site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 декември в историята

17 декември 2023 г., неделя, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Даниил и св. 3-ма отроци Ананий, Азарий и Мисаил.

По света се отбелязва:

Националният празник на Бутан. Годишнина от коронацията на първия крал на Бутан Угиен Ванчук (1907).

На този ден в България:

1879 - Влиза в сила "Привременното положение за Българската земска войска", което изпълнява ролята на закон на въоръжените сили и урежда Българската армия. Българската армия е създадена под наименованието Българска земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед N 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

1920 - Възстановени са дипломатическите отношения на България с Румъния. Първоначално са установени на 21 юли 1879 г., прекъснати са на 30 юни 1913 г. Възстановени са на 20 август 1913 г. и отново са прекъснати на 30 август 1916 г. Възстановените през 1920 г. дипломатически отношения между двете страни са издигнати  в ранг на посолства на 18 февруари 1948 г.

1923 - За участие в летните Олимпийски игри през 1924 г. в Париж, Франция,  Българската национална спортна федерация сформира първия национален отбор по футбол на България. За първи треньор на отбора  е назначен австрийският футболист и треньор Леополд Нич.

1963 - Дипломатическите отношения между България и Франция са издигнати в ранг на посолства. Установени са на 8 юли 1879 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 22 септември 1915 г. и възстановени на 27 август 1920 г.

1980 - Влиза в експлоатация трети блок на АЕЦ "Козлодуй". На 27 януари 1981 г. в 2:30 ч. достига 100 процента мощност. Трети и четвърти блок са открити официално на 25 декември 1982 г. На 31 декември 2006 г. двата блока окончателно са  изключени от електроенергийната система на страната - в 21:38.32 ч. - трети блок, а в 21:49.14 ч.- четвърти блок, съгласно решение на Министерския съвет от 21 декември 2006 г., което е в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на страната към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г.

1981 - Министерският съвет приема Постановление 51, с което се създава "Фонд 13 века България" като държавно-обществена организация. От 1 януари 1993 г. фондът се преобразува във Фонд "13 века България", а с Постановление 158 на Министерския съвет от 15 август 1994 г. - в Национален дарителски фонд "13 века България". На 22 май 1981  г. фондът регистрира първото дарение от скулптора Хенри Мур - бронзовата му творба "Глава-шлем номер 6" от 1975 г. Фондът има за цел да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.

2000 - Гръцката телекомуникационна компания ОТЕ печели търга за издаване на лиценз за втори GSM оператор в България. Достигната е цена 135 млн. долара.

2001 - Патриарх Максим открива Петия църковно-народен събор. Взето е решение да се възстанови като самостоятелна Доростолската епархия с център Силистра, която дотогава е обединена с Русенската в Доростоло-Червенска епархия. Създадена е и нова Плевенска епархия. Приета е поправка в устава на Българската православна църква, в който е записано, че досегашните 12  епархии на Българската православна църква стават общо 14, от които две задгранични - Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия. Към титлата на Американския и Австралийски митрополит Йосиф с решение на събора е прибавено и наименованието Канадски.

2001 - Състав на Върховния касационен съд (ВКС) дава ход на делото за унищожените архиви на Държавна сигурност. Делото е образувано през 1992 г. след назначена експертиза от тогавашния министър на вътрешните работи Йордан Соколов, която установява липсата на 100 000 досиета на разработвани граждани преди 10 ноември 1989 г. През 1990 г. министърът на вътрешните работи Атанас Семерджиев и ръководителят на Управление "Архиви" Нанка Серкеджиева разпореждат промяна в нормативните документи за реда за съхранение и унищожаване на делата за оперативна разработка. Двамата са обвинени за злоупотреба със служебно положение в нарушение на чл. 11 от Закона за нормативните актове и Закона за държавния архивен фонд и за умишлено унищожаване на 100 000 архивни единици. На 11 април 2002 г. Върховният касационен съд признава Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева за виновни. Атанас Семерджиев е осъден на 4 години и 6 месеца затвор, а Нанка Серкеджиева е осъдена на 2 години затвор. През 2003 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отменя присъдите и връща делото заради груби процесуални нарушения. В началото на 2006 г. делата срещу двамата са окончателно прекратени "поради несъставомерност на обвинението, предявено от прокуратурата".

2005 - Завършва мисията в Ад Дивания, Ирак, на пети батальон на Българската армия под командването на Многонационалните съвместни оперативни сили, и започва предислоцирането му в България в съответствие с решение на Народното събрание от 5 май 2005 г. На 11 август 2003 г. за Ирак заминава първата група от 145 военнослужещи от основната част на българския батальон. В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона при шестмесечни ротации на територията на Ирак, чиято задача е да осигуряват реда и да спомогнат за следвоенното възстановяване и стабилизиране на страната. До есента на 2004 г. българските военни са в района на Кербала, а след това са предислоцирани в провинция Дивания. На 5 май 2005 г. Народното събрание приема решение, според което българският батальон в Ирак изпълнява до 31 декември 2005 г. мандата си за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, даден с резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. На 17 декември 2005 г. започва първият етап от операцията за предислоциране на батальона в България в съответствие с това решение.

2009 - В София, Монтана, Велико Търново и Враца се провежда специализирана операция на МВР под кодовото наименование "Наглите" с цел задържане на организираната престъпна група, която се е занимавала с отвличания.

2013 - Президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно с висши държавни отличия 19 български офицери - герои от Балканската война (1912-1913). Те са наградени с ордени "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите им заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство.

2017 - Новият игумен на Бачковския манастир архимандрит Самуил встъпва в длъжност със специална церемония, ръководена от главния секретар на Светия синод Мелнишки епископ Герасим.

2019 - В Министерството на външните работи заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева валидира юбилейна пощенска марка по повод 70-ата годишнина от установяване на дипломатически отношения между България и Китай. На церемонията присъства заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова, главният изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД Деян Дънешки и посланикът на Китай в България Дун Сяодзюн.

2021 - Новоизбраният премиер Кирил Петков пристига на първото си работно посещение в Брюксел, Белгия. Той има срещи с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, с които обсъжда отбраната и сигурността в Черноморския регион и Югоизточна Европа, и представя основните приоритети в работата на новото българско правителство.

На този ден по света:

1819 - В Ангостур, Венецуела, е свикан Националният конгрес (парламент), който провъзгласява създаването на Велика Колумбия със столица гр. Кукута. В състава й влизат Венецуела, Колумбия, Панама и Еквадор. За президент на републиката е избран Симон Боливар (до 4 май 1830). След отделянето на Венецуела през 1829 г. и на Еквадор през 1830 г., останалите територии се обединяват в република Нова Гренада.

1892 - В САЩ излиза бр. 1 на американското модно списание "Вог".

1903 - В САЩ е извършен първият в света успешен полет със самолет. Братята Уилбър и Орвил Райт извършват четири пробни излитания на дюните в Кити Хоук, щат Северна Каролина, с планер "Флайър-1" по тяхна конструкция, на който монтират изработен от самите тях четирицилиндров бензинов двигател с мощност 16 конски сили. При последния полет с продължителност 59 секунди е преодоляно разстояние от 260 м.

1935 - Първи полет на транспортния пътнически самолет "Дъглас ДС-3" на американската самолетостроителна компания "Дъглас еъркрафт къмпани" от Санта Моника, щат Калифрония, САЩ. Самолетът "Дъглас ДС-3" е произведен по заявка на американската авиокомпания "Американ Еърлайнс", като проектирането му е осъществено под ръководството на американския инженер Артър Реймънд. На 21 май 1936 г. самолетът получава сертификат за летателна годност, а от септември 1936 г. започва да изпълнява редовни полети по линията Ню Йорк - Чикаго.

1966 - В Ню Йорк, САЩ, с решение на Общото събрание на ООН е създадена Комисията по международно търговско право като основен юридически орган на организацията в областта на международното търговско право.

1979 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници. Конвенцията влиза в сила през юни 1983 г. България ратифицира конвенцията на 16 декември 1987 г. и влиза в сила за България от 9 април 1988 г.

1984 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема резолюция "За недопустимост на политиката на държавен тероризъм и всякакви действия, отправени към подкопаване на обществено-политическия строй в други суверенни държави".

1991 - В Хага, Нидерландия, по време на специална конференция на Европейската общност (ЕО) (16-17 декември 1991) е подписана Европейската енергийна харта по инициатива на Дания. Целта на документа е да помогне на затруднените енергийни индустрии в СССР и страните от Източна Европа в замяна на гарантиран достъп на страните от ЕО до съветския петрол и газ.

1992 - На отделни церемонии във Вашингтон (САЩ), Мексико и Отава (Канада) президентите на САЩ и Мексико Джордж Буш и Карлос Салинас, и министър-председателят на Канада Брайън Мълруни подписват Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Влиза в сила от 1 януари 1994 г. Преговорите между Канада, САЩ и Мексико за създаване на северноамерикански пазар, свободен от мита и други ограничения, започват на 12 юни 1991 г. в Торонто (Канада).

1994 - В Оуру Прету, Бразилия, е подписан протокол между Бразилия, Парагвай, Аржентина и Уругвай, с който Южноамериканският общ пазар (Меркосур), създаден на 26 март 1991 г., се превръща в първата зона за свободна търговия в района.

1996 - Кофи Анан е избран от Общото събрание на ООН за генерален секретар на ООН. Поема поста на 1 януари 1997 г. Преизбран е на 29 юни 2001 г. за втори 5-годишен мандат - от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2006 г.

1996 - В Лима, Перу, членове на "Революционното движение Тупак Амару" начело с перуанския революционер Нестор Серпа Картолини, нахлуват в резиденцията на японския посланик по време на прием по повод рождения ден на императора на Япония Акихито. За заложници са задържани около 400 души, сред които 40 дипломати от 26 страни и висши перуански чиновници. Исканията на похитителите са за освобождаване на около 400 техни сподвижници, които излежават присъди в перуанските затвори, в замяна на освобождаването на заложниците. Същата вечер нападателите освобождават стотина жени. На 22 декември са освободени наведнъж 225 души. От 1 януари обаче освобождаванията спират, а нападателите заявяват, че останалите при тях 72 заложника са военнопленници. На 22 април 1997 г. специални военни части превземат резиденцията. При акцията за освобождаването на заложниците, продължила 30 минути, са убити всичките 14 нападатели, двама офицери от специалните сили и един от заложниците. Други 25 заложници са ранени.

1997 - Във Великобритания влиза в сила закон, забраняващ притежаването на огнестрелно оръжие от частни лица. Законът е приет на 27 ноември 1997 г. след кървав инцидент в Дънблейн, Шотландия, на 13 март 1996 г., когато психично болен мъж застрелва 16 ученици и учителката им и след това се самоубива.

2003 - Съдът за тежки престъпления в Атина, Гърция, произнася присъдите на двете основни фигури в гръцката терористична организация "17 ноември" - лидера и идеолог Александрос Йотопулос и главния екзекутор Димитрис Куфодинас. Те са осъдени съответно на 21 и 13 години доживотен затвор. Присъдите са издадени за убийствата на полицая Христос Матис, застрелян при извършено от групировката нападение срещу банка, и за убийството през 1986 г. на собственика на в. "Апогевматини" Николаос Монфератос и неговия шофьор. Процесът срещу терористичната организация започва на 3 март 2003 г. Групировката действа близо 30 години, без да бъде заловен нито един неин член. Тя е отговорна за 23 убийства на американски, турски, британски и гръцки дипломати и служители, както и за многобройни бомбени атентати, нападения и обири на банки, пощенски бюра и супермаркети. На 9 септември 2007 г. специален съд в Гърция, който съди на втора инстанция обвиняемите, потвърждава доживотните присъди. Йотопулос се осъжда 17 пъти на доживотен затвор за подбуждане на терористични актове на групировката, сред които 17 убийства на гръцки, американски, турски и британски видни личности в периода 1985-2000 г. Димитрис Куфодинас, който единствен поема отговорност за действията на групировката, получава 11 доживотни присъди. Останалите 4-ма основни екзекутори на организацията също получават доживотни присъди.

2006 - След 70-годишно прекъсване в  Париж, Франция, отново е пусната в експлоатация трамвайна линия. Осемкилометровата трамвайна линия е построена от компанията Алстом, която произвежда френските високоскоростни влакове.

2012 - В Хърватия са публикувани резултатите от преброяването на населението през 2011 г. Според тях Хърватия е една от страните с най-хомогенен национален състав в света, в която хърватите са над 90 процента от населението, но и държава с остаряващо население. Общият брой на населението в Хърватия е 4 284 889 души, от които 2 066 335 мъже и 2 218 554 жени.

2013 - В Германия с 462 гласа "за", 150 "против" и 9 "въздържали се" Бундестагът (долна камара на парламента) преизбира Ангела Меркел на поста федерален канцлер на Германия. Тя е третият федерален канцлер след Втората световна война (1939-1945) с три поредни мандата на поста. Предишните двама, Конрад Аденауер и Хелмут Кол, също са от Християндемократическия съюз. Същия ден полага клетва ръководеното от Ангела Меркел правителство на т. нар. широка коалиция, което включва Християндемократическия съюз,  Християнсоциалния съюз и Германската социалдемократическа партия.

2015 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, задължаваща всички страни да пресичат финансирането и оказването на друга помощ на терористичната групировка "Ислямска държава". Документът от 37 страници, основаващ се на глава седма от Устава на ООН предвижда серия от мерки, насочени за засилване на режима за санкции и възможностите за пресичане на каналите за финансиране на терористите. Той съдържа искане незабавно да се замразят средствата и финансовите активи на терористите, да не се допуска пряка или косвена доставка на оръжия и призив да се предприемат решителни и енергични мерки за прекъсване на потока от финансови активи и икономически ресурси, изпращани на лицата и организациите, свързани с „Ал Каида“ и "Ислямска държава". Страните са длъжни да гарантират, че гражданите им и лица на тяхна територия не предоставят икономически ресурси на тези групировки или свързани с тях лица и организации.
 
2016 - В град Кайсери в Турция, при експлозия на автобус, превозващ военнослужещи, загиват 14 души и 55 са ранени. Взривът е предизвикан от кола, натъпкана с експлозиви, която е избухнала, когато той е преминавал покрай нея. Във взривения автобус е имало основно военнослужещи от подразделение на специалните сили към местен гарнизон, които са били в дневен отпуск и са отивали в центъра на град Кайсери. На 20 декември 2016 г. кюрдската радикална групировка Ястреби за свободата на Кюрдистан поема отговорност за атентата.

2017 - Първият пътнически самолет за полети на средни разстояния C919 на държавната китайска компания "Комак", изработен в страната, извършва втори изпитателен полет. Самолетът осъществява двучасов полет и каца на летище "Пудун" в Шанхай. Той може да превозва 168 пътници и да прелети 5500 км.

2018 - Правителството на Германия се съгласява да изплати еднократни обезщетения на оцелели хора, предимно евреи, евакуирани от нацистка Германия като деца, много от които никога повече не са видели своите родители. Конференцията за еврейските материални претенции към Германия със седалище в Ню Йорк, САЩ, съобщава, че правителството се е съгласило да изплати суми в размер на 2500 евро (2800 долара) на хората, които все още са живи от 10-те хиляди души, избягали с т.нар. детски транспорт.

2019 - Папа Франциск вдига папската тайна, налагана върху случаите на сексуални посегателства в средите на Католическата църква, както и е повишена възрастта, под която Католическата църква смята порнографските снимки за детска порнография от 14 на 18 години. Промените се въвеждат с два папски документа. С тях се забранява налагането на задължение за мълчание на онези, които съобщават за сексуални издевателства или твърдят, че са станали жертва на такива. 

2020 - Земетресение с магнитуд от 4,9 по скалата на Рихтер е регистрирано в 15,36 ч. край гръцкия остров Крит в южната част на Егейско море. Епицентърът на труса е в морето на разстояние 48 км северно-североизточно от селището Сития и на дълбочина от 10 км.

2021 - В Австрия парламентът одобрява закон, разрешаващ асистираното самоубийство на хора, страдащи от тежко или нелечимо заболяване. Според закона неизлечимо болни пълнолетни и хора с трайно и инвалидизиращо заболяване могат да се възползват от помощ, за да сложат край на живота си. Двама лекари ще трябва да преценяват всеки отделен случай, като единият трябва да има и квалификация по палиативна медицина. Те ще определят дали съответният пациентът е в състояние да вземе самостоятелно решение.

2022 - В северния град Вилхелмсхафен федералният канцлер на Германия Олаф Шолц открива от борда на туристическия кораб "Хелголанд" първия в страната плаващ терминал за втечнен газ. Основният елемент от терминала, който се намира в Северно море край бреговете на Долна Саксония, е почти 300-метровият специален кораб "Хьог Есперанца", на който ще се извършва процесът по превръщане в газообразно състояние на карания с танкери втечнен природен газ, за да може след това да захранва газопреносната мрежа на Германия.

Родени на този ден българи:

Атанас Велянов, сценограф (1933-2011).
Работил е в театрите в Сливен (1960-1966), Перник (1966-1968), в Театъра на българската армия (1968-1971), в Народния театър "Иван Вазов (1971-1993). Сценограф на спектаклите "Блокада", "Всяка есенна вечер", "Ураганът", "По-силни от боговете", "Ивайло, или нощта на късите ножове", "Мата Хари", "Как се обира една банка" и др.

Румен Воденичаров, инженер химик и политик (1938).
До 1971 г. работи в Института по органична химия на Българската академия на науките. Инженер-химик в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт /НИХФИ/ (1971-1997), от 1985 г. е старши научен сътрудник в НИХФИ. Има повече от 20 научни публикации в български и чужди списания. Един от основателите на Съюза на демократичните сили (1989). Председател на "Независимо дружество за защита на правата на човека в България" (16 август 1989-28 юли 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Бил е първият програмен директор на фондация "Отворено общество" в България (1990). Председател на сдружение "Хелзинкски наблюдател - България" (5 април 1992-1998). От 2010 г. е заместник-председател на политическа партия "Нова зора" и член на Редакционния съвет на в. "Нова зора".

Тотка Петрова, състезателка по лека атлетика (средни разстояния) (1956).
От европейски първенства печели два сребърни медала (1977 г. на 800 м, 1978 г. на 800 м) и един бронзов медал (1978 г. на 1500 м). Печели златни медали от Световната купа на 800 м през 1977 г. и на 1500 м през 1979 г. През 1977 г. на Лятната универсиада печели златни медали на 800 м и 1500 м. През 1977 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Спортист на България за 1977 г. Носителка на почетния знак на град Ямбол (30 ноември 2006).

Мирослав Пашов, актьор (1957).
Играл е в Драматичен театър "Константин Величков" - Пазарджик (1981-1991). Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията. Изпълнителен директор на Първи частен театър "Алтернатива" (1991-1993), заместник-директор на Младежки театър - София (1993-1995). От 1995 г. работи театър "Българска армия", и.д. директор (24 юни 2010-септември 2013), а от септември 2013 г. - директор на театъра.

Марин Райков (Марин Райков Николов), дипломат и политик (1960).   
Работи в Министерство на външните работи (МВнР) от 1 януари 1987 г. в отдел "Страни от Югоизточна Европа". Стажант аташе, аташе и трети секретар в отдел "Балкански страни" (1987-1992). Трети, втори и първи секретар в българското посолство в Белград, Югославия (1992-1995). Експерт по политически и социални въпроси на Съвета на Европа в управление "Права на човека и хуманитарно и социално сътрудничество" (1995-1997). Заместник постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург, Франция (1997-15 септември 1998). Заместник-министър на външните работи и председател на Националната комисия на България за ЮНЕСКО (6 август 1998-6юни 2001). Посланик на България във Франция и постоянен представител на България в ЮНЕСКО (6 юни 2001-8 юни 2005). Началник сектор "Обща европейска външна политика" и "Стратегически въпроси" в дирекция "Външнополитическа координация и планиране" на МВнР (2005-2008). Заместник-министър на външните работи (3 август 2009-20 май 2010). Посланик на България във Франция (20 май 2010-10 юли 2013)и в Княжество Монако (30 септември 2010-10 юли 2013). Министър-председател и министър на външните работи на служебно правителство (13 март 2013-29 май 2013). Посланик на България в Италия (10 юли 2013-23 ноември 2018). Посланик на България в Сан Марино (4 март 2014-8 януари 2019) и Малта (15 октомври 2014-16 януари 2019). От 28 март 2019 г. е посланик на България във Великобритания. Висш офицер на френския Орден за заслуги и Командир на Ордена на Почетния легион (април 2015).

Петър Москов, лекар и политик (1970).
Старши асистент в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Св. Анна" в София. Учредител на партия "Демократи за силна България" (ДСБ) (2004), член (от 21 юли 2007) на Националното ръководство на партията. Председател на Националния предизборен щаб на ДСБ (11 март 2009-2 май 2011). Заместник-председател на ДСБ (3 юни 2013-12 декември 2015). Член на Изпълнителния съвет на политическия съюз Реформаторски блок, основан на 20 декември 2013 г. Министър на здравеопазването (7 ноември 2014-27 януари 2017). От 7 април 2019 г. е председател на партия "Консервативно обединение на десницата". 

Ивайло Трайков, тенисист (1978).

Елизабет Паисиева, състезателка по художествена гимнастика (1986).
От Световни първенства има два бронзови медала (2001 и 2003). От Европейски първенства има един бронзов медал (2002).

На този ден са родени и:

Доменико Чимароза, италиански композитор (1749-1801).

Лудвиг ван Бетовен, немски композитор (1770-1827).
Автор е на симфонии, концерти, сонати за пиано, операта "Фиделио" (1805) и др.

сър Хъмфри Дейви, британски химик и физик (1778-1829).
Изучава физиологичното действие на някои газове, включително диазотния оксид (райски газ) и публикува резултатите си в "Проучвания, химични и философски" (1800). Използва електрическата батерия, за да раздели соли чрез електролиза. С помощта на много последователни батерии, той успява да отдели калий и натрий от техните хидроокиси през 1807 г. и калция, стронция, бария и магнезия през 1808 г. През 1815 г. изобретява безопасната миньорска лампа (руднична лампа).

Ян Евангелиста Пуркине, чешки физиолог (1787-1869).
Неговите изследвания в областта на хистологията, ембриологията, и фармакологията допринасят за съвременно разбиране за окото и визията, мозъка и сърдечната функция, възпроизводството на бозайниците, както и състава на клетките.

Джоузеф Хенри, американски физик (1797-1878).
Открил самоиндукцията (1832).

Жул дьо Гонкур, френски писател (1830-1870).
Автор е на романите "Шарл Демейи" (1860), "Сестра Филомен" (1861), "Рене Мопрен" (1864), "Манет Саломон" (1867), "Госпожа Жервезе" (1869) и др.  Пише в съавторство с брат си Едмон дьо Гонкур, който завещава състоянието си за учредяването на Академия "Гонкур", в която са включени писатели, непризнати от Френската академия. От 1903 г. академията присъжда всяка година литературната награда "Гонкур". Първата литературна награда "Гонкур" е връчена на 21 декември 1903 г. на Джон-Антоан Но за романа му "Вражеска сила".

Пиер Пол Емил Ру, френски микробиолог (1853-1933).
Ученик и сътрудник на Луи Пастьор. Заедно с руския учен Иля Мечников поставя началото на експерименталното изследване на сифилиса при маймуни (1903-1906).

Йозеф Лада, чешки художник, илюстратор и карикатурист (1887-1957).
Илюстратор е на романа на Ярослав Хашек "Приключенията на храбрия войник Швейк" и др.

Николай Светловидов, съветски актьор (1889-1970).
Народен артист на СССР (1965). Носител на Сталинска награда (1942, 1949).

Владислав Бронаевски, полски поет (1897-1962).
Автор на сборниците със стихове "Вятърни мелници" (1925), "Дим над града" (1926), поемите "Парижката комуна" (1929), "Грижа и песен" (1932), "Последен вик" (1939), "Дървото на отчаянието" (1945), "Надежда" (1951), "Анка" (1956), "Нови стихове" (1962), "Мазовия" (1951), "Висла" (1953) и др.

Ърскин Колдуел, американски писател (1903-1987).
Автор е на романите "Пътят на тютюна" (1932), "Грета" (1955), "Клодел Инглиш" (1958) и др.

Уилард Либи, американски химик (1908-1980).
Носител на Нобелова награда за химия за 1960 г. за неговия метод за определяне на възрастта в археологията, геологията, геофизиката и други области на науката чрез въглерод 14.

Леонид Броневой, руски актьор (1928-2017).
Дебютира в киното през 1964 г. във филма "Другарят Арсений". Популярност получава с ролята на Мюлер в телевизионния филм "Седемнайсет мига от пролетта" (1973). Участвал е в повече от 70 филма. Заслужил артист на РСФСР (26 февруари 1971). Народен артист на РСФСР (22 февруари 1979). Народен артист на СССР (20 май 1987). Народен артист на Украйна (2013).

Рей Уилсън, английски футболист и треньор (1934-2018).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол.

Клаус Кинкел, немски политик (1936-2019).
Министър на правосъдието на Германия (16 януари 1991-18 май 1992). Министър на външните работи на Германия (17 май 1992-27 октомври 1998). Вицеканцлер на Германия (януари 1993-27 октомври 1998). Председател на Свободната демократическа партия - либерали (11 юни 1993-10 юни 1995).

папа Франциск (светско име Хорхе Марио Берголио), глава на Римокатолическата църква, избран от конклава на 13 март 2013 г. (1936).
Ръкоположен е за свещеник през 1969 г. В периода 1980-1986 г. е ректор на философския и богословския факултет на колежа "Сан Хосе" в Сан Мигел. През 1992 г. е назначен за спомагателен епископ на Буенос Айрес и е ръкоположен за епископ. През м. юни 1997 г. става коадютор (епископ с право на наследяване на епархия) на архиепископа на Буенос Айрес, а от февруари 1998 г. става архиепископ на Буенос Айрес (първи йезуит на толкова висок пост) и епископ на католиците от източни обреди в Аржентина. През февруари 2001 г. е произведен в кардинал с титла кардинал-свещеник на църква "Сан Роберто Белармино". В периода на Синода на епископите през 2005 г. е избран за член на постсинодалния съвет. В периода 2005-2008 г. е оглавявал Епископската конференция на Аржентина.

Сотирис Каяфас, кипърски футболист (1949).
Носител на "Златната обувка" за 1976 г. 

Иван Педросо, кубински състезател по лека атлетика (скок дължина) (1972).
Олимпийски шампион през 2000 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства на открито печели четири златни медала (1995 г. - Гьотеборг, Швеция; 1997 г. - Атина, Гърция; 1999 г. - Севиля, Испания; 2001 г. - Едмънтън, Канада). От световни първенства на закрито печели пет златни медала (1993, 1995, 1997, 1999, 2001).

Арно Клеман, френски тенисист (1977).
Спечелил е 1 титла (двойки) от турнирите на "Големия шлем".

Лиедсон (Лиедсон да Силва Мунис), португалски футболист (1977).

Тим Вийзе, немски футболист (вратар) (1981).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка с националния отбор по футбол.

Мартин Йодегард, норвежки футболист (1998).

Това е денят на смъртта на:

Симон Боливар, латиноамерикански политик, един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка (1783-1830).
През 1813 г. е провъзгласен от Националния конгрес на Венецуела за "Освободител". Участва активно в освобождаването на Венецуела (1810) и провъзгласяването й за република (1811), на Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) (1819) и на провинция Кито (съвременен Еквадор) (1822). На 10 февруари 1824 г. разгромява испанските войски на територията на Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (6 август 1825), наречена на него в негова чест. През 1826 г., в стремежа си да обедини младите латиноамерикански държави, създава в Панама Континентален конгрес. Президент на Велика Колумбия, създадена на територията на тези страни (1819-1830). Създалите се сепаратистки движения в отделните латиноамерикански държави обаче не му позволяват да реализира плановете си и през 1830 г. той се оттегля от властта.

лорд Келвин (Уилям Томсън), британски физик (1824-1907).
Основоположник на термодинамиката. Формулира независимо от Рудолф Клаузиус второто начало на термодинамиката (1851). От 1851 г. е  член на Лондонското кралско общество, негов президент (1890-1895). За научните си заслуги е удостоен с титлата "лорд" (1892).

Пиер Огюст Реноар, френски художник импресионист (1841-1919).

Стоян Костурков, български учител, публицист и политик (1866-1949).
Един от основателите (1905) на Радикалдемократическата партия в България и дългогодишен неин секретар. Редактор на в. "Демократ" (1905-1910) и в. "Радикал" (1910-1934). Депутат в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-21 юни 1918). Министър на народното просвещение (21 юни 1918-6 октомври 1919). Депутат от 18-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923), в 21-ото Обикновено народно събрание (1923-1927) и в 23-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-29 юни 1931). Министър на железниците, пощите и телеграфите (29 юни 1931-5 май 1934), министър на народното просвещение (29 септември 1945-23 ноември 1946).

проф. Андрей Николов, български скулптор и педагог (1878-1959).
Председател на чуждестранните художници в  Международния съюз на художниците в Рим, Италия, (1920). Преподавател в Държавната художествена академия в София (1931-1940). Сред творбите му са  "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Александър Стамболийски, Стоян Михайловски, Кирил Христов, цар Борис III, Яна Язова и др. Изгражда своеобразен пантеон, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Автор е на  каменната плоча и статуята на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния воин в София. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1953).

Петър Младенов (Петър Младенов Апостолов), български художник (1887-1978).
Рисува градски пейзажи в акварелна техника. Един от основателите и пръв председател на Дружеството на новите художници (1931). Носител на орден "Георги Димитров" (1970) и на орден "Народна република България" трета степен (1959).

Георги Спасов (Георги Спасов Хаджигеоргиев), български композитор, певец, диригент и педагог (1891-1953).
Артист в трупата на Народната опера (1923-1928), като същевременно е бил ръководител на църковен хор и хора на Военното училище. Работи в Българска народна банка, при която образува и ръководи хор (1928-1947). Автор е на 150 солови, хорови и детски песни. През 1947 г. е отпечатан сборник с 50 негови детски песни "Бисерни зрънца", сред които е и "Родина" ("Високи сини планини") по текст на Младен Исаев.

Трайчо Костов (Трайчо Костов Джунев), български журналист и политик (1897-1949).
От 1920 г.  е член на Българската комунистическа партия (БКП). През 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на "Работнически вестник".  През 1929 г. е амнистиран и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК) на БКП. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Подпредседател на Министерския съвет и министър на електрификацията, водите и природните богатства (31 март 1946-23 ноември 1946), подпредседател на Министерския съвет (11 декември 1947-31 март 1949), председател на правителствената комисия за стопански и финансови въпроси (1947-1949). Член на Политбюро на ЦК на  БКП (декември 1948-юни 1949). През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност. На 12 юни 1949 г. е изключен от БКП. На започналия на 7 декември 1949 г. процес срещу него е осъден на смърт и екзекутиран на 17 декември с.г. След Априлския пленум (1956) на ЦК на БКП  е частично реабилитиран, а през 1989 г. ЦК на БКП приема решение за пълната му политическа реабилитация.

Димитър Гачев, български музиковед и литературовед (1902-1945).
Участник в Септемврийското въстание (1923). Политемигрант (от 1924) в Белгия, Франция и Германия. От 1926 г. живее в Москва, СССР, където популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски. През 1937 г. е изпратен в лагер в Колима, СССР, където умира. Реабилитиран е посмъртно.

Маргьорит Юрсенар, френска писателка от белгийски произход (1903-1987).
Първата жена - член на Френската академия (1980).

Аркадий Райкин, съветски актьор, режисьор, сценарист и хуморист (1911-1987).
Участвал е в близо 40 филма. Заслужен артист на РСФСР (1947). Народен артист на РСФСР (1957). Народен артист на СССР (1 юли 1968). Герой на социалистическия труд (1981).

Станко Тодоров (Станко Тодоров Георгиев), български политик и държавен деец (1920-1996).
Член на Политбюро на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (ноември 1961-20 юли 1988). Министър на земеделието (3 септември 1952-17 юли 1957). Депутат в 3-ото Народно събрание (13 януари 1958-декември 1959). Заместник-председател на Министерския съвет (25 декември 1959-17 март 1962). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-18 декември 1965) и в 5-ото Народно събрание (11-12 март 1966). Заместник-председател на Министерския съвет (12 март-22 ноември 1966). Депутат в 6-ото Народно събрание (7-9 юли 1976). Председател на Министерския съвет (9 юли 1971-15 юни 1976). Депутат в 7-ото Народно събрание (15-17 юни 1976). Председател на Министерския съвет (17 юни 1976-18 юни 1981). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990), председател на 8-ото Народно събрание (18 юни 1981-21 март 1986) и на 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-3 април 1990), депутат в VII Велико народно събрание (10 юли-15 ноември 1990).

Леонид Коган, съветски цигулар (1924-1982).

Джанет Роули, американска лекарка (1925-2013).
Откритията й за хромозомните аномалии при левкемията довеждат до признаването на факта, че ракът е генетично заболяване. Носителка на престижната награда на медицинския център "Олбани" за трудовете й, допринесли да бъде променено лечението на рака (2013).

Евгений Босяцки, български художник (1929-2009).
Твори в областта на графиката, живописта, книгооформлението и илюстрацията. Бил е главен художник на издателство "Медицина и физкултура", главен художник на Държавно обединение "Българска книга" (1968-1974). Работил е в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", в Комитета за култура, дирекция "Изложби и панаири на книгата". Един от създателите на изложбата на илюстрацията в България. Илюстрирал е произведения на повече от 50 български и десетки световни автори. Един от създателите на в. "За буквите" (май 1979). През 1979 г. в кораба на космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников са и неговите илюстрации на папирус на "Слово за буквите" от Черноризец Храбър и "История славянобългарска". Носител на втора награда на Съюза на българските художници (1967, 1968) и на първа награда от Националната изложба за илюстрация (1969). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (два пъти носител) и трета степен.

Жерар Блен, френски актьор и режисьор (1930-2000).
Участвал е във филмите  "Децата на рая" (1943), "Хубавият Серж" (1958), "Братовчедите" (1959), "Хатари!" (1962) и др. Режисьор е на филмите "Пеликанът" (1974), "Едно дете в тълпата" (1976) и др.

проф. Ангел Писарев, български учен инженер (1931-2000).
Заместник-министър на народната просвета (9 май 1980-14 май 1986). Бил е заместник-ректор на Техническия университет в София. Участвал е в изграждането на българската електротехническа промишленост - през 1959 г. под негово ръководство е изградена първата лаборатория за електрически апарати към Машиннотехнологичния факултет на Държавната политехника. Автор е на научни трудове, технически речници, открития. Носител на орден "Народна република България" трета степен във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (6 август 1981).

Виктор Чичов, български актьор и оператор (1934-2018).
Оператор е на филмите: "Случаят Пенлеве" (1968), "Петимата от Моби Дик" (1970), "Оркестър без име" (1982) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973), на Наградата за операторска работа на Съюза на българските филмови дейци за филма "Бяла магия" (1982) и за филма "Те надделяха" (1986).

Сезария Евора, певица от Кабо Верде (1941-2011).
Най-известната представителка на стила морна - смесица от западноафрикански перкусии, португалско фадо и бразилски ритми. Два пъти носителка на музикалната награда "Грами" (1995, 1997), и на френския Орден на Почетния легион (2009).

Ким Чен-ир, севернокорейски политик (1942-2011).
Председател на Националния комитет на отбраната на КНДР (9 април 1993-17 декември 2011), върховен главнокомандващ въоръжените сили на КНДР (25 декември 1991-17 декември 2011). Генерален секретар на Корейската трудова партия (8 октомври 1997-17 декември 2011). /КГ/МГ/