site.btaДосие: Независимостта на България

С обявяването на Независимостта, Българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, която е наложена според Берлинския договор от големите европейски държави.

На 22 септември 1908 година Независимостта на България е провъзгласена. Българският княз Фердинанд прочита манифест в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново и приема титлата „Цар на българите“, а България е обявена за царство.

Провокирано от опасения за колективни действия на Великите сили спрямо България, българското правителство взима окончателно решение относно Независимостта на 16 септември. В навечерието на 22 септември княз Фердинанд пристига от Виена с яхтата „Хан Крум“ край Русе. Заедно с цялото правителство тръгват с влак от Русе към Търново. По време на почивка на гара „Две могили“ премиерът Александър Малинов написва Манифеста, с който България ще бъде обявена за независима държава, а под него се подписват, както Фердинанд I, така и всички министри.

На гара „Две могили“ днес има историческа плоча. 

Манифест

„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“ Международно признание

След обявяването на Независимостта елитът на българското общество насочва вниманието си към признанието на акта на международно ниво. Интересът към причината и евентуални последствия за България е голям. Османската империя признава Независимостта на България, а след нея признание идва и от Великите сили през април 1909 година. Държавата възвръща международния си авторитет и става пълноправна на останалите.

От емисиите на БТА 

Виена, 22-й Септемврий /„Корбюро“/. „Винеръ Тагблатъ“ казва, че прокламирането на независимостьта на България е едно формално потвърдение на положението на нещата. Немогатъ още да се предвидятъ последествията, нъ дипломатическите кръгове въ Виена са наклонни да вярватъ, че Турция няма да обяви война. „Цайтъ“ мисли, че българския народъ още отъ създаването на княжеството истъкна като единъ здравъ елементъ, който благодарение на една упорита работа укрепна до толкова щото сполучи да образува отъ своята страна една отъ най-добре организираните държави на Балканите. Убедени въ своето право, българите оставиха на заденъ планъ международното право „Цайтъ“ верва, че мира нема да бжде нарушенъ. „Найе-фрайе-пресе“ тоже говори за прокламирането независимостъта на България и забълезва, че Портата и да гледа само собствените си итереси, ако не бъде увлечена отъ страстите,  ще види че тя нищо друго не губи отъ независимостьта на България освенъ едно сюзеренство на име което тя отдавна е изгубила по силата на Санъ-Стефанския както и на Берлинския договоръ и най-после вследствие революцията въ 1885 г. Европа ще чака съ напрегнато внимание решенията, които ще се взематъ въ Цариградъ където – има се надежда – благоразумието ще възпре насилническите постъпки. Всяхо проливане на кръвъ е излишно понеже между европейските сили няма да се намери нито една, която може да помисли да възвърне Бьлгария подъ зависимостьта на Портата безъ да държи сметка за станалото: Една такава война нема да има нито политическа, нито практическа целъ. 

Лондонъ, 23-й Септемврий, „Райтеръ“- Упровляющия българското дипломатическо представителство е оъобщилъ на министерството на външните работи обявяването независимостъта на България. Той е прибавилъ, че неговото правителство не желае война, защото намеренията му са искрени миролюбиви.

На 22 септември 2021 година, за Българската телеграфна агенция, Марина Петрова – кореспондент на БТА за Велико Търново, споделя информация за непоказвани до тогава документи на Военноисторическия архив. Документите разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта.

Велико Търново, 22 септември /Марина Петрова, БТА/

Непоказвани документи от фонда на Военноисторическия архив разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта в Търново. Документите са от Фонда на Централно доброволческо дружество „Сливница“, организацията на участниците в Сръбско-българската война,  съхраняван в Държавния военноисторически архив, каза за БТА директорът на архива във Велико Търново Светлин Радев. Документите се съхраняват в една и съща архивна единица и представляват телеграма и възвание, изпратени на 22 септември 1908 година в Търново от членовете на организацията. 

Текстът на Възванието към българския народ започва с историческо въведение и с коментар спрямо отношенията с Турция. На финала на Възванието, писан преди обявяването на Независимостта, се казва: „Да живее независимото българско царство, да живее негово величество българският цар Фердинанд, да живее българският народ и неговата храбра армия, която е готова да даде отпор на ония, които биха завидели на нашето независимо царство и се опитат да го нападнат“. Възванието е подготвено, написано и прието преди обявяването на Независимостта, без хората, които са го подписали да знаят, че този акт ще бъде обявен. Членовете на дружеството приемат документа и едва тогава разбират, че Независимостта е обявена, че царят е в Търново и веднага го изпращат в старата столица. Доказателство за това е телеграмата, с която той е съпроводен от София до Търново. 

Първият подпис, поставен под Възванието е на генерал Дечко Караджов – един от големите генерали в Българската армия, участник в Руско-турската война, поборник, завършил първия випуск на Военното училище, един от пълководците, водели българската армия при Гургулят, човек с много сериозна биография. Според Светлин Радев, това илюстрира нагласата и очакванията на тази общност от български мъже, участвали във войната, за развитието на България. От Възванието и от текста на телеграмата се вижда, че членовете на това дружество, които са били представителна част на българското общество, са очаквали обявяването на Независимостта, като естествен процес – от Освобождението, през Съединението, та до Независимостта.

Телеграмата, изпратена от тях на 22 септември от София до Търново е адресирана до Негово царско височество Фердинанд и в нея се казва, че към царя са съсредоточени погледите на целия български народ от прокламираното от него дело, а членовете на доброволческото дружество изразяват безпределната си радост от този тържествен акт. Идеята на това Възвание изцяло се покрива с очакванията им, затова той бива титулуван цар, преди още да е провъзгласен за такъв, посочи Радев. Поради това в пазения документ има уточнение, което сочи: „Когато официалното Възвание беше готово, се получи известие от Търново за официалното обявяване на България за независимо царство и за наименованието на княза с титлата цар“. 

Във Военноисторическия архив има много документи, които макар и косвено са свързани с обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 година, разказа още директорът на архива. Част от тях са били предмет на изследвания или са представяни в изложби, други все още очакват да се сдобият с публичност. Интересен документ е заповед на Пета Дунавска дивизия чрез телеграма на военния министър ген. Данаил Николаев по случай провъзгласяването на Независимостта, както и рапорт до ген. Назлъмов за взетите от турските власти мерки след обявяване на Независимостта. Заповед по военното ведомство с рескрипт на цар Фердинанд за приемане на шефството на 18-ти и 20-ти Търновски пехотни полкове от царя и княз Кирил месец след провъзгласяването на Независимостта, също е част от богатия фонд на Военния архив, свързан с историческия акт за обявяване на Независимостта на България. 

22 септември започва да се чества като празник първо от търновци още през 1909 година. Там се провеждат първите тържества, посветени на Независимостта, които отговарят на значимостта на събитието. Празненството включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости – цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет, на Преображенския манастир.

През 2024 година се навършват 116 години от едно от най-големите постижения на българската дипломация. Независимостта е символ на обединеност, затова датата 22 септември трябва да се помни и да не се забравя. В наши дни се отбелязва тържествено в цялата страна, за да крепи българското съзнание, но Велико Търново е център на национално честване.  От години на гара „Трапезица“  се организира историческа възстановка, която пресъздава посрещането на княз Фердинанд и министрите от кабинета на Александър Малинов.