site.btaОБНОВЕНА СЕМ реши да покани на разговор Управителния съвет и генералния директор на БНР заради неизлъченото интервю с руския посланик

СЕМ реши да покани на разговор Управителния съвет и генералния директор на БНР заради неизлъченото интервю с руския посланик
СЕМ реши да покани на разговор Управителния съвет и генералния директор на БНР заради неизлъченото интервю с руския посланик
Снимка: Гергана Николова / БТА

Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение на свое заседание днес да покани на разговор Управителния съвет и генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев.

Поводът е неизлъченото на 16 декември интервю с посланика на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова в предаването „Политически Некоректно“ по програма „Хоризонт“.  

Предложението за осъществяване на разговор с Управителния съвет и генералния директор на общественото радио бе дадено от председателя на СЕМ Соня Момчилова. Тя припомни, че интервюто с руския посланик не е излъчено заради преценка на Програмния съвет на БНР.

В рамките на заседанието Момчилова съобщи, че е получено потвърждение във връзка с планираната среща от страна на ръководството на медията. Разговорът ще се осъществи днес от 13:00 часа и ще бъде излъчван онлайн. 

„Това, което стои в моето съзнание като най-голям въпрос, е защо ръководството на БНР допуска да бъде упреквано в зависимости. Основанията за това са няколко. Веднъж, защото се кани посланик на страна агресор. Че е страна агресор беше признато от целия цивилизован свят, включително от България. И въпросът е дали госпожа Митрофанова представлява другата гледна точка, или представлява гледната точка на една държава престъпник“, каза Пролет Велкова, член на СЕМ. Според нея второто основание за съмнения в зависимости е защо точно Петър Волгин е трябвало да бъде автор на това интервю. „Третото основание, за да се допусне, че може би БНР е в някаква зависимост, е фактът, че остави доста голям луфт от време между подготовката на интервюто и решението на Програмния съвет, по-скоро препоръката на Програмния съвет на БНР това интервю да не бъде излъчено. Още повече, че това съвпадна с едни съвети на депутата Пеевски“, допълни Велкова.

Габриела Наплатанова, член на медийния регулатор, посочи, че България не е прекъснала дипломатическите си отношения с Руската федерация и би било възможно да има интервю с руски посланик. „Въпросът е при какви журналистически стандарти то се провежда и какво конкретно е притеснило членовете на програмния съвет, за да отхвърлят те възможността за излъчване с такава голяма категоричност“, отбеляза тя.

Наплатанова припомни, че Милен Митев е в ръководството на Европейския съюз за радио и телевизия. Тя посочи, че на предстоящия разговор би поставила още въпроса дали има други такива казуси с обществени медии от Европейския съюз, дали са канили руски посланици и в какъв стил са провеждани интервютата с тях.

„Аз също си направих труда да проверя в колко европейски медии и радиа са били излъчени интервюта с посланици на Руската федерация. Доста са“, каза председателката на СЕМ Соня Момчилова.

Галина Георгиева, член на СЕМ, отбеляза, че припознава позицията на Комисията за журналистическа етика. „Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика. Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите са ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги“, гласи част от позицията, прочетена по време на заседанието от Георгиева.

В документа се посочва, че Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. „В такъв случай, ако се вземе решение за интервю,  от съществено значение е критичната функция на журналистиката. Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието на редакционния процес и редакционното съдържание с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява  цензура. Ето защо комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел  независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена журналистика“, пише още в позицията на Комисията за журналистическа етика, цитирана от Галина Георгиева.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:29 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация