site.bta17 декември 2009 г.: Шестият сърдечен тон е избран чрез анкета за българското научно постижение на ХХ в.

Шестият сърдечен тон е посочен за най-значимото българско събитие за ХХ век в анкета, проведена от Българската национална телевизия. Резултатите са обявени на 17 декември 2009 г. 

Откритието е на проф. д-р Иван Митев. Обявено е преди 50 години - на 23 юли 1973 г. Това е особен тон, намиращ се в систолата между първи и втори сърдечен тон. На 12 март 1981 г. откритието е включено в "Златната книга" на българските откриватели и изобретатели. То е второто, записано в книгата. Шестият сърдечен тон е наречен още "тон на Митев" (1972).

През идната 2024 г. ще се навършат 100 години от рождението на откривателя. Проф. Митев е роден на 4 октомври 1924 г. Работил е като инспектор по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в Русе, началник на отдела (1953-1960). От 1960 г. е в Научния институт по педиатрия в София, където е бил ръководител Детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания, заместник-директор на Научния институт по педиатрия и директор (1984-1989). Автор е на над 50 научни публикации. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена "VI тон". Научният институт по педиатрия днес носи неговото име - Специализирана болница за активно лечение по детски болести "Проф. д-р Иван Митев". Умира на 15 април 2006 г.

БТА съобщава в емисията “Вътрешна информация” за резултатите от класацията, която определя “тона на Митев” за българското откритие на ХХ в.:

Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век

София, 17 декември 2009 г. /БТА/ Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век, избрано от зрителите на Българската национална телевизия с 57,18 процента от гласовете  на участвалите в анкетата, съобщиха от БНТ. 
Именно българин прави едно от най-важните открития в медицината през изминалото столетие, което се нарича: шести сърдечен тон… 

Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки, създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество.

Ето и всичките резултати от зрителското гласуване:
Lactobacillus bulgaricus - 5.12 %
Първият български самолет - 2.36 %
Електромагнитната пулсация - 1.62 %
Фотоелектроните - 4.55 %
Изобретяването на компютъра - 7.17 %
Нивалинът - 10.40 % 
Леене с противоналягане - 2.36 %
Електронният часовник - 4.47 %
Шестият сърдечен тон - 57.18 %
Българската космическа програма - 4.79 %

В архивите на БТА може да се открие и интервю с проф. Иван Митев. То е взето от Любомир Касаветов специално за списанието на агенцията “Наука и техника” и е публикувано в брой 19 от 9 -15 май 1981 г., в годината, когато откритието е включено в "Златната книга" на българските откриватели и изобретатели.  
 
1300 години България
ШЕСТИЯТ ТОН НА СЪРЦЕТО
 
Сърцето има шести тон - имат го и здрави, и сърдечно болни от миокардит и различни сърдечни пороци, но никой не подозираше за неговото съществуване, преди ст. н. с. д-р Иван Митев да го открие и изследва чрез фонокардиография. Явлението бе записано под номер две в държавния регистър за открития на HP България. След академик Георги Наджаков нашата страна вече се гордее с втори откривател, чието дело има широко световно значение.

Д-р Иван Митев, използвайки обикновена, широкоразпространена апаратура, не само доказа съществуването на нов сърдечен тон, непознат досега на науката, но и определи със сигурност, че шестият сърдечен тон се различава от този на здравите хора при болните от миокардит с различен произход, както и при някои сърдечни пороци. Това разкрива неподозирани възможности за функционална диагностика на сърдечната дейност и по-специално за опознаване на нискочестотните звукови явления, които се образуват в сърцето. От друга страна, проследяването на динамиката на шестия сърдечен тон у едни и същи болни от миокардит или сърдечни пороци може да се използва като показател за развитието на болестта или на оздравителния процес. Този факт, изглежда, ще намери широко приложение, особено като се има предвид застрашителното нарастване на сърдечно-съдовите заболявания в света. Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това почти сигурно означава, че то има някакво заболяване на сърцето, твърди д-р Иван Митев - педиатър с тридесетгодишна практика…

…С научноизследователска дейност той започва да се занимава още като окръжен лекар, когато защитава кандидатската си дисертация на тема: “Детска смъртност”. В Института по педиатрия го привлича функционалната диагностика на сърдечно-съдовата система с безкръвни методи и именно в тази област е и неговото откритие. Изследванията си върху шестия сърдечен тон д-р Митев започва през 1972 година и те продължават да са основна тема на научноизследователската му дейност.

Д-р Митев регистрира шестия сърдечен тон по време на сърдечната систола (фаза на изпразването на сърдечните камери) под формата на 1-2 нискочестотни (35 Хц) и рядко средночестотни (70 Хц) нискоамплитудни колебания. На фонокардиографския запис той ясно личи между първия и втория тон на сърцето. Тонът може да е физиологичен и патологичен. Физиологичният е със сравнително по-ниска амплитуда и е разположен по-далеч от втория сърдечен тон, а патологичният е с тенденция да бъде толкова по-високоамплитуден и по-близо до втория сърдечен тон, колкото е по-голяма аортната недостатъчност.

Представител на “Наука и техника” се срещна с д-р Иван Митев и разговаря с него. По-долу ви предлагаме неговите отговори на поставените му въпроси.
 
Как стигнахте до идеята за съществуването на шести сърдечен тон?

- Дори не съм имал и представа, че съществува шести сърдечен тон. Никога не съм мислил, че между първия и втория сърдечен тон мястото е, така да се каже, заето с друг тон. Навремето Менделеев предвидил съществуването на непознати дотогава елементи и, както е известно, им оставил свободно място в своята таблица. Изследователите след него откриха един по един тези елементи. С други думи, те са работили по изпълнението на идея, дадена още от Менделеев.
Шестият сърдечен тон е плод на случайно наблюдение. Без да съм го търсил целенасочено, просто го забелязах на фонокардиографски запис на човек с вроден сърдечен порок. Най-напред помислих, че е артефакт, т. е. нещо, което не е свързано със сърдечната дейност, но апаратът го записва. Че не е артефакт, разбрах лесно. Едва тогава у мен се зароди идеята дали не съм попаднал на нов сърдечен тон. Започнах усилени изследвания на сърдечно здрави и болни - деца и възрастни. Много скоро установих, че тонът е записан и от други наши и чужди автори, но не му е обърнато внимание. Считам като една от причините за това, че във функционалната сърдечна диагностика се е утвърдило едно неправилно разбиране по отношение на нискочестотния канал на записа. Прието е, че този канал дава най-малко информация. Моето мнение е, че този канал дава не най-малко, а най-много информация за сърдечните тонове. Но така или иначе, набрах кураж да считам, че виждам нещо ново, и започнах да го търся при деца и възрастни.

Какъв бе пътят от идеята до нейната реализация?

- Пътят бе доста дълъг, труден и сложен. Най-трудното беше да убедя преди всичко себе си, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон. Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с описване на нещо известно. Не можех лесно да свикна с мисълта, че точно аз съм този, който вижда нещо ново, което преди мен светила във функционалната диагностика са записали, но не са видели. И действително ли не са видели? Ами ако по-рано това е видяно, описано, дори забравено и аз претендирам за авторство на нещо отдавна известно. Години наред съм бил нащрек да не излезе нещо от някъде, да не би да залъгвам самия себе си. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно. По-късно тонът бе приет като ново явление от съветски, френски и американски кардиолози.

Какво е значението на шестия сърдечен тон за медицинската практика?

- В сърдечната функционална диагностика е трудно да се прави революция. За изследване на сърцето се ползуват много кръвни и безкръвни методи и нито един не е абсолютен. Революция не прави и описанието на шестия сърдечен тон. Но тонът така или иначе съществува. Той е нещо ново за науката и значението му не е напълно изяснено. Може да се каже, че е непознат досега момент от сърдечната дейност. Няма съмнение обаче, че тонът има своя причина, която още не е напълно ясна. Това е задача на фундаменталните науки и на сърдечната функционална диагностика. Като се изясни напълно причината на шестия тон на сърцето, ще се определи по-ясно и неговото място в практическата медицина. Едно обаче е сигурна - тонът е крачка напред в по-цялостното опознаване на нискочестотните звукови явления, които се образуват в сърцето.

Според съветския кардиолог Рахила Мазо около 90 процента от звуците, образуващи се в нормалното човешко сърце, са недостъпни за възприемане от ухото. Шестият сърдечен тон е от естеството именно на тези ненапълно изяснени звукови явления. И не е чудно в бъдеще с по-съвършена медицинска техника да се опознаят и други неизвестни досега звукови явления на този толкова натоварен с физическа дейност орган - работещото човешко сърце. В крайна сметка описанието на шестия сърдечен тон е принос за развитието на родната медицинска наука.