site.btaЕвропейски нюзрум: Какво предстои за ЕС през 2024 г.?

Европейски нюзрум: Какво предстои за ЕС през 2024 г.?
Европейски нюзрум: Какво предстои за ЕС през 2024 г.?
Снимка: Европейски нюзрум

От 1 януари Белгия ще поеме председателството на Съвета на ЕС от Испания през първата половина на 2024 година. Това ще бъде основният фокус на вниманието на федералното национално правителство. С постигането на съгласие на политическо ниво по Пакта за миграция и предоставяне на убежище и вероятното одобрение от Европейския парламент на бюджетните правила на блока, белгийските министри осъзнават, че носят голяма отговорност на европейската сцена. Белгийското председателство също ще трябва да подготви дебата за бъдещото разширяване на ЕС, предаде Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА..

Испания, приключвайки председателството си, ще започне 2024 г. с новосформирано ляво правителство, което трудно бе съставено. За да разблокира процесът по създаване на нов кабинет, испанският премиер в оставка Педро Санчес прие закон за амнистиране на онези, които бяха замесени в процеса за независимост на Каталуния и които продължават да имат неуредени сметки с правосъдието.

Тази амнистия ще зададе политическия дневен ред през 2024 година. Европейската комисия вече заяви, че ще извърши проверка дали амнистията е в съответствие с правилата за върховенството на закона. Испания освен това е изправена пред вероятността от завръщане на бившия каталунски ръководител Карлес Пучдемон в страната и от потенциални протести, които това може да породи.

Избори, избори, избори

Между 6 и 9 юни жителите на 27-те страни членки ще гласуват за Европейски парламент. Мнозина очакват рязко отклоняване вдясно на ЕП след този вот. 

Във Франция темата за рисковете, свързани с миграцията, са в центъра на кампанията за европейските избори, които ще послужат също за тест за президентството на Еманюел Макрон, чийто втори петгодишен мандат ще приключи втората си година и ще навлезе в третата. Дебатът ще противопостави крайнодесния "Национален сбор", подкрепян от Марин Льо Пен и по принцип противопоставящ се на имиграцията, срещу френската партия "Възраждане", която заедно с няколко центристки партии подкрепя Макрон. "Възраждане" трябваше да направи отстъпки пред десницата, за да постигне един по-балансиран, но все още будещ полемики закон за имиграцията, приет от френския парламент на 20 декември.

Отвъд политиката, Франция през 2024 г. е домакин на летните Олимпийски игри от 26 юли до 11 август, а на 8 декември в Париж ще бъде отворена възстановената след пожара катедрала "Нотр Дам".

Испания може да я очаква същата съдба като френската. В Испания дясната опозиция може да се опита да превърне европейските избори в първи референдум относно работата на новосформираното правителство. Контролът на незаконната имиграция, недостигът на жилища на достъпни цени, високата младежка безработица или контролът на публичния дефицит ще бъдат на масата на преговорите в Испания през 2024 г.

Кампанията за европейските избори в Словения вероятно ще се фокусира до голяма степен по въпроси, които са най-неотложни за гражданите. В допълнение на високата цена на живота и инфлацията, която сега е една от най-високите в еврозоната, другите неотложни въпроси ще включват почти сигурно миграцията, (не)функционирането на Шенгенската зона, както и теми като помощта за Украйна и позицията на ЕС относно уреждането на близкоизточния конфликт.

Отвъд европейските избори, президентските избори в САЩ на 5 ноември 2024 г. ще представляват едно важно събитие във външната политика. Ако Доналд Тръмп отново бъде избран за президент на САЩ, се говори, че подкрепата на САЩ за Украйна ще намалее, което ще е от полза за руския президент Владимир Путин. Под въпрос е дали европейците ще могат и ще искат да предоставят достатъчно подкрепа за Украйна в дългосрочен план без САЩ с цел противопоставяне на експанзионистичните амбиции на Путин.

В Украйна президентските избори, планирани първоначално за март, бяха анулирани заради продължаващото военно положение, тъй като войната с Русия продължава. В началото на ноември украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че "тези избори не са уместни сега".

Русия обаче ще произведе президентски избори през март 2024 г. Опонентите на Путин редовно се оплакват, че Централната избирателна комисия отхвърля регистрацията на кандидати под формален претекст за допуснати грешки в подадените от тях документи, както се случи неотдавна с инициативната група, стояща зад издигането на кандидатурата на журналистката, противопоставяща се на Кремъл Екатерина Дунцова. Смята се за сигурно, че Путин ще победи  на изборите, на които се явява за пети път. Руският президент вече промени конституцията специално, за да може да управлява отново.  Според настоящата версия на конституцията 71-годишният Путин може да се кандидатира за последно за президентския пост през 2030 г.

Вътрешни избори в цяла Европа през 2024 г.

В допълнение на предстоящите европейски избори, в много европейски страни ще се гласува на разнородни избори.

В Испания ще има областни избори в автономната област Галисия, която е бастион на Народната партия, и в автономната област Страната на баските, в която се намират партии, подкрепящи премиера Санчес.

В Белгия гражданите ще гласуват на федерални и на регионални избори. През октомври гражданите са призовани да гласуват за втори път на местни избори.

Румъния през 2024 г. я чака една нетипична изборна година. Гражданите се очаква да гласуват на четири вота - президентски, парламентарни, местни и европейски избори.

В Словакия също 2024 г. е важна изборна година. Гражданите ще избират нов държавен глава.

В Австрия гражданите са призовани да гласуват на избори в няколко провинции и градове. Страната ще избира нов парламент през 2024 г.

Германия също е изправена пред няколко вида избори, сред които провинциални, окръжни и общински избори, а също избори за кметове на редица населени места.

Освен политиката Германия ще бъде домакин на Европейския шампионат по футбол и по хандбал, съответно през юли-август и януари.

В Република Северна Македония ще има президентски и парламентарни избори следващата година. Президентските избори ще бъдат на 24 април, а потенциалният балотаж се очаква да се проведе заедно с парламентарните избори на 8 май.

Зелена светлина за разширяването на ЕС означава вътрешно преструктуриране

Страните, които имат статут на кандидати за членство в ЕС, през 2024 г. ще се опитат да напреднат още повече по пътя към пълноправното присъединяване към блока.

В Република Северна Македония например тези усилия включват промени на конституцията с цел включване на малцинствата в преамбюла. Страната също така цели да извърши реформи, свързани с върховенството на закона, публичната администрация или защитата на малцинствените общности. На срещата на върха на ЕС през декември беше заключено, че ЕС е готов да завърши началната фаза на преговорите за присъединяване на страната, веднага щом ангажиментът за приемане конституционните поправки е изпълнен. Но тези поправки си остават блокирани в парламента засега, като вероятна промяна се очаква единствено след изборите в страната.

Босна и Херцеговина, която получи статут на страна кандидат за членство преди една година, приключва 2023 г. с условна "зелена светлина" за започване на преговори, когато бъде постигнато необходимото ниво на съответствие с критериите на членство. ЕК ще трябва да информира за това Европейския съвет до март 2024 година. За да може да преговаря, страната трябва да приеме закони за реформи в началото на следващата година, които ще укрепят борбата й с корупцията, ще изградят правна сигурност и ще предоставят аргументи, че страната постига напредък по прилагане на 14 ключови приоритета.

От друга страна европейските лидери призовават властите на Република Сръбска да оттегли оспорвани закони, които станаха причина Босна и Херцеговина да регресира по отношение на фундаменталните свободи. Повод за безпокойство буди законът за криминализиране на клеветата, законът за чуждите агенти, който дава възможност за специално следене на неправителствените организации, които са финансирани от чужбина, както и законът, че решенията на върховния представител няма да бъда прилагани в Република Сръбска.

Следващата година Албания очаква началото на преговори по първата група глави. През декември страната завърши процеса на наблюдение на хармонизиране на законодателството й с ЕС като първи етап от преговорите, които започнаха през юли 2022 г. Премиерът Еди Рама иска постигане на бърз напредък по пътя към ЕС  и възприема това като непосредствено предизвикателство за себе си, подчертавайки, че днес Албания притежава 50 процента от капацитета, за да бъде смятана за готова за членство в ЕС. И докато той хвали работата на албанските преговарящи, той подчертава същевременно, че “ние продължаваме да сме в началото на процеса”.

Присъединяване към еврозоната и Шенген

Румъния се надява да приключи въпроса с Шенген догодина, след като не постигна целта си да направи това през 2023 г., тъй като Австрия не промени позицията си след ветото, изразено през 2022 година.  На Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в началото на декември румънски представители обявиха, че Австрия е смекчила позицията си и се е съгласила Румъния да се присъедини към Шенгенската зона по въздух.

Първоначалният план на България беше да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Но през февруари на 2023 г. финансовата министърка в служебното правителство Росица Велкова заяви, че страната не е изпълнила всички ангажименти, които е поела при влизането си в механизма ЕРМ II и не е покрила критериите за инфлацията, ето защо целевата дата за присъединяване към еврозоната беше преместена за 1 януари 2025 г.

България прие план за действие за прехода от българския лев. Инициативен комитет, в който евроскептиците изиграха ключова роля, събра достатъчно гласове в подкрепа на петиция за референдум, призоваващ българите да подкрепят запазването на лева като единствено законно платежно средство до 2043 година. Броят на гласовете, подкрепили инициативата, направи референдумът неизбежен, но в началото на юли 2023 г. парламентът го отхвърли с аргумента, че формулировката на въпроса, който трябваше да бъде зададен на избирателите по време на него, е противоконституционен. "Възраждане", националистка и крайнодясна партия, отнесе въпроса до Конституционния съд, където още няма финално решение по него. 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:10 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация