site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 януари  в  историята

4 януари 2024 г., четвъртък, 1-ва седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Събор на св. 70 апостоли. Прпмчк Онуфрий Габровски. Преп. Теоктист.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на служителите в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Отбелязва се с Решение 977 на Министерския съвет от 23 декември 2009 г. Годишнина от обнародването (1907) в Държавен вестник на Закона за столичната полиция, приет от 13-ото Обикновено народно събрание и утвърден с Указ 463 от 13 декември 1906 г. на княз Фердинанд I. С този нормативен акт е създадена полицейска структура, наречена "Обществена безопасност", която впоследствие прераства в дирекция за контраразузнаване и сигурност и полага основите на българското контраразузнаване.

По света се отбелязва:

Световният ден на Брайловата азбука. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A/RES/73/161 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г. Целта е да се повиши информираността на международната общност за значението на Брайловата азбука като средство за комуникация на незрящите и слабо виждащите хора. Годишнина от рождението (1809) на френския педагог Луи Брайл, създал Байловата азбука през октомври 1824 г., когато е на 15 години. Той ослепява след инцидент в детството си и създава брайловото писмо на основата на военния код, наречен "нощно писане", разработен от Чарлз Барбие в отговор на изискването на френския император Наполеон Бонапарт да бъде намерено средство за общуване между войниците без шум и без светлина. През 1854 г., две години след смъртта му през 1852 г., Кралският институт за незрящи (дн. Национален институт за слепи младежи) в Париж, Франция, приема брайлова програма за обучение.

Националният празник на Република Съюз Мианма. Ден на независимостта (1948).

На този ден в България:

1878 - София е освободена от османско иго (23 декември ст. ст.) по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). След превземането на Плевен (10 декември 1877) руското командване насочва своето внимание към София. Западният отряд начело с ген. Йосиф Гурко успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Руските части са групирани в две колони под командването на ген. Николай Веляминов и ген. Отон Раух. На 3 януари 1878 г. те преминават в общо настъпление и последователно превземат близките до София села. Изправена пред реалната заплаха от обкръжение, турската армия на Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник - Радомир. След намесата на консулите на Австро-Унгария, Франция и Италия е осуетен опит за подпалването на София. На 4 януари по обяд в града пръв влиза ген. Раух, а по-късно същия ден и ген. Гурко начело на войските си. Те са посрещнати тържествено от гражданството с музика и песни. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") е отслужен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух.

1905 - Българският университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово" е преименуван на Софийски университет "Свети Климент Охридски". Университетът е първото висше учебно заведение в България. Открит е на 1 октомври  1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийската мъжка гимназия. На 8 декември (25 ноември ст. ст.) 1888 г. е приет "Закон за отваряне на Висше училище в София". С указ от 5 януари 1889 г. Висшият педагогически курс става Висше училище. Преименувано е на Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово" на 23 януари 1904 г. със Закон за университета.

1907 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за столичната полиция, приет от 13-ото Обикновено народно събрание и утвърден с Указ 463 от 13 декември 1906 г. на княз Фердинанд I, който за пръв път урежда съществуването на контраразузнавателната дейност в България. Законът регламентира създаването на полицейска структура, наречена "Обществена безопасност". Нейната дейност е съсредоточена в столицата, големите градове и транспортните центрове на страната. С Указ 94 от 9 септември 1915 г. на цар Фердинанд I е утвърден "Правилник за службата по безопасността на народната отбрана", с който се създава специализирана структура за военно контраразузнаване. През 1924 г. започва процес на законодателно регламентиране на структурите за сигурност и постепенното им разграничаване от Министерството на вътрешните работи. Контраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС). Първият нормативен акт за дейността й е Законът за защита на държавата, обнародван в "Държавен вестник" на 25 януари 1924 г. На 11 декември 2007 г. е приет Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" от 40-ото Народно събрание, с който от 1 януари 2008 г. се създава Държавна агенция "Национална сигурност".

1915 - В София в присъствието на цар Фердинанд I е открита Военната академия, най-старото висше военно училище в България. Създава се със закон, приет от 15-ото Обикновено народно събрание на 1 март 1912 г., и с Указ 26 от 7 май 1912 г. на цар Фердинанд I. На 12 юни 1912 г. с постановление на Министерския съвет е утвърден първият Правилник, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити. Поради двете балкански войни от 1912-1913 г. откриването на Военната академия се забавя и това става на 4 януари 1915 г. По време на Първата световна война, в което влиза и България през есента на 1915 г., всички офицери от българската армия са изпратени по частите, а следването на слушателите - прекъснато и оставено за по-спокойни времена. С подписването на Ньойския договор (1919) България е принудена да закрие всички свои военни школи и военноучебни заведения. Остава да съществува единствено Военното училище, на чиято територия Военната академия съществува скрито като Преподавателски курс до 1938 г. След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. С  Регентски указ щ 6 от 5 март 1946 г. приема името Георги Стойков Раковски. С Решение на 38-ото Народно събрание от 28 февруари 2001 г. академията е държавно висше училище и има свое знаме и печат. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 41-ото Народно събрание на 20 януари и на 24 февруари 2010 г., Военната академия е пряко подчинена на министъра на отбраната.

1924 - Приет е Закон за защита на държавата (ЗЗД) от 21-ото Народно събрание, утвърден с царски Указ 2 от 23 януари 1924 г. и обнародван в бр. 240 на "Държавен вестник" от 25 януари 1924 г. ЗЗД е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор с министър-председател Александър Цанков, което идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза и среща сериозни трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.  На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Въз основа на ЗЗД на 2 април 1924 г. Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Българския комунистически младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и работническата кооперация "Освобождение". Имотите на тези организации са конфискувани. Законът е отменен с Наредба-закон от 16 октомври 1944 г.

1926 - Сформирано е 44-ото правителство с министър-председател Андрей Ляпчев. Кабинетът е образуван от политически дейци на Демократическия сговор. Управлява до 12 септември 1928 г.

1948 - Първи концерт като Русенски държавен симфоничен оркестър след одържавяването му през 1947 г. Симфоничният оркестър на Русе е създаден през 1919 г. Първият концерт на "Русенска градска филхармония" е на 2 Март 1919 г. В първите 30 години от своето съществуване, оркестърът претърпява множество метаморфози, според възможностите си за финансиране и участията в различни структури като Дружество "Лира" и "Оперна дружба".  От 1960 г. до януари 1999 г. е Държавна филхармония - Русе. С Решение 36/27 януари 1999 г.  на  Министерски  съвет Народна опера - Русе, (открита на 27 ноември 1949 г.)   се обединява с Държавна филхармония - Русе, и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество -Русе. С ПМС 152/28 юли 2010 г. се преобразува в Държавна опера - Русе.

1951 - Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия приема решение за организирано масово извънучилищно изучаване на руски език.

1969 - Влиза в сила Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета от Общото събрание на ООН на 21 декември 1965. Ратифицирана с Указ 515 на Държавния съвет на Република България от 23 юни 1966 г.

1969 - Установени са дипломатически отношения между България и Малайзия.

1971 - В 6:00 ч. сутринта говорителят Богомил Алексиев обявява началото на програма "Хоризонт" на Българското радио, която първоначално включва емисии с новини на всеки кръгъл час, кратки репортажи и музика. От 1974 г. програма "Хоризонт" е 24-часова.

1990 - Във Варна е създадено Движението за права и свободи (ДПС) от 33-ма души от различни региони на България начело с Ахмед Доган. Приемник е на "Национално турско освободително движение", създадено нелегално през 1985 г. Националната учредителна конференция на ДПС е свикана на 26 и 27 март 1990 г. в София. Движението за права и свободи е регистрирано по Закона за политическите партии на 26 април 1990 г. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 2 май 1990 г. От основаването на партията до 19 януари 2013 г. Ахмед Доган е неин председател. От 19 януари 2013 г. е почетен председател.

2000 - В изпълнение на заповед на Министерството на отбраната за преструктуриране на армията се закриват гарнизоните в Кърджали, Ивайловград и Крумовград.

2006 - Учредена е фондация "Академик Чудомир Начев" с цел съхраняване и продължава делото на големия български учен, лекар и общественик акад. Чудомир Начев.

2007 - Подписан е договорът за приватизация на приблизително 99,99 процента от капитала на "България Ер" с "Балкан Хемус Груп" ЕАД за 13 млн. лв. Държавата запазва т. нар. "златна акция", даваща правото на вето при вземането на стратегически решения.

2008 - Във Вашингтон заместник-министър председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин и държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс подписват Споразумение за научно-техническо сътрудничество между България и САЩ в рамките на работното му посещение  (3-9 януари 2008).

2010 - Поетапно в Пловдив и София стартира акция "Апашите" на МВР, чиято цел е да бъдат разбити цели банди за авто и домови кражби.

2017 - Министерският съвет удължава с 15 години концесионният договор на "Балканстон" ЕООД-София за находище "Царевец", разположено на територията на община Мездра. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.  

2018 -  Жители на Банско и други общини в Югозападна България излизат на пореден протест на главен път Е-79 при разклона от Симитли за Банско. Протестът е в подкрепа на решението на правителството за промяна на плана за управление на Национален парк "Пирин", което дава възможност за изграждане на втори кабинков лифт за скизоната на Банско и друга спортна инфраструктура. Протестът е контрапротест на протеста на "зелените" в София "срещу едно напълно законно, напълно разумно и обществено полезно решение".

2019 - Тежкотоварен хладилен камион се удря в пътническия влак от Монтана за Берковица на железопътния прелез в Монтана. Ранен е шофьорът на камиона. Няма пострадали пътници от влака, който в този момент преминавал през прелеза. Според очевидци шофьорът на камиона се е опитал да премине през прелеза при спусната бариера.

2021 -  "УниКредит Булбанк" подписва споразумение за гаранционната схема с Европейския инвестиционен фонд, съгласно което банката ще отпуска кредити за период от три години при облекчени условия на бизнеса в рамките на Гаранционния инструмент за търговско финансиране, изпълняван от Европейския инвестиционен фонд и финансиран от Министерството на икономиката на България.

2022 - От 4 януари 2022 г. единният граждански номер (ЕГН) в регистър БУЛСТАТ се преобразува в деветцифрен код. Новите деветзначни кодове ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с ЕГН-то им. Промяната е в съответствие с регламент на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и в изпълнение на промените в Закона за регистър БУЛСТАТ. Промяната засяга повече от 300 000 души в България.

2023 -  Правителството одобрява присъединяването на България към Договора за консорциум "Европейско партньорство за иновативни малки и средни предприятия – Евростарс". Програма "Евростарс" е съвместна инициатива на "Еврика" и Европейската комисия. Целта е бъдат подпомогнати чрез финансиране български малки  и средни предприятия за участието им в иновативни международни проекти с представители на минимум две страни, членуващи в „Еврика“, като участник от българска страна може да бъде всяко микро, малко или средно предприятие, както и организация за научно-развойна дейност или университет.

 На този ден по света:

1123 - За първи път в официален документ се споменава за солната мина в гр. Величка, разположена недалеч от Краков в Полша. През 1994 г. мината е превърната в музей. На 8 септември 1978 г. е включена в Списъка на световното наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1896 - Първи концерт на Чешката филхармония в Прага под диригентството на композитора Антонин Дворжак. Създадена е като музикално дружество с устав, приет на 7 юни 1894 г. Първоначално нейни членове са основно музикантите от оркестъра на операта към Националния театър в Прага. На 9 февруари 1901 г. част от оркестрантите обявяват стачка и на 15 февруари с. г. напускат филхармонията. Сформиран е нов независим симфоничен оркестър. На 15 октомври 1901 г. Чешката филхармония изнася своя първи концерт в обновения състав под диригентството на Людвиг Челански, първият художествен ръководител на оркестъра.

1947 – В Германия излиза бр. 1 на немския ежедневник "Шпигел".

1948 - Провъзгласена е независимостта на Бирма (дн. Съюз Мианма). От 1824 г. страната води войни с Великобритания, която през 1852 г. завладява южната част на Бирма, а през 1886 г. - останалата територия, и я превръща в свое колониално владение, отначало в състава на Британска Индия, от 1937 г. като отделна колония. На 28 май 1989 г. е взето решение за промяна на името на държавата - от Бирмански съюз на Съюз Мианма.

1958 - Първа механизирана експедиция в Антарктида. Експедицията, ръководена от новозеландския алпинист и изследовател Едмънд Хилари, достига с верижни снегоходи Южния полюс.

1960 - В Стокхолм, Швеция, е подписана конвенция между Австрия, Дания, Португалия, Швеция, Швейцария и Великобритания за създаване на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Конвенцията влиза в сила на 3 май 1960 г. Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) възниква като реакция на основаването на Европейската икономическа общност, за да се предотврати опасността от икономическа дискриминация. В течение на годините двете организации развиват тесни икономически отношения една с друга, които завършват с извършеното през 1994 г. основаване на Европейското икономическо пространство. След присъединяването на Финландия, Австрия и Швеция към ЕС от 1 януари 1995 г. в организацията членуват Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

1969 - Влиза в сила Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расовата дискриминация, приета от Общото събрание на ООН на 21 декември 1965 г. Ратифицирана с Указ 515 на Държавния съвет на Република България на 23 юни 1966 г. В сила от 4 януари 1969 г.

1991 - Китайката Фу Минхуа става най-младата световна шампионка на скокове във вода. Тя е на 12 години и 141 дни.

2004 - Съветът на старейшините "Лоя Джирга" одобрява новата конституция на Афганистан. Новият основен закон определя Афганистан като ислямска република, в която ислямът е "свещена религия". Страната ще има президентски режим с двама вицепрезиденти, посочвани от държавния глава.

2007 - В САЩ на първото заседание на новия състав на Конгреса Нанси Пелоси е избрана за председател на Камарата на представителите. Тя е първата жена в историята на САЩ, която става председател на Камарата на представителите и третият по ранг държавник след президента Джордж Буш и вицепрезидента Дик Чейни.

2011 - В Исламабад, Пакистан, губернаторът на провинция Пенджаб е застрелян от един от телохранителите си. Това е най-значимото политическо убийство в Пакистан след покушението срещу бившата министър-председателка Беназир Бхуто през декември 2007 г. Пенджабският губернатор Салман Тасир заема висш пост в Пакистанската народна партия на Бхуто и е приближен на президента Асиф Али Зардари - вдовеца на Беназир Бхуто.

2014 - Аржентина обвинява Израел, че крие информация след разкритията на израелски дипломат, че отговорните за атентатите срещу евреи в Буенос Айрес през 1992 г. и 1994 г. са убити от Израел. Министерството на външните работи на Израел отхвърля твърденията на бившия си посланик Ицхак Авиран, който е ръководил дипломатическата мисия на Израел в Аржентина от 1993 г. до 2000 г., и ги определя като "напълно лишени от смисъл". В интервю за Еврейската информационна агенция в Буенос Айрес Ицхак Авиран заявява, че поръчителите на атентатите, в които загиват общо 114 души, а стотици са ранени, са ликвидирани. На 17 март 1992 г. при атентат срещу посолството на Израел в Буенос Айрес загиват 29 души. Две години по-късно на 18 юли 1994 г. при взривяването на бомба пред културния център на еврейската общност в Буенос Айрес са убити 85 души, а стотици са ранени.

2015 - Папа Франциск назначава 20 нови кардинали, като 15 от тях са под 80-годишна възраст и биха могли да участват в конклава, който ще избере приемник на Светия отец след неговата смърт или оттегляне. В кардиналски сан са издигнати духовници от Италия, Португалия, Етиопия, Нова Зеландия, Виетнам, Мексико, Мианма, Тайланд, Уругвай, Испания и Панама.

2016 - Четири химични елемента са добавени към Менделеевата таблица и така седмият й ред е вече пълен. Това са първите елементи, добавени в периодичната таблица от 2011 г., когато са включени елементи 114 и 116. Новите елементи са проверени официално от Международния съюз за чиста и приложна химия на 30 декември 2015 г. Екип от руски и американски учени са дали достатъчно доказателства, за да им бъде признато откриването на елементи 115, 117 и 118. Елемент 113 е открит от японски учени  в института "Рикен".

2017 - В Берлин започва първият процес срещу кандидат за убежище, заподозрян, че е внедрен от сунитската групировка "Ислямска държава" сред мигрантите, пристигнали в Германия през 2015 г. Шаас ал Мохамад е арестуван на 22 март 2016 г. по обвинение в "членство в терористична организация в чужбина", "нарушение на закона за бойните оръжия", че е действал като "свръзка за потенциални атентатори" и че е "информирал за своето местоположение по принцип с оглед да извърши нападение в Германия". Според прокуратурата той е вербуван през 2013 г. в Сирия от "Ислямска държава" чрез имама на родното си село, преминал е  духовно и военно обучение, участвал е в ред операции на организацията, включително и след пристигането си в Германия през 2015 г.

2018 - На Галапагоските острови за първи път от 100 години се излюпват естествено костенурки, след като са изтребени местните "пиратски" плъхове, които изяждат яйцата им. Заради черните плъхове на о-в Пинзон, наричан също Дънкан, гигантските костенурки са на ръба на изчезването. През декември 2012 г. с хеликоптер е разпръсната отрова за плъховете над целия остров Пинзон, а две години по-късно островът е обявен за изчистен от вредителите. Някога са съществували 15 вида гигантски галапагоски костенурки, но от тях са оцелели само 11, след като пристигат хората в средата на 19-и век. В резултат на развъдни програми за застрашените гигантски костенурки, въведени през 1965 г. от местните власти,837 животни са се появили на бял свят и са пуснати на свобода. След като гигантските костенурки отново се развъждат естествено, програмите ще бъдат прекратени.

2020 - Китай разрешава чуждестранни банки да могат да създават свои клонове в Китай и да притежават целия капитал, без да са задължени да създават съвместно дружество с местен партньор. До този момент банките е трябвало да имат местен партньор и не са имали право да притежават над 49 процента от съвместните предприятия, в които са инвестирали.

2021 - В Сингапур са публикувани официални данни, според които през 2020 г. страната е претърпяла най-тежката икономическа рецесия в историята си заради пандемията от КОВИД-19. Рецесията се равнява на 5,8 процента от брутния вътрешен продукт на Сингапур, където най-важните сектори - търговията и туризма - са тежко засегнати. Сингапур, който има една от най-отворените икономики в света, е смятан за индикатор за здравето на световната търговия.

2022 - В страните от Европейския съюз влизат в сила нови ограничения за опасните химически вещества, използвани за цветни татуировки и перманентен грим. Решението на Европейската комисия от декември 2020 г. идва на фона на данни за алергии и кожни проблеми и въз основа на оценката на Европейската агенция по химикалите (ЕАХ - ECHA). Според агенцията близо 4000 субстанции са "химически вещества, причиняващи рак или генетични мутации и химически вещества, които са вредни за репродуктивните способности, както и такива, които предизвикват дерматити".

2023 - Пати Мъри е избрана за временен председател на Сената на САЩ (president pro tempore) и става първата жена в историята на страната, която заема този пост. Тя представлява северозападния щат Вашингтон и на изборите през ноември 2022 г. е преизбрана за шести мандат като сенатор от Демократическата партия. Официално председател на Сената на САЩ е вицепрезидентът, който има решаващата дума при равен брой гласове. Временният председател на Сената  води заседанията в отсъствието на вицепрезидента. На 3 януари 2023 г. двете камари на Конгреса в 118-ия му състав, определен след междинните избори през ноември 2022 г., се събират за първи път.

Родени на този ден българи:

Павел Калянджи, възрожденски учител, книжовник и общественик (1838-1890).
Учител в Лясковец (1859), Галац (1860), Бесарабия (Комрат и другаде - от 1861). Сътрудник на в. "Дунавска зора" (1867-1869). Дописен член на Българското книжовно дружество (1871). Издава в. "Свободна България" (1881). Съставя "Български буквар" (1861), "Кратка читанка за взаимните училища" (1861), "Буквар, съставен в полза на българското юношество" (1867) и др.

Иван Пашов, политик и юрист (1881-1955). 
Член на Контролната комисия при Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) /БКП  (т.с.)/, участник във Военната организация на БКП (т.с.) (1920-1925). Осъден на доживотен затвор (1925), освободен през 1933 г. Бил е председател на Софийския народен съвет. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957). Член на Президиума на VI Велико народното събрание (1947-1950). Кмет на София (2 ноември 1949-14 декември 1952). Член на Контролната комисия на ЦК на БКП (1945-1954), член на ЦК на БКП (1954-1955). Носител на орден "Георги Димитров" (1955).

Еньо Вълчев, състезател по борба свободен стил (1936-2014).
Олимпийски шампион през 1964  г. в Токио, Япония. От олимпийски игри има и сребърен медал през 1968 г. в Мексико и бронзов медал през 1960 г. в Токио, Япония.  Световен шампион през 1962 г. в Толедо, Испания. Двукратен европейски шампион - през 1968 г. в Скопие, Югославия, и през 1969 г. в София, България. Спортист на България за 1962 г. През 2005 г. е въведен в Залата на славата на Международната федерация по борба (FILA) (от 7 септември 2014 г. е Обединен борцов свят /UWW/).

Богдан Морфов, журналист и писател (1940-1998).
Бил е главен редактор на в. "Знаме". Главен редактор на в. "Реформа" (1990-1991).  Автор е на книгите "Незабравимата Христина Морфова", "Орел ли, мамо?", "Възпев на Родината", "Д-р Георги Золотович", "Отражения" и др.

Никола Койчев, инженер, икономист и политик (1944-2008).
Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) (11 юни 1994-2000), член (от 24 декември 1996) на ВС на БСП. Заместник-председател на ВС на БСП (17 май 1997-14 май 2000). Председател на Градския съвет на БСП - София (12 май 1996-15 април 2000). Депутат от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация (3 август 2001-21 юли 2008). 

проф. Емил Таков, български ортопед (1950-2016).
Създател на съвременната школа по травматология в България. От 1982 г. работи в Детската клиника по спешна травматология на Института за бърза медицинска помощ "Н. И. Пирогов" (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов"). Директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (1992-1995). Министър на здравеопазването в служебно правителство (12 февруари-21 май 1997). Автор е на книгите "Фрактурите - диагностика и лечение" и "Фрактури при децата".

Георги Дерменджиев, футболист и треньор (1955).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия" (София), "Янтра" (Габрово) и "Спартак" (Пловдив). Със "Славия" (София) печели турнирът Интертото (1977). Като треньор с "Лудогорец" (Разград)  е три пъти Шампион на България. Бил е и треньор на  "Левски" (София), "Спартак" (Пловдив), "Сливен" и "Ордабасъ" (Казахстан). Бил е помощник-треньор в "Литекс" (Ловеч) и Ботев (Пловдив). Треньор на националния отбор по футбол (22 октомври 2019-ноември 2020).

Христо Шопов, актьор (1964).
Участвал е в над 70 филми, сред които "Дишай, човече" (1981),  "Вчера" (1988),  "Маргарит и Маргарита" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Индиански игри" (1990), "Дон Кихот се завръща" (1996), "Коледата е възможна" (2001), "Славата на България" (2004), "Love.net" (2011), "Операция "Шменти капели" (2011), "Дървото на живота" (2013), "Южен вятър" (2018), телевизионният сериал "Братя", "В сърцето на машината" и др. Участвал е в номинирания за три награди "Оскар" филм "Страстите Христови" (2004) на американския режисьор Мел Гибсън в ролята на Пилат Понтийски.

Росен Кирилов, футболист и треньор (1973).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София), "Спартак" (Плевен), "Литекс" (Ловеч), "Аданаспор" (Турция), АПОП (Кипър), "Васлуй" (Румъния). За националния отбор по футбол има изиграни 51 мача.

На този ден са родени и:

Исак Нютон, английски физик, математик и астроном (1643-1727).
Полага теоретичните основи на механиката и астрономията. Открива спектралното разлагане на бялата светлина (1666) и прави първи изследвания на пречупването на монохроматични лъчи. Изобретява рефлектора (1668). Работи върху законите на гравитацията, като през 1684 г. публикува резултатите си в De Motu Corporum in Gyrum, където обосновава теоретично законите на Кеплер. През 1671 г. той публикува метода на флуксиите, а през 1704 г. - изследванията си в областта на оптиката и своята теория за светлината. През 1687 г. издава "Математически принципи на природната философия", в който обобщава законите за движение, които са основа на класическата механика - законите на Нютон и теорията на гравитацията. От 1671 г. той е член на Кралското научно дружество, след като показва направения от него телескоп с 40-кратно увеличение. От 1689 г. до 1690 г. и отново през 1701 г. той е член на парламента. През 1699 г. Нютон става магистър на Монетния двор и остава на този пост до края на живота си. Официално напуска университета в Кембридж през 1701 г. За заслугите си като магистър на Монетния двор той е удостоен с благородническа титла от кралица Анна през 1705 г.

Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (1710-1736).

Якоб Грим (Якоб Лудвиг Карл Грим), немски писател, фолклорист и филолог (1785-1863).
Заедно с брат си Вилхелм Грим създават класически колекции от народни песни и приказки. Братя Грим имат принос за развитието на историческото езикознание и на немския език. През 1812 г. и 1815 г. те издават два тома с над 200 немски детски приказки. Автори са на два тома с немски сказания (1816,1818), на предхристиянска "немска митология" (1835), на историческа немска граматика (1819-1837) и на речник на немския език в 33 тома (1854-1860).

Луи Брайл, френски педагог (1809-1852).
Създател на азбуката за слепите, наречена на негово име - Брайлова азбука (1825).

Айзък Питман, британски педагог (1813-1897).
Създател на стенографска система на английския език, известна като система на Питман (1837).

Йозеф Сук, чешки композитор (1874-1935).
Автор е на 2 симфонии, симфоничната поема "Прага" и др.

акад. Николай Дубинин, съветски учен генетик (1907-1998).
От 1932 г. работи в различни научно-изследователски институти към Академията на науките на СССР, от 1966 г. е директор на Института по обща генетика на Академията на науките на СССР.  Основните му трудове са посветени на проблемите на общата генетика, прави изследвания и в областта на космическата генетика. Носител на Ленинска награда (1966).

Карлос Саура, испански режисьор и сценарист (1932-2023).
Режисьор е на над 40 филма, сред които са "Ловът" (1966), "Ментовка с лед" (1967), "Братовчедката Анхелика" (1974), "Да отгледаш гарвани" (1975), "Мама навършва 100 г." (1979), "Кървава сватба" (1981), "Кармен" (1983), "Любовна магия" (1986), "Елдорадо" (1988), "Стреляй!" (1993), "Фламенко" (1995), "Танго" (1998), "Саломе" (2002), "Иберия" (2005) и "Фадо" (2007). Носител на наградата "Сребърна мечка" на фестивала "Берлинале" (1966,1967). Носител на награда БАФТА (1985). Удостоен с отличието "доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ (2013).

Флойд Патерсън, американски боксьор (1935-2006).
Олимпийски шампион през 1952 г. в Хелзинки, Финландия. Печели световната титла при професионалистите в "тежка" категория през 1956 г. Така става най-младият световен шампион в историята на "тежка" категория, когато е само на 21 години и 10 месеца. Той е и първият олимпийски шампион, който печели титлата при професионалистите в "тежка" категория. Губи титлата през 1959 г.  от шведския боксьор Ингемар Йохансон. В мача реванш през 1960 г. си връща титлата и става първият боксьор, който успява да си върне титлата в най-тежката категория. Световен шампион е до 1962 г.

Брайън Джозефсън, британски физик (1940).
Носител на Нобелова награда за физика за 1973 г. за теоретичните му предсказвания на свойствата на тока на свръхпроводимост през тунелната бариера, в частност на явленията, които са общоизвестни като ефекти на Джозефсън. Той си поделя наградата с японския физик Лео Есаки и американския физик Ивар Гявер, които я получават за експерименталните им изследвания на тунелния ефект в полупроводници и свръхпроводници.

Гао Синцзян, френски писател, преводач, драматург, режисьор, критик и актьор от китайски произход (1940).
По време на Културната революция (1966-1976) Гао Синцзян е изпратен в лагер за трудово превъзпитание. Напуска Китай през 1987 г. и на следващата година се установява във Франция. Носител на Нобелова награда за литература за 2000 г. за творчество с общочовешка  валидност, белязано с горчиви проникновения и лингвистична изобретателност, което открива нови пътища за развитието на китайския роман и драма. Той е първият китайски писател, на когото е присъдена престижната литературна награда.

Олег Романцев, съветски футболист и треньор (1954).
С националния отбор по футбол на СССР печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР.

Игор Астапкович, съветски и беларуски състезател по лека атлетика (хвърляне на чук) (1963).
За СССР печели златен медал от Европейското първенство през 1990 г. в Сплит, Хърватия, и  сребърен медал от Световното първенство през 1991 г. в Токио, Япония. За Беларус печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, бронзов медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия, два сребърни медала от световни първенства (1993, 1995) и  сребърен медал от Европейското първенство през 1994 г.

Бент Кристенсен, датски футболист и треньор (1967).
С националния отбор по футбол на Дания печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция.

Армин Цьогелер, италиански състезател по спускане с шейни (1974).
Двукратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ,  и през 2006 г. в Торино, Италия. От олимпийски игри печели и сребърен - през 1998 г. в Нагано, Япония, и 3 бронзови медала - през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели 6 златни (1995, 1999, 2001, 2003, 2005, 2011), 5 сребърни и 5 бронзови медала. От европейски първенства печели 4 златни (1994, 2004, 2008, 2014)., 6 сребърни и 8 бронзови медала. Печели 10 пъти Световната купа (1998, 2000, 2001, 2004, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011).

Кевин Куске, немски състезател по бобслей (1979).
Четирикратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, през 2006 г. в Торино, Италия (двойка мъже и четворка мъже), и през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и сребърен медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели шест златни, четири сребърни и три бронзови медала. От европейски първенства печели шест златни, девет сребърни и шест бронзови медала.

Мигел Монтейро, португалски футболист (1980).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.

Джеймс Милнър, английски футболист (1986).

Тони Кроос, немски футболист (1990).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. Печели четири пъти турнирът Шампионска лига - с "Реал Мадрид" (Испания) (2016, 2017, 2018) и с "Байерн Мюнхен" (Германия) (2013). Печели и три пъти Суперкупата на УЕФА - с "Реал Мадрид" (Испания) (2014, 2017) и с "Байерн Мюнхен" (Германия) (2013).

Куинси Промес, нидерландски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Жак Анж Габриел, френски архитект (1698-1782).

Франц Габелсбергер, немски учен (1789-1849).
Създател на първата курсивна стенографска система.

Неофит Рилски (светско име Никола Поппетров Бенин), български възрожденски книжовник, просветител и духовник (1793-1881).
Бил е учител в Самоков (1827-1831) и секретар на Рилския манастир (1831-1833). Като първи учител (1834-1937) в Габровското взаимно училище  въвежда взаимното обучение, налага българския език като основен в преподаването и превръща училището в централно просветно средище по българските земи. Прилага своя метод на обучение и в новооткритото взаимно училище в Копривщица (1837-1839). Изработва единствения екземпляр на първия български глобус (1836). Съставя първите училищни правилници "Ученически дисциплинарен правилник" (1837) и "Устав" (1848). Продължава книжовната и педагогическата си дейност в Рилския манастир, където преподава в манастирското училище (1839-1840). Бил е преподавател в богословската школа на остров Халкидики (1848-1852). От 1852 г. до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител, бил е игумен на Рилския манастир (1860-1864). Целия си живот посвещава на борбата за преустройство и усъвършенстване на образователната система в България. Издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение - "Болгарска граматика" (1835) - първото системно научно описание на особеностите на българския език, "Взаимоучителни таблици" (1835), "Аритметика" (1851), "Христоматия славянского язика" (1852). Превежда Езоповите басни (1852),  Евангелието (1840), педагогически и религиозни съчинения.

Анзелм Фойербах, немски художник (1829-1880).

Бенито Перес Галдос, испански писател, журналист, драматург и политик (1843-1920).
Автор е на романите "Доня Перфекта" (1876), "Фортуната и Хасинта" (1886-1987), "Тристана" (1892), "Назарин" (1895), "Милосърдие" (1897) и др.

Григор Начович, български политик и дипломат (1845-1920).
Дописен (1882) и действителен (1884) член на Българската академия на науките. Депутат в Учредителното народно събрание (1879), в 1-о (1879) и 2-о Велико народно събрание (1881). Той е първият министър на финансите в първото правителство на Княжество България (5 юли-24 ноември 1879). Министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на финансите (24 ноември 1879-24 март 1880), министър на вътрешните работи (31 декември 1881-23 юни 1882), министър на финансите (23 юни 1882-3 март 1883; 7 септември 1883-1 януари 1884; 20 август 1887-12 декември 1888; 19 март 1891-18 ноември 1892), министър на външните работи и изповеданията (16 август 1886-28 август 1887) и управляващ Министерството на финансите(16 август 1886-26 август 1886), министър на външните работи и изповеданията (28 юни 1887-20 август 1887), министър на външните работи и изповеданията (19 май 1894-9 декември 1894) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (19 май 1894-17 септември 1894), министър на външните работи и изповеданията (9 декември 1894-10 февруари 1896). Дипломатически агент в Букурещ (1884-1886), във Виена (1889-1891) и в Цариград (1903-1906).

Ернест Дени, френски историк славист (1849-1921).

Анри Бергсон, френски философ (1859-1941).
Носител на Нобелова награда за литература за 1927 г. "за неговите богати и обновяващи идеи и за брилянтната вещина, с която те са представени".

Свами Вивекананда, индийски мислител и хуманист (1863-1902).
Религиозен реформатор, идеолог на т.нар. индийско Възраждане.

Ервин Шрьодингер, австрийски физик (1887-1961).
Има голям принос към квантовата механика. Извежда основното  уравнение на нерелативистичната квантова механика (уравнението на Шрьодингер). Носител на Нобелова награда за физика за 1933 г. заедно с американския физик от британски произход Пол Дирак за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория.

Томас Стърнс Елиът, британски поет, драматург и литературен критик (1888-1965).
Един от първите представители на модернизма и формализма в съвременната литературна критика. Автор е на серия от статии и есета за английски драматурзи и поети, сред които са сборниците "Свещената гора" (1920), "Избрани есета" (1932) и  есето "Данте" (1929), на поемите "Пуста земя" (1922), "Чист понеделник" (1930), "Убийство в катедралата" (1935), "Четири квартета" (1943) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 г. за неговия изключителен пионерски принос към "поезията на днешния ден".

Франс Мазарел, белгийски художник (1889-1972).

Калина Малина (ист. име Райна Иванова Радева-Митова), българска писателка и поетеса (1898-1979).
Участва в редактирането на в. "Вестник на жената" и в. "Литературен глас". Била е редактор в детските вестници "Въздържателче", "Пътека" и "Градинка" (1936-1942). Автор е на стихотворения за деца - сборниците стихотворения "Кавалче" (1928), "Преди, преди вретенце" (1930), "Дружна игра" (1953) и др., на романи - включително и на първия български юношески роман "Златно сърце" (1929), "Искам да стана учител" (1952) и др., на разкази за юноши, приказки, пиеси. Превежда художествена литература от френски и руски език. Носителка на наградата на Министерството на народната просвета "Петко Р. Славейков" (1977). На нейно име община Нови пазар учредява литературна награда за детска литература, присъдена за първи път през 1984 г.

Карло Леви, италиански писател (1902-1975).
Автор е на автобиографичната книга "Христос се спря в Еболи"(1945), романа "Думите, хвърлени камъни" (1955) и др.

Ада Фалкон, аржентинска певица (1905-2002).
Известна като "императрица на тангото".

Спирос Маркезинис, гръцки политик (1909-2000).
Министър-председател на Гърция (8 октомври 1973-25 ноември 1973).

Стефан Гечев, български писател, поет и преводач (1911-2000).
Бил е преводач в българската легация в Атина, Гърция, (1936-1942), консул в българската легация в Братислава, Словакия (1946). Работил е във в. "Стършел" (1950-1956), а после става драматург в новосъздадения Сатиричен театър. От 1959 г. е редактор в сп. "Пламък", а по-късно заместник главен редактор в сп. "Контакти". Автор е на книгите "Ние и другите"(1956), "Цветовете на грижата (1960), "Бележник" (1967), "Мостът" (1981), "Поезия" (1990), " Жестоката благодетелка" (1993) и др.

Лес Браун, американски джазмузикант (1912-2001).

Албер Камю, френски писател, драматург, журналист и философ (1913-1960).
Занимава се с театрални адаптации ("Бесове" на руския писател Фьодор Достоевски и "Реквием на една светица" на американския писател Уилям Фокнър) и с журналистика - сътрудничи на сп. "Експрес". Редактор на в. "Борба" (1943-1947). Автор е на сборниците с есета "Лице и опако" (1937), "Годежи" (1938), "Актуално" (1950,1953), "Дневници" (1962), пиесите "Калигула" (1938), "Недоразумението" (1945), "Обсадно положение" (1948), "Праведниците" (1949), романите "Чужденецът" (1942), "Чумата" (1947), повестта "Падането" (1956), философското есе "Митът за Сизиф" (1942), сборника с разкази "Изгнанието и царството" (1957) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1957 г. за есето "Размишления за гилотината", насочено срещу смъртното наказание.

Валентина Вербева, българска балерина (1918-2008).
Солистка в балета на Софийската народна опера (1945-1967). Художествен ръководител на балетния състав при Народната опера в Стара Загора (1970-1972). Лауреат на Димитровска награда (1952). Удостоена със званието "Заслужил артист" (1966).

Михаил Михайлов, български актьор (1921-1996).
Играл е в Столичния общински театър (1946-1948), в Драматичния театър в Перник (1949-1961), в  "Народен театър за младежта" (1962Ц1968), във Военния театър (1973) и в театър "Сълза и смях". Участва във филмите "Ивайло" (1964), "Крадецът на праскови" (1964), "С пагоните на дявола" (1967), "Хирурзи"(1977), "Константин Философ" (1983), "Живот на колела" (1992)  и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1971), на втора награда за мъжка роля за спектакъла "Кристали" (1974).

Аспарух Панов, български художник, аниматор режисьор (1930-2012).
Участвал е в създаването на повече от 150 филма, голяма част от които са извоювали награди на български и международни кинофестивали. Сред тези филми са: "Невидимият Мрко", "Парад", "Лебедово езеро", "Маскарад", "Стрелбище", "ножичка и момченце", "Затруднение", "Стари басни", "Урок по цигулка", "Имало едно време един град", "Целта", "Пламъкът", "Епоксидна смола" I и II, "Миша работа", "Миша симфония" и др.

Иван Матеев, български писател и дипломат (1939-2002).
Посланик на България в Афганистан (1 септември 1987-29 март 1991). Автор е на 10 книги в областта на художествената проза и публицистиката, сред които: "Афганистан - мостовете са изгорени" (1989), "Да се здрависаш със смъртта" (1992), "Самосъд" (1993), "Вино с дъх на къпини" (1996), "Гневът на папагала" (1997), "Смехът на избраните" (1998), "Дневник" - I част (1999), "Българският кръстопът" (2000), "И Господ греши" (2000), "Да прегърнеш залеза" (2001), "Друмища" (2002).

Тодор Диев (Дорчо), български футболист (1939-1995).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив) и "Спартак" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 55 мача и 16 отбелязани гола. С националния отбор по футбол на България печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. На негово име е кръстен клубният стадион на "Спартак" - Пловдив.

Стефан Oрманджиев, български футболен съдия и спортен деец (1953-2017).
От 1983 г. е футболен съдия. Международен съдия по футбол (1994-1998). Вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС)  (1998-17.05.2001; 2005-2014). Председател на Съдийската комисия при БФС (1999-2001). Член на Управителния съвет на футболен клуб ЦСКА (2002-2004). Председател на Надзорния съвет на ЦСКА (2004-2006). От 1999 г. е съдийски наблюдател и делегат на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и Международната федерация по футбол (ФИФА). Бил е председател на Асоциацията на съдиите по футбол в България.
/КГ/АЯ/МГ/