site.btaНовият център за компетентност в Национален център по заразни и паразитни болести е оборудван с най-съвременната апаратура, каза директорът проф. Ива Христова

Лабораториите на новия център за компетентност „ИмуноПатоГен“ в Национален център по заразни и паразитни болести са оборудвани с най-съвременната апаратура и с възможност за извършването на изследвания на световно ниво. В тях имаме топ специалисти, които са специализирали в най-добрите лаборатории в Европа. Това каза директорът на центъра проф. д-р Ива Христова на заключителна конференция по проект „Фундаментални, транслиращи и клинични изследвания в областта на инфекциите и инфекциозната имунология“, която се провежда в момента.

Това е една много важна област, тъй като е посветена на предизвикателствата на нашето съвремие, каза още проф.Христова. За нас беше важно да получим своевременно тази финансова подкрепа, за която сме благодарни. С нея изградихме модерни лаборатории на европейско ниво, които ще ни служат като визитка, когато представяме центъра в чужбина, обясни директорът. 

Идеята дойде през далечната 2016 г., когато за инфекциозни болести почти не се говореше, но само експертите виждаха предизвикателствата, каза проф. д-р Мария Николова, клиничен имунолог към центъра. Вече имаше данни за нови възвръщащи се инфекции, на което нашият отговор беше да осъществим трансфер на данни от фундаментални изследвания към медицинската практика, за да можем да отговорим на нуждите на индивидуалното обществено здраве, обясни експертът. 

Вече разполагаме с две уникални за страната лаборатории с трето ниво на биологична защита за работа с особено опасни бактерии и вируси, две лаборатории за молекулярно-генетичен анализ с целогеномно секвениране на вируси, бактерии и причинители на паразитози, експертна лаборатория за електронно микроскопски и морфологични анализи, експертна лаборатория за комплексни фенотипни и функционални имунологични анализи и клетъчно сортиране, биологична банка за уникални микробни щамове и материали от човешки и животински произход, учебен център, посочи Николова.

Към 70 души работиха по научните проблеми на проекта. Наред с водещите учени имахме 14 млади учени и 53 души изследователски технически персонал, поясни тя.

Имаме готови 78 нови продукти и услуги, които центърът за компетентност може да предложи, както и 70 научни публикации, 18 от които в ранг Q1, посочи още Николова.

Вече имаме и четири актуални договора за ефективно сътрудничество, които ще бъдат сключени днес и утре, добави още тя.

Партньори по проекта са Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ - Българска академия на науките, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт и Медицински институт към МВР. 

Събитието продължи с представяне на обобщаващи доклади от извършеното по четирите работни пакета в рамките на проекта – идентификация на микроорганизми и анализи на циркулиращите в страната патогени, проучвания върху лекарствената резистентност на патогенни микроорганизми, изследване на имунния отговор срещу микроорганизми и създаване на биологична банка за патогенни микроорганизми и клинични материали.

Доц. Петя Милозова от Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт изнесе данни от проучване на видовото разнообразие на холерни вибриони във водите на Черно море, което е проведено за първи път на територията на България благодарение на проекта. 

Той беше в колаборация с Института по геология към БАН, които успяха да вземат проби не само от черноморското крайбрежие, но и от открито море, обясни Милозова. Изследвани бяха 45 водни проби от различни точки. Установихме, че дивата популация на тихоокеанска стрида стремглаво нараства. По този начин нараства риска на консумацията на стриди, които не са проверени и пречистени. От общо изследвани над 50 стриди се установи, че по-голямата част от тях са заразени с вибриопарахемолитикус и вибриовулнификус - патогенни за човека, обясни още експертът.

За пръв път в страната се установи наличието на вибриоестуарианус във водите на Черно море, добави още тя. Установи се, че хемолитичен ген съществува както при изолиран от човека вибриовулнификус, така и при излотатите от миди и стриди морска вода. От тук идва и рискът за консумация на неизследвани и недобре съхранявани стриди и миди от нашето Черноморско крайбрежие, обясни Милозова.