site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 декември в историята

16 декември 2023 г., събота, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Агей. Св. мчк Марин.

По света се отбелязва:

Националният празник на Бахрейн. Национален ден (1971). Годишнина от възкачването на престола на краля на Бахрейн шейх Хамад бен Иса ал Халифа.

Националният празник на Казахстан. Ден на независимостта (1991).

Денят на помирението в Република Южна Африка. Официален празник. Отбелязва се от 1995 г. като символ на мирното равенство и съжителство между различните расови, етнически и религиозни групи на населението след премахването на апартейда през 1994 г.

На този ден в България:

1920 - България е приета за член на Обществото на народите (ОН). Обществото на народите (Лига на нациите) е международна организация, съществувала между Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945).  Създадена е с решение на Парижката мирна конференция от 25 януари 1919 г., като договорът влиза в сила на 10 януари 1920 г. Целта е разрешаване на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние след края на Първата световна война. Организацията е разпусната на 18 април 1946 г., като Заключителният акт е подписан от 43-те страни членки.

1953 - В София е открита новата сграда на Народната библиотека "Васил Коларов" (дн. Национална библиотека  "Св. св. Кирил и Методий"). През 1900 г. Българската народна библиотека (създадена на 10 декември 1878 г. като Софийска публична библиотека, от 5 юни 1879 г. преименувана на Българска народна библиотека) получава собствено здание - откупения за целта Граждански клуб на ул. "Г. С. Раковски" 131. През 1939 г. започва строеж на нова сграда на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем.

1956 - България установява дипломатически отношения с Люксембург на ниво легации. На 19 май 1969 г. са издигнати в ранг на посолства. 

1961 - Дипломатическите отношения между България и Иран са възстановени на ниво легации. Отношенията между двете страни са установени на 5 ноември 1897 г. на ниво дипломатически агентства и са прекъснати на 17 септември 1941 г. На 18 август 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1967 - Учредена е агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес" от Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските художници. Агенцията е създадена е с Разпореждане 309 на Министерския съвет от 21 октомври 1967 г.

1991 - Създадено е издателство "Летера" като "Летера НФ" ЕТ. Регистрирано е на 26 септември 1995 г. като "Летера - НФ" ЕООД.  Издава учебници и учебни помагала, справочна и художествена литература,  езикови системи за самообучение с аудио- и видеокасети, тестове и граматики по основните езици, справочна литература.

1995 - България връчва официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС) по време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в Мадрид, Испания, съгласно решение на Народното събрание от 1 декември 1995 г. На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан Договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, на 11 май 2005 г. е ратифициран от Народното събрание на България. Влиза в сила на 1 януари 2007 г.   

2003 - Учредена е фондация "Международен театрален фестивал "Варненско лято". Регистрирана е на 15 януари 2004 г. Създаването й е свързано с разрастването на Международния театрален фестивал "Варненско лято" и необходимостта от обособяване на структура, пряко отговаряща за програмирането, реализацията и устойчивото развитие на фестивала. От 16 февруари 2016 г. е "Виа фест международен театрален фестивал "Варненско лято".

2005 - Народното събрание приема Закона за меценатството, който урежда обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата и цели да стимулира физическите и юридическите лица да подпомагат развитието на българската култура.

2006 - За първи път в България в болница "Лозенец" е приложена методика на анатомично разделяне на черния дроб на донора на две части и присаждането им на двама реципиента - дете на 4 г. и жена на 25 г.

2013 - В с. Баховица, община Ловеч, е проведена церемония по изпращането на първата пратка от 75 автомобила на произведените в завода на "Литекс Моторс" автомобили "Great Wall" за италианския пазар.

2014 - В Белград, Сърбия, тържествено са открити българско търговско-икономическо представителство и културен център към посолството на България в страната. На церемонията присъстват посланикът на България в Сърбия Ангел Димитров,  министърът на икономиката Божидар Лукарски, заместник министър-председателят Румяна Бъчварова и министърът на търговията, туризма и телекомуникациите на Сърбия Расим Ляич.

2015 - Народното събрание приема на трето четене Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от председателя на парламента Цецка Цачева и група народни представители. Промените предвиждат разделяне на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на две колегии - съдийска и прокурорска, а 11 от 25 членове на съвета ще се избират от парламента с две трети от гласовете на народните представители. Съдийската колегия на ВСС ще е от 14 членове, а Прокурорската колегия от 11 членове. Повишава се отчетността на главния прокурор.

2019 - Кап. втори ранг Иван Йорданов от българските Военноморски сили е отличен с най-високата награда на НАТО - медал за всеотдайна служба. От 2016 г. до 2019 г. той е щабен офицер в отдел "Разузнаване" на Военноморското командване на НАТО (MARCOM) в Нортууд, Великобритания.

2020 - Парламентът приема промени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, с които се определя службата в доброволния резерв да бъде срочна до шест месеца, като финансовото осигуряване е за сметка на Министерството на отбраната.

На този ден по света:

1653 - Оливър Кромуел, водач на индепендентите по време на Английската революция (1642-1651), е провъзгласен за пожизнен лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (до 3 септември 1658). След смъртта на Кромуел, протекторатът фактически престава да съществува - наследява го най-големият му син Ричард, който подава оставка през май 1659 г. На 29 май на трона е възстановен Чарлз II - крал на Англия, Шотландия и Ирландия (до 6 февруари 1685).

1773 - В Бостън група от около 60 души, преоблечени като индианци, изхвърлят от 3 британски кораба, чакащи за разтоварване  в пристанището на Бостън, 342 сандъка чай, собственост на британската Източноиндийската компания, в знак на протест срещу монопола на компанията в търговията с чай и данъка върху търговията с чай. Събитието, наречено "Бостънското пиене на чай", е част от борбата за независимост на британските колонии в Северна Америка. Унищожени са 227 тона чай на стойност 18 000 британски лири. В отговор на това парламентът на Великобритания приема серия от наказателни мерки, включително законопроект за пристанището в Бостън, с който то е изключено от морската търговия с чай. Усилията на британското правителство да превръщат в Масачузетс за наказание сервират само да се обединят в колониите и се движа на дрейфа към война.

1899 - Основан е "Милан" - Милано, италиански футболен клуб.

1912 - В двореца "Сейнт Джеймс" в Лондон, Великобритания, започва мирната конференция за Балканите. Конференцията е насочена към разрешаване на конфликта, причина за Балканска война (1912-1913) между Турция и коалицията на балканските страни (България, Сърбия, Гърция и Черна гора). Завършва с подписването на Лондонския мирен договор на 30 май 1913 г. Според клаузите му всички земи на запад от линията Мидия-Енос и остров Крит са отнети от Османската империя и предадени на държавите от Балканския съюз. Албания е провъзгласена за независима държава (под протектората на Великите сили). Никъде в договора не се посочва разпределение на земите между съюзниците, което поражда нови конфликти и води до избухването на Междусъюзническата война (1913). Лондонският мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913) между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния, от друга.

1970 - В Хага, Нидерландия, по време на международната конференция по въздушно право (1-16 декември 1970 г., Хага, Нидерландия), т. нар. Хагска конференция, е приета Конвенцията за борба с незаконното завземане на въздушни транспортни средства, т. нар. Хагска конвенция. Конвенцията е открита за подписване след 31 декември 1970 г. в Москва (СССР), Лондон (Великобритания) и Вашингтон (САЩ). България ратифицира конвенцията с Указ 564 на Президиума на Народното събрание от 1 април 1971 г. и в сила за страната от 14 октомври 1971 г.

1971 - 26-ата сесия на Общото събрание на ООН на резолюция A/RES/2832 (XXVI) за обявяване на Индийския океан за зона на мира.

1971 - Индия признава Бангладеш. От 1757 г. Бангладеш е във владение на Великобритания като индийска провинция Източна Бенгалия. На 14 август 1947 г. е провъзгласена независимостта на Индия и е създадена държавата Пакистан. Източна Бенгалия е включена в състава на Пакистан под името Източен Пакистан. На 26 март 1971 г. Източен Пакистан е провъзгласен за независима Народна република Бангладеш. 

1991 - Върховният съвет (парламентът) на Казахстан приема закон за държавната независимост на страната. На 25 октомври 1990 г. Казахстан приема Декларация за независимост". На 10 декември 1991 г. Върховният съвет на Казахската съветска социалистическа република приема решение републиката да се преименува в Република Казахстан.

1992 - Приета е конституцията на Чешката република. Влиза в сила на 1 януари 1993 г.

1993 - В Скопие, Македония, на церемония в управлението на македонските пощи и телекомуникации, президентът на Македония Киро Глигоров открива Трансбалканската съобщителна магистрала. В проекта участват Албания, България, Италия, Македония и Турция. В резултат на неговата реализация тези страни разполагат със сигурни телефонни връзки.

2004 - В Брюксел, Белгия, е открита среща на държавните и правителствените ръководители на страните членки на ЕС, на която е постигнато споразумение преговорите за присъединяване на Турция да започнат на 3 октомври 2005 г. Целта на преговорите ще бъде пълноправно членство на Турция в ЕС, но Съюзът не поема никакъв ангажимент за гарантиран положителен край на преговорите. В заключителна декларация Съветът приветства успешното приключване на преговорите с България на 14 декември 2004 г. и очаква да я поздрави като свой член през януари 2007 г.

2005 - Парламентът на Латвия приема поправка в конституцията, която забранява браковете между хомосексуалисти. Поправката е предложена от Латвийската първа партия.

2010 - В ефира на Си Ен Ен е излъчено последното предаване на Лари Кинг, на което гости са президентите на САЩ Барак Обама и Бил Клинтън, актьорът Арнолд Шварценегер, както и редица актьори и певци. То събира рекордна аудитория от 2,24 милиона зрители. Лари Кинг дебютира с шоуто по Си Ен Ен през 1985 г. и през 53-годишната си кариера той е водил близо 7000 предавания, по време на които е взел около 50 000 интервюта.

2011 - В Женева, Швейцария, е подписан протокол за приемането на Русия за член на Световната търговска организация по време на министерска конференция на организацията. Документът е ратифициран през юли 2012 г. и от август 2012 г. Русия официално е 156-и член на Световната търговска организация. 

2012 - В Украйна влиза в сила нов закон, налагащ по-строги правила за тютюнопушене на обществени места. Забранява се пушенето в ресторантите, баровете, кафетата и сладкарниците, хотелите, правителствените сгради и спортните съоръжения, а също така във входовете на жилищните блокове, в асансьорите и по детските площадки.

2013 - В провинция Хубей в Централен Китай, е регистрирано земетресение с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер, последвано от над 70 вторични труса. Пострадали са повече от 27 000 души, разрушени са 96 жилища и 2500 са повредени. Преките икономически щети се оценяват на 30 млн. юана (5 милиона долара).

2014 - В Белград, Сърбия, се открива третата среща на високо равнище на Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа под мотото "Нов мотор, нова сила, нова платформа". В двудневната среща и съпровождащите я прояви ще участват 1350 души, а събитията ще бъдат отразявани от 1100 журналисти от 110 сръбски и чуждестранни медии.

2016 - Парламентът на Швейцария приема закон за непряко ограничаване на имиграцията, целящ да ограничи имиграцията в страната, давайки възможност на местните хора първи да заемат обявените работни места. Отсега нататък компаниите трябва да набират кадри сред безработните, които вече са в Швейцария, а не толкова да наемат от чужбина. Правилото се отнася за региони и бизнес сектори с високо равнище на безработица.  Към момента на приемане на закона близо 1,4 млн. граждани на ЕС живеят в Швейцария, а още 365 000 пътуват всеки ден за работа от съседни държави.

2017 - В Буенос Айрес, Аржентина, министърът на отбраната на Аржентина Оскар Агуад уволнява командващия на Военноморските сили Марсело Срура след изчезването на подводницата с 44-членен екипаж. С дизелово-електрическата подводница "Сан Хуан", на която след отплаването й от пристанището Ушуя е имало 44-членен екипаж, след 15 ноември 2017 г. не може да се установи връзка. На 30 ноември 2017 г. ВМС съобщават, че прекратяват операцията за спасяване на екипажа, но издирването на самата подводница продължава. 

2018 - В Будапеща, Унгария, се провежда протест с участието на близо 10 000 души срещу одобреното от парламента на 12 декември 2018 г. трудово законодателство - за нов трудов кодекс и за нововъведения в съдебната система, прокарани от управляващата партия ФИДЕС - Унгарски граждански съюз на министър-председателя Виктор Орбан. Новият закон позволява на работодателите да искат до 400 часа извънреден труд годишно. Протестът, озаглавен "Весела Коледа, г-н министър-председател", е четвъртата демонстрация на леви опозиционни партии, студентски групи и граждани срещу правителството.

2019 - В Румъния Букурещкият съд произнася първите присъди по делото за пожара в нощния клуб "Колектив" на 30 октомври 2015 г., при който загиват 64 души. Огънят е предизвикан от фойерверк, предвиден за използване на открито, който подпалил декора, а пламъците се разпространили бързо заради леснозапалим звукоизолиращ материал, използван в заведението. В клуба тогава са се намирали над 400 души при капацитет от 80 души, според разрешителното на заведението. Районният кмет, издал разрешителното за работа на "Колектив", е осъден на 8 години и половина затвор. По-тежки наказания - между 11 години и 8 месеца и 12 години и 8 месеца затвор - получават собственичката на фирмата за фойерверки, която нямала разрешително, и тримата собственици на клуба.

2020 - Съветът на федерацията на Русия (горната камара на парламента) одобрява закон, разширяващ имунитета на бившите руски президенти. Съгласно закона, за да лиши от имунитет бивш президент, Държавната дума (долната камара на парламента) трябва да му повдигне обвинения в държавна измяна или друго тежко престъпление, които трябва да бъдат потвърдени със становище на Върховния и Конституционния съд, че е спазен редът за повдигане на обвинения. Въз основа на тези обвинения Съветът на федерацията може да вземе решение за сваляне на имунитета на бившия президент.

2021 - Тайфунът "Раи" връхлита източното крайбрежие на Филипините. Загиват 389 души, 64 души са безследно изчезнали. Повече от 4 милиона души са засегнатите от природното  бедствие, от които близо 571 000 са принудени да напуснат домовете си. Нанесени са материални щети на стойност повече от 22 милиарда песо или 441 милиона долара. Разрушени са повече от 167 000 жилищни сгради.

2022 - Япония обявява историческа ревизия на отбранителната си доктрина, като решава да придобие способност за нанасянето на удари по вражески бази. Това е драстична промяна в следвоенната политика за сигурност на Япония, която до този момент е разработвана съобразно пацифистката й конституция. Токио, който в продължение на 77 години отхвърля военните действия, ще може да извършва директни атаки срещу територии на друга страна в случай на извънредна ситуация. В Националната стратегия за сигурност се казва, че Япония е изправена пред "най-тежката и сложна ситуация със сигурността" от Втората световна война (1939-1945) насам.

Родени на този ден българи:

Христо Татарчев, лекар, деец на македоно-одринското революционно движение (1869-1952).
Участва в подготовката на Съединението на България (1885) и е доброволец в Сръбско-българската война (1885). Един от основателите (23 октомври 1893) на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и първи председател на Централния й комитет. Председател на Ресенския конгрес на ВМРО (1894) и на Солунския конгрес (1896). Заточеник в периода между 1901 г. и 1902 г., по-късно става член на задграничното представителство на Организацията в България. Дейно участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903). По време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918) е полкови лекар. След войната се заселва в Торино, Италия, където пише статии за в. "Македония", в. "Заря", в. "Вардар". През 1941 г. се връща в родния си гр. Ресен (дн. в Република Македония), в София и Нова Загора. От 1947 г. отново живее в Торино, където умира. На 23 октомври 2010 г. костите му са положени с официална церемония в Централните софийски гробища. Автор е на спомени "Първият Централен комитет на ВМРО", "ВМОРО като митологична и реална същност" и др.

поручик Христо Топракчиев, военен летец (1885-1912).
Един от основоположниците на българската военна авиация. Първи командир на сформираното през 1912 г. аеропланно отделение, с което се поставя началото на българските военновъздушни сили. По време на Балканската война (1912-1913) участва в разузнавателни полети над Одрин. Загива при един от бойните разузнавателни полети над вражеските позиции.

Николай Хрелков, поет и политически деец (1894-1950).
От 1919 г. е член е на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Сред априлските събития 1925 г. емигрира в Югославия, Австрия и Франция. Изпълнява поръчки на Задграничното бюро на Българската комунистическа партия и на Международната организация за подпомагане на революционери в нелегални условия. От 1931 г. е библиотекар в Министерството на народното просвещение. Сътрудничи на сп. "Червен смях", сп. "Социалистически преглед", сп. "Везни", сп. "Хиперион" и сп. "Пламък". Автор е на първата българска антивоенна поема "Среднощен конгрес" (1932). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Крум Велков, писател (1902-1960).
Участва в Септемврийското въстание (1923). След разгрома на въстанието изпълнява важни партийни поръчения. Арестуван е от полицията за партийна дейност, уволняван, затварян в концлагери и затвори, инквизиран. След 9 септември 1944 г. е кмет на гара Белово, по-късно - отговорен секретар на Славянския комитет в България. Главната тема в неговото творчество е Септемврийското въстание. Лауреат на Димитровска награда за романа му "Село Борово" (14 май 1950).

проф. Благовест Долапчиев, математик (1905-1974).
От 1929 г. е преподавател в Софийски университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на катедрата по аналитична механика във Физико-математическия факултет (1951-1974) и заместник-ректор на университета (1963-1965). Завежда секция "Механика" в Института по математика и механика с изчислителен център при БАН (1960-1974).Чл.-кор. на Българска академия на науките (1967). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1952).

проф. Асен Христофоров, икономист, писател и преводач (1910-1970).
Един от основателите на Статистическия институт за стопански проучвания (1934) към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки в София (1945-1947). Автор е на студии и статии за банковата и финансовата система, развитието на външната търговия и индустрията в България, паричното обращение и др. Автор е на автобиографичната книга "Скици из Лондон" (1945), на мемоарни, пътеписни и краеведски книги - "В дебрите на Рила" (1957), "Скици из Рила" (1957), "Мацакурци" (1958, 2 изд. Вуцидей), "Ангария" (1960), "Искровете" (1962) и др. Превежда от английски eзик произведения на Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, Джером К. Джером, Емили Бронте и др.

проф. Цветана Романска, фолклорист, етнограф, литературовед и лексикограф (1914-1969).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1939-1969), заместник-декан на Филологическия факултет на университета (1962-1966, 1968-1969). Ръководител на секцията по фолклор в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1962-1969). Сред трудовете й са "Апокрифите на Богородица и българската народна песен" (1939), "Чешко-български речник" (1947), " Българско народно поетично творчество. Христоматия" (1958), "Българската народна песен" (1965), " Славянските народи. Етнографска характеристика" (1969), "Въпроси на българското народно творчество. Избрани студии и статии" (1976) и др.

Иван Пейчев, поет и драматург (1916-1976).
Сътрудничи на в. "Отечествен фронт", "Работническо дело" и в. "Стършел" (1939-1948). Работил е като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер (1949-1955), драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1966). Автор на стихосбирките "Стихотворения" (1948), "Далечно плаване" (1962), "Есен на брега" (1968), "Сенки на крила" (1977) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата (1967). Лауреат на  Димитровска награда за пиесата "Всяка есенна вечер" (1974). През 2004 г. е учредена Национална награда за лирика "Иван Пейчев".

Иван Деянов, футболист (вратар) и треньор (1937-2018). 
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Миньор" (Димитровград) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача.

Райна Рачева, художничка (1939).       
Работи в областта на  пейзажа, портрета и натюрморта.  През 1966 г. основава детска школа за рисуване, а през 1972 г. школа за детски мозайки, които ръководи повече от 30 години. Има 28 самостоятелни изложби живопис, участвала е в много национални и регионални изложби в България и представителни изложби на българското изкуство по света. Носител на първа награда и златен медал в областта на културата на Окръжен народен съвет (ОНС) - Бургас (1984), на орден "Кирил и Методий" първа степен, на наградата "Художник  на годината" на Бургас (2005). Почетен гражданин на Бургас (2007).

Христо Слабаков, инженер (1942-2007).
Един от основателите на Института по океанология - Варна, при Българската академия на науките, негов заместник-директор (10 декември 1996-21 ноември 2000) и директор (21 ноември 2000-4 май 2007). Бил е председател на Националната океанографска комисия и представител на България в Междуправителствената океанографска комисия в Париж, Франция.

проф. Живко Желев, инженер изобретател (1948).
Работи в областта на нанотехнологиите. Директор "Наука и внедряване" в Завода за дискови запаметяващи устройства - Стара Загора (1980-1990). Притежава 17 златни медала от международни изложения, множество патенти и отличия. Носител е на златен медал от Световния патентен институт за цялостната му изобретателска дейност (2002) и на отличия от Световния форум по патентно право в Питсбърг, САЩ (2002)  за технология, която защитава от стоките менте. Той първият българин, носител на Азиатската Нобелова награда за мир ГУСИ за приноса му в направление "Иновации" (2010). Създадената и управлявана над 20 години от Живко Желев фирма "КЕИТ" ООД е носител на наградата на Патентното ведомство и Съюза на изобретателите в категорията "Иновативна фирма на годината" за 2014 г. за получените през 2013-2014 г. патенти за Метод за защита и проверка на оригиналността на продукти и за Шифрирана маркировка и метод за защита.

Иван Иванов, актьор (1951).
Играл е в Младежкия театър "Николай Бинев" и Театър "Българска армия". Участва във филмите "Всичко е любов" (1979), "Лавина" (1982), "Комбина" (1982), "Мярка за неотклонение" (1983), "Мечтатели" (1987), "Гори, гори огънче" (1994), "Другият наш възможен живот" (2004), "Врабците през октомври" (2007) и др. Автор е на книга с разкази и стихове "Този живот, онзи живот" (1995), "Отговори" (1997), "Седем часа разлика" (1998), "Добре дошъл у дома" (2004), "Живот" (2009), "Всичко е живот" (2009) . Дублира филми. Носител на Годишната награда на София за приноса си в киноизкуството (март 2015). Носител на наградата "Икар" на  Съюза на артистите в България (САБ) за чест и достойнство (27 март 2018), на орден "Св.св. Кирил и Методий" огърлие (25 юни 2018).

Владимир Брейчев, състезател по ски скок (1958).
Той прави първият пробив в ски скока - през 1984 г. печели Европейската купа. През 1994 г. поставя рекорд на 90-метрова шанца в Краков, Полша, - 117 м. През 1999 г. по случай 80-годишнината на ски спортовете в България петима състезатели са определени за скиори на ХХ век - Иван Лебанов, Георги Димитров, Петър Попангелов, Владимир Брейчев и Валентин Божичков.

Станислав Манолев, футболист (1985).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), "Литекс" (Ловеч), "Пирин" (Благоевград), ПСВ "Айндховен" (Нидерландия), "Фулъм" (Англия), "Йонг ПСВ" (Нидерландия), "Кубан" (Русия), "Динамо Москва" (Русия), "Кубан" (Русия), ЦСКА (София), "Лудогорец" (Разград). За националния отбор по футбол има изиграни 51 мача и отбелязани 5 гола.

Николай Щерев, състезател по борба свободен стил (1986-2020).
Носител на златния пояс "Дан Колов" за 2011 г.

Станимира Петрова, състезателка по таекуондо и бокс (1990).
Печели златен медал на Световното първенство по бокс през 2014 г. в Джеджу, Република Корея. Печели златни медали от Европейското първенство по бокс през 2016 г. в София и от Европейското първенство през 2018 г. в София. Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2019 г. в Мадрид, Испания. Печели златен медал от Европейските игри през 2019 г. в Минск, Беларус. През 2016 г. е носителка на купа "Странджа" за най-добра боксьорка на турнира. През март 2016 г. тя е избрана от Международната федерация по бокс за аматьори (АИБА) за една от осемте посланички на бокс по света. Почетен гражданин на Асеновград (19 декември 2014).

На този ден са родени и:

Джейн Остин, британска писателка (1775-1817).
Авторка е на романите "Разум и чувства" (1811), "Гордост и предразсъдъци" (1813), "Менсфийлд парк" (1814), "Ема" (1817), "Абатството Нортангър" (1817), "Доводите на разума" (1817) и др.

Виктор Буняковски, руски математик (1804-1889).

Ханс Грос, австрийски учен криминалист и юрист (1847-1915).
Един от основоположниците на криминалистиката и на съдебната психология. Създател на първия в света музей на криминалистиката в Грац, Австрия (1895). Автор е на "Криминалистика и психология" (1898), който е първият голям труд по съдебна медицина, "Ръководство за съдебните следователи като система на криминалистиката" (1983).

Джордж Сантаяна, американски философ и писател (1863-1952).

Василий Кандински, руски художник (1866-1944).
Един от основоположниците на абстракционизма.

Золтан Кодай, унгарски композитор и диригент (1882-1967).
От 1907 г. е  преподавател в Музикалната академия по история на музиката и композиране. Неговите творби са публикувани за първи път през 1910 г. Сред тях са "Лятна вечер" (1927), "Танци от Галанта" (1933), Концерт за оркестър (1940) и др.

Александър Първи Караджорджевич, наричан още Александър Обединителят, крал на Югославия (16 август 1921-9 октомври 1934) (1888-1934).
Принц регент на Кралството на сърби, хървати и словенци (създадено на 1 декември 1918, преименувано на 3 октомври 1929 г. на Кралство Югославия). Първи крал на кралство Югославия (16 август 1921-9 октомври 1934). Убит на 9 октомври 1934 г. при покушение в Марсилия, Франция, заедно с министъра на външните работи на Франция Луи Барту, организирано от хърватски усташи и извършено от революционера на ВМРО Владо Черноземски.

Рафаел Алберти, испански поет (1902-1999).

сър Артър Кларк, британски писател фантаст (1917-2008).
Автор е на повече от 100 книги с научнофантастични романи и  разкази, сред които "Амбразура" (1946), "Одисея в Космоса" (1968), "Среща с Рама" (1973), "Фонтаните на Рая" (1979) и др. Удостоен с рицарско звание (1998).

проф. Бруно Пурин, латвийски учен в областта на химическите технологии (1928-2001).
 
Родион Шчедрин, руски композитор (1932).
По-известни негови творби са балетите "Конче-вихрогонче" (1960), "Анна Каренина (1972), Чайка (1980), операта "Мъртви души" (1977) и др.

Лив Улман, норвежка актриса (1938).
"Муза" на шведския режисьор Ингмар Бергман. Участвала е във филмите "Персона" (1966), "Часът на вълците" (1968), "Срамът" (1968), "Шепот и викове" (1972), "Сцени от един семеен живот" (1973), "Есенна соната" (1978) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" (1973).

Бени Андершон, шведски музикант (1946).
Композитор, пианист и вокалист на групата АББА, създадена през ноември 1970 г., когато започва съвместното кабаретно шоу на дуета Бьорн Улвеус и Бени Андершон с певиците Ани-Фрид Люнгста и Агнета Фелтскуг. Името на групата е съставено от първите букви на собствените имена на музикантите. След 8 издадени албума, многобройни турнета и награди в края на 1982 г. музикантите се разделят и продължават със самостоятелни изяви.

Хорхе Луис Пинто, колумбийски футболист и треньор (1952).

Франческо Грациани, италиански футболист и треньор (1952).
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Адам Рийс, американски физик (1969).
Носител на Нобелова награда за физика за 2011 г. заедно с американските физици Брайън Шмит и Сол Пърлмутър за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови, изучавайки няколко десетки експлодиращи звезди, наречени свръхнови.  Половината от наградата получава Сол Пърлмутър, а другата половина се поделя между Брайън Шмит и Адам Рийс.

Кристоф Дуфнер, немски състезател по ски скокове (1971).
Олимпийски шампион през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. Печели бронзов медал от световното първенство  през 1997 г. и е световен шампион през 1999 г.

Скот Бут, шотландски футболист (1971).

Мариза (Мариза Рейш Нунеш), португалска певица, изпълнителка на фадо (1973).
Фадо (на португалски - fado, от латински fatum - съдба) е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика.

Станислав Шестак, словашки футболист (1982).

Максимо Бангера, еквадорски футболист (вратар) (1985).

Матс Хумелс, немски футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Уилям Пети, английски учен (1623-1687).
Полага основите на Трудовата теория за стойността (ТТС) и въвежда нов метод на икономически анализ. Автор е на "Трактат върху таксите и данъците" (1662), "Нещо за парите" (1682) и др.

Алексей Венецианов, руски художник (1780-1847).

Вилхелм Грим, немски писател, фолклорист и филолог (1786-1859).
Заедно с брат си Якоб Грим създават класически колекции от народни песни и приказки. Братя Грим имат принос за развитието на историческото езикознание и на немския език. През 1812 г. и 1815 г. те издават два тома с над 200 немски детски приказки. Автори са на два тома с немски сказания (1816,1818), на предхристиянска "немска митология" (1835), на историческа немска граматика (1819-1837) и на речник на немския език в 33 тома (1854-1860).

Павел Третяков, руски търговец, колекционер и меценат (1832-1898).
Основател на Третяковската галерия в Москва (1856).

Камий Сен Санс (Шарл Камий Сен-Санс), френски композитор и диригент (1835-1921).
Автор е на 13 опери, сред които са "Самсон и Далила" (1877), "Етиен Марсел" (1879), "Хенрих VIII" (1883), "Прозерпина" (1887) и "Асканио" (1890). Автор е и на балети, оратории, кантати, меси, симфонии, симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, пиеси за орган и др.

ген.-майор Иван Цончев, български офицер и революционер, деец на македоно-одринското движение (1858-1910).
Участва като опълченец  в Руско-турската освободителна война  (1877-1878). Командир на Втора дружина от VII Преславски полк по време на Сръбско-българската война (1885), сражава се при Драгоман и Сливница, награден с орден "За храброст" IV степен. Комендант на Видин (от 27 януари 1898), от 1 януари 1899 г. е командир на 2-а бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия. Подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1905). Основен организатор и ръководител на Горноджумайското въстание (1902). Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903).

Хуго Мюнстерберг, американски философ идеалист от немски произход (1863-1916).
Привърженик на т. нар. философия на ценностите. Родоначалник на психотехниката (1908).

Джовани Аниели, италиански индустриалец (1866-1945).
Основател на автомобилната компания ФИАТ (11 юли 1899).

Уилям Съмърсет Моъм, британски писател и драматург (1874-1965).
Автор е на романите "Лайза от Ламбет" (1897), "Цветен воал"(1925), "Острието на бръснача"(1944) и др.

проф. Никола Маринов (Никола Маринов Абаджиев), български художник и педагог (1879-1948).
Работил е като учител в София (1907-1921). Бил е щатен художник към Министерство на народното просвещение (1919-1921). Директор на Държавната художествена академия (1935-1937). Рисува портрети, много голяма част от които на жени, пейзажи и фигурални композиции. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник и в храм-паметника "Александър Невски". Илюстрира "Избрани разкази" от Елин Пелин (1922).

Костас Варналис, гръцки поет (1884-1974).

Бернхард Кречмер, немски художник график (1889-1972).

Григорий Александров, съветски режисьор (1903-1983).
Режисьор е на филмите "Веселите момчета" (1934), "Волга-Волга" (1938) и др.

Йордан Вълчев, български писател (1924-1998).
Автор е на романите "Цар Симеон" (1965), "Стъпала към небе" (1969), "Надбягване" (1986), на сборниците с разкази "Родихме се змейове" (1969), "Старо злато" (1983), на мемоарите "Куциян" (1990).

Манол Манолов (Симолията), български футболист и треньор (1925-2008).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Сава Михайлов" (София), "Устрем" (София), "Септември" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 57 мача и отбелязан 1 гол. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1958 г.

Рей Прайс, американски кънтри певец (1926-2013).
Носител на награда "Грами" (2008).

проф. Веселин Никифоров, български икономист (1927-2010).
Преподавател във Висшия икономически институт в София (1954-1957). От 1957 г. е научен сътрудник в Икономическия институт на Българската академия на науките, завеждащ секция в института (1963-1966). Заместник-председател на Държавния комитет по планиране (28 февруари 1968-юли 1971) и негов първи заместник-председател (юли 1971-юли 1974). Председател на Българска народна банка (8 юли 1974-3 януари 1984). Председател на Комитета за единна система за социална информация при Министерския съвет (дн. Национален статистически институт) (11 януари 1984-26 януари 1987). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор е на над 150 научни труда и множество публикации. Носител на орден "Народна република България" втора степен (януари 1977) и на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Силвана Мангано, италианска актриса (1930-1989).
Участвала е във филмите "Страшният съд" (1945), "Еликсирът на любовта" (1946), "Едип цар" (1967), "Смърт във Венеция" (1971) и др.

Рикардо Джакони, италиански физик (1931-2018).
Открил космическите източници на рентгеновото излъчване, изобретил рентгеновият телескоп. Носител на Нобелова награда за физика за 2002 г. заедно с японския физик Масатоши Кошиба и американския физик Рикардо Джакони за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.

Райна Конушлиева, български театрален критик и преводач (1941-2010).
Дългогодишен драматург на Младежкия театър "Николай Бинев" и на театър "Сълза и смях", служител на Комитета за култура. Носител на отличието "За заслуги към полската култура" (1978) и на наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2004).

Йордан Попов, български писател сатирик (1941-2015).
От 1969 г. работи във в. "Стършел" и негов главен редактор (1990-1996). Бил е почетен председател на Сдружението на балканските сатирици и заместник-председател на Сдружението на българските писатели. Автор е на повече от 30 книги - повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони, както и на текстове за театър. Сред творбите му са: "Най-честните мошеници на света" (2014), "Извинете, бебето ваше ли е?" (2012), "Позорни обстоятелства" (2008), "Един идиот в София" (1983), "Червеят на съмнението" (2011) и др. Носител на Национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев", връчвана от община Пазарджик (8 март 2005) и др.

Фаина Мелник, съветска състезателка по лека атлетика (хвърляне на диск) (по-късно украинска) и треньор (1945-2016).
Олимпийска шампионка през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели два златни медала от европейски първенства - 1971 г., 1974 г. Подобрявала е световния рекорд в дисциплината хвърляне на диск 11 пъти. Тя става първата жена, която хвърля диска повече от 70 метра (70,2 м през 1975 г.).

Бен Крос (ист. Хари Крос), британски актьор (1947-2020).
Участвал е във филмите "Недостижимият мост" (1977), "Огнени колесници" (1981), "Хартиената къща" (1988), "Жива бомба" (1992), "Студена пот" (1993), "Изкачването" (1994), "Първият рицар" (1995), "Турбилентност" (1997), "Орденът" (2001), "Заклинателят: Началото" (2004), "Механикът" (2005), "Нечестиви малки неща" (2006), "Когато Ницше плака" (2007), "Стар трек" (2009), "Диви и щастливи" (2019), "Останалото е пепел" (2020) и др. /КГ/МГ/