В навечерието на електоралната 2024 г., когато в Румъния ще се състоят четири вида избори - европейски, местни, парламентарни и президентски, три десни опозиционни партии взеха решение да обединят силите си в общ фронт, който да бъде алтернатива на управляващата коалиция на Социалдемократическата партия (СДП) и Национално-либералната партия (НЛП), съобщиха местните медии.
Ръководствата на Съюз за спасение на Румъния (ССР), партия Народно движение (ПНД) и Силата на десницата одобриха след преговори през изминалия период създаването на десен полюс, заявиха за новинарския сайт Хотнюз източници от трите формации. Алиансът ще бъде дясна алтернатива на "катастрофалното управление" на СДП и НЛП, отбелязват цитираните източници.
В понеделник, 18 декември, в парламента трите формации ще организират съвместно събитие за представянето на бъдещия алианс на десницата, което ще бъде последвано от пресконференция на председателите на трите партии.
Съюз за спасение на Румъния (ССР) е третата по големина партия в Румъния, която възникна през 2016 г. като наследник на реформисткия Съюз за спасение на Букурещ, основан от настоящия кмет на Букурещ Никушор Дан. През 2019 г. ССР влезе в политически съюз с Партията на свободата, единството и солидарността (партия ПЛЮС) на бившия еврокомисар и бивш премиер на Румъния Дачиан Чолош, която през 2021 г. беше погълната от СРР. Чолош по-късно основа новата си партия РЕПЕР.
Партия Народно движение (ПНД) е основана от бившия президент Траян Бъсеску след края на втория му мандат през 2014 г. Настоящ лидер на партията, която не успя на премине избирателния праг на последните парламентарни избори през 2020 г., е евродепутатът Еуджен Томак.
Силата на десницата беше основана в края на 2021 г. от бившия лидер на Национално-либералната партия и бивш премиер на Румъния Лудовик Орбан, който се отцепи заедно с още 14 парламентаристи от НЛП.
Предвижда се ССР, ПНД и Силата на десницата да участват с общи листи в изборите за Европейски парламент, посочва Хотнюз. Лидерите на трите формации се надяват да получат между 6 и 8 процента от евродепутатите. В момента ССР има само двама евродепутати в Брюксел, след като Дачиан Чолош напусна партията заедно с 15 други евродепутати, отбелязва сайтът.
"Моментната снимка показва, че ССР има 11,9 процента в социологическите проучвания, ПНД - 0,7 процента, а Силата на десницата - под 0,3 процента. По отношение на постовете ССР в момента има 64 парламентаристи, 38 кметове и окръжни съветници. На местно ниво ПНД има 50 кметове и 2200 съветници, а партията на Лудовик Орбан има 16 парламентаристи", отбелязва Хотнюз.
Сайтът коментира, че като се изхожда от тази кратка равносметка, ССР е партията, около която се изгражда десният полюс. Лидерите на трите политически формации залагат на това, че на парламентарните избори през 2024 г. заедно биха получили между 20-25 процента от гласовете на румънците.
Същевременно проучване на компанията Mercury Research по поръчка на ССР показва, че ако днес бяха изборите за Европейски парламент, 28 процента от тези, които са заявили, че със сигурност ще гласуват, биха избрали СДП, ССР и опозиционният антисистемен Алианс за единство на румънците (АЕР) са с равен резултат от 19 процента, а за НЛП биха гласували само 15 процента.
Ако обаче ССР, ПНД и Силата на десницата биха се кандидатирали заедно, класацията изглежда по друг начин - алиансът на десницата би се наредил на второ място на изборите за Европейски парламент с резултат от 24 процента, докато за СДП биха гласували 26 процента, за АЕР - 21 процента, а за НЛП - 15 процента.
Джи4Медия отбелязва, че електорален съюз би означавал, че трите партии ще се явят с общи листи на местните, европейските и парламентарните избори и с общ кандидат на президентските избори. Възможно е към десния полюс да се присъединят в бъдеще и други по-малки политически формации на местно или регионално ниво, отбелязва медията.
Политически източници, цитирани от сайта Нюз.ро, казват, че десният алианс си поставя за цел да получи седем мандата на изборите за Европейски парламент, което означава резултат над 20 процента на изборите през юни.
Очаква се бившият лидер на ССР Дан Барна да оглави листата за пратениците в Брюксел. На второ място е бившият здравен министър от ССР Влад Войкулеску, въпреки че срещу него бяха повдигнати обвинения в злоупотреба със служебно положение във връзка с покупката на ваксини срещу КОВИД-19 по време на пандемията, отбелязва сайтът. На трето място се предвижда да бъде лидерът ПНД Еуджен Томак.
"Идеята за единство ще даде тласък на алианса до над 20 процента, следователно ще постигнем седем мандата. Това е целта", казва за Нюз.ро един от лидерите на бъдещия десен алианс.
Концепцията за сформиране на "полюс на десницата" се оформи още през юни тази година, когато на конгрес на ССР, на който присъстваха представители на почти всички партии от десния спектър в Румъния, лидерът на формацията Каталин Друла заяви, че планът на партията му е да изгради единно движение на десницата, което да спечели изборите през 2024 г.
Съюз за спасение на Румъния излезе от управляващата десноцентристка коалиция през септември 2021 г. след разногласия с тогавашния министър-председател Флорин Къцу от Национално-либералната партия, а след това участва във вот на недоверие, иницииран от СДП, който свали правителството на Къцу.
Оттогава отношенията между ССР и НЛП са силно обтегнати, особено след като либералите с подкрепата на президента Клаус Йоханис влязоха в коалиционно управление със социалдемократите през ноември 2021 г., базирано на идеята за ротация на премиерския пост между двете партии.
"Заставам днес пред вас и всички, които вярват в една либерална и модерна Румъния (...) Няма да позволим на страха и безнадеждността да победят надеждата в едно европейско бъдеще. Ще изградим реална алтернатива. Ще бъдем промяната, която Румъния очаква", заяви по време на конгреса Каталин Друла.
Тогава той обяви идеята за обединение на десните опозиционни сили в общ фронт.
"Планът на ССР е да обединим всички десни сили в едно движение, което да спечели изборите. Можем да направим това. Всеки път, когато демократичното бъдеще на Румъния е било заплашено, десните сили са се обединявали и са побеждавали. Сега е наш ред на направим това", подчерта Друла.
Планът започна да се конкретизира през октомври тази година, когато ръководството на партия Народно движение гласува единодушно за създаване на политически алианс със ССР и Силата на десницата. "Един десен алианс е единственото решение за Румъния. Това е един чист проект, един коректен проект, един проект, който предлага на румънците балансиращ вариант на това което ни предлага алиансът на безсилието, съставен от двете управляващи партии", заяви тогава лидерът на ПНД Еуджен Томак, цитиран от Хотнюз.
В материал по темата Дойче веле отбелязва, че ССР се опитва да увеличи резултата си на изборите през 2024 г. чрез обединение с две партии, които не успяват да получат резултат над 5 процента, тоест нямат шанс да влязат в парламента със собствени сили.
"Какво може да спечели ССР от това обединение? На първо място ПНД има добре организирани местни филиали. Дори повече от ССР. Спечели 50 кметства през 2020 г., има много местни и окръжни съветници, значи все още има влияние на много места. ПНД е добре представена в малките градове и селата, което би донесло очевиден плюс на алианса със ССР - една изключително градска партия", коментира медията.
Що се отнася до Силата на десницата, създадената в края на 2021 г. партия нямаше време да укрепне на местно ниво, но все пак хората, които напуснаха НЛП заедно с Лудовик Орбан, за да изразят несъгласието си от сътрудничеството със СДП във властта, може да станат в определен момент притегателен пункт за недоволните в НЛП, отбелязва още Дойче веле.
Същевременно управляващите СДП и НЛП - двете най-големи партии в страната, не планират алианс за предстоящата серия от избори догодина. На заседание на ръководството на НЛП в началото на ноември либералите гласуваха единодушно да се явят със собствена листа на изборите през 2024 г. и да не създават предизборен алианс със социалдемократите на премиера Марчел Чолаку.
Що се отнася до социалдемократите, най-голямата партия в Румъния, която получи близо 29 процента на парламентарния вот през 2020 г., изглежда няма причини за безпокойство и догодина. Според последните социологически проучвания СДП остава фаворит в предпочитанията на гласоподавателите.
Анкета на института ИНСКОП от началото на декември показва, че 30,2 процента от участниците биха гласували за СДП (спрямо 29,5 процента месец по-рано), 20,1 процента биха дали гласа си за НЛП (спрямо 18,4 процента в предишното проучване), 19,5 процента биха подкрепили националистическия АЕР (спрямо 20,2 процента предишния месец), а ССР би получил 11,9 процента от гласовете на румънците (спрямо 14,1 процента през ноември).
Остава под въпрос и каква позиция ще заеме партията на етническите унгарци - Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), която на последните парламентарни избори получи 5,74 процента от гласовете и беше част от предишното правителство на НЛП и ССР.
Лидерът на формацията Келемен Хунор присъства на конгреса на ССР през юни и отправи редица гневни критики към управлението на СДП-НЛП, в което ДСУР не намери място. Тогава Келемен Хунор даде да се разбере, че е готов да се присъедини към опозиционната структура, която се заформя около ССР, отбелязва телевизия Диджи 24.
Оттогава обаче ДСУР не е давала ясни сигнали дали планира да се присъедини към десния опозиционен алианс или предпочита да гравитира около настоящата управляваща коалиция.
/СГ/
news.modal.text
