site.btaСтремежът ни като общество по отношение на децата трябва да е насочен към заличаване на неравенствата, смята Пламена Николова от Национална мрежа за децата

Стремежът ни като общество, поне що се отнася до децата, трябва да е насочен към това да се опитваме да заличим неравенствата и да помагаме на всяко дете да развива потенциала си. Това каза за БТА Пламена Николова, директор „Политики за децата" в Национална мрежа за децата (НМД). Във връзка с днешния Международен ден на човешката солидарност тя коментира, че децата нямат вина за това, че може да са част от бедно семейство и това не бива да е причина за тяхната изолация. Хората трябва да се стремят да живеят в общество без разделения, призова Николова.

Солидарността трябва да се осланя на разбирането, че децата са обща грижа; че всеки човек има отношение към това детето да не живее в бедност и маргинализация, коментира още експертът от НМД. Когато дете е с по-нисък социален статус или от различен етнически произход, институциите трябва да работят за това да няма сегрегация – това дете да посещава училище, да има достъп до здравни и социални грижи, каза още Николова. Тя припомни за седемгодишното момиче от с. Крушовица, което беше изведено от къщата на доведения си баща заради това, че било малтретирано и принудено да спи в постройка на двора. По думите на Николова този случай показва как политиките за децата трябва да обхващат едновременно няколко институции, за да се реагира своевременно и да се работи за най-добрия интерес на детето.

Борбата с детската бедност

Бедността, маргинализацията и насилието са пряко свързани, каза експертът от НМД. Тя добави, че акцентът в политиката за подобряване благосъстоянието на децата трябва да е в превенцията още от най-ранна възраст. По думите ѝ държавата трябва да помага на семейства да отглеждат децата си по възможно най-добрия начин и за развитието на техния потенциал. 

Преди дни от НМД информираха за данните от доклада „Правата на децата: политическа воля или не?“ на общоевропейската мрежа Eurochild. Проучването установява, че детската бедност в България за 2022 г. е 33,9%. Николова определи данните като притеснителни. Това означава, че 1/3 от децата у нас живеят в бедност и риск от социално изключване. Някои деца живеят в такава бедност, каквато не може да се види в други държави в Европейския съюз, коментира експертът. Николова каза, че с години у нас липсва конкретна политика как да се изкорени детската бедност. По думите ѝ мерките в борбата с бедността обхващат всички области – социална, образователна, здравна и др. Всички системи трябва да работят в синхрон да има достатъчно човешки ресурс, подчерта експертът и обърна внимание, че трябва да се работи за приобщаване на децата от маргинализираните групи в образованието, за да се „откъснат“ от т.нар. поколенческа бедност.

Бедността може да е повод и за проява на тормоз в училище заради разликата в социалното положение, отбеляза Николова. Тя каза още, че насилието е тясно свързано с бедността, като то може да се изрази във форми на експлоатация, просия, склоняване към проституция, кражби и др.

Очаквания за по-добри резултати

Може би за първи път в социалното министерство има визия как трябва да се развиват социалните политики по отношение на децата. Това е важно, защото инвестицията в деца се отплаща най-много в бъдеще, коментира Николова. Като успех тя посочи това, че социалното министерство е успяло да привлече към усилията си по темата и образователното, и здравното министерство.

България започна да изпълнява през тази година и Европейската детска гаранция - инициативата на Европейската комисия, която цели да изкорени детската бедност. Всяка държава членка има национален план какви стъпки трябва да се извървят за справяне с проблема, обясни още представителят на НМД. Тя добави, че подобряване на достъп до образование, ясли и детски градини, до здравословно хранене са част от мерките в тази посока. Освен за децата в бедност, държавите развиват политики и за децата с увреждания, с един родител и децата бежанци, отбеляза също Николова.

Експертът каза, че се очаква до края на 2024 г. да бъдат закрити и всички домове за медико-социални грижи за деца. Става въпрос за четири места, в които са настанени деца с увреждания, посочи Николова. Идеята на деинституционализацията е да се премине към грижи в общността. Например, когато в едно семейство се роди дете с увреждане, родителите да не се отказват от него, а да намерят подкрепа в грижите за това дете в дневни центрове. Целта е детето да остане в среда, близка до семейната, каза още Николова.

Международният ден на човешката солидарност се чества от 2006 г. с резолюция A/RES/60/209 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2005 г., информира отдел „Справочна“ на БТА. В резолюцията Общото събрание определя солидарността като една от основните и универсални ценности, които трябва да бъдат в основата на отношенията между народите през 21-ви век. Посланията са насочени към повишаване осведомеността на международната общност за значимостта на солидарността за осъществяването на целите на ООН за устойчиво развитие, включващи премахване на бедността в света.

Поводът за определяне на Международен ден на човешката солидарност е годишнината от създаването на Световния фонд за солидарност с резолюция 57/265 от 20 декември 2002 г. на Общото събрание като доверителен фонд на Програмата на ООН за развитие. Целта му е да изкорени бедността и да насърчи човешкото и социалното развитие в развиващите се страни, по-специално сред най-бедните слоеве от тяхното население.