site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 декември в историята

18 декември 2023 г., понеделник, 51-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя преди Рождество Христово. Св. Модест, патр. Йерусалимски. Св. мчк Севастиан и дружината му.

По света се отбелязва:

Международният ден на мигрантите. Отбелязва се от 2000 г. с резолюция A/RES/55/93 на Общото събрание на ООН от 4 декември 2000 г. Годишнина от приемането (1990) на Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.

Денят на арабския език. Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на Департамента на ООН за обществена информация и с решение от октомври 2012 г. на 190-ата сесия на Изпълнителния съвет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Годишнина от резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 1973 г. за обявяването на арабския език за един от шестте официални работни езици в организацията. Мотото на деня за 2023 г. е: "Арабският - езикът на поезията и изкуствата".

Националният празник на Катар. Национален ден. Годишнина от възкачването на престола на шейх Джасим бин Мохамед бин Тани, с което се поставя началото на династията Ал Тани (1878).

Националният празник на Нигер. Ден на провъзгласяване на републиката (1958).

На този ден в България:

1948 - Открит е петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти) /БРП (к). Продължава до 25 декември 1948 г. БРП (к) е преименувана в Българска комунистическа партия. Приет е курс за изграждане на социализма в страната по пътя на индустриализацията, кооперирането на селското стопанство и извършването на културна революция.

1957 - Дипломатическите отношения на между България и Египет, установени на 5 ноември 1925 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1970 - България установява дипломатически отношения с Боливия с ранг на посолства.

1991 - Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет, съгласно който Главно следствено управление се преименува в Национална следствена служба.

1994 - Произведени са предсрочни парламентарни избори за 37-о Народно събрание. Коалиция  БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели  43,50 процента, 2 262 943 гласове и получава 125 депутатски места, Съюзът на демократичните сили - 24, 23 процента, 1 260 374 гласове и 69 депутатски места, Народният съюз  - БЗНС, ДП - 6,51 процента, 338 478 гласове и 18 депутатски места, Движението за права и свободи -  5,44 процента, 283 094 гласове и 15 депутатски места,  Български бизнес блок -4,73 процента, 245 849 гласове и13 депутатски места. 37-ото Народно събрание работи от 12 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г., когато са обявени предсрочни избори за 38-ото Народно събрание на 19 април 1997 г.

1998 - Американската компютърна компания "Майкрософт" подписва споразумение за стратегическо сътрудничество с българското правителство.

2000 - В Брюксел, Белгия, е подписано многогодишно финансово споразумение за приложение на предприсъединителната програма САПАРД на ЕС. България става първата страна кандидатка за членство в ЕС, която подписва споразумението.

2001 - Поради интензивен снеговалеж и силни северни ветрове през предишните две денонощия без ток в страната остават 39 населени места, без вода - 12 населени места, а без телефонни връзки е едно село. Обявено е бедствено положение в общините Елхово и Болярово в област Ямбол; община Крумовград в област Кърджали, община Малко Търново в  област Бургас; община Каолиново, област Шумен. Там има затруднения при снабдяването на населението с хляб и хранителни продукти. Особено тежка е ситуацията в областите Кърджали, Ямбол, Сливен, Бургас, Хасково и Варна. Преспи, високи  до метър са направили пътищата непроходими към селата Вардун, Александрово,  Лиляк и Драгановец, община Търговище.

2002 - Учреден е "Евродунав регион" в румънския град Крайова от представители на областните администрации на граничните български области Враца, Монтана и Видин, и румънската област Долдж.

2003 - В 1:15 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер с епицентър на около 320 км. североизточно от София. Земетресението е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Най-силно засегнати са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол и градовете Провадия и Девня, където има напукани и разрушени къщи, паднали комини и мазилки.

2006 - Възстановено е издаването на в. "Поглед" като седмичник на Съюза на българските журналисти (СБЖ). На 4 март 2010 г. вестникът спира да се издава по решение на Общото събрание на СБЖ. Първият брой на в. "Поглед" излиза на 29 юни 1930 г. Негов главен редактор е Димитър Найденов. Вестникът е спрян от цензурата през 1934 г. и е възстановен на 1 януари 1966 г. с главен редактор Лалю Димитров. През юни 1996 г. в. "Поглед" спира да излиза.

2007 - Община Созопол е удостоена със златен печат за "Уникално европейско селище" от Европейския форум на експертите и официалното представителство на уникалните селища в Европа. Созопол е първият туристически град на Южното Черноморие, който получава тази награда.

2008 - Министерският съвет приема решение първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация. С решението България изпълнява поетия ангажимент в Договора за присъединяването към Европейския съюз, свързан с извеждането от експлоатация на блокове от първи до четвърти от АЕЦ "Козлодуй".

2010 - Министърът на икономиката енергетиката и туризма Трайчо Трайков открива ВЕЦ "Джерман" край Сапарева баня. ВЕЦ "Джерман" е проект на френската компания "Electricite de France Energies Nouvelles" (EDFEN) - една от най-големите енергийни компании в Европа. Инвестицията е в размер на 4 160 000 евро. Централата е с мощност 3 мегавата. Това е шестата водноелектрическа централа, експлоатирана от българското дъщерно дружество на френската компания EDFEN.

2016 - На 88-годишна възраст умира юристът, общественик и политик Гиньо Ганев, първият омбудсман на България  от  13 април 2005 г.  до 7 октомври 2010 г.

2017 - В София министърът на околната среда и водите Нено Димов и кметовете на Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово подписват договор за изграждане на две инсталации за преработка на отпадъци. Съоръженията ще обслужват 53 500 жители от трите общини. По проекта ще се изгради инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци с капацитет 12 300 т годишно и компостираща инсталация с капацитет 2100 т годишно.

2019 - При специализиран операция на криминалисти от областната дирекция на МВР в Русе е разкрита повече от 140 кг  марихуана за повече от 1 млн. лева. Марихуаната е била отглеждана в халета в стопански двор в село Новград. Арестувани са седем души, а други двама, след съдействието на служители от главна дирекция "Национална полиция", СДВР и ОДМВР-София, са задържани в София. Открити са и над 1743 саксии с марихуана, иззети са четири автомобила, както и множество документи, сочещи към фирми, свързани с покупки на части от оборудването.

2020 - Министерството на външните работи на България обявява военен, военновъздушен и военноморски аташе към Посолството на Русия в България за persona non grata след подаден сигнал от главния прокурор Иван Гешев до министъра на външните работи за извършвана разузнавателна дейност на територията на страната от руски гражданин, ползващ се с дипломатически имунитет. Сигналът по случая е от ДАНС и е бил разработван от Специализираната прокуратура. Установено е, че в периода от 2017 г. до настоящия момент руският гражданин е събирал военна информация, вкл. за числеността за разполаганите на територията на България по време на учения военнослужещи от САЩ. Целта е била информацията, представляваща държавна и служебна тайна, да бъде предадена на руското военно разузнаване. За реализирането на незаконната си дейност руският гражданин е осъществявал контакти с български гражданин, който е имал достъп до съответната класифицирана информация, на когото е била обещавана и предоставяна финансова облага. От руското посолство на страницата си във фейсбук заявяват, че безоснователното експулсиране на главата на представителството  на Министерството на отбраната на Русия не спомага за развитие на диалога между нашите страните във военната сфера, както и за укрепване на стабилност в Черноморския регион и че руската страна си запазва правото за ответни мерки.

2021 - Президентът на България Румен Радев удостоява с Почетния знак на държавния глава испански тенор Хосе Карерас "за неговите изключителни постижения при отстояването на културната кауза и духовността, за приноса му към класическото музикално изкуство и популяризирането му на българската сцена". Хосе Карерас е в София за участие в спектакъла "Opera D‘amore" на 19 декември 2021 г. в зала "Арена армеец".

На този ден по света:

1865 - С ратифицирането на 13-ата поправка в конституцията на САЩ влиза в сила забраната на робството в страната.

1914 - Египет е обявен за британски протекторат. На 21 февруари 1922 г. Великобритания се отказва от принципа на протекторат. На 15 март 1922 г. Египет е обявен за суверенна и независима държава.

1916 - Завършва битката при френската крепост Вердюн между войските на Германия и Франция по време на Първата световна война (1914-1918) без никоя от страните да получи надмощие. Това е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения на Западния фронт по време на войната. Битката започва 21 февруари 1916 г., като немската армия в продължение на 10 месеца се опитва да превземе укрепения район на Вердюн. Френските войски позволяват на противника да се придвижи на 7 км от крепостта, но в края на операцията напълно възстановяват загубените си позиции. Общият брой на жертвите от двете страни е почти 1 млн. души, като от френска страна загиналите са 543 000 души, а от страна на Германия - 434 000 души.

1918 - В Ереван е създадена държавната информационна агенция на Армения - Арменска телеграфна агенция (дн. Арменпрес).

1940 - Адолф Хитлер подписва Директива N 21 за подготовка на война срещу СССР. Плaнoвeтe зa военната oпeрaция, oдoбрeни oт Адолф Хитлeр в дирeктивaта, са начертани през ноември 1940 г. Кодовото име на плана на германското върховно командване за "светкавична война" против СССР е операция "Барбароса" в чест на императора на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса. Според плана  пригoтoвлeниятa зa нaпaдeниeтo трябва дa бъдaт зaвършeни дo 15 мaй 1941 г., a дo eceнтa на същата година нeмцитe трябвa дa нaпрeднaт дo линиятa минaвaщa oт Aрхaнгeлcк дo рeкa Вoлгa. Нa 22-ри юни 1941 г. aрмиятa нa фашистка Гeрмaния нaхлувa в CССР и започва oпeрaция "Бaрбaрoca".

1956 - Япония е приета за член на Организацията на обединените нации (ООН).

1979 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Влиза в сила през 1981 г. В България конвенцията е ратифицирана с Указ 1944 на Държавния съвет от 18 септември 1981 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 17 от 2010 г.

1992 - Избран е първият от 30 години цивилен президент на Република Корея Ким Йон-сам. Официално встъпва в длъжност на 25 февруари 1993 г. Той е президент на страната до 25 февруари 1998 г.

1996 - В Лима, Перу, членове на крайнолявото терористично движение "Тупак Амару" нахлуват в резиденцията на посланика на Япония по време на прием. Задържани са около 200-300 заложници, сред които са членове на правителството и около 40 дипломати. На 22 април 1997 г. специални части на перуанската армия  превземат резиденцията на японския посланик, където терористите държат 72 заложници. При акцията, продължила 30 минути, са убити всичките 14 похитители, един заложник и двама офицери от специалните сили на армията. Други 25 заложници са ранени.

2006 - Президентът на Франция Жак Ширак тържествено открива синхотрон "Солей" от трето поколение в Сент Обен, близо до Париж. Инсталацията може да произвежда светлина, която е 10 000 пъти по-интензивна от слънчевата, а това ще допринесе за по-доброто опознаване на миниатюрните частици. "Солей" е 13-ият синхотрон от трето поколение в света и вторият във Франция след този в Гренобъл. Синхотронът намира приложение във физиката, химията, изследванията на материали, електрониката, медицината, науката за Земята и атмосферата, околната среда, хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацевтиката.

2007 - Влиза в сила Договорът за границата между Русия и Латвия след размяна на ратификационните документи между министрите на външните работи на Русия и Латвия Сергей Лавров и Марис Риекстиншс по време на посещение на Лавров в Рига. Границата на бившата съветска република с Руската федерация, дълга 276 км, става външна граница на ЕС след разширяването на съюза през 2004 г.

2008 - В Люксембург Камарата на депутатите (парламент) одобрява на второ четене с 31 гласа "за", 26 - "против" и 3 - "въздържали се" законопроект за легализиране на евтаназията. 

2009 - Според официална статистика през 2009 г. в САЩ са издадени най-малко смъртни присъди от 1976 г., когато в страната отново започва да се изпълнява смъртното наказание. Броят на осъдените на смърт през 2009 г. е по-малък в сравнение с този от предишната година, въпреки че до април 2008 г. в страната действа 7-месечен мораториум над смъртното наказание. През 2009 г. в САЩ са издадени 106 смъртни присъди, а през 2008 г. техният брой е 111. За сравнение през 2007 г. на смърт са осъдени 119 души, а през 1999 г. такава присъда получават 284 души. От 1976 г. до момента в САЩ са изпълнени 1189 екзекуции, 447 от които в Тексас.

2010 - В Пекин започва работа Китайска борса за финансова информация към информационната агенция на страната - Синхуа. Информационната борса ще разпространява финансова и борсова информация в света и в Китай. Друга насока в дейността са креативните продукти в сферите на културата, медиите и рекламния бизнес. Ще предоставя и консултантски услуги.  

2011 - В Прага, Чехия, на 75-годишна възраст умира бившият чешки президент Вацлав Хавел от усложнения, причинени от продължително боледуване. Вацлав Хавел е един от основателите на движението за защита на човешките права "Харта 77" (1 януари 1977). Ръководител на Гражданския форум - първата опозиционна организация в Чехословашка социалистическа република (19 ноември 1989-13 октомври 1990). Последен президент на Чехословакия (29 декември 1989-20 юли 1992). Първи президент на Чешката република (26 януари 1993-2 февруари 2003).

2012 - Студена вълна връхлита Русия с температури до минус 50 градуса в източните региони и за едно денонощие причинява смъртта на 6 души. Други 227 са потърсили медицинска помощ и 103 от тях са приети в болници. В Новосибирск, Томск, Омск и Барнаул, големи градове от Западен Сибир, през нощта са регистрирани температури до минус 47 градуса. Минималната нощна температура в далекоизточен Магадан се установява на минус 51 градуса. Студове обхващат и Южна Русия.

2012 - По данни на Комитета за защита на журналистите (КЗЖ) най-малко 67 журналисти са загубили живота си през 2012 г., повечето от тях в Сирия, следвана от Пакистан и Сомалия. От 67 тях 28 чуждестранни журналисти са загинали, докато са отразявали конфликта в Сирия, като част от тях са убити умишлено от правителствените и опозиционните сили в страната. Най-малко 13 сирийски журналисти, много от които работещи за чужди медии, също са загинали, отразявайки конфликта. Сомалия е най-смъртоносната страна след Сирия с 12 убити журналисти. В Пакистан са убити 7  журналисти. През 2012 г. са регистрирани още четири умишлени убийства, свързани с истории за корупция в Бразилия. КЗЖ е документирал и убийства на журналисти в Нигерия, Индия, Еквадор, Тайланд, Бангладеш, Индонезия и Камбоджа.

2014 - В Страсбург, Франция, Европейският парламент одобрява Споразумението за асоцииране на Грузия с Европейския съюз с мнозинство от 490 срещу 76 гласа.

2015 - В префектура Яманаши, централната част на Япония, започва строителството на най-сложния участък за влакове на магнитна възглавница (маглев) - 25-километров тунел. Съоръжението преминава под т.нар. Японски Алпи. Заради сложността на релефа и конструктивните особености строителството на тунела ще продължи до 2025 г. Един от неговите участъци ще преминава на дълбочина от 1,4 км.

2016 - Правителството в Украйна обявява национализация на първата банка - "Приватбанк", за да се опита да предотврати срив на банковата система. Поемането на контрола над "Приватбанк" от държавата става след неколкомесечни слухове, че банката е увеличила раздаването на лоши кредити. Около една трета от банковите депозити в Украйна са в "Приватбанк", която има клонове и в балтийските държави.

2017 - В Лондон, Великобритания, 55-годишната бившата медицинска сестра Сара Мълали е назначена за епископ на Лондон. Това е първата жена на този пост. Сара Мълали е 133-ият епископ на Лондон, а постът е третият по важност в йерархията на Англиканската църква след този на Кентърбърийския архиепископ и на епископа на Йорк. Тя е ръкоположена за свещеник през 2001 г., а през 2015 г. става епископ на Кредитън в Югоизточна Англия. Англиканската църква позволява на жени да стават свещеници от 1994 г., но първата жена е ръкоположена за епископ през 2014 г.

2018 - Невада става първият щат в САЩ, в чието Законодателно събрание жените са повече от мъжете. Това съотношение е установено, след като са запълнени две вакантни места в долната камара от демократките Рошел Нгуен и Беатрис Дюран. В двете камари жени ще заемат 32 от общо 63 места - девет в 21-местната горна камара и 23 в 42-местната долна камара.

2019 - В Санкт Петербург, Русия, температурата достига 7,6 градуса над нулата, което е най-високата температура, измерена на този ден, откакто се правят измервания в града - от 1881 г.

2020 - Настoлната игра от Казахстан "тогуз кумалак" е включена в Списъка на нематериалното световно културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Кандидатурата на играта е внесена съвместно от Казахстан, Киргизстан и Турция. Играта, която в Киргизстан се нарича тогиз коргоол, а в Турция - мангала, е логическа настолна игра, която развива математическото мислене. В основата й е числото 9, което се смята за свещено от древните тюркски народи.

2021 - В Тайван е произведен референдум, на който избирателите трябва да се произнесат по четири въпроси, свързани с легализирането на вноса на свинско месо със съдържание на рактопамин, с възобновяване на проект за четвърта ядрена електроцентрала в Ню Тайпе, с произвеждането на референдуми на една и съща дата заедно с изборите в страната, както и с изграждането на терминал за втечнен природен газ. Референдумът е обявен за недействителен по всички поставени в него въпроси заради слабата избирателна активност. За приемането на всяко от решенията са необходими най-малко 4,98 милиона гласа - 25 процента от общия брой на избирателите. Общата избирателна активност на референдума достига 41 процента.

2022 - Страните от Европейския съюз постигат политическо споразумение за широка реформа на въглеродния пазар на общността. Сделката предвижда да бъде сложен край на "безплатното замърсяване" от страна на промишлеността, топлоцентралите и автомобилите. Заложено е по-бързо намаляване на парниковите емисии и въвеждане от 2027 г. на нов "въглероден данък" за пътния транспорт и отоплението на сградите.

Родени на този ден българи:

ген. Данаил Николаев, военен деец (1852-1942).
Командир на рота в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война (1877-1878). Ръководи войските в Пловдив по време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Министър на войната (16 август 1886-28 юни 1887; 22 май 1907-16 март 1911). Председател на Върховния македонски комитет (1895-1897). Първият българин с най-високо звание в българската войска - генерал от пехотата.

ген. Стефан Тошев, военен деец (1859-1924).
Доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителната война (1877-1878). Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на дружина при отбраната на Сливница. От 1908 г. е началник на Първа пехотна софийска дивизия. През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция. През Междусъюзническата война (1913) е командващ на Пета армия, която действа в участъка Султан тепе, Егрипаланка и Китка. В Първата световна война (1915-1918) ръководи Трета армия, която през 1916 г. води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу Румъния.  Под негово командване на 5 и 6 септември 1916 г. при настъпателна операция Трета армия превзема Тутраканската крепост, а румънските 40 000 войници и 450 офицери са пленени. Председател на Съюза на запасните офицери (1923-1924). Автор е на военни мемоари. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно). Село (по-късно град) Генерал Тошево, днес в Община Генерал Тошево, Област Добрич, носи неговото име.

Руска Маринова, художничка (1904-1988).
Създава фигурални композиции, пейзажи и натюрморти, но твори предимно в областта на портрета и създава над 2000 портрета през целия си творчески път. От 1927 до 1931 г. живее в Париж, Франция, където участва в колективни изложби и устройва самостоятелна изложба (1929). Член на Федерацията на френските художници (1931). Урежда 21 самостоятелни изложби, юбилейни изложби в София (1955 и 1975). Участва във всички изяви на СБХ в България и чужбина. Носител на златен медал на Парижкото изложение (1937).

проф. Емил Янев, диригент и музикален педагог (1932-2021).
Има над 50-годишна диригентска и педагогическа дейност в България и чужбина. Диригент на хора към Софийската  филхармония (1956-1958), на хор "Георги Кирков" - София (1957-1959), на Плевенска филхармония (1959-1965), на хор "Трудова песен" (дн. хор "Катя Попова") - Плевен (1959-1964), на симфоничния и камерния оркестър на Националното музикално училище "Любомир Пипков" - София (1964-1968), на хор "Христина Морфова" (1965-2003), на хор "Септемврийци" (1962-1977), на симфоничния и камерния оркестър на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София (1970-1988), Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив (1988-2003), на Колегиум музикум "Банкя" (1987-2003) и др. От 2003 г. е диригент на свободна практика. Член (1999) и председател (2007) на "Балкански хоров форум"; член (1990) на Международния олимпийски хоров комитет; член (2002) и президент (2008) на Федерация на хоровете на Европейския съюз. Автор е на книги и учебни помагала, сред които "Хорознание" (1975, в съавторство), "Развитие на хоровото изкуство" (1975, в съавторство), "Методическо ръководство по дирижиране" (2 т., 1983-1984, в съавторство), "Българското хорово изкуство" (на наглийски, 1988, в съавторство) и др. Автор е и на над 250 анализи, статии и очерци за музиканти, издадени  в България, Русия, САЩ и Нидерландия. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1979). Носител на орден "Кирил и Методий", на орден "Червено знаме на труда".

Георги Трифонов, художник и поет (1947-2011).
Работил е в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, рисунката, графиката, илюстрацията. Автор е на седем стихосбирки и един сценарий. Носител на Голямата награда "Илия Бешков" за рисунка на Съюза на българските художници (1985), на наградата на Асоциацията на френските художници (1996), на наградата на Дружество "Гражданин" за култура и изкуство за 2000 г. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (24 май 2011).

Светослав Гаврийски, финансист (1948).
От 1972 г. работи в Министерство на финансите като специалист, главен специалист, експерт, началник на управление, началник на главно управление. Заместник-министър на финансите (1991-1992). Заместник-управляващ за България в Международния валутен фонд (2 април 1992-4 април 1994). Първи заместник министър на финансите (1995-12 февруари 1997). Министър на финансите (12 февруари-21 май 1997). Управител на Българската народна банка (11 юни 1997-9 октомври 2003). Член (2006-2016), председател на Управителния съвет  (2011-2018) и главен изпълнителен директор на  "Алианц банк България" (28 декември 2005-1 януари 2018). От м. юни 2019 г. е независим член на Надзорния съвет на Пенсионноосигурително дружество "Алианц България" АД. От м. май 2020 г. е независим член на Надзорния съвет на Обединена българска банка. Носител на приз "Банкер на годината" за 2013 година  и 2016 година от в. "Банкеръ".

Александър Арабаджиев, юрист (1949).
Съдия в Районния съд Благоевград (1975-1983), съдия в Окръжния съд в Благоевград (1983-1986), съдия във Върховния съд (1986-1991). Съдия в Конституционния съд (3 октомври 1991-29 септември 2000). Член на Европейската комисия по правата на човека (1997-1999), член на Европейския конвент за бъдещето на Европа (2002-2003). Депутат в 39-ото (2001-2005) и 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-1 януари 2007). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005 - 31 декември 2006). От 12 януари 2007 г. е  съдия от България в Съда на Европейския съюз трети мандат.

Атанас Андасаров, български художник (1949).
Работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства. Има много групови и самостоятелни изложби в България и чужбина.  Участва в редица международни симпозиуми по живопис в България, Русия, Гърция, Република Северна Македония, Унгария, Франция, Сърбия и др.

Нидал Алгафари, режисьор, телевизионен продуцент и писател (1965).
През м. януари 1990 г. е един от създателите и сценарист на студентското предаване "Ку-Ку". Бил е делегиран продуцент на "Шоу и развлекателни програми" в Българската национална телевизия (БНТ), изпълнителен директор на БНТ (7 юни 2002-25 май 2004). Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм "Ла донна е мобиле" (1993). Продуцент и режисьор на телевизионните предавания "Наблюдател" и "Анонси" на БНТ, режисьор на документалния филм "Сирия - история и легенди".  Автор е на романите "Боже, защо Господ лъже?" (2014), "Аллах, милост нямаш ли" (2015), "Любиш ли, ти, Бог си" (2017), "Орисани да избираме" (2017) и "Рано или късно" (2 тома, 2019).

Евгения Кузнецова, българска състезателка по спортна гимнастика от руски произход (1980).
От 1996 г. до 2000 г. се състезава за Русия, а от 2001 г. до 2004 г. - за България. За отбора на Русия от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ, печели сребърен медал (отборно). От световни първенства печели (отборно) два сребърни медала (1997,1999). От европейски първенства печели два златни медала (1998 - греда, 2000 - отборно) и един сребърен медал (1998 - отборно).

На този ден са родени и:

Джоузеф Грималди, британски клоун и мим (1778-1837).

сър Джозеф Томсън (Джозеф Джон Томсън), британски физик (1856-1940).
На 30 април 1897 г. той обявява в Кралския институт в Лондон, Великобритания, своето откритие на частица, носител на елементарен електрически заряд, наречена електрон - една от основните градивни частици на атома. Откритието си той извършва по време на експерименти за изследване на протичането на електрически ток във вакуумна тръба под въздействието на магнитни полета. Носител на Нобелова награда за физика за 1906 г. като признание за големите му заслуги в теоретичните и експерименталните изследвания на протичането на електрически ток през газове. 

Жул Дасен, американски режисьор (1911-2008).
Кинематографичната му кариера обхваща всички жанрове - от социалната хроника до черния филм. Носител на голямата награда за режисура на фестивала в Кан (1955).

Вили Брант (ист. име Херберт Ернст Фрам), немски политик (1913-1992).
Председател на Германската социалдемократическа партия (15 февруари 1964-23 март 1987). Почетен председател на Германската социалдемократическа партия (юни 1987-8 октомври 1992). Федерален канцлер на ФРГ (21 октомври 1969-7 май 1974). Носител на Нобелова награда за мир за 1971 г. за ролята си за намаляване на напрежението между Изтока и Запада.

Юрий Никулин, съветски актьор и цирков артист - клоун (1921-1997).
Участвал е в 64 филма, сред които  "Кавказка пленница", "Когато дърветата бяха големи", Те се сражаваха за родината" и др. От 1949 г. е артист в Московския цирк като клоун, като играе в дует с Михаил Шуйдин. От 1982 г. е директор на Московския цирк, а от 1993 г. е автор и водещ на телевизионното предаване "Белият папагал" по телевизия ОРТ. Заслужен артист на РСФСР (26 февруари 1963). Народен артист на РСФСР (1969). Народен артист СССР (30 декември 1973). Герой на социалистическия труд (27 декември 1990).

Харолд Вармъс (Харолд Елиъс Вармът), американски учен генетик вирусолог (1939).
Заедно с Джон Майкъл Бишоп открива, че всички нормални клетки съдържат група гени, които контролират растежа и деленето на клетката и че нарушената им функция може да доведе до превръщането на клетката в туморна, поради което са наречени онкогени. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1989 г. заедно с американския генетик Джон Майкъл Бишоп за откриването на клетъчния произход на ретровирусните онкогени.

Кийт Ричардс, британски рокмузикант, китарист (1943).
Един от създателите на групата "Ролинг Стоунс" (1962) заедно с Мик Джагър,  Брайън Джоунс, Иън Стюарт. Няколко месеца по-късно към групата се присъединяват басистът Бил Уаймън и барабанистът Чарли Уотс.

Стивън Спилбърг, американски режисьор и продуцент (1947).
Режисьор е на филмите "Челюсти" (1975), "Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот" (1981), "Извънземното" (1982), "Индиана Джоунс и храмът на обречените" (1984), "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989), "Спасяването на редник Райън" (1998), "Списъкът на Шиндлер" (1993), "Джурасик парк" (1993), "Изгубеният свят: Джурасик парк 2" (1997), "Амистад"  (1997), "Мюнхен" (2005) и др. Носител е на 2 награди "Оскар" за най-добър филм и режисура за "Списъкът на Шиндлер" (1994), на 2 награди "Златен глобус" в категориите най-добър филм за "Спасяването на редник Райън" (1999) и най-добър филм за "Списъкът на Шиндлер" (1994). Въведен е в Алеята на славата в Лос Анджелис (2003). Носител на наградата на Гилдията на изкуството на режисьорите (2006). Носител на Президентския медал на свободата (2015).

Кристина Янда, полска актриса (1952).
Придобива популярност с участието си във филма "Човекът от мрамор" (1976). Участвала е и във филмите "Човекът от желязо" (1981), "Мефисто" (1981), "Разпит" (1982) и др. През 2005 г. създава драматичния театър "Полония".

Брад Пит (ист. име Уилям Брадли Пит), американски актьор (1963).
Участвал е във филмите "Телма и Луиз" (1991), "Калифорния" (1993), "Истински романс" (1993), "Интервю с вампир" (1994), "Легенди на страстта" (1994), "Седем" (1995), "Дванайсет маймуни" (1995), "Седем години в Тибет" (1997), "Да срещнеш Джо Блек" (1998), "Боен клуб" (1999), "Гепи" (2000), "Бандата на Оушън" (2001), "Мексиканеца" (2001), "Троя" (2004), "Мистър и мисис Смит" (2005), "Странният случай с Бенджамин Бътън" (2008), "Гадни копелета" (2009), "Дървото на живота" (2011), "12 години в робство" (2013), "Съветникът" (2013), "Z-та световна война" (2013), "Ярост" (2014), "Край морето" (2015) и др. Носител е на "Златен глобус" за най-добра поддържаща роля в "Дванайсет маймуни" (1996) и на "Оскар" за най-добър филм за "12 години в робство" (2014).

Изабел Дюшене, френска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1963).
Състезава се с брат си Пол Дюшене. До 1985 г. се състезават за Канада. Световни шампиони са през 1991 г. Печелят сребърен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Албервил, Франция.

Валентин Могилни, руски състезател по спортна гимнастика и треньор (1965-2015).
Петкратен световен шампион и шесткратен европейски шампион. От световни първенства има още и един сребърен медал, а от европейски първенства има три сребърни и един бронзов медал.

Джанлука Палиука, италиански футболист (вратар) (1966).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ и бронзов медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия.

Марио Баслер, немски футболист и треньор (1968).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия с националния отбор по футбол.

Кристина Агилера (Кристина Мария Агилера), американска певица (1980).

Джулиано Рацоли, италиански състезател по ски алпийски дисциплини (1984).
Олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада.

Франсоа Хамелин, канадски състезател по шорттрек (1986).
Олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада (5000 м щафета). Световен шампион през 2011 г. От световни първенства печели и пет сребърни и един бронзов медал.

Това е денят на смъртта на:

Джакомо Антонио Страдивари, италиански лютиер (ок. 1644-1737).
През живота си той изработва общо 1116 инструмента, от които 960 цигулки. Той е ученик на  италианския лютиер Николо Амати, при когото остава между 1666 г. и 1679 г. През 1780 г. Антонио Страдивари се установява в Кремона, където открива собствена работилница. Отначало копира модела на Николо Амати, но впоследствие прави подобрения и налага свой собствен стил при изработването на инструментите. Най-същественото от нововъведенията му са специфичните смоли и бои, с които обработва инструментите, за да ги спаси от вредители и същевременно да придаде неповторимия им звук. Негови ученици са синовете му Франческо и Омобоно, но те не наследяват напълно тайната му. Той не предава опита си на никого. И до днес тайната на цигулките, изработени от него, остава неразрешена. 

Йохан Готфрид фон Хердер, немски философ, поет, преводач и просветител (1744-1803).
Теоретик на движението "Буря и устрем"(литературно движение в Германия през 70-те и 80-те години на 18 в.).

Жан Батист Ламарк, френски естествоизпитател (1744-1829).
Създател на първата цялостна еволюционна теория, изложена в труда му "Философия на зоологията" (1809).

Бернард Болцано, чешки философ и математик (1781-1848).

Янко Забунов, български публицист и политик (1868-1909).
Деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Учител в Сливенското винарско училище (1891-1894) и директор на училището (1894-1895). Издава сп. "Орало" (1894), издава и редактира в. "Земеделска защита" (1899-1902). Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Лозаро-винарското училище в Плевен (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). Един от инициаторите за създаването на БЗНС и пръв председател на Управителния съвет на съюза (30 декември 1899-1902). Депутат в 11-ото и 12-ото Обикновени народно събрание (1901-1903).

Крум Кюлявков, български писател (1893-1955).
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Сътрудничи на хумористичното сп. "Смях" (1915), на в. "Българан" (1917), редактира хумористичния орган на БРСДП (т.с.) сп. "Червен смях" (1919), сътрудничи на сп. "Барабан", сп. "Маскарад", сп. "Заря", на "Работнически вестник", участва в издаването на хумористичния в. "Звънар" (1923-1925), публикува статии във в. "Заря". Учител по рисуване в Копривщица (1923). Главен редактор на в. "Работническо дело" (18 септември-31 декември 1944). Съветник в посолството на България в Прага (1948-1951). Ректор на Държавната художествена академия в София  (1951-1955). Автор e на пиесите "Борбата продължава" (1945), "Борсанови" (1948), "Първият удар"(1952). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1953), носител на орден "Народна република България" първа степен (1953).

Петър Золотович, български оперен певец баритон (1893-1977).
Работил е в Софийската народна опера (1911-1942) и в Художествения оперетен театър  (1942-1944). Един от основателите на Детския театър в София  (25 януари 1945). Солист (от 1949) в Държавния музикален театър. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1973).

Робер Бресон, френски режисьор (1901-1999).
Режисьор е на повече от 20 филма, сред които "Дневникът на един селски свещеник" (1951), "Джебчията" (1959), "Мушет" (1967), "Четири нощи на един мечтател" (1971) и др. Носител на наградата на Европейската киноакадемия "Феликс" за цялостно творчество (1994).

Конрад Цузе, немски учен, конструктор и изобретател (1910-1995).
Създател на първото работещо програмирано изчислително устройство Z 1 (1938).

Джоузеф Барбера, американски художник аниматор (1911-2006).
През 1940-1950 г. заедно с Уилям Хана работи в киностудиото "Метро Голдуин Майер", където създават анимационния филм "Том и Джери". През 1958 г. създават собствена компания, която създава серийните анимационни филми "Семейство Флинстоун", "Кучето Скуби Ду", "Мечето Йоги" и др.

Марк Фелт, американски агент от Федералното бюро за разследване (ФБР) (1913-2008).
Заместник-директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) (1971-1973). Той е легендарният източник, известен като "Дълбокото гърло", който издава тайната за аферата Уотъргейт (1972) пред в. "Вашингтон пост", довела до оставката на президента Ричард Никсън на 9 август 1974 г. Идентичността на Марк Фелт, една от най-дълбоките и усърдно пазени тайни в американската политическа история, е разкрита на 31 май 2005 г. от бивш високопоставен агент от ФБР пред сп."Ванити феър".

Георги Георгиев - Гочето, български актьор (1924-2015).
Играл е в театър "Трудов фронт" (1951-1964), театър "Народна сцена" (1964-1966) и в Младежкия театър (1966-1979).  Участва във филмите "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Иван Кондарев" (1974), "Комбина" (1982), "Петък вечер" (1987), "Ева на третия етаж" (1987), "Дунав мост" (1999) и др. Удостоен е с орден "Кирил и Методий" втора степен и първа степен и с "Народен орден на труда" втора степен.

Робер Жонке, френски футболист и треньор (1925-2008).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Георги Калоянчев (Калата), български актьор (1925-2012).
Играл е на сцената на Народния театър "Иван Вазов"(1952-1957). Един от основателите на  Държавния сатиричен театър в София (7 април 1957). През 1951 г. дебютира в киното с ролята на циганчето Сали във филма "Утро на родината". Участвал е във филмите: "Специалист по всичко" и "Златният зъб" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Невероятна история" (1964), "Вълчицата" (1965), "Галилео Галилей" (1969), "Езоп" (1970), "Неочаквана ваканция" (1981), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "В името на народа", "Откога те чакам", "За къде  пътувате?" (1986), "Под игото", "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991), "Фатална нежност" и "Пантуди" (1993), "Бай Ганьо се завръща от Европа" (2006) и др. Лауреат на Димитровска награда (1959). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1963), "Народен артист" (1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1975), на Наградата на София за 1976 г. за театрално изкуство (1977), на награда за мъжка роля на Съюза на артистите в България за ролята на чиновник в спектакъла "Сако от велур" (1977), на награда за мъжка роля на Съюза на филмовите дейци в България (1984), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (1995), на наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (27 март 2000), на награда за най-добър комедиен актьор "Малкият кукер" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (април 2000), на орден "Стара планина" първа степен за изключителни заслуги към България по повод 75-ата му годишнина (28 декември 2000), на награда за цялостен принос в развитието на българското кино от 10-я филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (31 август 2002), на награда на "Сдружение Бургас" за цялостен принос в популяризирането на родния му град (2002) и др. Почетен гражданин на София (20 януари 2000).

Жилбер Беко, френски певец и композитор (1927-2001).
В 50-годишната си кариера той е композирал над 400 песни, сред които "А сега" (1961) и "Натали" (1964), които му носят световна слава. Има изнесени над 250 представления в страната и чужбина. Почитателите му го възприемат като Краля на френския шансон. Неизчерпаемата енергия на сцената спечелва на Жилбер Беко прякора "Господин 100 000 волта".

сър Уилям Джон Слейтър (сър Бил Слейтър), английски футболист (1927-2018).
През 1982 г. е удостоен с Ордена на Британската империя (почетно рицарско звание).

Гиньо Ганев, български юрист и политик (1928-2016).
Главен юрисконсулт и главен секретар в Министерството на енергетиката (1953-1976). От 1977 г. е член на Бюрото на Националния съвет (НС) на Отечествения фронт. Секретар (23 юни 1982-декември 1989) и заместник-председател (21 декември 1989-15 февруари 1990) на НС на Отечествения фронт. Член на Държавния съвет на Народна република България (17 юни 1986-1989). Председател на  НС на Отечествения фронт (15 февруари 1989-1 април 1990; 1 април 1990-2005), след което става негов почетен председател. Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Депутат (1990-1991) и заместник-председател на VII Велико народно събрание (18 юли 1990-2 октомври 1991). Председател на партия "Съюз за Отечеството" (септември 1994-13 април 2005). Председател на Агенцията за българите в чужбина (6 февруари 1995-27 февруари 1997). Председател на Съюза на народните читалища (30 март 1995-2009). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (19 април 1997-13 април 2005). Първи омбудсман на България (13 април 2005-7 октомври 2010). Носител на медал "Капитан Петко войвода" за приноса му в развитието на Съюза тракийските културно-просветни дружества (12 май 1991), на орден "Академични палми"  на френското министерство на културата и франкофонията (1995),  на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (26 февруари 1998), на орден "Стара планина" първа степен  за изключителните му заслуги към Република България и по повод 75 години от рождението му (5 март 2003), на църковен орден "Св. Йоан Рилски" - първа степен (31 март 2016).

Рони Бигс, британски гангстер, станал известен с участието си в "големия влаков обир" на 8 август 1963 г. (1929-2013).
На 8 август 1963 г. банда от 11 души, ръководена от Рони Бигс, напада пощенски влак превозващ пари, движещ се по маршрута Глазгоу - Лондон. Бандата ограбва над 2,6 млн. британски лири (около 49 млн. долара). Обирът е наречен "Големия влаков обир". След обира Рони Бигс е заловен и осъден на 30 години затвор, но успява да избяга. Той се укрива 36 години, като живее в Южна Америка. През 2001 г. се предава на британската полиция, освободен е от затвора на 7 август 2009 г. по здравословни причини.
 
Вацлав Хавел, чешки драматург, писател и политик (1936-2011).
Един от основателите на движението за защита на човешките права "Харта 77" (1 януари 1977). Ръководител на Гражданския форум - първата опозиционна организация в Чехословакия (19 ноември 1989-13 октомври 1990). Последен президент на Чехословакия (29 декември 1989-20 юли 1992). Първи президент на Чешката република (26 януари 1993-2 февруари 2003). Автор е на около 20 пиеси, сред които  "Градинско увеселение" (1963), "Съобщение" (1965), "Вернисаж" (1975), "Изкушението" (1985), "Санитарно благоустройство" (1987), "Да си тръгнеш" (2008) и др. Автор е и на редица есета, сред които "Писмо до Густав Хусак" (1975), "Силата на безсилните" (1978), "За смисъла на Харта 77" (1986),  "Слово за словото" (1988) и др. През  2013 г. на негово име е учредена награда, която се присъжда всяка година на изтъкнати личности за защита на човешките права от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в партньорство с Библиотеката "Вацлав Хавел" и Фондация "Харта 77".  Наградата за човешки права "Вацлав Хавел" е придружавана от почетен знак, диплома и 60 000 евро.

Слободан Чашуле, македонски журналист и политик (1945-2015).
Един от създателите на ТВ Скопие, кореспондент на ТВ Скопие в Чили и Перу, кореспондент на агенция "Танюг" за Латинска Америка и Карибите, главен редактор на агенция "Танюг" в Македония. В периода 1990-1994 е директор и главен редактор на Македонското радио, след това - генерален директор на "Нова Македония" - Скопие. От 30 ноември 2001 г. до 31 октомври 2002 г. е министър на външните работи на Македония (30 ноември 2001-31 октомври 2002).

Пол Тордей, британски писател (1946-2013).
Автор е на романите "Риболов на сьомга в Йемен" (2007), "Безнадеждният живот на Чарли Самърс" (2010) и др./КГ/МГ/