site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 декември  в  историята

20 декември 2023 г., вторник, 51-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Предпразненство на Рождество Христово. Св. свщмчк. Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски (Игнажден).
Игнатий Богоносец бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения, той загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според народните обичаи на Игнажден започват Коледните празници. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек (полазник) пръв ще влезе в дома сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, и годината ще е плодоносна. Дали ще има плодородие, хората гадаели и по "въглен на секира". Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея. На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На този ден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно. На този ден празнуват Игнат, Игната, Игнатий, Пламен, Огнян, Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира и др.

В България се отбелязва:

Празникът на служителите на Сметната палата. Отбелязва се с решение на ръководството на Сметната палата от 14 декември 2000 г. Годишнина от обнародването (1880) в "Държавен вестник" на първия закон за Върховната сметна палата, приет от 2-ото Обикновено народно събрание на 14 декември 1880 г., утвърден с Указ 147 на княз Александър I Батенберг на 17 декември 1880 г. Върховната сметна палата е открита официално на 1 март 1881 г. и функционира до 1947 г. Възстановена е като Сметна палата на 27 юли 1995 г. с приемането на Закона за Сметната палата от 37-ото Народно събрание. От 2002 г. Сметната палата връчва на този ден награди на медии и журналисти за най-добро отразяване на нейната дейност през годината, а от 2018 г. - годишните си награди на свои служители в категориите "Одитор на годината", "Одитен екип на годината" и "Ръководител на годината".

По света се отбелязва:

Международният ден на човешката солидарност. Отбелязва се от 2006 г. с резолюция A/RES/60/209 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2005 г. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност за значимостта на солидарността за осъществяването на Целите на ООН за устойчиво развитие, включващи премахване на бедността в света. Годишнина от създаването (2002) на Световния фонд на солидарността към Програмата на ООН за развитие.

На този ден в България:

1880 - В "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от 2-ото Обикновено народно събрание на 14 декември 1880 г., утвърден с указ 147 на княз Александър I Батенберг на 17 декември 1880 г. Със закона се поставя началото на осъществяването на контрол върху изпълнението на  бюджета на държавните институции. Първоначално под името Контролно бюро, впоследствие преименувана във Върховна сметна палата, новата институция поставя началото на упражняване на контрол от държавата върху публичните финанси. Председателят и един от членовете са назначени на 1 януари 1881 г. Първи председател на Върховната сметна палата става Иван Гюзелев. Тя е открита официално на 1 март 1881 г. и функционира до 1947 г. Възстановена е като Сметна палата на 27 юли 1995 г. с приемането на Закон за Сметната палата от 37-ото Народно събрание.

1894 - 8-ото Обикновено народно събрание приема Закон за преследване на незаконно обогатените чиновници. Утвърден е с Указ 618 на княз Фердинанд I, публикуван в "Държавен вестник", бр. 13 от 18 януари 1895 г.  Законът търси корумпираните чиновници по един много прост и ясен критерий: имуществото, което са имали преди, и имуществото, което имат след заеманата държавна длъжност. При очевидно несъответствие между предишното и настоящото имотно състояние на "заподозреният" е длъжен "да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка с подробно посочване на източниците на туй обогатяване" (чл. 1). Служителят, който откаже да  представи необходимата сметка, "се суспендира от службата си, ако още служи". Законът не се колебае: "Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновник или служещ се задържат и присъждат в полза на Държавното съкровище". Имотите, прехвърлени от незаконно обогатения чиновник върху кое и да било трето лице, се отнемат на общо основание, като се докаже, че те са били прехвърлени така, с цел на укриване.

1905 - Учредено е Дружество на българските зъболекари. В салона на Славянска беседа в София се събират няколко души, за да поставят началото на организирания живот на новосъздаващото се зъболекарско съсловие в България. Фридрих Фламих е най-възрастният от участниците и по право заема председателското място и обявява учредителния конгрес за открит. Избрано е конгресно Бюро с председател Михаил Елмазов и секретар Димитър Тошков - двамата са инициатори за свикването на конгреса. На проведения през 1910 г. IV редовен конгрес дружеството се преименува на Зъболекарски съюз със седалище в София. От 16 януари 1999 г. негов наследник е Съюзът на стоматолозите в България. От 1 януари 2007 г. се преименува на Български зъболекарски съюз съгласно Закона  за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, приет от 40-ото Народно събрание на 8 септември 2005 г.

1906 - Избухва oбща железничарска стачка. Участват около 4000 души. Завършва с частична победа на работниците на 1 февруари 1907 г. след като правителството удовлетворява исканията на железничарите за осемчасов работен ден, осигуряване на безопасността и хигиената в службата и др.

1943 - Въздушно нападение на англо-американската авиация над София по време на Втората световна война (1939-1945). Разрушени са 113 сгради, убити са 64 души. Поручик Димитър Списаревски извършва за първи път в българската авиация въздушен таран по време на първия си боен полет и загива край софийското село Пасарел след като сваля един американски бомбардировач от вражеската ескадрила. Българските загуби са два самолета Ме 109G-2, в които загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев (Пилето), чийто самолет П-38 "Лайтнинг" е свален и пада близо до радомирското село Калище. Други трима български пилоти кацат принудително поради бойни повреди в машините им. Свалени и засегнати от българските изтребители са противникови 4-моторни бомбардировача В-24 "Либърейтър" и седем Р-38 "Лайтнинг". Димитър Списаревски и Георги Кюмюрджиев са произведени посмъртно в полковник и поручик.

1944 - Започват заседанията на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд - срещу министрите от правителствата по време на войната (1 януари 1941-9 септември 1944), регентите, дворцовите съветници и депутати от 25-ото Народно събрание. Заседанията продължават до април 1945 г. На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни  присъди без право на обжалване над тримата регентите - княз Кирил Преславски, проф.  Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. Изпълнени са същия ден. 

1947 - Основано е издателство "Български писател" - специализирано издателство за класическа и съвременна българска литература.

1977 - В Хавана, Куба, завършва успешно околосветското плаване на кап. Георги Георгиев с яхтата "Кор Кароли" - първият българин, извършил сам околосветско плаване. Дължината на яхтата е 9,07 м, ширината - 3,08 м, общата площ на ветрилата 60 кв.м, а водоизместимостта около 5 тона. Околосветското плаване стартира на 20 декември 1976 г. от кея на Хавана, Куба. През Панамския канал "Кор Кароли" навлиза във водите на Тихия океан и достига Маркизките острови. Оттам поема курс към островите Фиджи. На 27 януари 1977 г.  изминава 200 мили в Тихия океан. На 21 юни 1977 г. "Кор Кароли" достига бреговете на Западна Австралия, след което се насочва към Кейптаун, Република Южна Африка,  преминава през Атлантическия океан и хвърля  котва отново  в  Хавана, Куба, на 20 декември 1977 г. Околосветското плаване завършва с  рекордно за размерите и възможностите на яхтата време -  201 дни, 21 часа и 36 минути (най-бърза самотна обиколка на света с еднокорпусен съд по време). През 1981-1982 г. плаването е вписано в Книгата на рекордите "Гинес" като "най-добро до момента постижение по време в света за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от големината й и от маршрута на плаване". Изминатото разстояние е 23 018 морски мили. Яхтата "Кор Кароли" е изложена във варненския Военноморски музей.

1979 - България установява дипломатически отношения с Руанда.

1990 - Сформирано е 81-ото правителство но България с министър-председател Димитър Попов. Управлява до 8 ноември 1991 г. Кабинетът е коалиционен и в него участват представители на Българската социалистическа партия (БСП), Съюза на демократичните сили (СДС) и безпартийни експерти. Управлява до 8 ноември 1991 г.

1996 - Завършва първата тръжна сесия на масовата приватизация, започнала на 9 октомври 1996 г. В нея гражданите са участвали с над 6 млрд. бона. 342 от общо 968 предприятия са купени изцяло, а 532 - над половината от предложените акции.

1998 -  Във вила на ул. "Горска ела" в столичния квартал "Симеоново" бизнесменът и бивш застраховател Иво Карамански и неговият бодигард Драгомир Петров са убити  към 2:20 часа от бизнесмена от Дупница Стефан Въжарски на събиране по случай рожден ден, където малко по-рано Стефан Въжарски  пристигнал с Иво Карамански и компания.  Стефан Въжарски разстрелял от упор с два куршума  в главата Иво Карамански,  след което излязъл  навън и застрелял с четири куршума бодигарда Драгомир Петров и ранил тежко 44-годишния Марин Маринов  и 33-годишния Георги Чочов, също от компанията на Иво Карамански.  Стефан Въжарски е собственик на  голям процент акции в дупнишкото предприятие "Метус" ООД и двамата с Иво Карамански са поддържали приятелски отношения.

2004 - С решение на Академичния съвет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е създадено Университетско издателство "Паисий Хилендарски".

2005 - Първата група от 105 души от петия български батальон в Ирак се завръща в България с американски самолет. Със завръщането на групата започва изпълнението на решението на 39-ото Народно събрание до 31 декември 2005 г. да приключи участието на българския контингент в Ирак.

2006 - Народното събрание избира първите от България 18 членове на Европейския парламент (ЕП). Те са от състава на българския парламент и представляват България до изборите за членове на ЕП на 20 май 2007 г. Приложен е принципът на  пропорционално представителство на парламентарните групи (ПГ) -  6 депутати от ПГ на Коалиция за България, 4 - от ПГ  на Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ), 3 - от ПГ на   Движение за права и свободи (ДПС), 2 - от ПГ на Обединени демократични сили (ОДС) и по 1- от Коалиция "Атака", Демократи за силна България (ДСБ) и Български народен съюз (БНС).

2006 - Висшият съдебен съвет избира първите председатели на 28-те административните съдилища, които встъпват в длъжност на 3 януари 2007 г., като полагат клетва. Съгласно параграф 4, ал.3 от Административно-процесуалния кодекс административните съдилища започват да образуват дела от 1 март 2007 г.

2007 - Министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил връчва на Държавен фонд "Земеделие" Акт за безусловна акредитация на Разплащателна агенция. Документът задължава Разплащателната агенция да изпълнява функциите си на единствен по рода си орган, гарантирайки спазването на няколко основни изисквания.

2008 - Софийският градски съд осъжда Бистра Димитрова, бивш председател на ДСК, на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието заради това, че като председател на ДСК в периода 19 май 1995-15 юли 1996 г. не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното й имущество и без надлежна проверка е сключила необезпечени договори с Първа частна банка АД, Агробизнесбанк, Бизнесбанк, Туристспортбанк и Добруджанска търговска банка. В резултат на това е разпиляно имущество на ДСК на стойност 12 942 000 лв.

2012 - Висшият съдебен съвет (ВСС) избира Сотир Цацаров за главен прокурор на България. 

2014 - Заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар за бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева е обявена за "Политик на годината" в организираната за 19-и път класация на "Дарик радио".

2017 - Народното събрание приема Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с който се създава единен антикорупционен орган, който ще контролира лицата, заемащи висши публични длъжности - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

2018 - Министърът на икономиката Емил Караниколов връчва сертификат за инвестиция клас "А" на "Фърст диализис сървисиз България" ЕАД и "Фърст Кънстракшън" ЕООД за инвестиционния проект "Диализен център Пазарджик", който ще се реализира в града. Размерът на инвестицията възлиза на 2 052 000 лв. Двете компании са изградили, оборудвали и експлоатират два диализни центъра на територията на България за пациенти с хронична бъбречна недостатъчност - Диализен център - Пловдив, с капацитет за над 150 пациенти и Диализен център - Монтана, с капацитет за 200 пациенти.

2019 - В с. Хвойна, община Чепеларе, тържествено е открит кът, създаден по повод 100-годишнината от рождението на българския писател, публицист и лесовъд - академик Николай Хайтов. На събитието присъства министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. На тържеството е отбелязано преименуването на  Държавното горско стопанство в с. Хвойна на името на акад. Николай Хайтов.

2021 - Първо посещение в България на министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис. Той е и първият гост на правителствено равнище на премиера Кирил Петков от встъпването му в длъжност на 13 декември 2021 г. Кириакос Мицотакис има срещи с премиера Кирил Петков и с президента на България Румен Радев.

На този ден по света:

1881 - Издаден е "Мухаремският декрет" - указ на султан Абдул Хамид Втори за създаване на администрация на османския държавен дълг. Издаден е във връзка с финансовия банкрут на Турция. Определя сумата и реда на плащане на османския дълг и учредява Управление на османския дълг, начело със Съвет от представители на държавите кредиторки: Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия.

1952 - Общото събрание на ООН приема резолюция 640, с която на 31 март 1953 г. в Ню Йорк, САЩ, се открива за подписване и ратификация Конвенцията за политическите права на жените. Влиза в сила на 7 юли 1954 г.

1961 - В Ню Йорк, САЩ, е създаден Комитет по разоръжаването с резолюция A/RES/1722(XVI), приета по инициатива на САЩ и СССР по време на 16-та сесия на Общото събрание на ООН от 18 страни учредителки. Започва да функционира на 14 март 1962 г. От 30 август 1983 г. се нарича Женевска конференция по разоръжаване.

1971 - В Париж, Франция, група лекари и журналисти създават международната хуманитарна организация "Лекари без граници" за оказване на помощ на лица, пострадали от въоръжени конфликти или стихийни бедствия. Организацията е носител на Нобелова награда за мир за 1999 г. за хуманитарната си дейност и помощ на пострадалите по време на конфликти.

1978 - Открит е Красноярският държавен театър за опера и балет с операта на руския композитор Александър Бородин "Княз Игор".

1987 - В пролива Таблас, близо до о-в Мариндук, Филипини, се сблъскват филипинският пътнически ферибот "Доня Пас", пътуващ за Манила, и петролния танкер "Вектор", натоварен с 8800 барела петролни продукти. При сблъсъка избухва пожар, който изпепелява и двата плавателни съда. "Доня Пас", чийто капацитет е бил 1518 пътници и 66 души екипаж е пътувал с над 4000 човека на борда. В резултат на удара и възникналия вследствие на него пожар загиват 4375 души. Оцеляват 21 души от "Доня Пас".

1989 - САЩ започват голяма военна акция в Панама за отстраняване от власт на ген. Мануел Нориега.

1999 - Португалия връща на Китай Макао в изпълнение на подписана обща декларация между двете страни на 13 април 1987 г. Декларацията е подписана в Пекин, Китай, от председателя на Държавния съвет на КНР Чжао Цзъян и министър-председателя на Португалия Анибал Каваку да Силва. След 442 години управление последната и най-стара европейска колония в Азия става специален административен район Аомън в Китай.

2001 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1386 за създаването на Международни сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан. На 11 август 2003 г. НАТО поема командването на военните операции на ИСАФ, които първоначално са отговорни на поддържане на сигурността в района на Кабул. През октомври 2003 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1510 за разширяване на операциите на ИСАФ. На 5 октомври 2006 г. НАТО поема командването на военните операции и в източната част на Афганистан от водените от САЩ сили на ИСАФ. С това обхватът на ИСАФ се разпростира над цялата страна.

2004 - Парламентът на Великобритания приема закон за връщането на личните карти, 50 години след като министър-председателят Уинстън Чърчил ги премахва по време на Втората световна война (1939-1945).

2005 - Счита се, че на този ден населението на планетата е надхвърлило 6,5 млрд. души. По данни на Департамента на ООН по икономически и социални въпроси към м. декември 2005 г. по света се раждат близо 365 000 деца на денонощие, като 57 процента от тях са в азиатските държави, 26 процента - в Африка, 9 процента - в Латинска Америка, 5 процента  - в Европа, и 3 процента - в Северна Америка и Oкеания.

2007 - Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо и канцлерът на Австрия Алфред Гузенбауер символично прерязват митническата граница между двете държави, с което поставят началото на тридневни тържества по случай разширяването на Шенгенското пространство за свободно придвижване. От 00.01 ч. на 21 декември 2007 г. 400 млн. европейци от 24 държави влизат в Шенгенското пространство.

2008 - Президентът на Боливия Ево Моралес официално обявява, че неграмотността в страната е ликвидирана. Благодарение на тригодишен проект, спонсориран от Куба и Венецуела, 820 000 души са се научили да пишат и четат и 97 на сто от пълнолетното население е грамотно. Според ЮНЕСКО една страна може да бъде обявена за "свободна от неграмотност", когато повече от 96 процента от възрастните й жители могат да четат и пишат.

2011 - Вулканът Шивелуч на полуостров Камчатка в руския Далечен изток изхвърля пепел на височина близо 6 км над морското равнище. Шивелуч е най-северният действащ вулкан на полуостров Камчатка. Абсолютната височина на вулкана е 3283 м, а най-високата точка на активната част, известна под името Млад Шивелуч, е на 2500 м над морското равнище. Вулканът с кратер 1,5 км е активен от септември 1980 г. и вече над 30 години е под непрекъснато наблюдение.

2012 - От полигон в източния щат Ориса, Индия, е извършено успешно изпитание на балистична ракета с малък обсег тип "земя-земя "с максимален обсег от 350 километра "Притхви-2" ("Земя-2"), изстреляна от мобилна пускова установка. "Притхви" е балистична ракета, на която може да бъде поставяна ядрена бойна глава.

2014 - Папа Франциск назначава френския кардинал Жан-Луи Торан за камерлинг (шамбелан) на Ватикана на пенсионирания държавен секретар Таркизио Бертоне, който бе шамбелан при прехода от понтификата на Бенедикт XVI към понтификата на Франциск. На 2 декември Бертоне навърши 80 години и загуби правото да заседава в папския конклав. В случай на смърт или оттегляне на папата шамбеланът запечатва неговия кабинет и спалня и става формален владетел на Апостолическия дворец до избирането на нов папа.

2015 - В град Шънджън, Южен Китай, свлачище затрупва 33 сгради. Намиращата се наблизо отсечка от големия китайски газопровод Запад-Изток се взривява. Ранени са 16 души, 95 души са в неизвестност. Евакуирани са 900 души.

2016 - В Истанбул, Турция, се провежда церемония за официалното откриване на новия тунел, който ще свързва Казлъчешме в европейската част на Истанбул с Гьозтепе в азиатската част на града. Тунелът е открит от президента на страната Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателя Бинали Йълдъръм. Съоръжението, наречено "тунелът на века", е част от проекта Мармарай, който влиза в действие през 2014 г. и ще свързва Европа и Азия под Босфора. В момента под Босфора се минава само по релсов път, а с новото съоръжение ще могат да преминават леки коли и микробуси. Дължината на тунела е 14,5 км, от тях 5,4 км са под водата, най-голямата дълбочина под Босфора е 106 метра. Строителството на съоръжението, в което участват турски и южнокорейски фирми, започва през 2011 г., като в него са инвестирани 1 млрд. 250 млн. долара.

2017 - Съд в Силиври, близо до Истанбул, Турция, признава за виновни 15 бивши военни по обвинение в опит за смяна на конститутционния ред чрез използване на сила. Те са осъдени днес на доживотен затвор заради това, че са се опитали да завземат централата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул по време на опита за преврат на 15 юли 2016 г.

2018 - В Брюксел, Белгия, започва делото срещу извършителя на първия атентат на терористичната групировка "Ислямска държава" в Европа. Основен подсъдим е французинът Меди Немуш, който досега не е давал показания. С него пред съда се изправя съучастникът му Насер Бандре, също французин. Следствието установява, че Немуш е имал още един съучастник, който досега не е открит. Подсъдимите ще отговарят за смъртта на четирите жертви, разстреляни при нападението срещу Еврейския музей в Брюксел на 24 май 2014 година. За Немуш е известно, че е бил в Сирия, където е надзиравал и измъчвал отвлечени от терористите европейски военнопленници. По данни на следствието той е крайно радикализиран и по-рано е излежал петгодишна присъда във Франция за обири с насилие.

2019 - В Швейцария АЕЦ "Мюлеберг" е изведена от експлоатация след 47 години работа. Централата е открита през 1972 г. и е с капацитет 373 мегавата. АЕЦ "Мюлеберг" е най-малката от оставащите четири швейцарски ядрени централи. Решението на Швейцария да се откаже от ядрената енергия е подкрепено на референдум през 2017 г. след аварията в АЕЦ "Фукушима" в Япония през 2011 г., която предизвиква опасения за безопасността на хората, живеещи в района на такива централи.

2020 - Изригва вулканът Килауеа, разположен във Вулканичния национален парк на остров Хавай. Издадено е предупреждение от националната метеорологична служба в Хонолулу за възможно изхвърляне на пепел от вулкана, който през 2018 г. унищожава повече от 700 домове.

2021 - Най-малко 64 души загиват при инцидент с товарен кораб край североизточните брегове на Мадагаскар. Двадесет и четирима души са в неизвестност. На борда на кораба, който не е имал разрешение да превозва хора, е имало общо 138 души.

2022 - Президентът на Гана Нана Адо Данква Акуфо-Адо връчва първа награда на 200 младежи за участие в програмата за награди към президентството. Основната цел на програмата, която няма състезателен характер, е да помогне на младите хора да открият потенциала си в различни области и да намерят изява в международен план. Програмата е отворена за младежи от 14 до 24 години независимо от техния произход и социално положение. Президентът е неин главен спонсор.

Родени на този ден българи:

Димитър Страшимиров, писател, историк и публицист (1868-1939).
Редактор на сп. "Съвременник" (1889-1890). Депутат в V Велико народно събрание (1911) и в 15-ото Oбикновено народно събрание (1911-1913). Директор на Народен театър "Иван Вазов" (1914-1917). Заместник-директор на Народната библиотека (1930-1935). Сред изследванията му са "История на Априлското въстание" в три тома (1907), "Любен Каравелов" (1925), "Васил Левски. Живот, дела, извори" (1929). Автор е на стихосбирката "Южни сонети" (1894), на романа "Сред мрака" (1912), на драмата "Врази" (1912).

Стефан Ненков, общественик и музикант (1967-1880).
На 10-годишна възраст като ученик загубва зрението си. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи (ДИС). Свири на виолончело и участва в първия професионален оркестър от слепи музиканти създаден през 1922 г. Активен участник и инициатор на организациите на и за слепи в България. Секретар на първия Контролен съвет на Дружеството на българските слепи (1921) и председател на дружеството (1921-1936). Участва в учредяването на Читалището на слепите в България (1928). От 1946 г. е председател на Съюза на слепите в България, а по-късно председател и на Общия съюз на слепите в България (1951-1953). Автор е на разработки, статии и преводи. Най-известната му разработка е "Нашите организации" (сп. "Съдба", 1932 г., кн.6), от която изследователите на организираното движение на слепите в България получават полезна информация за всички сдружения на и за слепи от 20-те и 30-те години на 20 век. Сборникът "Спомени и статии" (2013) е пръв опит да се събере всичко от и за него.

проф. Петър Шапкарев, икономист (1908-1997).
Ръководител на Статистическата служба на столичната община (1940-1943). Ръководител на отделение в Стопанската камара (1943-1944) и на отдел в камарата(1945-1947), плановик в Държавна планова комисия (1948-1956). Преподавател във Висшия икономически институт в София (1956-1976) и във Висшия финансов стопански институт в Свищов (1956-1958). Създател и ръководител на Икономико-математическа лаборатория в Икономическия институт при Българската академия на науките (1962-1976). Председател на Македонския научен институт в България (1990-1997).

Иван Масларов, политик (1912-1992).
Деец на Работническия младежки съюз и на Българската работническа партия (БРП), участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), член на Централната военна комисия на БРП. Заместник-министър на вътрешната търговия и услугите (1974-1977). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 7-ото до 8-ото Народно събрание (1976-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (1972), на орден "Народна република България" първа степен (1964, 25 юли 1978).

Иван Тонев (Иван Тонев Петков), актьор (1926-1994).
Участвал е във филмите  "Тревога" (1951), "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1955), "Гераците" (1958), "Калоян" (1963), "По дирята на безследно изчезналите" (1979) и др. Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил артист (1963). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963).

Горан Банков, политик и икономист (1942-2007).
Първи заместник-министър на труда и социалните грижи (1992-8 януари 1998). Председател на Комисията по доходите, цените и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество (1992-1998), член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (1996-1998). Заместник-министър на труда и социалната политика (септември 2005-15 ноември 2007).

Георги Константинов (Георги Константинов Христов), юрист, писател и публицист (1943).
Заместник главен редактор на в. "Народна младеж" (1972-1973). Главен редактор на сп. "Родна реч" (1973-1983) и на сп. "Пламък" (от 1983). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (СБП) (1997). Председател на Български ПЕН-център (10 май 2000-2013). От 2013 г. е почетен председател на Български ПЕН-център. Автор е  на повече от 40 книги с поезия и за деца, сред които "Една усмивка ми е столица" (1967), "Лично време" (1974), "Неграмотно сърце" (1978), "Общителен самотник" (1982), "Магаре с крила" (1983), "Туфо, рижият пират" (в три части 1984-1994), "Път и дом" (1988), "Обичам те до тук" (1992), "Будна кома" (1996), "Дърво и птица" (1999), "Аспиринов сняг" (2001), "Нови стихове. Лирика. Сатира" (2007), "Колхида" (2019), "Непадаща звезда" (2020) и др. По негови текстове са написани над 200 песни. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1985). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (юли 1979), на Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в книгоиздаването за деца (2005), на почетения знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015) и др. Почетен гражданин на Плевен (16 март 2004).

Маргарита Хранова, естрадна певица (1951).
Пяла е с вокално-естрадна група при ансамбъл "Маяковски" и във вокално трио "Обектив". През 1972 г. започва самостоятелната й кариера, в която има реализирани над 500 записа и 18 албума. Първият й албум излиза на винилова грамофонна плоча през 1975 г. През 1998 г. издава диск само с песни в дуети "Марги и приятели", проектът е първи по рода си за България. От 2011 г. е солист в състава на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Република България към Националната гвардейска част. Носител на наградата "Златен Орфей" за цялостен принос към българската популярна култура (1997), на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните дейци за върхови постижения в музиката (1998) и др.

Павлина Филипова, състезателка по биатлон и треньор (1975).       
Печели златен (в индивидуалното на 15 км) и сребърен медал (щафета) от Европейското първенство през 2006 г. в Германия. От европейски първенства печели и 2 бронзови медала - през 2004 г. в Минск, Беларус, и през 2008 г. в Ново Место, Чехия. На Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония, се класира на 4 място, само на 0.2 секунди от третото място в индивидуалното на 15 км. Заедно с Ирина Никулчина, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска заема 4 място в щафетата 4 х 7,5 км на Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. На Световното първенство през 2001 г. в Поклюка, Словения, се класира на 4 място в масовия старт на 12,5 км. Прекратява състезателната си кариера през 2009 г.

На този ден са родени и:

Карой Тан, унгарски химик (1834-1908).

Фердинан Бюисон, френски философ и педагог (1841-1932).
Носител на Нобелова награда за мир за 1927 г. заедно с Лудвиг Квиде за изграждането във Франция и в Германия на обществено мнение, подкрепящо международното мирно сътрудничество.

Ярослав Хейровски, чешки химик (1890-1967).
Носител на Нобелова награда за химия за 1959 г. за откриването и разработването на полярографските методи на анализ.

Робърт Джеймисън Ван де Грааф, американски физик (1901-1976).
Изобретява ускорителя за елементарни частици.

Нерео Роко, италиански футболист и треньор (1912-1979).

Азиз Несин, турски писател сатирик (1915-1995).

Ким Йон-сам, южнокорейски политик (1927-2015).
Президент на Република Корея (25 февруари 1993-25 февруари 1998).

Мартин Шулц, немски политик (1955).
Кмет на гр. Вюрзелен (1987-1998). Председател на Групата на Партията на европейските социалисти в Европейския парламент (2000-2004). Председател на Групата на Прогресивния алианс на социалисите и демократите в Европейския парламент (5 юли 2004-17 януари 2012; 18 юни 2014-1 юли 2014). Председател на Европейския парламент (17 януари 2012-17 януари 2017).

Пол Ритър, британски актьор (1966-2021).
Участвал е във филмите "Развратникът" (2004), "Спектър на утехата" (2008), "Хари Потър и Нечистокръвният принц" (2009), "Младият Джон Ленън" (2009), "Орелът" (2011), в минисериала "Чернобил" (2019) и др.

Мартин Демикелис, аржентински футболист (1980).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Ашли Коул, английски футболист (1980).
С "Челси" печели турнирът Шампионска лига (2012) и турнирът Лига Европа (2013). Прекратява състезателната си кариера през 2019 г.

Ламин Диара, сенегалски футболист (1983).

Огнен Вукоевич, хърватски футболист (1983).

Килиан Мбапе, френски футболист (1998).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия, сребърен медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар и златен медал от Лигата на нациите през 2021 г.

Това е денят на смъртта на:

Михаил Погодин, руски писател и историк (1800-1875).

Артур Рубинщайн, полски пианист (1887-1982).

Кирил Драмалиев, български политик и дипломат (1892-1961).
Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в 6-ото Велико народно събрание (7 ноември 1946-11 декември 1947). Министър на народната просвета (11 декември 1947-2 юли 1949; 20 юли 1949-20 януари 1950; 20 януари 1950-3 февруари 1950; 3 февруари 1950-4 февруари 1952). Посланик на България в Полша (14 март 1952-1954) и в Германската демократична република (18 януари 1957-22 юли1958). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961). Автор на книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт" (1945) и на много статии по педагогически въпроси.

Юрий Тинянов, руски писател, литературовед (1894-1943).

Джон Стайнбек, американски писател (1902-1968).
Автор е на романите "За мишките и хората" (1937), "Гроздовете на гнева" (1939), "Улица Консервна" (1945), "На изток от рая" (1952), "Благодатният четвъртък" (1954), "Зимата на нашето недоволство" (1961) и др. Носител на награда  "Пулицър" (1940) за романа "Гроздовете на гнева" и на Нобелова награда за литература за 1962 г. за неговото реалистичното и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществено социални възгледи.

Леополд Седар Сенгор, сенегалски поет, философ и политик (1906-2001).
Първи президент на Сенегал (1960-1980).

маршал Дмитрий Устинов, съветски политик и военен деец (1908-1984).
Министър на въоръжените сили на СССР (1941-1953). Министър на отбранителната промишленост на СССР (1953-1957). Първи заместник председател на Съвета на министрите на СССР (1957-1965). Секретар на Централния комитет на КПСС (1965-1976). Министър на отбраната на СССР (1976-1984). Герой на Съветския съюз (1978). Два пъти герой на социалистическия труд (1942, 1961).

ген.-лейт. Руси Христозов (Руси Христозов Господинов), български политик (1914-1990).
Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1934 г. и на Централния комитет на БКП (1945-1962). Директор на Народната милиция (17 ноември 1944-1947). Заместник-министър на вътрешните работи (1948-1949), министър на вътрешните работи (6 август 1949-20 януари 1950; 20 януари 1950-6 януари 1951), министър на доставките и  хранителната промишленост (6 януари 1951-16 януари 1954), министър на доставките (16 януари 1954-30 декември 1956). Председател на Държавната планова комисия (30 декември 1956-15 януари 1958). Министър на вътрешната търговия (25 декември 1959-17 март 1962). Бил е директор на различни предприятия от хранително-вкусовата промишленост (1963-1971), съветник в Министерството на земеделието (1971-1979).  Депутат в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957) и в 4-ото Народно събрание (1962-1965).

Алън Ходжкин, британски физиолог (1914-1998).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1963 г. заедно с австралийски физиолог сър Джон Екълс и британския физиолог Андрю Хъксли за техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централните части на клетъчната мембрана на неврона.

полк. Димитър Списаревски, български военен летец (1916-1943).
Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля един американски бомбардировач чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София от англо-американските военновъздушни сили през Втората световна война (1939-1945). Посмъртно е повишен в чин полковник.

Олга Лепешинская, руска балерина и балетен педагог (1916-2008).
Присъединява се към балетната трупа на Болшой театър през 1933 г. Става известна с ролите си в постановките "Дон Кихот", "Лешникотрошачката", "Севилският бръснар" и "Спящата красавица". Четири пъти е носителка на наградата "Сталин" - най-високото художествено отличие по времето на СССР. Два пъти е носителка на орден "Червено знаме на труда", орден "Ленин", орден "За заслуги пред Отечеството" трета степен и др. След като се оттегля от сцената, тя преподава класически балет в СССР, както и в Рим (Италия), Токио (Япония), Виена (Австрия) и Мюнхен (Германия).

поручик Георги Кюмюрджиев (Пилето), български военен летец (1919-1943).
На 10 декември 1943 г. изпълнява първия си въздушен бой с противникови изтребители през Втората световна война (1939-1945). Загива на 20 декември 1943 г. по време на бомбардировките на англо-американските военновъздушни сили над София - самолетът му е свален и пада близо до радомирското село Калище. Посмъртно е повишен в чин поручик.

Мишел Морган, френска актриса (1920-2016).
Участвала е във филмите "Кеят на мъглите" (1938), "Пасторална симфония" (1946), "Котката и мишката" (1975), "Един мъж и една жена: 20 години по-късно" (1986), "Всички сме добре" (1990), "Съперницата" (1999) и др.

Уберто Алварадо Ареляно, гватемалски политик (1927-1974).
Генерален секретар на Централния комитет на Гватемалската партия на труда (1972-1974). Арестуван и убит на 20 декември 1974 г.

Николай Желев (Никола Желев Ангелов), български журналист, публицист и драматург (1933-2017).
Заместник главен редактор на в. "Трудово дело" (1954-1970), отговорен редактор в Българската национална телевизия (1970-1990). Създател и главен редактор на в. "Пенсионер" (1991), преименуван на в. "Трета възраст" (1 юли 1991) и негов директор (1995-2017). Автор е на фейлетони, епиграми, миниатюри.

Карл Сейгън, американски астроном и физик (1934-1996).
Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век. От 1968 г. е директор на Лабораторията за планетарни изследвания в Университета "Корнел". Взема активно участие в програмата "Вояджър" на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) на САЩ. Съавтор със съпругата си Ан Друан на документалния сериал "Космос" (1980). Автор е на научнофантастичния роман "Контакт" (1985).

Роланд Матес, немски състезател по плуване (1950-2019).
Четирикратен олимпийски шампион - през 1968 г. в Мексико (100 м гръб и 200 м гръб) и през 1972 г. в Мюнхен, Германия (100 м гръб и 200 м гръб). От олимпийски игри печели и два сребърни медала (1968 г. и 1972 г.) и два бронзови медала - през 1972 г. и през 1976 г. в Монреал, Канада. От световни първенства печели три златни медала, един сребърен медал и един бронзов медал. От европейски първенства печели пет златни медала, два сребърни медала и три бронзови медала. Въведен в Международна зала на славата по плуване във Форт Лодърдейл, САЩ (1981).
/КГ/МГ/