялс" (Република Корея) и "Обилич" (Югославия).

Антонио Валентин Анджелило, италиански футболист от аржентински произход и треньор (1937-2018).
Има изиграни мачове с националните отбори на Аржентина и Италия.

Еузебио (Еузебио да Силва Ферейра), португалски футболист (1942-2014).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1965 г. С националния отбор по футбол на Португалия печели бронзов медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия. Два пъти е носител на "Златната обувка" за 1968 г. (първи носител на наградата) и за 1973 г.

Михаил Желев, български състезател по лека атлетика (1943-2021).
Печели златен медал на Универсиадата през 1970 г. в Торино, Италия. Печели златен медал (3000 м с препятствия) на Европейското първенство през 1969 г. в Атина, Гърция. Михаил Желев е вторият европейски шампион на България в леката атлетика. Единствен български лекоатлет, носител на наградата "Златен шпайк" за най-добър лекоатлет в Европа за 1969 г., присъдена му от спортните журналисти от Европа. Спортист на България за 1969 г. Автор е на 8 национални рекорда, участва два пъти на олимпийски игри, като в Мексико през 1968 г. се класира на 6-о място и в Мюнхен, ФРГ, през 1972 г. когато се класира на 12-о място. Почетен гражданин на Сливен.

Емил Кало, български икономист (1950-2021).
Научен секретар към Център по наукознание към Президиума на Българската академия на науките (1977-1991). Икономически директор на в. "Труд", в. "Новинар", в. "Общество и право" (1991-1994). Председател на Организацията на евреите в България "Шалом" (8 май 1998-17 юни 2007). Бил е вицепрезидент на Световния еврейски конгрес. Съучредител на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014) като в нея бил член на Изпълнителното бюро и секретар по коалиционната политика на партията. Председател на столичната градска организация на  "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (6 юли 2017-5 януари 2021). Съставител на сборника "Българската общественост за расизма и антисемитизма" (2008).  Автор е на книгата "Откраднати разкази... намерени сюжети" (2012), на романа "Другите и Йосиф" (2013), на новелата "Подробности извън очевидното" (2016).

Александър Сизоненко, руски баскетболист (1959-2012).
През 1991 г. е вписан в Книгата на рекордите "Гинес" като най-високия баскетболист - 239 см.
/КГ/АЯ/МГ/