site.btaГеорги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани на днешния ден преди 90 години в делото за палежа на Райхстага

Лайпцигският процес приключва преди 90 години. На 23 декември 1933 г. Имперският съд в Лайпциг, Германия, издава оправдателни присъди за Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев поради липса на доказателства за участието им в палежа на германския парламент - Райхстага, на 27 февруари същата година. Те са арестувани на 9 март 1933 г. в Берлин. Процесът срещу тях, нидерландеца Маринус ван дер Любе и германеца Ернст Торглер продължава от 21 септември до 23 декември 1933 г.

Ето как БТА информира за развоя на процеса, който завършва с оправдателна присъда за тримата българи:

Лайпциг, 23 декември 1933 г. /Ройтер/ Ван дер Любе бе осъден на смърт. Торглер, Димитров, Попов и Танев са оправдани. 

***

Лайпциг, 23 декември 1933 г. /Ройтер/ Ван дер Любе бе осъден за държавна измяна. Той не прояви никакво вълнение и изслуша присъдата с наведена глава и съвършено неподвижен. Тримата българи бяха безстрастни повече от всякога, а Торглер, който изглеждаше много бледен, показваше по лицето си следите на безпокойствието, причинено от процеса. Никаква специална охрана не пазеше около църковния съд. Няколко полицаи само пречеха за натрупването на любопитните. Обаче боеви отреди и полицаи бяха готови да се намесят в случай на безредици.

***

Лайпциг, 23 декември 1933 г. /Волфбюро/ Произнасяйки присъдата по делото за опожаряването на Райхстага, председателят се обяви най-напред против клеветническите твърдения на някои тенденциозни публикации, които оспорват независимостта на съда и отправят чудовищни обвинения срещу някои лица. Председателят заяви, че е доказано, че съучастниците и подстрекателите на Ван дер Любе са в комунистическия лагер и че опожаряването на Райхстага е дело на комунистите, целещо обявяването на гражданска война. Ван дер Любе, поставен на тясно, каза истината досежно изминатия от него път в Райхстага, преди да стигне до залата на пленарните заседания, но излъга досежно опожаряването на тая зала. Доказано бе, че пожарът в заседателната зала е бил подготвен и че Ван дер Любе е подпалил пожара при съзнателно съучастничество на други лица.

Що се отнася до другите подсъдими, председателят заяви, че показанията на свидетелите не са позволили да се извлече никакво заключение за пряка виновност. Отсъствието на Димитров от Берлин през деня на пожара не изключва ни най-малко неговото съучастие или подстрекателство. Неопровержимо доказателство за това съучастие не бе представено, но разни елементи на подобрение остават налице. Същото се отнася за Попов и Танев.

Макар съучастието на Торглер и на българите да не можа да бъде доказано достатъчно, няма съмнение обаче в кой лагер трябва да се търсят съучастниците. Опожаряването на Райхстага е безсъмнено един политически акт, който може да бъде приписан само на комунистите… Председателят доказа по изчерпателен начин очевидното съучастничество на комунистическата партия, чиято дейност е целяла, както доказват това многобройни факти, предизвикването на гражданска война…

Понеже присъдата на Ван дер Любе не подлежи на никакво обжалване, тя е окончателна...

Как се стига до оправдателната присъда в Лайпциг? Началото на историята започва на 27 февруари 1933 г., когато избухва пожарът в Райхстага, за който БТА съобщава: 

Берлин, 28 февруари 1933 г. /Волфбюро/ Комунисти подпалиха сградата на Райхстага, от която вероятно само една малка част от западното крило ще може да бъде спасена, а останалата сграда е разрушена. За възстановяването му ще бъдат потребни няколко месеца. Всички берлински пожарникари, които се притекоха на помощ, успяха да потушат пожара едва след час и половина. Щетите се изчисляват на няколко милиона марки. Вярва се, че сградата е подпалена на 20-30 места. На седем места са намерени стъкла с бензин. Един комунист, излизащ от Райхстага, бе арестуван. Той е холандският комунист Ван дер Любе, на 24 години, снабден с холандски паспорт и документи за самоличност от Холандската комунистическа партия. Любе заяви, че е член на тази партия и призна, че е подпалил Райхстага, но отказа да е действал по нечия заповед. Според някои документи, намерени в дома „Карл Либкнехт“, опожаряването на Райхстага е трябвало да бъде придружено с опожаряването на всички правителствени сгради, музеи и големи предприятия от жизнен интерес. Откриването на тези документи е предотвратило избухването на проектираната болшевишка революция. Пожарът в Райхстага трябвало да бъде сигнал за революцията, която трябвало да започне тая сутрин с грабежи, терористични актове и гражданска война… Всички депутати и чиновници от комунистическата партия са арестувани. Всички комунистически вестници и списания са забранени за четири седмици в територията на Прусия и всички социалистически вестници и списания са забранени за 15 дни… Правителството притежава доста средства, за да може да попречи на всяко нападение срещу мира в Германия и, следователно, срещу европейския мир.

БТА съобщава и за ареста на тримата българи:

Берлин, 22 март 1933 г. /Волфбюро/ За да прекъсне разпространението на лъжливи съобщения, съдът, натоварен да разследва случая по пожара в Райхстага, заяви, че анкетата досега е разкрила, че холандският комунист Ван дер Любе наскоро преди пожара е бил във връзка не само с германските комунисти, но и с чужди комунисти, някои от които са били осъдени на смърт или принудителна работа поради атентата в катедралата в София през 1925 г. Въпросните лица са арестувани. Анкетата не е събрала никакви доказателства да са участвали в пожара среди некомунистически.

***

Берлин, 1 април 1933 г. /Волфбюро/ Арестувани са трима български поданици, които участваха в лявата радикалска акция и са били във връзка с подпалвачите на Райхстага.

Делото за опожаряването на Райхстага започва на 21 септември, съобщава БТА:

Лайпциг, 21 септември 1933 г. /Волфбюро/. Делото на подпалвачите на Райхстага започна днес в присъствието на 120 журналисти, две трети от които чужденци и членове на чуждите легации и посолства в Берлин.

…В речта си при започването на делото председателят на съда отбеляза най-напред, че съдът няма да се повлияе от предварително съставените мнения и идеи, изразени извън съдебната палата, и че публиката се допуска без никакви ограничения…

Според обвинителния акт и петимата обвиняеми са се опитали да изменят с насилие строя на Райха и са извършили, прочее, акт на държавна измяна, за да създадат чрез опожаряването на Райхстага сигнала за революцията…

***

Лайпциг, 22 септември 1933 г. /Волфбюро/ Председателят на съда се разсърди няколко пъти през време на показания на Димитров, които са в противоречие с тези, направени по време на предварителния разпит. Димитров твърди, че първите му показания не са точно, а тенденциозно отбелязани, понеже се искало на всяка цена да бъде представен като подпалвач на Райхстага. Председателят отхвърли с възмущение това обвинение… Попов представлява силен контраст с Димитров, отговаряше свободно на въпросите. Той заяви, че се присъединил към комунистическата партия на 20 години, но отказа енергично и на няколко пъти да е участвал в каквото и да било въоръжено въстание.

*** 

Берлин, 23 септември 1933 г. /Волфбюро/ Съобщават от Лайпциг: при разглеждането на делото по подпалването на Райхстага обвиняемият Димитров заяви, че съжалява, загдето той и неговата партия не били още истински болшевици при въстанието в България преди десет години, защото като болшевици те биха могли да организират по-добре това въстание. Отговаряйки на един въпрос на главния прокурор, Димитров потвърди, че е бил член на Изпълнителния комитет на Международната Комунистическа партия. След това той заяви, че познава другите двама подсъдими българи Танев и Попов след тяхното емигриране в Югославия и че ги срещал в Берлин от време на време след ноември 1932 година. Председателят на съда му обърна вниманието, че това показание е в противоречие с предишните му показания, според които той познавал твърде малко обвиняемия Попов, с когото се запознал в Москва и с когото разговарял само един път преди арестуването му в Берлин. Тогава Димитров заяви, че отначало имал намерение да не излага другите двама обвиняеми.

…След един въпрос на обвиняемия Попов повдигна се още един път въпросът за датата, на която Димитров се запознал с другите обвиняеми българи. Установи се, че Димитров не се е запознал с тях в Югославия, а по-късно в Москва. Запитан от председателя на съда дали е посещавал в Берлин комунистическите среди, обвиняемият Попов отговори, че се е занимавал в Берлин единствено с политическото положение в България и че дошъл в Германия, само за да чака даването на амнистия в България и след това да замине за Париж… Той добави, че неговата партия му заповядала да отиде в Берлин, за да помага на българските емигранти… 

***

Берлин, 1 ноември 1933 г. /Волфбюро/ …За обиди против съда Димитров бе отведен отново в затвора... 

***

Берлин, 3 ноември 1933 г. /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага Димитров, който бе допуснат на заседанието, бе изключен отново за две заседания за обида на прокурорския надзор, въпреки неколкократните предупреждения на председателя...

***

Берлин, 4 ноември 1933 г. /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага, поради важните показания, направени днес от г-н Гьоринг, пруски министър-председател, Димитров, който бе изключен вчера за три заседания, бе допуснат по изключение в днешното заседание, на което присъстваха много представители на дипломатическото тяло и няколко министри. Г-н Гьоринг заяви: "В интереса на Германия е, безспорно, да поясня някои подробности, за да отхвърля упреците на “Кафявата книга” (Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор, издадена през 1933 г.  - бел. ред.). Обаче що се отнася лично до мен, не държа ни най-малко да отхвърля тези упреци, понеже те са толкова смешни, че е почти излишно да се опровергават, толкова повече, че зная чрез доверените си хора, че всеки болшевишки негодник, имащ нужда от пари, е могъл да си достави такива, щом продаде на чужбина всевъзможни твърдения, които ме представляват като престъпник, и че разбойниците са събрали в разните потайни свърталища в Берлин "видни свидетели", които след това дадоха показанията си в Лондон."

“Кафявата книга" твърди, че моят приятел Гьобелс ми е предложил да подпаля Райхстага, което съм извършил с радост, че, живеейки срещу Райхстага, съм наблюдавал, облечен в тога от синя коприна, пожара. (…) В действителност, аз бях изненадан от пожара в Райхстага. Вярно е, че ние се борим против парламентаризма, но ние водихме тази борба от 1924 г. по напълно легален начин, като изтъквахме същевременно, че националсоциалистическата държава желае да има едно събрание, избрано от народа, което да съветва правителството. Онова, против което се борихме, бе крайност на парламентаризма, гибелното властване на партиите и пр. Впрочем, нямаше нужда да опожарявам Райхстага, за да изгоня комунистите, тъй като г-н Хитлер ми повери пруското министерство на вътрешните работи, за да унищожа комунизма - неприятел на новата държава. Трябваше тогава само да се реши кое ще победи: националсоциалистическото схващане на новия устрем за пресъздаване или комунистическото схващане за разрушение…".

***

Берлин, 4 ноември 1933 г. /Волфбюро/ …Днес комунизмът не е вече опасен, каза г-н Гьоринг, понеже аз се погрижих да намаля до голяма степен комунистическата опасност. Не само, че нямах нужда от опожаряване на Райхстага, за да сразя комунистите, но дори този пожар ми пречеше, понеже ме принуждаваше да изменя мерките, които бях взел. Аз имах намерението да чакам едно нападение от страна на комунистите, за да ги унищожа после, но пожарът ме принуди да предприема пръв това нападение през нощта на пожара. Научавайки се на 27 февруари, към 21 ч., когато работех в Министерството на вътрешните работи, че Райхстагът гори нито ми мина през ума, че пожарът може да е умишлен. Като председател на Райхстага, аз отидох веднага там. Когато един полицейски агент ми каза, че Райхстагът е подпален умишлено, веднага си помислих, че комунистическата партия е отговорна за този пожар… В първия момент помислих да заповядам веднага обесването на Ван дер Любе, но се въздържах при мисълта, че Ван дер Любе може да послужи като свидетел. Когато се научих, че двамата комунистически депутати Торглер и Кьонен са излезли от Райхстага около един час преди пожара, заповядах арестуването им, после вдигнах на крак цялата полиция и тъй като тя не бе достатъчна, и всички помощни боеви отряди, за да се арестуват комунистическите водачи и техните помощнициq и през нощта бяха арестувани 5000 от тях…

…След като Димитров зададе после на г-н Гьоринг въпроси, които не бяха друго, освен комунистическа пропаганда, председателят му отне думата. Димитров попита тогава г-н Гьоринг дали се страхува от въпросите, които му задава, на което г-н Гьоринг отговори: "Какви са тези глупости, мошенико?’’ Председателят заповяда тогава да отведат отново Димитров в затвора…

***

Берлин, 8 ноември 1933 г. /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага министърът на пропагандата г-н Гьобелс, който даде показания в качеството си на свидетел, отговори на въпросите на председателя. Във връзка с факта, че през деня на пожара всички министри се намираха в Берлин и че никой от тях не бе държал предизборни събрания, свидетелят заяви, че министрите имали обичай да се събират в Берлин 2-3 дни седмично, за да разговарят помежду си. По една случайност пожарът избухнал именно в подобен ден. Г-н Гьобелс добави, че бил предупреден по телефона и пристигнали с канцлера, и половин час след пожара се убедили, че се касае за комунистически атентат. Министърът изтъкна няколко случая, когато комунистите след атентати и убийства са се опитвали да хвърлят отговорността върху националсоциалистите.

***

Берлин, 9 ноември 1933 г. /Волфбюро/ Продължавайки показанията си по делото за опожаряването на Райхстага, г-н Гьобелс заяви, (…) че е смешно твърдението на "Кафявата книга", според която той бил авторът на плана за опожаряването на Райхстага, като че ли не съществуваха други средства за пропаганда против комунистите. Г-н Гьобелс изрази убеждението си, че комунистическата партия не само не осъжда терора, но дори го смята като най-добрия начин за побеждаване политическия си противник…

След това министърът отговори на разни въпроси на подсъдимия Димитров относно борбата на националсоциалистите против комунистите и социалдемократите, като отбеляза главно факта, че националсоциалистите са останали винаги на почвата на законността и че политическите убийства, които предшестваха основаването на тяхната партия, не могат да им бъдат приписани. Г-н Гьобелс заяви, че иска да отговори на всички въпроси на Димитров, за да не даде на световния печат повод да твърди, че е отстъпил пред тези въпроси.

В заключение г-н Гьобелс заяви: "Аз се постарах да отхвърля с голяма точност обвиненията, отправени в "Кафявата книга", против националсоциалистическото движение и германското правителство. (…) Недопустимо е да се продължава да се подозира така пред целия свят едно честно правителство и един честен народ".

***

Лайпциг, 23 ноември 1933 г. /Волфбюро/ Делото за опожаряването на Райхстага е на 42-ия си ден… След това стана един сензацонен инцидент. Ван дер Любе стана внезапно и говорейки свободно, попита: “Бих искал да зная кога ще бъде произнесена и изпълнена присъдата?” Председателят отговори: “Това зависи от Вас - кажете ни кои са били съучастниците Ви?" Ван дер Любе отговори: "Аз вече дадох да се разбере при разглеждането на делото, че сам съм подпалил Райхстага". Той говори продължително, като заявяваше винаги, че не е имал съучастници. Внезапното разприказване на Ван дер Любе породи у всички присъстващи впечатлението, че въпреки престорената си апатия, той е следил внимателно разискванията по делото.

***

Париж, 29 ноември 1933 г. /Хавас/ Около 150 души се опитаха към полунощ да манифестират пред германското посолство с викове "Долу хитлеристкия фашизъм! Освободете Димитров!" Разпръснати от полицията, няколко души успяха, обаче, да хвърлят бутилки с миниум върху съседните здания. Арестувани бяха 12 души, между които един българин и един италианец.

***

Лайпциг, 14 декември 1933 г. /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага прокурорът поиска смъртно наказание за Ван дер Любе и за Торглер и освобождаването на тримата българи.