site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 декември в историята

12 декември 2023 г., вторник, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Спиридон, еп. Тримитунтски Чудотворец.
Свети Спиридон e роден на остров Кипър и бил един от великите чудотворци на IV век. По време на царуването на император Константин е епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър. След като загубил съпругата си, целият си имот той дал, за да помага на хората, които обичал искрено - хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарил и сила по чудодеен начин да изцерява болните. През 325 г. участвал в Първия вселенски събор, където изобличил ереста на арианите и нагледно доказал единството на Светата Троица.  Във времето се прославил с лечебната си дарбата, бил почитан и от царе, и от обикновените хора, но неговата грижа била да угоди на Бога и независимо от епископския си сан, запазил своите прости обичаи. Избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и заедно с жътварите жънел своите ниви и във всяко време бил достъпен за бедните. Спиридон е починал по време на жътва около 350 година и е погребан в Тримитунт. През Vтт век мощите му са пренесени в Цариград, а по време на турското завоевание на града били преместени на остров Корфу, в Керкира, където са запазени и досега в нетление.
Според народната митология св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова е обявен за покровител на обущарите. С времето и останалите занаятчии започнали да го тачат, докато станал покровител на всички еснафи.

В България се отбелязва:

Денят на майсторите. Отбелязва се в деня на църковния празник св. Спиридон, еп. Тримитунтски Чудотворец - 12 декември, който се почита като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите. Денят е известен като Еснафски празник. Началото му е поставено през Възраждането. Прието е на този ден занаятчиите да направят равносметка на свършеното от тях през годината. На този ден празнуват всички майстори на народните занаяти - керемидари, тухлари, обущари, плетачи, тъкачи и кошничари, терзии, бакърджии, дюлгери и др.

По света се отбелязва:

Международният ден на неутралитета. Отбелязва се от 2017 г. с резолюция A/RES/71/275 на Общото събрание на ООН от 2 февруари 2017 г., за да се повиши информираността на международната общност за важността на националните политики на неутралитета в международните отношения.

Международният ден на универсалното здравно покритие. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/138 на Общото събрание на ООН от 12 декември 2017 г., за да се повиши информираността на международната общност за необходимостта от изграждането на силни и устойчиви системи на здравеопазване в страните в света, както и осигуряване на здравни услуги навсякъде по света, част от Целите за устойчиво развитие на ООН, приети през 2015 г. Мотото на деня през 2023 г. е: "Здраве за всички: време е за действие".

Националният празник на Кения. Ден на независимостта (1963).

На този ден в България:

1856 - В читалище "Постоянство" в Лом е представено второто театрално представление в Лом - "Велизариевата опера", пригодена от Ангелаки Войнович по либретото на операта "Велизарий" от италианския композитор Гаетано Доницети. Учителят и възрожденски деец Кръстьо Пишурка, организира и участва в представлението "Велизариевата опера", което е съпроводено с изпълнения на малък оркестър, скрит зад завесата. С него се поставя началото на музикално-драматичните представления в България. След представяне на "Велизариевата опера" Кръстьо Пишурка е арестуван и лежи три месеца в затвор заради патриотичните чувства, които буди постановката. Първото театрално представление в Лом - "Многострадална Геновева", е поставено от Кръстьо Пишурка в читалище "Постоянство" през есента на 1856 г. 

1941 - Прекъснати са дипломатически отношения между България и САЩ, установени през 1901 г. на ниво легации. Възстановени са на 1 октомври 1947 г. Отново са прекъснати на 20 февруари 1950 г. и са възстановени на 24 март 1959 г. на ниво легации. На 29 ноември 1966 г. са издигнати в ранг на посолства.

1964 - Дипломатическите отношения между България и Уругвай, установени на 21 май 1958 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1989 - В София е учреден Български Съюз на частните предприемачи "Възраждане". Регистриран е на 7 март 1990 г. Съюзът взаимодейства с органите на държавната власт, синдикалните организации и други организации и ведомства за изграждането на благоприятна икономическа среда за устойчиво и възходящо развитие на дребния и среден бизнес, за създаване на условия за благоприятно развитие на българската частна предприемчивост и за издигане престижа на работодателите в България.

1991 - Народното събрание приема Закон за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС); Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи. Законът обявява за незаконно придобитото имущество на партиите, получено след 9 септември 1944 г. Имуществото се отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации - БСП, БЗНС (е), Отечествения съюз, Българската демократична младеж, Съюза на антифашистите, Конфедерацията на независимите синдикати в България, с изключение на недвижимите имоти, които тези организации са получили като компенсация за конфискувани им недвижими имоти през 1934 г.

1994 - В Пловдив е открит първият в страната ресторант на американската верига за бързо хранене "Макдоналдс".

1995 - 37-ото Народно събрание приема Закон за висшето образование, с който се създава Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет като специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите на висшите училища по обучението за придобиване на образователно-квалификационните степени.

1998 - В София е учредена ромската Национална асоциация "Евророма", която на 14 януари 2001 г. прераства в партия "Политическо движение "Евророма".

1998 - Учредена е партия "Национално движение за права и свободи" (НДПС). Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 23 февруари 1999 г.

2003 - България подписва Конвенцията на ООН срещу корупцията, приета от Общото събрание на ООН на 31 октомври 2003 г.

2016 - С решение на Министерския съвет 12 декември е обявен за Ден на национален траур за жертвите от взривилите се цистерни - част от товарен влак, движещ се от гара "Дружба" (Бургас) към гара "Север" (Русе) и дерайлирал, в с. Хитрино, област Шумен, на 10 декември 2016 г. около 5.45 ч. Влакът е превозвал 12 вагона с пропилен и 4 с пропан-бутан, като някои от цистерните се взривяват. Загиват 7 души и 29 са ранени. От взривната вълна множество сгради в района са напълно разрушени. Нанесени са материални щети на над 50 къщи и на обществени сгради.

2017 - Прокуратурата внася в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу Даниел Митов, министър на външните работи (2014-2017), и Христо Ангеличин, заместник-министър на външните работи (2015-2017). Даниел Митов е обвинен за това, че в периода от 15 януари 2016 г. до 22 юли 2016 г., като министър на външните работи, при условията на продължавано престъпление не изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за търговско дружество. От това настъпили значителни вредни последици в размер на 494 458,03 лв. за Министерството на външните работи (МВнР). Христо Ангеличин е обвинен, че в същия период не е упражнил контрол върху дейността на дирекция "Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" в МВнР.

2018 - Протест в София на строителите, организиран от Камарата на строителите в България, в защита на сектора. Около 1000 машини - строителна техника е разположена в локалното платно към центъра на града по бул. "Цариградско шосе" и започва от разклона за бул. "Брюксел". Председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев заявява пред журналисти, че протестните действия са израз на нежеланието на бранша да бъде използван за каквито и да е политически цели. Според него репликата, провокирала протестите, е свързана с това, че браншът е поискал да не се правят проверки на обектите им. Представители на Камарата на строителите в България  се срещат министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, с министър-председателя Бойко Борисов и с президента Румен Радев.

2019 - Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев и ръководителите на корейско-китайската компания "Сонго моторс" и италианската "Хадид холдинг" подписват Меморандум за намерения за изграждане на завод за електрически превозни средства. Документът е подписан в присъствието на заместник министър-председателя Марияна Николова. Двете фирми са заявили намерение да инвестират в България 200 млн. долара за изграждането на завода.

2020 - Онлайн се провежда 10-ата Национална отчетно-изборна конференция на партия Движение за права и свободи /ДПС/ под мотото: "Свобода, единство, заедност". Председателят на партията Мустафа Карадайъ е преизбран за втори мандат. Той е председател на ДПС от 24 април 2016 г.

2021 -  С едноминутно мълчание е почетена 31-годишнината от трагедията, при която загиват 10 военнослужещи във водите на придошлата река Върбица. Близки на загиналите, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, кметът на Община Момчилград Илкнур Кязим, председателят на Общинския съвет Ерсин Юмер, служители на общината и граждани поднасят венци и цветя пред паметника на брега на реката. На 12 декември 1990 г. придошлата река Върбица залива част от колона с военни машини. Военни и местни хора успяват да изтеглят от водата с въжета част от залетите военнослужещи. В реката намират смъртта си 10 души.

На този ден по света:

1787 - Законодателното събрание на Пенсилвания ратифицира Конституцията на САЩ, приета на 17 септември 1787 г. от Конвента (Конституционно събрание) във Филаделфия, САЩ, окончателно оформяща САЩ като федерална държава, с което става вторият американски щат от 13-те територии (английски колонии), които на 4 юли 1776 г. подписват Декларацията за независимост, съгласно която се създава независима държава. Конституцията влиза в сила на 4 март 1789 г.

1817 - В Москва, Русия, тържествено е открит Манежът  в чест на петата годишнина от победата на руските войски над войските на Наполеон в Отечествената война (1812). Той е построен за пет години по проект на френския архитект Августин Бетанкур. Първоначално е бил използван за тренировка на конните войски, днес е изложбена зала. Манежът е включен в Списъка на ценните обекти от културното наследство на Русия.

1901 - Италианският физик и изобретател Гулиелмо Маркони осъществява първата радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3400 км - предвателят е в Корнуол, Великобритания, приемникът в Сейнт Джонс, провинция Нюфаундленд, Канада. Посланието съдържа един звук, отговарящ на буквата S - три точки от Морзовата азбука. Предавателят с мощност от 15 киловатчаса работи на средни вълни с дължина около 366 м. 

1925 - В Техеран, Иран, Учредителното събрание провъзгласява Реза Хан (1878-1944) за шах на Иран под името Пахлави след свалянето на династията на Каджарите (31 октомври 1925). Провежда съдебна, военна, и образователна реформа. Въвежда мерки за укрепването на политическия суверенитет и защита на икономическите интереси на държавата. По време на управлението на Реза Хан на жестоки гонения са подложени демократичните организации и пресата. През м. август 1941 г. Реза Хан абдикира от престола в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави и напуска Иран. Умира през 1944 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка (РЮА).  

1948 - В Хепенхайм, Германия, е основана Свободната демократическа партия на Германия по време на учредителния конгрес на партията (11-12 декември 1948).

1955 - Британският инженер Кристофър Кокъръл патентова първия прототип на кораб на въздушна възглавница. Кристофър Кокъръл започва работа по кораба през 1953 г. Първият прототип - "SR.N1", е построен през 1959 г., като на 25 юли същата година успешно прекосява протока Ламанш за 20 минути.

1959 - С решение на Общото събрание на ООН се създава Комитет за използване на космическото пространство за мирни цели като основен междуправителствен орган на ООН.

1960 - Основан "Марибор" - Марибор, словенски футболен клуб.

1963 - Кения получава пълната си независимост от Великобритания, чиято колония е от 1920 г.

1964 - Кения е провъзгласена за република и Джомо Кениата, който е министър-председател на Кения от 1 юни 1963 г.,  е избран за първи президент на страната (12 декември 1964-22 август 1978). На 12 декември 1963 г. Кения постига пълната си независимост от Великобритания, чиято колония е от 1920 г. На 16 декември 1963 г. страната е приета за член на ООН.

1991 - В Центъра за линейна акселерация към Станфордския университет, щата Калифорния, САЩ, стартира първият американски електронен уеб-сървър, който дава достъп на физици към научна литература. Дотогава, всички уеб-сървъри се намират в Европейската лаборатория по физика на елементарните частици в Женева, Швейцария, където е създадена и световно разпространената мрежа.

1993 - В Русия са произведени първите парламентарни избори, след подписването на 8 декември 1991 г. в правителствената резиденция "Вискули" в Беловежката гора край Брест в Беларус на Беловежкото споразумение от президентите на Русия, Беларус и Украйна Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук, съгласно което се прекратява действието на съюзния договор от 30 декември 1922 г. за създаване на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и се създава Общността на независимите държави (ОНД). Произведен е и референдум за нова конституция на руската федерация, която получава одобрението на 60 процента от гласувалите. Влиза в сила на 24 декември 1993 г.

2000 - В Алжир министър-председателят на Етиопия Мелес Зенауи и президентът на Еритрея Исаяс Афеворки подписват мирно споразумение, с което официално се слага край на граничната война между двете страни. На церемонията по подписването присъстват президентът на Алжир Абделазиз Бутефлика, генералният секретар на ООН Кофи Анан и американският държавен секретар Мадлин Олбрайт. Във военния конфликт между двете страни, който започва на 6 май 1998 г. заради спорна гранична зона, загиват десетки хиляди души, а над един милион души са прогонени от домовете си.

2006 - Бившият етиопски диктатор Менгисту Хайле Мариам е признат за виновен по обвинения в геноцид и други престъпления. Процесът срещу него и още още 76 членове на военната хунта, която управлява Етиопия от 1974 г. до 1991 г., продължава 12 години. В хода на процеса петима от тях умират от заболяване. Процесът започва в края на 1994 г. Двайсет и осем души от обвиняемите са съдени задочно. Самият Менгисту Хайле Мариам живее в изгнание в Хараре, Зимбабве, откакто е свален от власт. Обвинителният акт срещу подсъдимите съдържа 210 престъпления, като геноцид, престъпления срещу човечеството и системно нарушаване на човешките права.

2007 - В Страсбург, Франция, председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателят на Съвета на Европейския съюз Жозе Сократиш подписват Харта на основните права на Европейския съюз (ЕС). Тя се прилага единствено по отношение на действия и законодателни актове на ЕС, независимо от това дали изпълнението им се осъществява пряко от Комисията или на равнище държави-членки, областни или местни органи на управление. Отнася се до действия с национален характер, които попадат в обхвата на националните актове за защита на основните права.

2010 - Между Русия и Финландия е открита високоскоростна железопътна връзка. От Хелзинки за Санкт Петербург е пуснат в движение на новият влак "Алегро", който изминава разстоянието между двата града за 3,5 часа вместо 5,5 часа. Скоростта на новия влак ще достига 200 км в час на руската територия и 220 км в час на финландския участък от маршрута. Времето за път се намалява благодарение на по-съвременната конструкция на локомотива и ускореното оформяне на документите на границата. Във Финландия влакът има пет спирки и една в Русия, предлага 344 пътнически места (296 втора класа и 48 първа класа), предвидени са места за инвалиди и за пътници с домашни животни, конферентна зала, вагон-ресторант, бюро за обмен на валута, зона за игри за деца. Пушенето във влака е забранено.

2012 - От западния полигон Сохе, КНДР, в 9,51 ч. местно време (2,51 ч. българско време) успешно е изстреляна ракетата носител "Инха-3" с изкуствен спътник на Земята "Кванмьонсон-3". Ракетата лети на юг над Жълто и Източнокитайско море. Спътникът се намира на зададената орбита.

2013 - Правителството на Хърватия одобрява законопроект за нов семеен кодекс, който предвижда хомосексуалните двойки да получат почти същите права като хетеросексуалните. Законопроектът формално не разрешава еднополовите двойки да сключват брак или да осиновяват деца, но им дава право да регистрират партньорството си и да се ползват от другите законови аспекти на брака като взаимно наследяване на имуществото или посещения на партньора в болница като "най-близък роднина".

2015 - В Саудитска Арабия за първи път жени участват и гласуват на избори. Над 130 000 жени се регистрират да гласуват, в сравнение с 1,35 млн. мъже. От 6917 кандидати на изборите за местни органи на властта 979 са жени.

2016 - В Ню Йорк, САЩ, на церемония пред членовете на Общото събрание на ООН, португалецът Антониу Гутериш полага клетва като генерален секретар на ООН. Той е избран на 13 октомври 2016 г. от Общото събрание на ООН  и ще встъпи в длъжност на 1 януари, когато ще замени на поста южнокорееца Бан Ки-мун.

2017 - В Париж, Франция, се провежда среща на високо равнище "Една планета" по повод втората годишнина от подписването на Споразумението за борба с климатичните промени (Парижко споразумение за климата) на 12 декември 2015 г. от представителите на 195 страни на конференция на ООН за климата в Париж, Франция. На срещата, организирана от Франция, Световната банка и ООН, участват 2000 души от около 100 страни и от 800 организации и частни и държавни институции. Целта и е да се ускори мобилизирането на публични и частни средства в борбата срещу глобалното затопляне. Парижкото споразумение за климата, ратифицирано до момента от 168 страни, цели ограничаване на глобалното затопляне в световен мащаб под 2 градуса по Целзий.

2018 - В Будапеща, Унгария, Държавното събрание /парламентът/ приема със 130 гласа "за", 52 "против" и един "въздържал се" промени в Трудовия кодекс, предложени от управляващата партия ФИДЕС - Унгарски граждански съюз на министър-председателя Виктор Орбан и определени от профсъюзите  като "робски закон" в полза на работодателите. Съгласно промените работодателите имат право да искат от работниците да полагат доброволно от 400 часа извънреден труд годишно, вместо досегашните 250 часа. Това на практика възстановява шестдневната работна седмица. Изплащането на сумите за извънредния труд от работодателите се променя от една на три години.

2019 - В САЩ Сенатът приема резолюция, с която признава масовите убийства на арменци в Османската империя през 1915 г. за геноцид. Между 1,2 и 1,5 млн. арменци са били убити по времето на Първата световна война (1914-1918) от войските на Османската империя, която тогава е съюзник на Германия и Австро-Унгария. До момента арменският геноцид е признат от около 30 страни по света.

2020 - Израел установява официални дипломатически отношения с Кралство Бутан. Въпреки че до момента между двете страни няма официални дипломатически отношения Израел помага на Бутан в областта на развитието и селското стопанство от 1982 г.

2021 - Произведен е референдум за самоопределение на френската отвъдморска територия Нова Каледония. Избирателната активност е 41,60 процента. Според официалните данни против идеята са гласували 96,49 процента от участниците в референдума. Това е третото, последно допитване по въпроса за пълен суверенитет на Нова Каледония, предвидено в споразумението от Нумеа от 1998 г. Архипелагът в Тихия океан се намира на 16 000 км от Франция и е френска територия от 1853 г.

Родени на този ден българи:

Петър Стойчев, актьор и режисьор (1879-1945).
Актьор в драматичната трупа "Сълза и смях" в София (1879-1899). Заедно със Стоян Бъчваров е основател на театрална трупа във Варна (1900). Актьор в театралната трупа "Лира" в Русе, в трупата на пътуващия "Съвременен театър" на Матей Икономов (1903-1904), в Народения театър в София (1904-1905) и в пътуващия Свободен театър (1905-1906). Ръководител на Свободен театър в София (1919-1923). Основател и ръководител на пътуващия театър "Сълза и смях" (1923-1924) и на Театър "П.К. Стойчев" в София(1930-1934). Директор на театъра в Русе (1925-1926, 1935-1936), на Народния театър в София  (1927-1929) и на театъра в Пловдив (1937-1939, 1941-1943). Директор и главен режисьор на Софийската народна опера  (1926-1927). Създава много представления за деца и юноши; ръководи организирането на детския театър в София, който полага основите на Младежкия театър "Николай Бинев".

Еди Казасян, музикант и композитор (1930-2004).
Пианист в оркестъра на Христо Вучков (1956). През 1957 г. в оркестъра на Димитър Ганев среща певицата Леа Иванов, с която стават семейна и творческа двойка, и в продължение на 30 години ръководи нейния оркестър. Композирал е песни, близки до жанра на френския шансон, изпълнявани от Леа Иванова, самия него, както и от различни групи и изпълнители. Заедно с Георги Георгиев е автор на книгата "Би трябвало да имам два живота", посветена на Леа Иванова (1989).

Невена Коканова, актриса (1938-2000).
Играла е в театрите в Ямбол (1956-1957), в Габрово (1957-1958), в Русе (1958-1959) и от 1961 г. в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".  От 1974 г. е член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), заместник-председател на съюза (1980-1989). Има над 50 роли в киното, между които във филмите "Бъди щастлива Ани" (1961), "Тютюн" (1962), "Крадецът на праскови" (1964), "Отклонение" (1967), "С дъх на бадеми" (1967), "Обич" (1972), "Момчето си отива" (1972), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Спомен за близначката" (1976) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1965). Носителка на наградата за цялостно творчество  и изключителен принос в българската филмова култура на Съюза на българските филмови дейци (1995), на орден "Стара планина" първа степен (22 януари 1999), на годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското киноизкуство (февруари 2000). От 15 юни 2000 г. Общинският драматичен театър в Дупница носи нейното име. От 19 октомври 2001 г.  и Драматичният театър в Ямбол също носи нейното име.

Христо Тотев, кинооператор (1939).
Оператор в Българската телевизия (1960-1972), в Студията за игрални филми "Бояна" (1972-1992). Председател на Съюза на българските филмови дейци (1992-1996), член на Управителния съвет на Българска национална телевизия (1999-2001). Бил е преподавател по операторско майсторство в Югозападния университет "Неофит Рилски", Благоевград и в Нов български университет. Оператор е на филмите "Баща ми бояджията" (1974), "Осъдени души" (1975), сериала "Адаптация" (1981), "Бон шанс, инспекторе" (1983), "Константин Философ" (1983), "Търси се съпруг за мама" (1985), "Ева на третия етаж" (1987), "Карнавалът" (1990), и др. Удостоен с Грамота и награда на Министерството на културата "Златен век" - звезда, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (май 2019).

проф. Божидар Манов, кинокритик, продуцент, педагог и сценарист (1947).
Инженер и началник на Конструкторско бюро в завод "Електроника" (1970-1978). Редактор (1978-1983), главен редактор (1983-1986) и директор на Студията за научнопопулярни и документални филми (1986-1992). Експерт по рекламата във филмова къща "Брайт Айдиас" (1992-1995). От 1980 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов",  ръководител на Катедра "Кинознание" в академията (2000-2011) и декан на Факултета "Екранни изкуства" (2011-2013). Председател на сдружение "Критика" при Съюза на българските филмови дейци (1994-2001).  Член на Националния съвет за кино (2004-2010; 2016-2019). Вицепрезидент на Международната федерация на филмовите критици /ФИПРЕССИ/ (2001-2005). Водещ на телевизионото предаване по Българската национална телевизия "Лачените обувки на българското кино" (2015-2016). Автор е на книгите "Теория на киноизображението" (1996), "Дигитална аудиовизия" (2000), "Дигиталната стихия" (2003), "Неизмислено човече" (2004), "Фестивални срещи" (2007), "Кино и други изкушения" (2008), "Еволюция на екранното изображение" (2004, 2012), "Фестивални срещи 2" (2020). Сценарист е  на над 12 документални филма, редактор - на над 100 научнопопулярни филма. Носител на наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики от Министерството на културата (12 декември 2017), на наградата "Златно перо" от Съюза на българските журналисти (12 декември 2017), на специалната награда на "София филм фест" за приноса му към изкуството на киното (2018). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Георги Гергов, предприемач и политик (1956).
Председател на Управителния съвет на Националния борд по туризъм (27 юли 2006-февруари 2008). От 27 декември 2007 г. е почетен консул на Русия в Пловдив. Повече от 40 години е член на Българската социалистическа партия (БСП). От 23 ноември 2008 г. е член на Националния съвет на БСП. От 26 юли 2010 г. е председател на Областния съвет на БСП - Пловдив. Председател на Градския съвет на БСП-Пловдив (2012-2014, 20 юни-11 ноември 2020).

Детелина Николова, икономист и политик (1956).
От 1985 г. до 1992 г. работи в община Добрич като главен специалист и началник отдел. Секретар на община Добрич (1995-2003). Кмет на Добрич (2 ноември 2003-1 ноември 2015). Областен управител на Добрич (11 ноември 2015-31 май 2017).

Милен Радуканов, футболист и треньор (1972).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Бдин" (Видин), ЦСКА (София), "Пирин" (Благоевград), "Спартак" (Плевен), "Левски" (София), "Национал" (Букурещ, Румъния), "Локомотив" (София), "Кастория" (Гърция), "Докса" (Гърция), "Рилски спортист" (Самоков), "Несебър" (Несебър) и "Левски" (Елин Пелин). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Златозар Атанасов, състезател по лека атлетика (троен скок) (1989).

На този ден са родени и:

Еразъм Дарвин, британски лекар и поет, дядо на Чарлз Дарвин (1731-1802).
В съчинението си "Зоономия или законите на органичния живот" (1794-1796) развива натурфилософското учение за еволюцията на организмите. Автор е на поемите "Ботаническа градина (1789-1792), "Храм на природата" (1803) и др.

Никoлай Карамзин, руски писател (1766-1826).
Автор е на първия обобщен и систематизиран научен труд по история на Русия в 12 тома "История на руската държава" (1826).

Гюстав Флобер, френски писател реалист (1821-1880).
Автор е на романите "Мадам Бовари" (1857), "Саламбо" (1862), " Възпитание на чувствата" (1869) и др.

Едуард Мунк, норвежки художник експресионист (1863-1944).

Алфред Вернер, швейцарски химик (1866-1919).
Носител на Нобелова награда за химия за 1913 г. за неговата работа върху свързването на атомите в молекулите, с която хвърля нова светлина върху предишните изследвания и открива нови области за изследване, особено в неорганичната химия.

Курт Атерберг, шведски композитор и диригент (1887-1974).

Ясуджиро Одзу, японски режисьор и сценарист (1903-1963).

Висенте Феола, бразилски футболен треньор (1909-1975).
Печели златен медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция като треньор на националния отбор по футбол.

Франк Синатра (ист. име Франсис Алберт Синатра), американски певец и актьор от италиански произход (1915-1998).
Има записани 200 албума и над 250 милиона продадени плочи. Сред най-популярните му песни са "Нощ и ден", "Млад по душа", "Ден след ден", "Ню Йорк, Ню Йорк",  "Странници в нощта", "По моя си начин". Участвал е в множество мюзикъли и в 58 игрални филми, сред които "По-високо и по-високо" (1944), "Мъжът със златната ръка" (1955), "Луди глави" (1960) и др. Носител на награда "Оскар" (1946, 1954, 1971). Носител на награда "Златен глобус" (1954, 1958, 1971). Носител на 13 награди "Грами" (1959, 1965, 1966, 1967, 1979, 1995, 1996). Носител на Президентския медал на свободата (1985).

Херман Нойбергер, немски спортен деец (1919-1992).
Президент на Германския футболен съюз (1975-1992).

Чингиз Айтматов, киргизки писател (1928-2008).
Пише на руски и на киргизки език. Автор е на повестите "Денят по-дълъг от век", "Белият параход", "Голгота", "Клеймото на Касандра" и др.

Леонид Биков, съветски актьор и режисьор (1928-1979).

Джон Осбърн, британски драматург и сценарист (1929-1994).

Виктор Суходрев, руски преводач (1932-2014).
От 1956 г. работи в Министерство на външните работи, където от 1983 г. завежда отдела за САЩ и Канада. Специален помощник на генералния секретар на ООН (1989-1994). В продължение на три десетилетия той е личен преводач на съветските държавни и партийни ръководители  Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. Работил е с президента Михаил Горбачов, Алексей Косигин, Андрей Громико, Анастас Микоян. Той е присъствал на съветско-американските срещи на високо равнище, започвайки от визитата на председателя на Министерския съвет на СССР и първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов в САЩ през 1959 г. Той е единствен преводач на срещата между президента на САЩ Ричард Никсън и генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев в Москва през 1972 г., а през 1987 г. превежда по време на разговорите между президентите на САЩ и Русия Роналд Рейгън и Михаил Горбачов във Вашингтон, САЩ. Авторна мемоарната книга "Език мой, приятел мой" (1999).

акад. Александър Коновалов, руски неврохируг (1933).
Автор е на трудове за заболявания на централната нервна система, патофизиологията на мозъчното кръвообращение и др. Директор на Националния научно-практически център по неврохирургия "Акад. Николай Бурденко" (1975-2014). Носител на Държавната награда на СССР (1985) и два пъти носител на Държавната награда на Русия (1995, 2007). Удостоен със званието Герой на труда на Русия (2013).

Мигел де ла Мадрид, мексикански политик (1934-2012).
Президент на Мексико (1 декември 1982-1 декември 1988).

Виталий Соломин, руски актьор (1941-2002).
Участвал е в театралните постановки "Ревизор", "От ума си пати", "Живият труп", във филмите "Жени" (1965), "Старшая сестра" (1966), "Зимна вишна" на Игор Масленников (1985), "Сибириада" на Андрей Кончаловски (1978), в телевизонната поредица "Приключенията на Шерлок Холмс" (1981, 1983, 1986, 2000) и др.

Емерсон Фитипалди, бразилски автомобилен състезател (1946).
Участва във "Формула 1". Двукратен световен шампион през 1972  г. и 1974 г. Когато печели първата си титла през 1972 г. е на 25 години и става най-младият шампион във "Формула 1" - рекорд,  който не е подобрен до 2005 г. в продължение на 33 години.

Марселу Ребелу де Соуза, португалски политик (1948).
Председател на Социалдемократическата партия (1996-1999). От 9 март 2016 г. е президент на Португалия.

Артуро Бариос, мексикански състезател по лека атлетика (1962).

Уилсон Кипкетер, датски състезател по лека атлетика (средни разстояния) от кенийски произход (1972).
От олимпийски игри печели 1 сребърен медал - през 2000 г. в Сидни, Австралия, и 1 бронзов медал - през 2004 г. в Атина, Гърция. От световни първенства на открито печели 3 златни медала (1995 г. - Гьотеборг, Швеция; 1997 г. - Атина, Гърция; 1999 г. - Севиля, Испания). От световни първенства на закрито печели 1 златен (1997 г. - Париж, Франция) и 2 сребърни медала (1999 г. - Маебаши, Япония, 2004 г. - Бирмингам, Великобритания). От европейски първенства печели 1 златен медал през 2002 г. в Мюнхен, Германия. Състезава се за Дания от 1990 г.

Дорин Гоян, румънски футболист (1980).

Стивън Уорнък, английски футболист (1981).

Даниел Агер, датски футболист (1984).

Виктор Моузес, нигерийски футболист (1990).

Рамон Азиз, нигерийски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Йохан Кристоф Готшед, немски писател и литературен критик (1700-1766).

проф. Албрехт фон Халер, швейцарски поет, естествоизпитател и лекар (1708-1777).
Преподавал по медицина и ботаника в Гьотингенския университет, както и член на научни академии в Европа. През 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла. Смятан за създател на експерименталната физиология.

Денис Фонвизин, руски писател и драматург (1745-1792).
Създател на руската социална комедия. Автор е на пиесите "Бригадир" (1768-1769), "Недорасъл" (1781), "Избор на гувернант" и др.

Виктор Буняковски, руски математик (1804-1889).

Робърт Браунинг, британски поет (1812-1889).
Автор е на стихотворенията "Полина", "Моята последна херцогиня", "Граф Гизмънд", "Инцидент във френския лагер", "Лирия", "Завръщането на друзите", "Крал Виктор и крал Чарлз", "Бъдни вечер" и "Великден" (1850), и "Мъже и жени" (1855), "Пръстенът и книгата" (1869), "Асоландо" (1871-1884) и др.

Антун Добронич, хърватски композитор, фолклорист и педагог (1878-1955).

Дъглас Феърбанкс, американски актьор и режисьор (1883-1939).
Актьор от епохата на нямото кино. Участвал е във филмите "Агнето" (1915), "Тримата мускетари" (1921), "Робин Худ" (1922), "Крадецът от Багдад" (1924), "Черният пират" (1926), "Гаучо" (1927), "Желязната маска" (1929), "Дон Жуан" (1934) и др.

Евалд Андре Дюпон, немски режисьор и сценарист (1891-1956).

Дейвид Сарноф, американски инженер и предприемач (1891-1971).
През 1926 г. той основава "Нешънъл бродкастинг къмпани" ("Ен Би Си"). През 1930-1970 г. е президент на "Рейдио корпорейшън ъф Америка" ("Ар Си Ей").

акад. Борис Стефанов (Борис Стефанов Попов), български ботаник и педагог (1894-1979).
От 1921 г. е преподавател по земеделска ботаника в новосъздадения по това време Агрономически факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ "Св. Климент Охридски") и от 1928 г. - в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Ръководител на катедра "Дендрология с анатомия на дървото" във Висшия лесотехнически институт (1945-1964), декан на Лесовъдния факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1947-1948). Ректор на Висшия лесотехнически институт (1953-1957). Директор на Института за гората при Българската академия на науките (1954-1967). Открива нови за науката и за България растения, създава класификации на фитогреографските елементи. Автор е на повече от 150 научни труда на български, немски, френски и руски език. Носител на орден "Георги Димитров" (1979), на орден "Народна република България" първа степен (1959).

Асен Камбуров, български актьор (1899-1958).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1930-1955). Участвал е във филмите "Грамада" (1936), "Настрадин ходжа и Хитър Петър" (1939), "Сватба" (1943) и др.

Ясуджиро Одзу, японски режисьор и сценарист (1903-1963).

ген.-лейт. Крум Радонов, български военен деец (1912-2002).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Един от основателите (1941) и командир на Разложката партизанска чета, от април 1943 г. е командир на Разложкия партизански отряд "Никола Парапунов", от март 1944 г. е командир на Четвърта въстаническа оперативна зона, от м. август 1944 г.- заместник-командир на Рило-Пиринския партизански отряд. Участник в Отечествената война на България като командир на бригада (1944-1945). Служи в Българската народна армия (БНА) от м. ноември 1945 г. като командир на съединение, заместник-командир на отделение и заместник-началник на Главното политическо управление на БНА (1957-1960), началник на управление (1962-1966), заместник-началник на Генералния щаб на БНА (1966-1973). Председател на Съюза на бойците против фашизма и капитализма в България (24 януари 1990-1991). Депутат от 5-ото до 8-ото Народно събрание (1966-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (1972, 1982), на орден "Кирил и Методий" (март 1978), на орден "Народна република България"  първа степен (1959, 1962, 1964). Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (март 1982).

Джак Стайнбъргър, американски физик (1921-2020).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1988 г. Той си поделя наградата с американските физици Лион Ледърман и Мелвин Шварц за метода на неутринния поток и демонстрирането на дублетната форма на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.

Жан Ришар, френски актьор (1921-2001).
Известен е с ролята на инспектор Мегре. Участвал е в около 100 филма и е създател на цирк и атракционен парк в Париж.

Гейдар Алиев, азерски политик (1923-2003).
Лидер на партията "Нов Азербайджан" ("Ени Азербайджан") (21 ноември 1992-12 декември 2003). Президент на Азербайджан (30 юни 1993-15 октомври 2003).

Карлтън Гайдусек, американски педиатър и вирусолог (1923-2008).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1976 г. заедно с американския генетик и имунолог Барух Блумбърг за откриването на нови механизми на възникване и разпространяване на инфекциозните болести.
 
Айк Търнър, американски композитор, пианист, китарист (1931-2007).
Автор е на песента "Rocket 88" (1951), смятана за първата песен в стил рок. Въведен е в Залата на славата на рокендрола заедно с американската певица Тина Търнър (1991). Носител на награда "Грами" за традиционен албум в стил блус за "Risin' With the Blues" (2007).

Джон Льо Каре (ист. име Дейвид Джон Мур Корнуел), британски писател (1931-2020).
Автор е на криминални романи, сред които са "Събуждане на мъртвеца" (1961), Убийство от класа (1962), "Шпионинът, който дойде от студа" (1963), "Дама, поп, асо, шпионин" (1974), "Достопочтеният ученик" (1977), "Съвършеният шпионин" (1986), "Нашата игра" (1995) и др.

Йожеф Антал, унгарски политик (1932-1993).
Председател на партията Унгарски демократичен форум (23 октомври 1989-12 декември 1993). Министър-председател на Унгария (23 май 1990-12 декември 1993).

Ернест Пол, полски футболист и треньор (1932-1995).
От 2004 г. стадионът в град Забже, Полша, носи неговото име.

проф. Владимир Каракашев, български театрален и литературен критик (1932-2008).
Драматург в Театър "Българска армия" (1955-1962). Редактор, завеждащ отдел "Изкуство" в сп. "Пламък" (1962-1967). Заместник генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" (1967-1968). Главен драматург в Народния театър (1968-1970). Главен редактор на в. "Народна култура" (1970-1976). Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор е на "Театър и съвременност" (1967), "Театрални хипотези" (1971), "Слово и сцена" (1989), "Руска литература и театър - XX век" (1993). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1983). Носител на орден "Народна република България" първа степен за литературната му дейност и във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (8 октомври 1982).

Людмил Кирков, български актьор и режисьор (1933-1995).
Режисьор в драматичните театри в Хасково (1955-1956), във Враца (1956-1957) и Варна (1957-1959), в Студията за игрални филми (1959-1990). От 1975 г. е художествен ръководител на творчески колектив "Съвременник" и от 1981 г. на Втори творчески колектив. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (април 1980-април 1989). Режисьор е на филмите "Последният рунд" (1961), "Шведските крале" (1968), "Момчето си отива" (1972), "Селянинът с колелото" (1974), "Не си отивай" (1976), "Матриархат" (1977), "Кратко слънце" (1979), "Оркестър без име"(1982), "Равновесие" (1983), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "Петък вечер" (1987) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на орден "Народна република България" втора степен (1983).

Тасос Пападопулос, кипърски юрист и политик (1934-2008).
Президент на Кипър (28 февруари 2003-28 февруари 2008).

Красимир Петров, български поет (1945-2019).
Роботил е като адвокат в София. Има публикации в ежедневния и периодичния печат. Автор е на поетичните книги "Сказание", "Тръпчиво слънце" (1990), "Трепети на светлината" (1995), "Сянката на градския часовник" (1996), "Реките чезнат, но не спират", "Сенки ненагледни", "Светлинка над ореоли" (2011), "Сянка на река" (2014), "Квадратно слънце" (2017) и др. Носител на множество литературни награди, а негови стихове са превеждани на руски, полски, немски, английски, френски и гръцки език.
/АЯ/МГ/