site.btaБившият футболист на Черноморец Аатиф Шаешу разказва какво го е впечатлило в турския футбол и как бързо можеш да станеш герой или грешник

Вече бившият марокански футболист Аатиф Шаешу пристигна в България през 2012-а година и подписа с Черноморец (Бургас), като само за един полусезон в рамките на 15 мача вкара 10 гола. След това Шаешу премина в турския клуб Сивасспор, за да остане там 10 години и да играе общо за седем клуба.

През сезон  2013-14 той стана голмайстор на турската Суперлига, когато наниза 17 попадения с екипа на Сивасспор и остави зад гърба си футболисти като Дидие Дрогба, Муса Соу, Дирк Кайт и Уго Алмейда. Следва трансфер във Фенербахче за сумата от 3,2 милиона евро, а вече на 37 години Шаешу напусна зеления терен на 1-и юли 2022-а година и в момента е далече от футбола.

"Турция е чудесна страна, но за съжаление клубовете се управляват от хора аматьори. Ако си добър играч, веднага подписват договор с теб, но ако представянето ти е незадоволително, след 2 месеца те изпращат и привличат други. И това не се отнася само за футболистите, защото такъв е и подходът им към треньорите, казва роденият в Нанси (Франция) техничар в интервю пред журналиста Нафи Алпай, публикувано в профила му в социалните мрежи.

"В някои отбори, в които играех, сменяха треньори по пет пъти в годината. Как може да смените 5 треньора за една година? Всеки треньор искаше свои играчи, а в същото време искаше да изпрати някои от намиращите се в състава по това време футболисти с договори. Това е един безкраен омагьосан кръг, много са нетърпеливи и затова се стига до такива проблеми", обяснява още Шаешу каква е спецификата на турския футбол през неговия поглед.

Проблемът с "месеца Рамазан и постите" напоследък създава много казуси и във Франция, тъй като огромна част от състезателите са мюсюлмани и те стриктно следват религията си. Треньори и президенти обаче не са особено ентусиазирани от факта, че хора с професионални договори идват непълноценни на мачове и тренировки просто защото не се хранят. Шаешу разказва за странни моменти в Турция, където голяма част от местните са много по-светски настроени и това е го изненадало.

"Когато играех в Нанси криехме, че постим. Когато ме продадоха от българския ми клуб в Турция казах, че ще постя през Рамазана. Турция е мюсюлманска страна, естествено, когато дойдох си помислих, че целият отбор пости, но видях, че не е така. Ние – двамата футболисти с произход от Африка, бяхме единствените, които постеха. 80 процента от състава не гладуваше по религиозни причини. В Сивасспор вече не криех, че постя. Но първия път съвпадна с подготвителния лагер, а вторият – с първенството. Но когато религиознитe праgници започнаха да съвпадат с мачовете, някои отбори в Турция открито казаха, че ако постиш в деня на мача, няма да играеш. Но аз никога не съм крил моето намерение", допълва атакуващият полузащитник.

След четири години в Сивас той се мести във Фенербахче – отборът с най-много фенове в цяла Турция и определено клуб от друго ниво в сравнение с всеки друг. За пристигането си на стадион Шюкрю Сарачоглу той разкрива интересни подробности.

"Когато дойдеш от Сиваспор в отбор като Фенербахче, изведнъж се сблъскваш с много егоистични играчи в съблекалнята. Беше ситуация, с която не бях свикнал. Муса Соу беше много полезен и съм му благодарен за това", обяснява как е влязъл при "фенерите".

"Когато сравняваме Фенербахче с отбори като Марсилия, мога да кажа, че натискът на феновете е същият. И двата отбора са страстни, имат солидно количество привърженици като подкрепа. Но феновете в Турция са по-брутални. Във Франция феновете ще бъдат по-търпеливи с вас в сравнение с Турция, където ако изиграете 1-2 лоши мача в Турция и загубите топката, веднага ще ви освиркват. Това отношение ме изненада, защото все пак идвах от Сивасспор. И като видиш подобна реакция, играта ти страда".

Има и още него, което за него е изненада, но явно не е нетипично за страната и за такъв тип клубове. Има футболисти, които флиртуват с агитките, за да бъдат по-добре приети и грешките им да не се гледат така жестоко.

„Някои играчи, които искат да флиртуват с феновете, те превръщат в мишена като правят жестове с ръце или мърморят на терена. Защитниците обикновено правят това нещо най-често. Симон Кяер беше най-добрият в тази роля. И направо ме подлудяваше. Трябваше да говоря с него, за да ме уважава. Веднъж по време на тренировка на Фенербахче здравата ме вбеси и се наложи да спрем тренировката, защото започнахме да се караме. Той винаги говореше и жестикулираше и така го правеше, че все едно все ние сме виновни. Има много играчи, които обичат да се сближават с трибуните по този начин. Всичко е его и борба за място", завършва бившият футболист.