site.btaПожелавам си да мога да рисувам повече, каза за БТА Лили Балева по повод пенсионирането си

Пожелавам си да мога да рисувам повече сега, защото все съчетавах работата с рисуването, каза Лили Балева. Днес в галерия „Академия“ тя показва изложба с 13 творби и плакати от кариерата си. Експозицията отбелязва 70-ия й рожден ден и оттеглянето като директор и преподавател в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“.

„То е по-скоро една среща с деца, които са завършили училището и ме помнят, защото аз съм 44 години в това училище. В последните 16 години съм директор. Само две от тях са показвани веднъж, всички останали са правени за тази изложба и едната стена цялата е в едни постери, които са със снимки от годините, прекарани в училището с ученици, с колеги, на които сме правили изложба в нашата галерия в училище. Да си спомним откъде съм тръгнала, да се видят децата – пораснали вече и побелели някои от тях“, разказа тя.

Балева се пенсионира и като директор, и като преподавател. „Все пак, в неделя аз станах на 70 години. Мисля, че трябва да се дава път на младостта. Достатъчно преподавах“, каза тя, но подчерта, че училището ще остане в сърцето й завинаги. Тя работи в „Св. Лука“ от 1979 година. Признава, че не помни числа, не е броила колко поколения художници е отгледала. „Помня усещания, помня емоции. Помня уважение, което съм получила, и любов от своите ученици. Това е в сърцето ми“, каза тя, но отбеляза, че за 44 години са минали толкова випуски през часовете й.

Казва, че нещото, което винаги я е водило, е да обича децата и да се старае да бъде техен приятел, като границата никога да не се пресича. „Аз съм учител, а те са ученици. Но когато се опитваш да ги разбираш, да разговаряш на нормален език с тях, да ги подкрепяш, когато имат трудности, да им се скараш, когато бъркат. Да им кажеш защо им се караш. Обич трябва, за да вършиш, която и да била професия“, добавя тя. "Уважение съм получавала, обич – много. И това е останало в мен. Даже онзи ден, в неделя, когато ме поздравяваха, толкова много ученици ми писаха. През нощта получавах и от чужбина, където са се разпилели някои от тях. Нямате представа какви неща са запомнили. Изненадаха ме, че помнят такива жестове от моя страна, че помнят как съм се държала, помнят как съм била облечена цветно. Всичко помнят децата. Наблюдават ни непрекъснато и искат да сме на ниво, да разговарят с нас. Прочитайки всичките им пожелания, Лили Балева се видяла като „една жена, изпълнила дълга си и работила усърдно, и работила със сърце“.