site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 декември в историята

22 декември 2023 г., петък, 51-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Анастасия.
Анастасия е родена през трети век в семейството на знатен и богат римлянин. Още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Утеха Анастасия намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Носела им храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Анастасия посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните, а на богатството си гледала само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Осъдена е на смърт заради вярата си в Христа и е изгорена в 290 г. По-късно мощите й са пренесени в Цариград. На този ден празнуват Анастасия, Анастас, Ася, Наташа, Настя, Сийка и др.

По света се отбелязва:

Денят на зимното слънцестоене. Астрономическата зима в Северното полукълбо настъпва в 03:27 ч. по Гринуич. За България астрономическата зима настъпва на 22 декември 2023 г. в 05:27 ч.

В България се отбелязва:

Празникът на Главна дирекция "Гранична полиция". Отбелязва се със заповед на министъра на вътрешните работи от 22 декември 1992 г. Годишнина от обнародването (1887) в бр. 145 на "Държавен вестник" на първия Закон за пограничната стража, приет от Народното събрание по предложение на министър-председателя и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов.

Денят на община Долна Митрополия. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 30 октомври 2012 г. Годишнина от обявяването (1978) с Указ 2295 на Държавния съвет на град Долна Митрополия за център на община, в която са включени и град Тръстеник, Горна Митрополия, Ореховица, Гостиля, Байкал, Ставерци, Брегаре, Крушовене и Славовица. С Указ от 6 октомври 1987 г. към община Долна Митрополия преминават селищата от закритата община Подем.

На този ден в България:

1887 - В бр. 145 на "Държавен вестник" е обнародван първият в България Закон за пограничната стража, приет от Народното събрание по предложение на министър-председателя и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов. Според закона охраната на държавните граници на страната се възлага на Министерството на вътрешните дела и ще се извършва от погранична стража,  включваща конни и пеши стражари, разделени на младши и старши,  като всеки стражар ще охранява отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра. Законът действа до края на 1894 г., когато е приет нов Закон за пограничната стража. През 1900 г. е приет първият устав на пограничната служба, според който пограничната стража трябва да охранява гранична зона, простираща се на 5 км навътре от сухопътната граница на България. От 1946 г. до 1972 г. структурата за охрана на границата е или към Министерство на вътрешните работи (МВР), или към Министерството на народната отбрана с названията Гранична милиция и Гранични войски. От 1989 г. до 1991 г. Гранични войски се обединяват с Вътрешни войски под общо командване и общо наименование - Войски на МВР. През декември 1997 г. с приемането на Закона за МВР военизираната структура е заменена от гранична полиция като новосъздадената Национална служба "Гранична полиция" е изведена от състава на Въоръжените сили и е обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим. Със Закона за МВР, приет от 40-ото Народно събрание на 9 февруари 2006 г., преминава в Национална служба "Полиция". Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 40-ото Народно събрание на 22 юли 2008 г., е създадена Главна дирекция "Гранична полиция" в МВР.

1901 - Сформирано е 23-ото правителство на Княжество България от дейци на Прогресивно-либералната партия с министър-председател Стоян Данев. Управлява до 2 ноември 1902 г.

1947 - Създаден е Съюз на народната младеж (СНМ) чрез обединението на младежките структури на политически партии - Работническия младежки съюз, Българския земеделски младежки съюз, лявото крило на Съюза на социалистическата младеж и Младежкия народен съюз "Звено". След смъртта на Георги Димитров (2 юли 1949) на 9 юли 1949 г. СНМ се преименува в Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), а след Априлския пленум през 1956 г. приема името Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС). Организацията се саморазпуска на конгрес през м. февруари 1990 г.

1954 - България установява дипломатически отношения  с Индия на равнище легации. На 26 март 1961 г. двете страни издигат дипломатическите си представителства в ранг на посолства.

1989 - Уреден е Съюз за стопанска инициатива на гражданите. На 5 декември 2001 г. е пререгистриран като Граждански съюз за стопанска инициатива. От 7 ноември 2002 г. е Съюз за стопанска инициатива.

1990 - VII Велико народно събрание (ВНС) приема решение, с което изразява волята на България за членство в Европейските общности и предлага на правителството да предприеме необходимите стъпки в тази насока. Решението е внесено в парламента от депутата от парламентарната група на Съюза на демократичните сили проф. Любомир Иванов. С текста се задължават постоянните комисии на ВНС да се съобразяват с действащите нормативни актове на Европейските общности с оглед хармонизиране на българското законодателство с изискванията на общностите. Препоръчва се на Министерския съвет и неговите компетентни органи да се ръководят от настоящата позиция при контактите с Комисията на Европейските общности и с правителствата на страните членки. На 8 март 1993 г.в Брюксел, Белгия, е подписано Европейското споразумение за асоцииране на България към ЕО /(от 1 ноември 1993 г. Европейски съюз/(в сила от 1 февруари 1995 г.). На 13 април 2005 г. Европейският парламент одобрява Договор за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, подписан от България на 25 април 2005 г. в Люксембург. България става член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

1991 - По Българската национална телевизия е излъчено студентското предаване "Ку-ку", което симулира авария в АЕЦ "Козлодуй" с участието на говорители и репортери на телевизията. Екипът на предаването си поставя за цел да покаже как би се държала националната медия, ако в ядрената централа наистина има авария, и да се провери готовността на държавата да се справи с катастрофа от подобен мащаб. Това издание на "Ку-ку" всява всеобща паника в цялата страна и остава в телевизионната история с името "атомно Ку-ку".

2008 - Пред Паметника на Незнайния воин е организирана в София официална церемония за отбелязване на прекратяването на българското участие в операцията на коалиционните сили по стабилизиране и възстановяване на Ирак. В церемонията участват представителни части на 11-те български контингента от мисията в Ирак, последният от които се завръща в България на 17 декември 2008 г. 

2010 - 41-ото Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се създава  специализирана прокуратура, апелативна специализирана прокуратура, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, като ще започнат да функционира на 3 януари 2012 г.

2011 - В официалния вестник на Европейския съюз (ЕС) 341/22.12.2011 г. е публикуван Регламент 1370/21.12.2011 г. за вписване на Горнооряховски суджук (Gornooryahovski sudzhuk) като защитено географско указание в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Това е първото българско защитено географско наименование съгласно европейската политика на качество. То може да бъде използвано на територията на ЕС, включително и България само от производителите, членове на сдружение "Раховец - 2007". Това са ЕТ "Стефанмарк - Стефан Марков", "Р.А. - 03 - Боби" ООД  и "Родопа-Горна Оряховица-96" ЕООД.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за защита от дискриминация, с които българското законодателство се привежда в съответствие с изискванията на директива на Европейския парламент за прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход.

2018 - Заместник министър-председателят Марияна Николова открива нов шестседалков лифт "Мартинови бараки експрес" в к.к. "Боровец", който заменя предишния четириседалков по съществуващата линия. Новият лифт е с увеличен капацитет до 3000 души на час при досегашен капацитет 1560 души.

2019 - В Плевен заместник министър-председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов връчва почетни грамоти на хората, които са допринесли със средства и труд за построяването на паметник на Девета пехотна Плевенска дивизия. Паметникът се намира на площад "Свободата" и e официално открит на 16 ноември 2019 г. Мемориалът представлява архитектурно-художествена композиция от пет скулптури - на ген. Владимир Вазов, командир на дивизията, и четирима от неговите войници.

2020 - Президентът Румен Радев връчва Почетния знак на държавния глава на трима дейци в областта на науката, изкуството и културата. Отличени са ученият доц. Въто Христов, чиято изследователска и приложна дейност е свързана с разработване и внедряване на промишлени технологии в селското стопанство, доайенът на българското цирково изкуство Александър Балкански и културният деец, артист и вокален педагог Мария Колева, посветила 40-годишния си професионален, творчески  и преподавателски път на българското фолклорно изкуство.

2021 - Министерският съвет приема решение, с което заместник министър-председателят по ефективното управление ще упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на "Български пощи" ЕАД.  Промяната е в изпълнение на един от приоритетите на правителството - работата на институциите и предоставяните административни услуги, да са в интерес на гражданите.

На този ден по света:

1894 - В Париж, Франция, френският офицер Алфред Драйфус е осъден на доживотен затвор по обвинение, че е продал военна тайна на Германия. Напълно е оневинен на 12 юли 1906 г.

1938 - Немските химици Ото Хан и Фриц Щрасман успяват да постигнат делене на атомното ядро на урана под действието на бавни неутрони. Съобщават за откритието си в Берлин на 6 януари 1939 г.

1961 - В Банкок, Тайланд, е създадена Организацията на азиатските телеграфни агенции по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). През 1981 г. приема името Организация на информационните агенции на страните от Азия и Тихия океан (ОАНА).

1971 - В Париж, Франция, група лекари и журналисти създават международната хуманитарна организация "Лекари без граници" за оказване на помощ на лица, пострадали от въоръжени конфликти или стихийни бедствия. Организацията е носител на Нобелова награда за мир за 1999 г. за хуманитарната си дейност и помощ на пострадалите по време на конфликти.

1988 - В Ню Йорк, САЩ, е подписано споразумение между Ангола, Куба и Република Южна Африка, в което датата 1 април 1989 г. се определя като начало на осъществяването на плана на ООН за независимост на Намибия. Споразумението предвижда и изтегляне на кубинските войски от Ангола (завършило през май 1991). Споразумението е подписано от министрите на външните работи на трите страни в присъствието на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и държавния секретар на САЩ Джордж Шулц (САЩ са посредници в процеса на преговорите за Намибия). Независимостта на Намибия е обявена на 21 март 1990 г. През 1975-1976 г. правителството на Народното движение за освобождение на Ангола (МПЛА) получава подкрепата на СССР за снабдяването с оръжие и за въвеждането на  военни части срещу военната интервенция на Заир и Република Южна Африка.

1989 - В Берлин, Германия, е отворена Бранденбургската врата, с което се слага край на разделението на Източна и Западна Германия. След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., когато границата между Източен и Западен Берлин е отворена, проходът през Бранденбургската врата между двете части на Берлин е свободен. Бранденбургската врата е построена в периода 1789-1791 година по идеен проект на Карл Ланганс в стил класицизъм. Като прототип при изграждането й е послужил пропилея на Атинския акропол на Древна Гърция. Бранденбургската врата е единствената съхранила се от т.нар. градски порти на германската столица, като първоначалното й име е Портата на света. Фасадната й декорация и аранжимент са дело на Йохан Шадов, който проектира и шестметровата квадрига (триумфален впряг на боговете), управлявана от римската богиня на победата Виктория под формата на триумфална корона. По време на Берлинската битка в края на Втората световна война (1939-1945) Бранденбургската врата е сериозно повредена, като арката е възстановена напълно едва през 1956 г., а квадригата с триумфалната корона - през 1958 г. На 13 август 1961 г. проходът през вратата от изток на запад и обратно е преграден от Берлинската стена.

1989 - В Букурещ, Румъния, е свален от власт президентът на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску в резултат на масови протести срещу неговото управление, започнали на 16 декември в Тимишоара. На 25 декември 1989 г. извънреден военен трибунал осъжда на смърт Николае Чаушеску и съпругата му Елена по обвинение в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и "подкопаване на националната икономика". Делото е водено и приключено скоропостижно и при извънредни обстоятелства. Николае и Елена Чаушеску са осъдени без право на обжалване и екзекутирани същия ден чрез разстрел. Николае Чаушеску е председател на Държавния съвет на Румъния от декември 1967 г. до 28 март 1974 г., когато е избран за президент на Румъния.

1990 - Лех Валенса официално встъпва в длъжност като президент на Полша. Той заема поста до 22 декември 1995 г. Лех Валенса печели президентските избори на втория тур със 74,3 процента от гласовете и става първият демократично избран президент на страната. Той е председател на профсъюза "Солидарност" от ноември 1980 г. и е носител на Нобелова награда за мир за 1983 г.

2000 - Русия реабилитира Раул Валенберг, заявявайки, че шведският дипломат, съдействал за спасяването на хиляди евреи от нацистки концлагери, е станал жертва на съветските репресии.

2007 - Световноизвестният аржентински балетист Хулио Бока, наричан латиноамериканския Баришников, прекратява кариерата си с прощален концерт. Хулио Бока избира прощалният му концерт да бъде там, където е започнал да танцува - в Буенос Айрес. Концертът е на един от най-големите аржентински булеварди на сцена под открито небе.

2008 - В Русия Съветът на федерацията (горна камара на парламента) одобрява конституционна поправка за удължаване на президентския мандат от четири на шест години. Конституционната поправка ще влезе в сила от следващите президентски избори. Тя е предложена на 5 ноември 2008 г. от президента Дмитрий Медведев в годишното му обръщение към нацията.

2012 - Военният съвет на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, председателстван от Си Цзинпин, утвърждава 10 нови правила за поведение на висшите военни от Китайската народоосвободителна армия. Правилата забраняват на военните да пият скъпи спиртни напитки, да организират скъпи банкети, да отсядат по време на командировки в петзвездни хотели. Когато произнасят речи, те трябва да са колкото се може по-лаконични, но да избягват фразите от общ характер. Висшите военни нямат правото да прерязват ленти или да полагат крайгълни камъни без разрешението на висшето ръководство на Комунистическата партия. По време на срещи с генерали и адмирали пък властите не трябва да разпъват почетни червени килими, да организират почетни караули и специални представления, да подаряват сувенири, да развяват приветствени плакати и да подготвят специални цветни композиции. Висшите военни са приканени и да дисциплинират жените си, децата си и своите подчинени и да гарантират, че те няма да получават подкупи.

2013 - В Киев, Украйна, е създадена общонародната организация "Майдан" по време на народно събрание на площад "Независимост" като формация, обединяваща групи и отделни граждани с цел постигане на по-рано издигнатите опозиционни искания, сред които оставка на правителството и предсрочни избори. Лидерите на украинските опозиционни партии "Отечество", УДАР и "Свобода" - Арсений Яценюк, Виталий Кличко и Олег Тягнибок - заедно с бившата министър-председателка Юлия Тимошенко влизат в ръководството на "Майдан".

2014 - Агенция "Синхуа" съобщава, че над 30 000 души са били арестувани в китайската провинция Гуандун в хода на продължила два месеца операция срещу порнографията и хазарта в интернет.

2015 - Френската търговска верига "Карфур" купува мрежата от магазини "Билла" в Румъния, след като подписва споразумение с германската група "Реве" за покупката на "Билла Румъния" с мрежа от 86 супермаркета в цялата страна. След покупката "Карфур" ще стане най-големият оператор на супермаркети в Румъния. Супермаркетите "Билла Румъния"  имат обща търговска площ от 83 000 кв. метра. В Румъния "Карфур" има 189 магазина, от които 29 хипермаркета Карфур, 106 супермаркета "Маркет", 43 магазина "Експрес", 10 магазина "Контакт" и един магазин за онлайн търговия.

2016 - Комитетът за защита на журналистите съобщава, че най-малко 48 журналисти са били убити по света при изпълнение на служебните си задължения през 2016 г. През 2015 г. убитите журналисти са били 72-ма. В публикуван доклад се казва, че 26 от убитите тази година журналисти са загинали в бойни действия или кръстосан огън при отразяване на конфликти в Сирия, Ирак, Йемен, Либия, Афганистан и Сомалия. Осемнадесет от убитите журналисти са били съзнателно набелязани в отмъщение заради работата им. Това е най-ниската бройка по този показател от 2002 г. Сирия е най-опасната страна за журналисти за пета поредна година. През 2016 г. там са убити 14 журналисти. По шестима журналисти са убити в Ирак и Йемен. Включените в списъка журналисти са убити между 1 януари и 15 декември 2016 г.

2017 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция с 15 гласа "за" и нито един "против", съгласно която ООН налага нови санкции на КНДР след последния й тест на междуконтинентална балистична ракета на 29 ноември 2018 г. Резолюцията, внесена от САЩ, цели да забрани почти 90 процента от износа на рафинирани петролни продукти за КНДР, като налага таван от 500 000 барела годишно, и изисква репатрирането на севернокорейците, работещи в чужбина, в срок от 12 месеца. Тя също така ограничава доставките на суров петрол за КНДР до 4 млн. барела годишно.

2019 - В Турция в зоната на военната корабостроителница Гьолджук в окръг Коджаели на церемония с участието на президента Реджеп Тайип Ердоган, е спусната на вода първата сглобена в страната подводница тип 214 TN. Подводницата носи името "Пири Реис" в чест на османския мореплавател и картограф. Подводниците тип 214 TN са свръхманеврени и имат възможност да се намират дълго време под вода.

2020 - Парламентът на Никарагуа приема закон, с който се въвежда забрана на избори да се явяват граждани на страната, които са ръководили или финансирали преврат с цел промяна на конституционния ред и които са насърчавали чуждестранна интервенция или терористични нападения.

2021 - По данни на Бюрото за преброяване на населението в САЩ населението на страната през 2021 година е нараснало с най-ниския темп, регистриран в историята на САЩ, като пандемията от КОВИД-19 е ускорила трайната тенденция за раждане на по-малко деца и за повече смъртни случаи. Според данните между юли 2020 г. и юли 2021 г. жителите на САЩ са станали с 392 665 повече, което прави увеличение от 0,1 процента. През 2021 година, за първи път от 1937 г., населението е нараснало с по-малко от 1 милион души.

2022 - Испания одобрява окончателно спорни реформи в наказателния кодекс, свързани с престъпленията "метеж" и присвояване на средства. Реформата заменя престъплението "метеж" с престъплението "нарушаване на обществения ред" и намалява присъдите при някои обвинения в незаконно присвояване.

Родени на този ден българи:

проф. Делчо Сугарев, архитект (1905-1998).
Основоположник на градоустройственото и паркоустройственото планиране в България. Първи преподавател (1945-1963) по специалността "Паркове и градини" във Висшия инженерно-строителен институт. По негови проекти са изградени "Борисовата градина" в София (1948), парк "Кайлъка" край Плевен (1950), Морската градина в Бургас (1952), Националният стадион "Васил Левски" в София (1953), парк "Витоша" (1955), фонтана пред Софийските минерални бани (1956), правителствения парк "Бояна" (1956), парк "Заимов" (1961), фонтана на централния площад в Пловдив (1962) и др. Автор е на градоустройствени и архитектурни проекти в Мароко (1963-1967). Пръв преподавател (1945-1963) по специалността "Паркове и градини" във Висшия инженерно-строителен институт. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Народна република България" втора степен (1985).

проф. Петко Венедиков, юрист (1905-1995).
Ръководител на катедрата по римско право (1937-1950), декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1940-1941, 1943-1944). Член на кодификационната комисия при Министерството на правосъдието (1936). Автор е на "Римско право" (1949, в съавторство с М. Андреев), "Система на българското вещно право (1991), "Ново вещно право" (1999) и др.

Атанас Романов, журналист и политик (1911-1942).
Деец на Българската работническа партия (БРП). Редактира в. "Ехо" и сп. "Дъмпинг", където се печатат материали с антидържавна насоченост. По време на Втората световна война (1939-1945) е сътрудник на Централната военна комисия на БРП. Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на Централния комитет на БРП и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Александър Балабанов, оперетен артист (1923-2003).
Артист в Народния театър "Иван Вазов" (1946-1966) и в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (от 1967). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1974).

ген.-лейт. о.р. Аню Ангелов, военен деец и политик (1942).
Командир на самостоятелен взвод (1966-1971), заместник-началник на отдел в командването на Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски (1974-1980), началник щаб на бригада (1980-1982), командир на бригада (1984-1987), началник щаб на Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски (1987-1990), командващ Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски (1990-1992),  заместник-командващ на Сухопътните войски (1992-1994). Началник на Щаба на Сухопътните войски на Българската армия (януари 1994-1 декември 1994). Заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (1995-1 септември  1997). Аташе по отбраната на Република България в Кралство Великобритания и Северна Ирландия (ноември 1997-август 2000). Началник на Военна академия "Георги С. Раковски" (1 август 2000-17 декември 2001). На 17 декември 2001 г. е освободен от кадрова военна служба. През 2002 г.  напуска Българската армия и  е назначен  за директор на дирекция "Планиране на отбраната" в Министерството на отбраната. От 8 януари 2008 г. е председател на фондация "Център за изследване на националната сигурност" и управляващ в сдружение "Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната".  Заместник-министър на отбраната (3 август 2009-27 януари 2010). Министър на отбраната (27 януари 2010-13 март 2013). Съветник на министър-председателя в областта на отбраната (ноември 2014-2017). Почетен член е на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО. Носител е на почетен знак "За вярна служба под знамената" първа степен.

Борис Ангелов, футболист и треньор (1947).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Академик" (София), "Пирин 1922" (Благоевград) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 13 мача. Бил е треньор на националния отбор по футбол - мъже (1988-1989) и на  младежките национални отбори до 16 г. (1983-1988) и до 19 г. (2006-2008).

Марин Марковски, адвокат (1948-2022).
Марин Марковски е дългогодишен адвокат по наказателни дела с над 40-годишна професионална практика, която започва през 1975 г. Името му е свързвано с редица тежки наказателни дела, сред които убийството на журналиста Иво Пашалийски, убийството на 16-годишната Елеонора Димитрова в центъра на София, смъртта на седем деца пред столичната дискотека "Индиго", убийството на сестрите Белнейски. Марин Марковски е бил защитник на бившия директор на "Топлофикация София" Валентин Димитров, Райчо Стойнев от групата "Килърите", Александър Русов по делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов и др.

Соломон Паси, политик (1956).
Член на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили /СДС/ (1990-1991).  Член, основател и говорител на Зелената партия в България (1989-1994). Участник в Националната кръгла маса (1989-1990 ). Основател и президент на Атлантическия клуб в България (4 април 1991). Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор (1996-1999). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991), в 39-ото (5-24 юли 2001) и в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-25 юни 2009). Заместник-председател на Национално движение "Симеон Втори" (15 октомври 2005-19 юни 2007). Министър на външните работи (24 юли 2001-16 август 2005). От 5 юли 2001 г. е почетен президент на Атлантическия клуб в България, а от декември 2009 г. - негов президент. На 12 февруари 2009 г. с решение на правителството е издигната кандидатурата му за поста генерален секретар на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Почетен гражданин на Неделино, област Смолян (19 декември 2002). Удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (20 май 2005).

Огнян Донев, български предприемач (1957).
Изпълнителен директор (октомври 2000 - април 2008) на "Софарма" АД, от 2008 г. е председател на Съвета на директорите на дружеството. Председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) (ноември 2010-27 ноември 2014). Носител на   наградата "Мистър Икономика" на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и сп. "Икономика" за 2016 г., на наградата "Буров" за индустриално управление на фондация "Атанас Буров" (2007).

Десислав Чуколов, политик (1974-2022).
Член на Централния сбор на партия "Атака" от основаването й на 17 април 2005 г., от 21 декември 2008 г. е заместник-председател на партията. Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-20 май 2007). Депутат в Европейския парламент (6 юни 2007-14 юли 2009). Депутат от 41-ото до 44-ото Народно събрание (2009-2021).

На този ден са родени и:

Жан Етиен Лиотар, швейцарски художник (1702-1789).

Франк Келог, американски юрист и политик (1856-1937).
Държавен секретар на САЩ (1925-1929). Участва в изготвянето на Договор за отказ от война като средство на национална политика. На 27 август 1928 г. в Париж, Франция, министърът на външните работи на Франция Аристид Бриан и Франк Келог подписват договора, известен като пакт "Келог-Бриан" по имената на инициаторите му. Носител на Нобелова награда за мир за 1929 г.  за изключителния му принос в изготвянето на пакта.

Джакомо Пучини, италиански композитор (1858-1924).
Автор е на оперите "Бохеми", "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Турандот" и др.

Филипо Томазо Маринети, италиански писател (1876-1944).
Основоположник на футуризма.

Кифър Хартлайн, американски биофизик (1903-1983).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1967 г. заедно с шведския неврофизик Рагнар Гранит и американския биолог Джордж Уолд за техните открития върху първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото.

Джакомо Манцу, италиански скулптор (1908-1991).

Алсидес Гиджа (Алсидес Едгардо Гиджа), уругвайски футболист и треньор (1926-2015).
Играл е за националните отбори по футбол на Уругвай и на Италия. С националния отбор по футбол на Уругвай печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия. На 16 юли 1950 г. на финала на Световното първенство   между Бразилия и Уругвай Алсидес Гиджа вкарва победния гол за 1:2. По-късно Гиджа казва: "Само трима души са успявали да накарат "Маракана" да замлъкне - Франк Синатра, папа Йоан Павел II и аз". Точно в деня на 65-ата годишнината от тази победа на 16 юли 2015 г. Алсидес Гиджа умира.

Едуард Успенски, руски сценарист, поет и писател (1937-2018).
Автор е на стихосбирката "Смешното слонче" (1965), повестта "Крокодилът Гена и неговите приятели" (1966), приказната повест "Чичо Фьодор, кучето и котаракът" и др. По сценарии и произведения на Едуард Успенски са заснети над 60 анимационни филма, сред които "Тримата от Простоквашино", "Крокодилът Гена", "Чебурашка и крокодилът Гена" и др.

Морис Гиб (Ърнест), австралийски музикант, певец и композитор от британски произход (1949-2003).
Заедно с по-големия му брат Бари и брата му близнак Робин създават групата "Бий Джийс" през 1958 г. в Брисбейн, Австралия. Групата е продала над 200 млн. албума. През 1977 г. "Бий Джийс" стават първите автори на песни с пет хита в класацията Топ 10 по едно и също време. През 1997 г. "Бий Джийс" са въведени в Залата на славата на рокендрола. Групата работи под името "Бий Джийс" до смъртта на Морис Гиб на 12 януари 2003 г. След това двамата братя Бари и Робин Гиб се изявяват самостоятелно. Робин Гиб умира на 20 май 2012 г.

Робин Гиб (Робин Хю Гиб), австралийски музикант, певец и композитор от британски произход (1949-2012).
Заедно с по-големия му брат Бари и брата му близнак Морис създават групата "Би Джийс" през 1958 г. в Брисбейн, Австралия. Групата е продала над 200 млн. албума. През 1977 г. "Би Джийс" стават първите автори на песни с пет хита в класацията Топ 10 по едно и също време. През 1997 г. "Би Джийс" са въведени в Залата на славата на рокендрола. Групата работи под името "Би Джийс" до смъртта на Морис Гиб на 12 януари 2003 г. След това двамата братя Бари и Робин Гиб се изявяват самостоятелно. Робин Гиб умира на 20 май 2012 г.

Манфред Бургсмюлер, немски футболист (1949-2019).

Бернд Шустер, немски футболист и треньор (1959).

Марсио Резенде, бразилски футболен съдия (1960).
Футболен съдия е от 1986 г., а от 1991 г. е международен арбитър на Световната футболна асоциация (ФИФА).

Ралф Файнс, британски актьор (1962).
Участвал е във филмите "Брулени хълмове" (1992), "Списъкът на Шиндлер" (1993), "Английският пациент" (1996), "Оскар и Лусинда" (1997), " Отмъстителите" (1998), "Краят на аферата" (1999), "Онегин" (1999), "Добродетелен крадец" (2002), "Спайдър" (2002), "Червеният дракон" (2002), "Хари Потър и огненият бокал" (2005), "Земя на слепци" (2006), "Бернард и Дорис" (2007), "Хари Потър и Орденът на феникса" (2007), "Войната е опиат" (2008), "В Брюж" (2008), "Бавачката Макфий и големият взрив" (2010), "Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2" (2011), "Кориолан" (2011), "Невидимата жена" (2013), "Гранд Хотел Будапеща" (2014), "Спектър" (2015), "Рудолф Нуреев: Бялата врана" (2018) и др. Носител на награда на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1994).

Джузепе Бергоми, италиански футболист (1963).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания и бронзов медал  от Световното първенство през 1990 г. в Италия.

Дан Петреску, румънски футболист и треньор (1967).
 
Ванеса Паради, френска певица и актриса (1972).
Участвала е във филмите "Бащи трепачи" (1998) и "Момичето на моста" (2000).

Едер (ист. име Едерзито Антонио Маседо Лопиш), португалски футболист (1987).
Печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Николай Лвов, руски архитект, график, поет, музикант, изобретател (1751-1803).

Теодор Русо, френски художник (1812-1867).

Джордж Елиът (ист. име на Мери Ан Евънс), британска писателка (1819-1880).
Авторка е на седем романа, сред които "Адам Бийд" (1859), "Мелницата на река Флос" (1860), "Сайлъс Марнър" (1861) и "Мидълмарч"(1871-1872).

проф. Михаил Руднев, руски учен и лекар патологоанатом (1837-1878).
Основоположник на онкологията в Русия. Вицепрезидент на Обществото на руските лекари (1870-1872). Основател на школа по патологична анатомия. За първи път в Русия въвежда практически занятия по патологическа хистология (1866). От 1867 г. е завеждащ Катедра по патологична анатомия в Петербургската медико-хирургическа академия. Издава "Списание за нормалната и патологическа хистология, фармакология и клиническа медицина" (1870-1878).

Николай Наумов, руски писател (1838-1901).

проф. Васил Моллов, български лекар (1875-1938).
Разкрива първи рентгенов кабинет в България на 1 май 1903 г. в Александровска болница. Поставя началото на клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване в клиниката, пионер в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Един от основателите на Дружеството на интернистите (1903) и негов председател (1903-22 декември 1938). Един от основателите (1917), декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922-1923, 1936-1937) и ректор на университета (1923-1924, 1934-1935). Работи в областта на вътрешните болести, на заболяванията, предизвикани от кръвни и други паразити (предимно маларията, в проучването на която има голям принос).

Димо Кьорчев, български писател, литературен критик и политик (1884-1928).
От 1909 г. е адвокат в София. Един от лидерите на Либералната партия, от 1920 г. е политически секретар на Национал-либералната партия. Депутат в 17-ото Обикновено народно събрание (1914-1910) и в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-22 декември 1928). Участва в издаването на литературното сп. "Слънчоглед" (1909), сътрудничи на сп. "Наш живот" (1901-1912, с прекъсвания), сп. "Хиперион",  сп. "Свобода" (1921), сп. "Българска мисъл" (1925-1944), на в. "Воля" (1911-1915), "Дневник", "Независимост" (1921-1934), "Българан" (1904-1909) и др. Редактира сп. "Пролом" (1922-1927). Един от теоретиците на българския символизъм.

Михаил Кремен (ист. име Михаил Иванов Икономов-Грозев), български писател (1884-1964).
Работил е като учител, библиотекар в Народната библиотека (1912-1920). С импресарската дейност на музикалната си къща "Кремона" (1920) продуцира значими изяви на музиканти в България. Публикува разкази в сп. "Демократически преглед", сп. "Ново общество", сп. "Съвременник" и др. Автор е на мемоарно-документалната книга "Романът на Яворов".

Шариф Камал, татарски писател (1884-1942).

проф. Асен Златаров (Иван-Асен Златаров), български учен и писател (1885-1936).
Основоположник на биохимията в България. От 1910 г. е асистент в Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 1935 г.  е ръководител на катедрата (1935). Председател на Съюза на химиците в България (1929-1936). Изследва хранителната и калорийната стойност на хранителните продукти, начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. Изучава розата, соята и японската гъба. Член на литературния кръг "Стрелец"(1925-1927). Автор е на 80 научни труда по въпросите на химията и биохимията, 30 от които са отпечатани на руски, френски и немски език - "Науката за храненето" (сборник лекции, 1921), "Розата и индустрията за розово масло в България" (1922), "Химическата война и гибелта на човечеството" (1929) и др. Автор е на литературни статии, стихове и лирична проза, подписани с псевдонима Аура - "Цветя за него" (1918) и др., на романа "В града на любовта" (1927). Автор е на над 600 научно-популярни статии, отпечатани в над 100 периодични издания. От 1968 г. неговото име носи Висшият химико-технологичен институт (дн. Университет "Проф. д-р Асен Златаров"). Почетен гражданин на Хасково (29 май 2015 г., посмъртно). Медицинският университет в София от 2018 г. ежегодно връчва награда на името на проф. Асен Златаров на студенти с активно участие в научната и изследователска дейност.

Дерил Франсис Занук, американски продуцент и сценарист (1902-1979).
Един от основателите на киностудията "Туенти сенчъри - Фокс" (1935).

Николай Островски, съветски писател (1904-1936).
От 1927 г. до смъртта си е прикован на легло от прогресиращ полиартрит. Автор е на романа "Как се каляваше стоманата", който започва да пише в края на 1930 г. Въпреки загубата на зрението си с помощта на доброволци, на които диктувал текста, той успява да завърши романа. Първата и втора част на книгата са публикувани първоначално в сп. "Млада гвардия" през 1934 г.  Същата година романът е издаден, като тиражът му достига 36 млн. екземпляра.

Самюъл Бекет, ирландски писател, поет и драматург (1906-1989).
Драматург е на пиесите "В очакване на Годо" (1953), "Краят на играта" (1954) и др. Носител на Нобеловата награда за литература за 1969 г. за своето творчество, което в новите форми на романа и драмата превръща нищетата на съвременния човек в радост.

Джеймс Мийд, британски икономист (1907-1995).
Носител на Нобелова мемориална награда за икономически науки за 1977 г. заедно с шведския икономист Бертил Олин за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал.

Димитър Петков, български композитор и диригент (1919-1997).
Диригент на Ансамбъла за песни и танци при Министерството на вътрешните работи (1946-1952). Директор на Софийската народна опера (октомври 1954-1963). Преподавател по полифония в Българската държавна консерватория (1958-1960). Първи секретар на посолството на България в Прага (1963-1968). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (6 март 1969-16 февруари 1972). Председател на Съюза на българските композитори (19 май 1972-14 май 1980). Главен художествен ръководител и директор на Софийската народна опера (март 1975-септември 1977), главен художествен ръководител и директор на Националния академичен театър за опера и балет (септември 1977-декември 1978). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (14 март 1959), удостоен със званието "Народен артист" (август 1974), носител на голямата награда на Съюза на българските композитори за 1978 г. за цялостното му творчество.

Александър Геров, български поет, писател и журналист (1919-1997).
Редактор в Радио София (1944-1952), в сп. "Киноизкуство" (1953-1955), в. "Кооперативно село" (1963). Бил е редактор в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател". Автор е на стихосбирките "Ние, хората" (1942), "Два милиарда" (1947), "Най-хубавото" (1958), "Приятели" (1965), "Свободен стих" (1967), "Любовна лирика" (1983), "Внезапни стихотворения" (1986), "Книга за Тамара" (1991), на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960), "Щастие и нещастие" (1963), "Фантастични новели" (1966). Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1970). Носител на орден "Народна република България" първа степен (май 1979), на националната литературна награда "Никола Вапцаров" за революционна поезия за 1984 г. и на наградата на Съюза на българските писатели за поезия за 1986 г. (19 май 1987).

Иван Рудников (ист. име Иван Стефанов Тодоров), български юрист и писател (1921-2008).
Редактор в "Профиздат" (1948-1954) и в Държавно военно издателство (1954-1956). Член на Италианската академия за изкуство, литература и наука "Гулиелмо Маркони" (1980).  Сътрудничи на в. "Заря", "Вестник за жената4, "Наше слово", сп. "Росица", участва в младежкия сборник "Отломки" (1939). Автор е на повече от 25 книги за възрастни, деца и юноши, сред които "Чайки над Китен" (1964), "Разбити бункери" (1967), "Птиците пеят за вас" (1977), "Космически бездни" (1979), "Лирика избрано" (1981), "Белоградчишка симфония" (1996), "Охридско сияние" (1998) и др. Носител на литературната награда "Септември" (Михайловград, 1970), на първа награда и златен медал за поезия на Международния литературен конкурс "Арте про арте" на сп. "Ил ностро вивайо4 (Рим, 1972). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (октомври 1971), на орден "Народна република България" трета степен за активно участие в борбата против фашизма и капитализма, за неговата литературна дейност и във връзка с 60-ата годишнина от рождението му (октомври 1981). Почетен гражданин на град Монтана (2006).

Ангел Атанасов (псевд. Бай Ачо), български художник маринист и сценограф (1921-2014).
Един от пионерите на българската сценография. Повече от 30 години работи като  сценограф във Варненската опера. Основател на галерията в Долни Чифлик, на която подарява 87 картини от известни български и чужди автори. Носител на наградаи от Националния конкурс за морето (1980, 1990, 1992), на орден "Кирил и Методий" първа степен, на сребърния почетен знак "Варна" за цялостно творчество (2006), на Голямата награда "Варна" за литература и изкуство (2011) по повод своята 90-годишнина, както и за цялостно творчество, високи постижения в областта на изобразителното изкуство и дългогодишна работа като сценограф на Варненската опера.

Черемухин (ист. име Христо Михов Христов), български писател хуморист и сатирик (1930-2003).
Редактор във в. "Вечерни новини", в. "Труд" (1958 г.), в. "Народна младеж" (1959-1961), в. "Поглед" (1962-1966). От 1967 г. е редактор и завеждащ отдел във в. "Стършел". Автор е на книгите "Кит", "Философският камък", "Магарето на Исус", на редица сценарии и сборници с разкази и фейлетони.

проф. Димитър Димитров, български учен и политик (1932-2002).
От 1962 г. преподава в Машинно-електротехническия институт (МЕИ) в София, ректор на МЕИ (1991-2 декември 1999). Председател на Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерския съвет (2 септември 1999-23 декември 1999). Министър на образованието и науката  (21 декември 1999-24 юли 2001). Автор е на над 100 научни публикации и доклади в българския и международен печат и на 40 доклада на международни конференции.

проф. Иван Спасов, български композитор, диригент и педагог (1934-1996).
Основател на Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество "Пловдивска музикална младеж". Диригент на Симфоничния оркестър в Пловдив (1962-1968), главен художествен ръководител на Симфоничния оркестър в Пазарджик (1970-1992). Ректор на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (1989-1996).  Автор е на над 240 творби - камерни, хорови песни, филмова и театрална музика и др. Създател на фестивала Зимни музикални вечери "Проф. Иван  Спасов" - Пазарджик (1975). От 1994 г. е член на Международната академия за изкуства в Париж, Франция.

Продан Проданов, български диригент (1934-2005).
Ръководи последователно Смесен хор "Добри Чинтулов" в Сливен (1962-1966), Хор на корабостроителите във Варна (1966-1969), Хор "Родна песен" в Провадия (1966-1969), Пощенски хор в София  (1970-1972), Академичен хор в София (1973-1975) и Представителен хор при ДЗИ в София (1976-1983). Основател и главен диригент на хор "Хорал" (1976) и на хор "Планинарска песен" (2002).

Клод Брасьор (ист. име Клод Еспинас), френски актьор (1936-2020).
Участвал е във филмите "Банда аутсайдери" (1964), "Бароко" (1976), "Обикновена история" (1978), "Матадор" (2000), "Жената на моя партньор" (2005), "Самозащита" (2011) и др.

Джо Кокър (ист. име Джон Робърт Кокър), британски музикант и певец (1944-2014).
Дебютира на сцената на 12 години, през 1960 г. създава първата си група "Кавалиърс". Първият му голям хит е кавър на "Бийтълс" - "С малко помощ от моите приятели", а сред най-известните му песни е "You Can Leave Your Hat On" от филма "9 седмици и половина". Издал е 40 студийни и концертни  албума. Носител на награда "Грами" за песента "Up Where We Belong" (1983). Носител на Ордена на Британската империя за принос в историята на музиката (2011).
/КГ/МГ/