Германският министър на отбраната Борис Писториус през последната седмица изрази сериозна загриженост за боеспособността на европейските съюзници в НАТО и по-специално тази на Бундесвера, и призова да се положат повече усилия за укрепване на отбраната на стария континент. Писториус заяви в първия ден от срещата на върха в Брюксел, че ЕС няма да успее да изпълни ангажимента да предостави на Киев 1 000 000 артилерийски снаряда до март следващата година, отбелязва в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
"Ние, европейците, трябва да се ангажираме повече с гарантиране сигурността на собствения си континент", каза той в интервю за в "Велт ам зонтаг", публикувано в събота. Германският министър отбеляза, че ще е нужно време, за да може регионът да увеличи собственото си производство на оръжие. "Имаме около 5-8 години, за да наваксаме по отношение на въоръжените си сили, промишлеността и обществото", подчерта Писториус. По думите му през следващото десетилетие се очаква американската армия все повече да насочва фокуса си към Тихоокеанския регион, което означава, че вниманието ѝ към Европа ще намалее.
Освен това германският министър на отбраната заяви пред "Вел там зонтаг", че проучва различни модели за връщането на задължителна военна служба заради сериозния недостиг на жива сила в Бундесвера. Той посочи практиката в Швеция като подходяща за страната му. "Там всички млади жени и мъже преминават през медицински прегледи и накрая само избрана част завършват базова военна подготовка. Част от проучването ни засяга въпроса дали подобно нещо би било възможно и в Германия", каза Писториус и допълни, че какъвто и модел да бъде избран, той ще се нуждае от широка политическа подкрепа.
Това обаче е трудно постижимо в т.нар. "светофарна коалиция", отбелязва телевизия Цет Де Еф. Говорителят на Свободната демократическа партия (СвДП) по въпросите на отбраната в Бундестага Александър Мюлер каза, че възстановяването на задължителната военна служба би било "огромно посегателство върху гражданските свободи, което е непропорционално на заплахата за Германия". "Бундесверът се нуждае от мотивирани мъже и жени, които получават добри заплати и изпълняват службата си доброволно, водени от вътрешни убеждения", допълни Мюлер. По думите му държавата не трябва да ограничава свободата на младите хора да избират професиите си.
Германската армия все още се нуждае от 30 000 души, за да достигне целевата си численост от 203 000 военнослужещи. Същевременно общият брой на резервистите е около 34 000, а за покриването на заложената миналата година цел са нужни още 60 000 резервисти.
В края на октомври Писториус заяви в интервю за Цет Де Еф: "Трябва отново да свикнем с мисълта, че Европа може да бъде застрашена от война. Това значи, че трябва да сме готови за война". Но доколко германската армия реално може да постигне успех при евентуален въоръжен конфликт?
Готова ли е германската армия за война?
На 10 ноември Писториус публикува новите Насоки на германската отбранителна политика. Това е първият подобен документ, който германското военно ведомство приема от 2011 г. насам и представлява продължение на Стратегията за национална сигурност, която беше приета през юни.
Двата документа се основават обявената от канцлера Олаф Шолц през февруари миналата година мащабна промяна в отбранителната си политика след нахлуването на Русия в Украйна.
На 27 февруари 2022 г. бе свикана специална сесия на Бундестага, на която Шолц очерта две основни цели, свързани с преустройството на армията: повишаване на годишните германски разходи за отбрана над 2% от БВП и създаване на "специален фонд" в размер на 100 млрд. евро, който да не влиза в основния бюджет за отбрана и да се използва за модернизиране и обновяване на въоръжението на Бундесвера.
Въпреки това боеприпасите, с които Бундесверът разполага в момента, са толкова ограничени, че в случай на активни бойни действия биха стигнали само за няколко дни, пише Даниел Дарлинг - американски експерт в областта на оръжейните пазари. Сухопътните войски разчитат на 40-годишно аналогово радиооборудване, а войниците са настанени в полуразрушени казарми и са принудени сами да купуват оборудването си, отбелязва американският анализатор.
Транспортирането на военнослужещи и оборудване, което ще е от решаващо значение за бързата реакция, ако в Европа възникне военен конфликт с участието на страна от НАТО, е ограничено от германската правна система. В 16-е федерални провинции има сложен лабиринт от отделни правила и разрешителни, които създават сериозни логистични проблеми при придвижването на бронирани превозни средства, пише още Дарлинг.
Макар че около 30 млрд. евро от специалния фонд от 100 млрд. евро са заделени за придобиване на въоръжение от висок клас, сроковете за доставка ще се проточат. Например 35 изтребителя Ф-35, 60 тежки хеликоптера Боинг СХ-47 "Чинук" (CH-47F Block II Chinook) и първата партида от пет самолета за морско патрулиране П-8A "Посейдон" (P-8A Poseidon) ще започнат да пристигат от 2025 и се очаква този процес да продължи поне до 2030 г.
Освен това военното оборудване, което Берлин прехвърли на Киев, все още не е заменено с ново и това допълнително удължава сроковете за превъоръжаване на Бундесвера.
Друг негативен фактор е, че средствата се отпускат на министерството на отбраната от министерството на финансите при лихва от 5%. Като вземе предвид и инфлацията, реалната покупателна способност на фонда от 100 млрд. евро намалява на 85-90 млрд. евро.
"В момента Бундесверът само дава обещания за подкрепа и подготвя някои големи покупки на военно оборудване. За една армия, която не разполага с основни неща като автомати и бинтове, това не е достатъчно. Съюзниците от НАТО отдавна са загубили търпение към Берлин заради липсата на военен капацитет и ангажираност, а германската общественост не е особено въодушевена от перспективата за ремилитаризация под каквато и да било форма", обобщава Дарлинг.
/НС/
news.modal.text
