site.btaПреди 70 години, на 16 декември 1953 г., е открита новата сграда на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

В София на 16 декември 1953 г. официално е открита новата сграда на Народната библиотека "Васил Коларов" (дн. Национална библиотека  "Св. св. Кирил и Методий").

Идеята за учредяването на “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение” е на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов от 4 април 1878 г. По-късно с. г. на 28 ноември е избрана временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката. Тази дата, по нов стил 10 декември 1878 г. , се приема за рождена дата на библиотеката, която по предложение от 5 юни 1879 г. на Марин Дринов,  председател на библиотечната комисия и управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.

През 1900 г. Българската народна библиотека получава собствено здание, откупено за целта - Граждански клуб на улица „Г. С. Раковски” 131. През 1939 г. започва строежът на нова сграда на библиотеката на мястото на царския манеж. По време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г.  старата и новата сграда на библиотеката са разрушени, което поражда необходимостта строежът да бъде ускорен. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем. 
През 1963 г. Народната библиотека “Васил Коларов” е преименувана на Народна библиотека “Кирил и Методий”, а на 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. От 2009 г., в съответствие със Закона за обществените библиотеки,  носи името Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“.

В бюлетина „Вътрешна информация” на БТА пише:

Тържествено откриване на новата сграда на Държавната библиотека "Васил Коларов”

София, 16 декември 1953 г. Днес в столицата бе тържествено открита новата величествена сграда на Държавната библиотека "Васил Коларов”. По този случай и във връзка със 75-годишнината от учредяването на Държавната библиотека в една от просторните зали на новата сграда на библиотеката се състоя голямо културно тържество, на което присъстваха много обществени и културни дейци и трудещи се от столицата.
Реч произнесе и директорът на Държавната библиотека "Васил Коларов” Георги Михайлов.
След това присъстващите разгледаха откритата голяма публична читалня с 258 места, читалните, кабинетите за научни работници, залите на този нов дворец на културата. В изложбената зала е подредена изложба "75 години Българска национална библиотека”. В изложбата е показан историческият път на Държавната библиотека и нейното огромно значение за издигане културния уровен на трудещите се в на­шата страна. 

***

Реч на директора на Държавната библиотека "Васил Коларов”, произнесена при откриването на новата сграда на библиотеката

София, 16 декември 1953 г. Външният архитектурен вид на сградата по проекта на архитектите Иван Васильов и проф. Димитър Цолов, оформен в издържан модернизиран класически стил, бе запазен като безспорно високохудожествено постижение на архитектите проектанти. Бяха проведени ред изменения във вътрешните разпределения на сградата, налагащи се с оглед на правилното функциониране на библиотечните отдели и служби.

Когато бъде завършено окончателното съоръжаване и на модерното 7-етажно механизирано бетонно-стоманено книгохранилище, Държавната библиотека ще разполага в своето ново монументално здание с около 14 500 кв. метра използваема полезна площ. От тази площ над 4700 кв. метра се падат на модерното книгохранилище - депо. Последното ще събира 1 500 000 книги и други библиотечни единици и специално съоръжено хранилище за нуждите на специалните отдели на библиотеката. Всички тези богатства при максимална икономия на труд и време ще бъдат в рекордно късо време (от няколко минути до половин час) намирани и предоставени на читателите.

В настоящия момент застроената полезна площ, която може да се използва, е достигнала с временните приспособления 11 800 кв. метра, които, начиная от края на 1949 година и първата половина на 1950 година, поетапно са усвоявани от Държавната библиотека. Паралелно с поетапното усвояване на полезната площ, разгръщали своята дейност са всички научно-библиотечни и технико-производствени отдели и служби на библиотеката, в това число и читалните, постоянните места в които пораснаха от 10-20 през 1949-1950 г. до 90 - през 1952-1953 г., а от 1 декември т.г. – до  258, с най-близка перспектива броят на тези места през януари 1954 г. да достигне 360. Днес, по случай 75-годишнината от учредяването на нашата национална библиотека, ние откриваме голямата публична читалня с 258 читателски места и изложбата „75 години Българска национална библиотека”. През януари 1954 година ще влязат в строя четири специални научни читални.

Тя е научна библиотека, засега най-голямата у нас публична универсална научна библиотека, най-голямото национално книгохранилище, най-важният в страната книговедски институт и ръководещ методически център на научните и масовите библиотеки. Обработеният книжен фонд на Държавната библиотека възлиза на 419 000 тома. Освен това тя притежава резервни, неорганизирани още фондове, по преценка около 750 000 тома. 
Книгооборотът на библиотеката ще порасне през 1954 година над 40 пъти в сравнение с 1949 година.

В бюлетина "Вътрешна информация" на БТА е публикувана и речта на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура Рубен Леви, произнесена при откриването на новата сграда на Държавната библиотека „Васил Коларов”.

Разрешете ми от името на правителството и на ЦК на БКП да обявя за открита новата прекрасна сграда на Държавната библиотека "Васил Коларов”.

През 1953 година бяха открити 6 нови висши учебни заведения, оперен театър в Пловдив, драматичен театър в Димитровград, симфоничен оркестър в Плевен, голямо студентско общежитие за 720 студенти. 1000 представители на българската култура участваха в Световния младежки фестивал в Букурещ и завоюваха голям брой първи и втори награди. Софийската народна опера гостува в Москва.

Днес ние откриваме новата, великолепна сграда на Държавната библиотека "Васил Коларов”. Създаде се двугодишен полувисш Държавен библиотекарски институт и специалност по библиотечното дело и библиография в Софийския университет. Чрез курсове и семинари се подготвят и израстват стотици библиотекари – ентусиасти на библиотечния фонд.
Държавната мрежа на библиотеките се разшири през 1953 година и с три детски държавни библиотеки, една от които – Софийската – се открива след два дни.

В системата от библиотеки в нашата страна Държавната библиотека „Васил Коларов” заема особено място. Тя е нашата национална и най-голяма библиотека, съкровищница на българската печатна книга, на ценни ръкописи, архивни документи и специални сбирки, които са богат източник за изучаване на историята на нашата Родина.
Своя празник по случай откриването на новата сграда и честването на 75-годишнината си Държавната библиотека посреща с немалко успехи: всяка година се увеличава прирастът на книжните ѝ фондове, увеличава се обемът и се подобрява нивото на нейната работа, разширява се броят на читателите, на лицата, които се обръщат към библиотеката за библиографски справки и които се ползват от издадените от нея библиографски указатели, укрепва връзката на Държавната библиотека „Васил Коларов” с другите научни, държавни и масови библиотеки.
Задачата сега е тя, Държавната библиотека „Васил Коларов”, да разширява все повече кръга на своите читатели, да се обърне с лице към богатите и разнообразни задачи на нашия културен живот, да откликва на въпросите, които ежедневно ѝ поставят читателите. В своите прекрасни зали, с книжното си богатство и с разнообразните форми за диференцирано и активно обслужване на читателите тя трябва да привлича много повече хора от производството - стахановци, ударници, инженерно-технически работници, хората на науката, изкуството, културата, нашата интелигенция.

Държавната библиотека „Васил Коларов” е призвана да бъде ръководния методичен център в развитието на нашето библиотечно дело. Особено отговорни стават задачите на библиотеката в това отношение на коренното подобряване в организацията и съдържанието на библиотечното дело у нас, което все още силно изостава от изискванията, които му се предявяват от нашето развитие и нараствалите нужди на трудещите се.
Държавната библиотека „Васил Коларов” трябва в най-скоро време и на дело да се превърне в един от най-големите и най-популярни научни и културно-просветни институти на нашата страна.

Обявявам за открит този прекрасен дворец на нашата култура и пожелавам на библиотечните работници с чест да се справят с благородните задачи, които им се поставят.