site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 декември в историята

19 декември 2023 г., вторник, 51-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Бонифаций. Св. Бонифаций, еп. Ферентийски. Св. Григорий, еп. Омиритски.

На този ден в България:

1989 - В София е възстановена Демократическата партия. Наследник е на Демократическата партия, учредена през 1896 г. от Петко Каравелов, забранена през 1947 г. Регистрацията на възстановената партия е обнародвана в "Държавен вестник" от 24 април 1990 г. От 1 октомври 1992 г. партията е член на Европейския демократичен съюз. От октомври 1995 г. е член на Европейския християндемократически съюз. От октомври 1998 г. е асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП), а след приемането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. е член на ЕНП.

1994 - Започва излъчвания "Класик ФМ радио" - първата радиостанция за класическа музика в България. От 10 април 2006 г. заедно с университетското радио "Алма Матер" излъчват обща програма "Алма Матер - Класик ФМ".

1996 - Подписан е договорът за продажба на 60 на сто от акциите на "Соди" - ЕАД, Девня, на белгийската компания "Солвей" за 160 млн. долара. Сделката е финализирана на 15 април 1997 г.

1998 - Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, според който територията на страната се разделя на 28 области вместо съществуващите дотогава 9. Границите и административните центрове на областите са определени с Указ 1 на президента от 5 януари 1999 г.

2000 - В София е открит първият спортен хипермаркет в България - "Спорт Европа".

2001 - Министър-председателят Симеон Сакскобургготски открива електрифициран и реконструиран участък на ж.п. линията Дупница-Кулата, който е последният етап от българската отсечка на транспортен коридор номер 4. Общата стойност на проекта възлиза на 33 064 142 евро.

2002 - Министерският съвет решава да бъде размразено строителството на АЕЦ "Белене", преустановено през 1991 г. На 29 април 2004 г. правителството взима решение на закрито заседание за изграждането на АЕЦ "Белене". На 28 март 2012 г. Министерският съвет решава България да прекрати изграждането на АЕЦ "Белене", а на 29 март 2012 г. Народното събрание подкрепя действията на правителството за прекратяване на изграждането на атомната електроцентрала.

2003 - В Шумен е открит Гарнизонен музей. Колекцията му отразява развитието на военното дело в региона. В нея са включени над 180 експоната - архивни материали, снимки, оръжия, униформи, медали и ордени, част от които са предоставени безвъзмездно от граждани.

2004 - Софийски градски съд дава ход на делото за зърнената криза от 1995-1996 г. По член 219 от Наказателния кодекс за стопанско престъпление са обвинени министърът на земеделието и хранителната промишленост от правителството на Жан Виденов Васил Чичибаба, неговите заместници Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Бозукова, тогавашният изпълнителен директор на "Нефтохим" Стефан Неделчев и вицепремиерът Кирил Цочев.

2006 - Министърът на вътрешните работи на Италия Джулиано Амато е на официално посещение в страната. Това е първото официално посещение на министър на вътрешните работи на Италия в България за 127-годишната история на дипломатическите отношения на двете страни.

2008 - Народното събрание ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерство на вътрешните работи и Департамента по енергетика на САЩ за сътрудничество в предотвратяването на  незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, както и Споразумението между правителствата на България и на САЩ за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространението на оръжия за масово унищожение, подписани на 17 юни 2008 г. във Вашингтон.

2016 - В София в Централния военен клуб Министерството на туризма връчва първите Годишни награди в туризма в 16 категории. Министърът на туризма Николина Ангелкова връчва специалната награда за символ на българския туризъм  на кмета на община Ямбол Георги Славов за Националния археологически резерват "Античен тракийски град Кабиле" в категорията "Изборът на българите". Наградата в категория "Туристическа дестинация" - Шумен - Корените на България - община Шумен, община Каспичан, община Велики Преслав получава кметът на община Шумен Любомир Христов. Наградата в категория "За балнео и СПА туризъм" е за община Велинград,  в категория "Туристическо събитие" е за Фестивала на Розата, в категория "Специализиран туризъм" е за община Пловдив за Археологически резерват "Античен град на Филипопол и Старинен Пловдив", в категория "За планински туризъм" е за община Банско, в категория "За културно-исторически туризъм" е за община Русе, в категорията "За морски туризъм" е за община Варна. Филмът "България - наследство от траките" на Телевизия "Туризъм" е победител в категорията "Журналистически материал на тема туризъм в България за 2016 г. в телевизия".  Късноантична и средновековна крепост "Туида" е победителят в категория "Туристическа атракция/обект".

2017 - Главният прокурор Сотир Цацаров открива новата сграда на Районната прокуратура в Чирпан.

2018 - Президентът Румен Радев налага вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на 13 декември 2018 г. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. По този начин е възможно задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Според президента без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.

2019 - В София в сградата на президентството президентът Румен Радев организира среща с неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати на тема: "Необходимост от промени в Конституцията за съдебната власт и правата на гражданите". Това е втората среща от инициирания от държавния глава дебат за необходимостта от промени в конституцията на страната.  В дискусията участват представители на Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Центъра за изследване на демокрацията и др. Първата среща, организирана от президента, е проведена на 17 декември 2019 г. с Правния съвет към президента и с представители на академичната общност.

2021 - В Добрич около 20 мотористи, облечени като Дядо Коледа, раздават подаръци на деца в кварталите "Христо Ботев", "Балик" и "Строител". В края на обиколката рокерите раздават подаръци на най-малките деца в Центъра за настаняване от семеен тип в Добрич. Подаръците са купени със средства, дарени от всеки от участниците в шествието.

На този ден по света:

1863 - В Лондон, Великобритания, британският индустриалец Фредерик Уолтън патентова линолеума. Той бил вдъхновен за създаването на линолеума, като наблюдавал ефекта, създаван от окисленото ленено семе, а и искал да намери евтин заместител на скъпия гумен покривен продукт, наричан камптуликон. Фредерик Уолтън изработва линолеум от масло от ленено семе, пигменти, борова смола и борово брашно, като при смесването им се получава плътна маса, наречена линолеумен цимент. Самото име на продукта идва от латинските думи linum и oleum, означаващи съответно лен и масло.

1932 - Осъществено е първото излъчване на Световната служба на британската радио-телевизионната компания "Би Си Си". Службата започва да излъчва на български през 1941 г. и спира предаванията си за България на 23 декември 2005 г.

1954 - В Париж, Франция, е подписана Европейската културна конвенция от страните членки на Съвета на Европа, в сила на 5 май 1955 г. На 14 август 1991 г. конвенцията е ратифицирана от България и влиза в сила за България от 2 септември 1991 г.

1961 - В Банкок, Тайланд, е създадена Организацията на азиатските телеграфни агенции по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). През 1981 г. приема името Организация на информационните агенции на страните от Азия и Тихия океан (ОАНА). В края на 2015 г. организацията обединява 44 информационни агенции от 35 държави.

1966 - В Манила, Филипините, започва да работи Азиатската банка за развитие като международна финансова институция, чиято цел е стимулиране на икономическия ръст в страните от Азиатско-тихоокеанския регион.

1984 - В Пекин (Китай) Великобритания и Китай подписват Китайско-британска декларация за Хонконг, уреждаща условията за преминаване на Хонконг под китайски контрол. На 6 юни 1898 г. е подписана конвенция за отдаване под наем от Китай на Великобритания на т.нар. Нови територии - съставна част от Хонконг, за срок от 99 години. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай под името Специален административен район Сянган.

1986 - В СССР акад. Андрей Сахаров е освободен от заточение. През януари 1980 г. физикът акад. Андрей Сахаров е арестуван заради активната си антисъветска дейност и интерниран в гр. Горки (дн. Нижни Новгород). Отнети са му всички титли и държавни награди. През 1975 г. му е присъдена Нобелова награда за мир, но правителство на СССР не му разрешава да пътува, за да я получи лично.

1988 - Във Виена, Австрия, е приета Конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (Виенска конвенция). Влиза в сила от 11 ноември 1990 г. България ратифицира Конвенцията на 15 юли 1992 г., в сила за България от 23 декември 1992 г.

1995 - Хавиер Солана встъпва в длъжност като генерален секретар на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Той е избран на 5 декември 1995 г. и заема поста до 14 октомври 1999 г.

1995 - Във Васенаар, предградие на Хага, Нидерландия, е подписано Васенаарското споразумение за нова организация за контрол над търговията с конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойно предназначение - наследник на Координационната комисия за контрол над износа (COCOM).

2001 - Европейският съд за правата на човека в Страсбург, Франция, отказва да уважи жалбата, депозирана от шестима югославски граждани срещу 17 страни членки на НАТО. Според жалбата бомбардировката в Белград на сръбската телевизия РТС от НАТО на 23 април 1999 г. е нарушила правото на живот, на свобода на изказването и на ефективно обезщетение, гарантирани в Европейската конвенция за правата на човека. Съдът преценява, че Европейската конвенция за правата на човека не може да се приложи спрямо СР Югославия, тъй като тя не е член на Съвета на Европа. При бомбардировката на НАТО срещу РТС загиват 16 души.

2004 - В Китай са обнародвани правителствени директиви по религиозните въпроси, които целят да гарантират свободата на вероизповеданията. Съгласно публикуваните документи "никой индивид или организация не може да застави насила гражданите да вярват или да не вярват в определена религия и никой не бива да бъде подлаган на дискриминация религиозните си убеждения."

2005 - Трите най-големи вестника във Франция - "Монд", "Лез еко" и "Поан", са глобени от парижки съд за скрита реклама на тютюневи изделия. Глобите, вариращи от 800 до 1000 евро, са наложени на вестниците заради публикуването на снимки на известни спортисти в екипи, "украсени" с огромни реклами на компании, произвеждащи цигари.

2006 - В Букурещ, Румъния, е подписано Споразумение за разширяване и изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА 2006), от министър-председателите на Албания, Босна и Херцеговина, България, Република Македония, Хърватия, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора и от администрацията на ООН в сръбската област Косово (ЮНМИК). Споразумението заменя 32 двустранни търговски договори между страните, подписали документа, в съответствие е с правилата на Световната търговска организация (СТО), съдържа клаузи за търговията със земеделски и промишлени продукти и нови условия за услугите, обществените пазари, интелектуалната собственост, защитата на инвестициите и конкуренцията. Влиза в сила от 1 май 2007 г.  

2008 - В Германия Кристиян Клар, бивш лидер на действащата през 70-те и 80-те години на 20-и век крайнолява германска терористична организация фракция "Червена армия", е освободен предсрочно, след като излежава 26 години от доживотната си присъда. През 1982 г. Клар получава шест доживотни присъди и три присъди от по 15, 14 и 12 години затвор за участие в девет убийства през 1977 г. Сред жертвите са федералният прокурор Зигфрид Бубак, видният индустриалец Ханс-Мартин Шлайер и банкерът Юрген Понто.

2011 - Просълзен телевизионен говорител, облечен в черно, съобщава по държавната телевизия, че 69-годишният севернокорейски лидер Ким Чен-ир е починал на 17 декември 2011 г., докато пътувал с влак. Ким Чен-ир е починал от физическа и умствена преумора по време на инспекционна обиколка, получавайки масивен инфаркт във влака. Извършената на 18 декември 2011 г. аутопсия е потвърдила причината на смъртта. За негов наследник е обявен синът му Ким Чен-ун.

2012 - Президентът на САЩ Барак Обама е обявен за "Личност на годината" в класацията на американското списание "Тайм". Той получава престижното отличие за втори път след 2008 г., когато е избран за първия чернокож президент в историята на САЩ.

2013 - В Белград, Сърбия, на 79-годишна възраст умира сръбската актриса Ружица Сокич. Тя е участвала в около 40 филма, носителка е на няколко награди "Златна арена" и "Сребърна арена" на фестивала в Пула, както и на наградата "Добричин пръстен".

2014 - В Сеул, Република Корея, с мнозинство 8 срещу 1 гласове Конституционният съд издава нареждане да бъде разпусната крайнолява опозиционна партия. Това е Обединената прогресивна партия, която има 5 от 300 места в Националното събрание. Това е първата в историята на страната забрана за политическа партия от приемането на първата конституция на Република Корея през 1948 г. Съдът е сезиран преди два месеца, след като членове на партията са арестувани, защото подготвяли бунт за сваляне на южнокорейското правителство, ако избухне война на Корейския полуостров.

2016 - Посланикът на Русия в Турция Андрей Карлов е прострелян на откриването на изложба в Центъра за съвременно изкуство в Анкара, Турция. Въоръженото нападение е извършено в гръб, когато посланикът отишъл до подиума, за да направи изказване. Андрей Карлов е тежко ранен и е транспортиран в болница, където умира. Убиецът, който е застрелян от турските сили за сигурност, е идентифициран като 22-годишния Мевлют Мерт Алтънташ, полицай от силите за борба с масовите безредици. Говорителката на министерството на външните работи на Русия Мария Захарова заявява, че Русия разглежда покушението като терористичен акт. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заявява, че убийството на посланика има за цел да навреди на нормализирането на двустранните отношения. По-късно през деня президентът на Русия Владимир Путин определя нападението като провокация, която има за цел да навреди на нормализирането на двустранните отношения. На 21 декември 2016 г. въоръжената коалиция "Джейш ал Фатх", в която влиза "Джебхат Фатах аш Шам" (бившата "Джебхат ан Нусра"), поема отговорност за убийството на руския посланик. На сайта на изданието е качено копие от изявлението на коалицията, която е активна в Сирия.

2017 - Неправителствената организация "Репортери без граници", базирана в Париж, Франция, публикува доклад, според който общо 65 журналисти са били убити на планетата през 2017 г. - 50 професионалисти, 7 "граждански журналисти" (блогъри) и 8 души, "сътрудничещи на медиите". От 65-имата убити през годината журналисти 39 са били ликвидирани умишлено, а 26 са загинали при изпълнение на служебните си задължения. Също като през 2016 година Сирия остава най-смъртоносната за репортери страна с 12 убити журналисти. Следват Мексико с 11 жертви, Афганистан с 9, Ирак с 8 и Филипините с четирима.

2018 - В социалната мрежа "Туитър" президентът на САЩ Доналд Тръмп обявява, че САЩ са постигнали победата над сунитската групировка "Ислямска държава" в Сирия. Администрацията на Доналд Тръмп има намерение да започне в кратки срокове пълно изтегляне на контингента на страната от Сирия. Изтеглянето на около 2000 американски военнослужещи се очаква да бъде от 60 до 100 дни. Решението е взето след телефонен разговор между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Турция смята за терористична организация Сирийските демократични сили - кюрдско-арабска коалиция, която е съюзник на САЩ в борбата им в Сирия срещу "Ислямска държава".

2019 - Встъпва в длъжност новият президент на Алжир 74-годишният Абделмаджид Тебун. Той е бивш министър-председател на страната и е избран за президент с 58,15 процента от гласовете на първия тур на президентските избори на 12 декември 2019 г.

2020 - Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва законодателство, което забранява ценни книжа на чуждестранни компании да бъдат вписвани на която и да е американска фондова борса, ако те не са спазвали одиторските стандарти в САЩ три поредни години. Мярката също така включва изискване публичните компании да обявяват дали са притежавани или контролирани от чуждестранно правителство.

2021 - Властите в Обединените арабски емирства обявяват, че филмите, показвани в кината в страната, вече няма да бъдат цензурирани. Те съобщават, че се въвежда нова категория филми, които ще бъдат забранени за хора под 21-годишна възраст. Останалите кинопродукции ще бъдат показвани в ОАЕ в международната си версия.

2022 - В Монреал, Канада, по време на Конференцията по биоразнообразие на ООН КОП15 (7-19 декември) е постигнато историческо споразумение, което представлява най-значимият опит да бъдат защитени световната суша и океани и да бъде предоставено жизненоважно финансиране за защита на биоразнообразието в развиващия се свят. Най-значимата част от споразумението е ангажимент да бъдат защитени до 2030 г. 30 процента от сушата и водите, считани за важни за биоразнообразието. Към този момент са защитени 17 процента от сушата и 10 процента от морските райони.

Родени на този ден българи:

Никола Петров, български състезател по борба (1873-1925).
През 1898 г. печели титлата "Шампион на Америка" в Ню Йорк, САЩ. През 1899 г. във Виена, Австрия, е европейски шампион по класическа борба. През 1900 г. става световен шампион и е обявен за "Световен шампион - най-силният човек на 19 век". Така той печели първата световна титла за България. През 1920 г. Петров създава в София и първата в България школа по борба, на която е ръководител и треньор. От 1963 г. Българската федерация по борба организира в негова памет международен турнир по класическа борба на негово име.

Мара Нонинска-Миятева, българска киноактриса (1883-1926).
Играла е в театъра в Пловдив, в Народния театър "Иван Вазов" и в театър "Ренесанс" в София. Изпълнява главната роля в първия български игрален филм "Българан е галант" (1915). През 2010 г. община Борован учредява Награда за кинодебют на нейно име.

Надежда Винарова, балерина (1903-1991).
Първата българска балерина, получила професионална подготовка. Участва в първата професионална балетна постановка в България - "Копелия" от Лео Делиб (1928). Солистка в оперните театри в Лвов, Украйна и Катовице, Полша (1924-1927). Примабалерина в Софийската опера и балет (1927-1956).

Нено Атанасов (Нено Атанасов Ненов), зоолог (1903-1996).
Един от пионерите за проучването на българските пещери (проучва над 50 пещери и картира подробно 12 от тях). Съучредител на Българското пещерно дружество (1928). Старши научен сътрудник II степен в Института по зоология с музей (1947), заместник-директор (1947) и директор на музея (1948), заместник-директор на Института (1950-1962). Автор на научнопопулярни статии и очерци.

проф. Милчо Левиев, джаз музикант, композитор, аранжор и пианист (1937-2019).
Диригент на Биг бенда на Българското национално радио (1962-1966). Диригент на Пловдивската филхармония и на Софийската филхармония (1963-1968). Композитор и пианист на квартета "Джаз фокус'65" (1965-1970). От 1970 г. с малко прекъсване живее и твори в САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (от 1988) и води майсторски класове в Нов български университет (НБУ). Удостоен със званието "доктор хонорису кауза" на НБУ (10 май 1999). Носител на орден "Стара планина" първа степен (17 декември 1997) и орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (21 декември 2007).

Валентин Стойчев, театровед и театрален мениджър (1948-2007).
Работил е в Драматичния театър в Перник, в Народния театър "Иван Вазов", в Съюза на артистите в България, в киноцентър "Бояна" и Младежкия театър "Николай Бинев". Директор на Театър 199 (1991-15 юли 2007). Първи носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за успешен театрален сезон (2006). От 7 декември 2007 г. Театър 199 носи неговото име.

о.з. полк. Николай Колев, юрист, прокурор (1949-2002).
Заместник главен прокурор и и.д. прокурор на Въоръжените сили (7 декември 1994-6 ноември 1996). Прокурор във Върховната касационна прокуратура (1998-13 декември 2000) и във Върховната административна прокуратура (13 декември 2000-10 януари 2001). Убит на 26 декември 2002 г.

Ненчо Стайков, състезател по колоездене и треньор (1955).
Трикратен  победител в колоездачната обиколка на България (1978, 1980, 1984). Печели сребърен медал в състезанието "Пробег на мира" през 1984 г. На Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, се класира на 6-то място (отборно). На Световното първенство през 1979 г. в Нидерландия се класира на 9-о място (отборно) и на 10-о място (индивидуално).

Иван Додов, художник (1960).
Работи в областта на акварелната техника. Има повече от 30 самостоятелни изложби в България и по света.

Весела Драганова, политик (1964).
Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Председател на Партията на българските жени от учредяването й на 25 януари 1997 г.

Иван Гешев, български юрист (1970).
От 1996 г. работи като следовател в Столичната следствена служба. Прокурор при Софийската районна прокуратура (17 април 2006-11 май 2012) при Софийската градска прокуратура (11 май 2012-13 юли 2016). Ръководител на Специализираната прокуратура (13 юли 2016-4 юли 2018). Заместник главен прокурор (4 юли 2018-18 декември 2019). Главен прокурор на България (18 декември 2019-15 юни 2023).

Гълъбин Боевски, състезател по вдигане на тежести (1974).
Олимпийски шампион през 2000 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства печели два златни медала (1999, 2001). От европейски първенства печели три златни медала (1999, 2002, 2003). През спортната си кариера подобрява 6 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Спортист на България за 1999 г. Почетен гражданин на София (2000) и на Перник (5 октомври 2000).

Ицо Хазарта (ист. име Христо Петров), раппевец (1979).  
Член и основател на група "Ъпсурт" (1996). Има издадени 5 албума с групата и един самостоятелен албум "Неправилен рап" (2019). Депутат в 47-ото Народно събрание (2021-2022). От 19 октомври 2022 г. е депутат в 48-ото Народно събрание.

Николай Нанков, български политик (1983).
Областен управител на Ловеч (19 август 2009-14 септември 2011). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2014). Заместник-министър на регионалното развитие (14 септември 2011- март 2013; 11 ноември 2014-27 януари 2017). Министър на регионалното развитие и благоустройството (4 май 2017-20 септември 2018). Депутат в 44-ото Народно събрание (20 септември-10 октомври 2018). Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (10 октомври 2018-2020). Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание (2021-2022). От 19 октомври 2022 г. е депутат в 48-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Уилям Пари, британски мореплавател и изследовател (1790-1855).
Известен е с експедициите си в търсене на Северозападния проход (1819-1827).

Албърт Майкълсън, американски физик (1852-1931).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1907 г. за неговите точни измерителни оптични уреди и за спектралните и метрологичните изследвания, направени с тях.

Антонин Запотоцки, чехословашки политик (1884-1957).
Министър-председател на Чехословакия (15 юни 1948-14 март 1953). Президент на Чехословакия (21 март 1953-13 ноември 1957).

Джордж Снел, американски генетик (1903-1996).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1980 г. заедно с френския имунолог Жан Досе и американския имунолог и генетик Барух Бенасераф за откриването на генетично детермираните структури на клетъчната повърхност, които регулират имунните реакции.

Леонид Брежнев, съветски политик (1906-1982).
Секретар на ЦК на КПСС (16 октомври 1952-6 март 1953, 27 февруари 1956-16 юли 1960 и 22 юни 1963-14 октомври 1964). Първи секретар на ЦК на КПСС (14 октомври 1964-8 април1966). Генерален секретар на ЦК на КПСС (8 април 1966-10 ноември 1982). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (7 май 1960-15 юли 1964; 16 юни1977- 10 ноември 1982). Маршал на СССР (1976), Герой на СССР (1966, 1976, 1978, 1981). Герой на социалистическия труд (1961).

Жан Жьоне, френски писател и драматург (1910-1986).

Николай Грибачов, съветски писател (1910-1992).
Главен редактор на сп. "Съветски съюз" (1950-1954 и 1956-1991). Председател на Върховния Съвет на РСФСР (1980-1990). Автор е на романите "Ударна сила" (1971), "Битка" (1976). Сред сборниците му с разкази и повести са "Августовски звезди" (1958), "Нощна буря" (1964), "Любов моя немирна" (1966), "Белият ангел в полето" (1967, 1975), "Разкази и повести" (1970), "Там, напред" (1977, 1984) и др.

Едит Пиаф (ист. име Едит Джована Гасион), френска певица (1915-1963).
Представителка на френския шансон. Сред най-известните й песни са "Живот в розово" (1945), "Химн на любовта" (1949), "Под небето на Париж" (1954), "Милорд" (1959), "Не, не съжалявам за нищо" (1960).

Пратибха Патил, индийски политик (1934).
Първата жена - президент на Индия (25 юли 2007-25 юли 2012).

Карел Свобода, чешки композитор (1938-2007).
Автор е на музиката към анимационния филм "Пчеличката Мая", композира едни от най-големите хитове на певеца Карел Гот и мюзикъли, сред които "Дракула" и "Монте Кристо" и др. Самоубива се на 28 януари 2007 г.

Анастасия Вертинская, руска актриса (1944).
Участвала е във филмите "Алените платна" (1961), "Човекът амфибия" (1961), "Хамлет" (1964) "Война и мир" (1968), "Майсторът и Маргарита" (1994) и др. Народна артистка на РСФСР (1988).

Ричард Лики, кенийски палеоантрополог (1944-2022).
Изследванията му помагат да се хвърли светлина върху човешката еволюция в Африка, особено находката на почти цял скелет на млад представител на Хомо еректус (изправен човек), живял преди 1,6 милиона години. Съосновател на партия "Сафина" (1995). Председател на Управителния съвет на Кенийската служба за дивата природа (2015-2018).

Алберто Томба, италиански състезател по ски алпийски дисциплини (1966).
Трикратен олимпийски шампион - през 1988 г. в Калгари, Канада, (слалом и гигантски слалом) и през 1992 г. в Албервил, Франция. От Олимпийски игри печели и два сребърни медала (1992, 1994). От световни първенства печели два златни медала (1996 - слалом и гигантски слалом) и два бронзови медала (1987, 1997). Една от скипистите в Банско, България, носи неговото име - "Алберто Томба".

Грегори Дуфер, белгийски футболист (1981).

Гари Кейхил, английски футболист (1985).
С "Челси" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2012) и два пъти турнирът Лига Европа (2013, 2019).

Райън Бабел, нидерландски футболист (1986).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка с националния отбор по футбол.

Карим Бензема, френски футболист (1987).
Печели златен медал от Европейското първенство за юноши до 17 години през 2004 г. във Франция с националния отбор по футбол. Печели златен медал от турнира на УЕФА Лига на нациите през 2021 г. в Италия с националния отбор по футбол. С "Реал Мадрид" (Испания) печели пет пъти турнирът Шампионска лига (2014, 2016, 2017, 2018 и 2022), четири пъти Суперкупата на УЕФА (2014, 2016, 2017 и 2022) и четири пъти Световното клубно първенство (2014, 2016, 2017 и 2018). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2021 г.

Алексис Санчес, чилийски футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Витус Беринг, руски офицер и мореплавател от датски произход (1681-1741).
Изследва североизточните брегове на Азия и северозападните брегове на Америка. Доказва съществуването на проток между Азия и Америка, който сега носи неговото име Берингов проток (13 юли 1728). На негово име са кръстени също Берингово море, остров Беринг и др. Открива морски път от Тихия океан до Охотско море през Първия курилски проток (1729). Основава град Петропавловск Камчатский (1740). Открива част от Алеутските острови и Командорските острови (1741).

Филип Френо, американски поет и публицист (1752-1832).

Джоузеф Търнър, британски художник (1775-1851).

Жан-Жорж Кастнер, френски композитор (1810-1867).

Константин Аксаков, руски публицист, поет, критик и историк (1817-1860).
Един от идеолозите на славянофилството. Автор е на брошурата "Похожденията на Чичиков, или Мъртви души" (1842),  стихотворението "На съюзниците" (1844), драмата "Освобождението на Москва през 1612 г." (поставена през 1850 г. и забранена след премиерата), комедията "Княз Луповицки, или Пристигане на село" (1850-1851), стиховете "Олег край Константинопол" (1858) и др. Той пише статии за най-древната руска история, филологически изследвания (брошурата "За руските глаголи", 1855), стихове "На хуманиста" (1849), "Нашият род", "Към славяните" (1850), "Новгород" (1851), "Лъжедух" (1855). Издава собствено списание "Руска беседа" (1856-1860) и вестник "Молва" (1857).

Емили Бронте, британска писателка (1818-1848).
Авторка е на романа "Брулени хълмове" (1847) и цикъл стихове и поеми за измислената страна Гондал. Твори и в съавторство с двете си сестри Шарлот и Ан.

Димитър Горов, български търговец и деец на революционното движение (1840-1881).
От 1866 г. живее в Гюргево, Румъния, където отваря фабрика за сапун и свещи. Със спечелените пари подпомага материално организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), финансира издаването на "Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова" (1875) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1977). През 1875 г. наема къща в Гюргево, която предоставя на Гюргевския революционен комитет. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението на България от османско иго (1878) заема административни длъжности в България. 

Дмитрий Граве, съветски математик (1863-1939). 
Създател на първата голяма руска математическа школа през 20-и в.

Алоис Алцхаймер, немски лекар - психиатър и невропатолог (1864-1915).
Един от основоположниците на патоанатомията на централната нервна система при психически заболявания. Описал пръв симптомите на едноименната болест в студията си "Относно една любопитна болест на мозъчната кора" (3 ноември 1906).

Робърт Миликан, американски физик (1868-1953).
През 1908 г. започва изследвания върху фотоелектрическия ефект и прави опити за измерване на заряда на електрона. Разработва оригинален метод, с който определя (1909), че зарядът на използваните в експеримента маслени капчици е винаги кратен на една стойност "е", която Робърт Миликан приема за заряд на електрона. Точната стойност на "е" той публикува през 1913 г. През 1912-1915 г. Робърт Миликан прави експериментална проверка на уравнението на фотоефекта, изведено от Алберт Айнщайн (1905), която дава възможност да се определи стойността на константата на Планк много по-точно от направените дотогава измервания. Носител на Нобелова награда за физика за 1923 г. за работата му върху елементарния електрически заряд и фотоелектрическия ефект.

Пол Ланжвен, френски физик (1872-1946).
Създава теорията за парамагнетизма и диамагнетизма (1905).

Бленика (ист. име Пенка Денева Цанева), българска поетеса (1899-1978).
Публикува поетични творби във вестниците "Вестник за жената", "Литературен час", "Литературен фронт", в списанията "Кооперативна просвета", "Изкуство и критика", "Септември", "Жената днес", както и разкази за деца в списанията "Детски свят", "Прозорче" и др. Учителка по български език и литература в София (1937-1946). Редактор в сп. "Жената днес" (1952-1958). Автор е на книгите "Брегове" (1932), "Бяла птица" (1937), "Сребърни ръце" (1943), "На пост" (1952), Лирика (1960), "Пътят към звездите", "Отражения", "Край белия Дунав" (1987) и др.

Юрий Харитон, съветски ядрен физик (1904-1996).
Един от създателите на руското ядрено оръжие. Основател на изследователския ядрен център в Арзамас-16 (дн. Саров) и негов директор (1951-1996). Специализирал е в областта на експерименталната и теоретичната физика и основател на нова школа в теорията на взривните вещества.

Масару Ибука, японски предприемач (1908-199).
Президент на компанията "Сони" (1950-1971) и председател на Борда на директорите (1971-1976).

Хърбърт Браун, американски химик (1912-2004).
Носител на Нобелова награда за химия за 1979 г. заедно с немския химик Георг Витиг за получените от тях боро- и фосфоросъдържащи съединения и превръщането им във важни реагенти в органичния синтез.

Рандолф Хърст, американски медиен магнат (1915-2000).
Председател на издателския концерн "Хърст" (1973-1993).

Фредерик Сангър, британски биохимик (1918-2013).
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. Два пъти носител на Нобелова награда за химия -  през 1958 г. за определянето структурата на протеините и особено на инсулина и през 1980 г. заедно с американския молекулярен биолог Уолтър Гилберт, от една страна, (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и американския биохимик Пол Бърг, от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК). Единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са френската физичка и химичка Мария Кюри (за физика за 1903 г. и за химия за 1911 г.), американския физик и химик Лайнъс Полинг (за химия за 1954 г. и за мир за 1962 г.) и американския физик Джон Бардийн (два пъти за физика за 1956 г. и 1972 г.).

Рената Тебалди, италианска оперна певица - сопран (1922-2004).
Тя дебютира като певица през 1944 г., но става известна през 1946 г., когато диригентът Артуро Тосканини я кани да участва в концерт, с който "Ла Скала" в Милано отново отваря врати след края на Втората световна война (1939-1945). Международната й кариера е белязана от съперничеството й с Мария Калас. Тебалди е пяла на сцените на най-големите опери в света - Лондон, Сан Франциско, "Метрополитън" в Ню Йорк, Виенската опера, Берлинската опера. Запомнящи са изпълненията й в ролите на Тоска, Виолета, Мими, Дездемона и мадам Бътерфлай. През 1973 г. тя получава възпаление на гласните струни и се оттегля от оперната сцена.

Диодорос Първи (светско име Дамянос Кариварис), гръцки патриарх (1923-2000).
Патриарх на Ерусалим и на цяла Палестина (глава на гръцката православна църква в Ерусалим) (1 март 1981-19 декември 2000).

Марчело Мастрояни, италиански актьор (1924-1996).
От първата си поява на екрана през 1947 г. в "Клетниците" Марчело Мастрояни се е снимал в над 120 филма, сред които "Анатомия на любовта" (1954), "Бели нощи"(1957), "Сладък живот" (1960), "Нощта" (1961), "Развод по италиански" (1962), "Осем и половина" (1963), "Град на жените" (1979), "Джинджър и Фред" (1985), Очи чорние" (1987) и  др. Заедно със София Лорен е играл в 13 филма.  Първият им съвместен успех е в "Брак по  италиански" (1964), последван от "Слънчогледи" (1969), "Жената на свещеника" (1970) и "Един специален ден" (1977), "Прет а порте" (1994) и др.

Руси Божанов, български журналист, писател, драматург и военен деец (1925-2001).
Началник на Щаба на Военноморските сили (1953-1958). Заместник главен директор на Българската телеграфна агенция (БТА) (11 ноември 1963-17 декември 1967). Бил е главен редактор на в. "Поглед" и на сп. "София". Главен редактор на в. "Отечествен фронт" (17 ноември 1971-май 1975). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-16 юни 1977). Директор на издателство "Български художник" (май 1975-1976). Главен редактор на в."Литературен фронт" (1983-15 май 1984). Автор е на книгите "Виетнамски дневник" (1967), "Америка и десетте божи заповеди"(1969), на пиесите "Щастливецът иде" и "Знамето". Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен (31 януари 1977) и орден "Георги Димитров" (юни 1985).

Курт Мазур, немски диригент (1927-2015).
От 1955 г. е втори диригент на Дрезденската филхармония, а от 1967 г. до 1972 г. е неин главен диригент. От 1970 г. е ръководител на оркестъра на театъра Гевандхаус в Лайпциг в продължение на 26 години.   Бил е  диригент на няколко от най-големите оркестри в света, сред които Националния оркестър на Франция като негов музикален директор (2002-2008) и главен диригент на Лондонската филхармония (2000-2007). Музикален директор на Нюйоркската филхармония  (1991-2002) и неин почетен музикален директор до смъртта си.

Ружица Сокич, сръбска актриса (1934-2013).
Тя е участвала в около 40 филма, носителка е на няколко награди "Златна арена" и "Сребърна арена" на фестивала в Пула, както и на наградата "Добричин пръстен". Една от най-забележителните й роли е на Живка в "Госпожа министершата" по Бранислав Нушич. В България е известна с ролите си в сериалите "Горещ вятър", "Полицаят от Петльово бърдо" и "Щастливи хора" и филмите "Зона Замфирова", "Тясна кожа" и др./КГ/АЯ