site.btaПредседателят на ИСС Зорница Русинова: Трябва да се научим да намираме пътя, който е в интерес на българските граждани

Трябва да се научим да намираме пътя, който е в интерес на българските граждани. Съгласието в обществото ще ни даде и политическия стабилитет и перспективата за младите хора. Това заяви в интервю за БТА председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова. По думите ѝ намирането на консенсус вътре в страната ще работи в ползва на България и по международните теми като членството ни в еврозоната и Шенген. Тя подчерта, че ролята на ИСС е да отстоява важните за обществото теми. 

ИСС е доказал през годините, че не само може да изрази мнението на организираното гражданско общество, но и да демонстрира завиден консенсус и съгласие. Няма тема, която да касае хората и бизнеса, по която да нямаме становище, отбеляза Русинова. 

Покрай работата ми като социален министър и като председател на ИСС се научих, че има две важни неща - да преговаряме, да правим компромиси в преговорите, и да търсим съгласие. Защото това, че сме различни, не трябва да е причина за противопоставяне, коментира още Русинова. 

През декември ИСС отбеляза 20 години от създаването си. В тази връзка Зорница Русинова заяви някои от приоритетите за работа. През последните години активно работи по въпросите със зеления преход. Изцяло във фокуса на нашето внимание е и влизането на България в еврозоната. Ангажирани сме по въпросите със социалните права, директивата за адекватните минимални работни заплати, отбеляза Русинова. 

Една от темите, по които има нужда от координирана работа, е демографската криза, добави председателят на ИСС. 

Русинова каза, че догодина ИСС ще работи по две важни теми - за работещите бедни и заявената амбиция на правителството за анализ на пенсионната система. 

Следва цялото интервю:

Г-жо Русинова, ИСС отбеляза в неделя 20 години от създаването си. Кои са темите, които са във фокуса на дейността на Съвета?

Точно преди 20 години е било първото пленарно заседание на ИСС. Това е една от първите демократични стъпки на България. Целта е била по аналогия на Европейския икономически и социален комитет да се създаде и у нас такъв консултативен орган, който да даде възможност на хората, през представителството си в работодателски, синдикални, неправителствени организации, да могат да участват във вземането на решения, а не само през политическите партии и през парламента.

Основните функции на ИСС са да прави анализи, да дава становища по определени стратегически и законодателни документи, да организира обществени консултации. През годините изпълнителната и законодателна власт и президентството се допитват по важни въпроси до ИСС, Съветът по собствена инициатива може да подготвя становища по важни документи като Кодекса на труда, Кодекса на социалното осигуряване, данъчните закони. Давани са и становища в здравеопазването и земеделието. Няма тема, която да касае хората и бизнеса, по която да нямаме становище. Особено важна е била консултативната роля на ИСС през целия преговорен процес за пълноправното членство в Европейския съюз (ЕС). ИСС е имал и активна роля по всякакви законодателни инициативи на Европейската комисия (ЕК). През последните години активно работи по въпросите със зеления преход. Изцяло във фокуса на нашето внимание е и влизането на България в еврозоната. Ангажирани сме по въпросите със социалните права, директивата за адекватните минимални работни заплати и др.

ИСС е доказал през годините, че не само може да изрази мнението на организираното гражданско общество, но и да демонстрира завиден консенсус и съгласие. Това е много актуално особено днес не само заради политическите кризи, но и заради разделението на обществото. Например, синдикатите и работодателите са на различни мнения почти винаги, в ИСС обаче успяваме да постигнем съгласие. 

Кои са членовете на Съвета?

Първата група е на работодателите, в която участват всички национално представени работодателски организации, в момента те са пет. Втората е на синдикалните организации, те са две. В третата група са двама учени, които се номинират от Министерския съвет - по един представител на министерство на икономиката и на социалното министерство. Включени са и неправителствени организации. Целият съвет се състои от 36 членове, плюс председател. Всяка група има по 12 представители. Ежемесечно имаме пленарни сесии, на които се приемат средно между три-четири акта.

Кои са приоритетите по време на Вашето председателство?

Поставихме си три приоритета - зеленият преход, дигитализацията и по-социална България. Тази година Народното събрание ни възложи да организираме дискусия по темата за уменията, касаеща и промените в закона за професионалната квалификация със специфичните препоръки на ЕК, за които сме казали как трябва да се интегрират в националното законодателство. Това, което направихме, беше по-различно от останалите конференции, защото законово Съветът има възможност да събере на едно място представители на законодателна и изпълнителна власт, социални партньори и научни среди и да ги призове да вземат отношение. От Народното събрание имаме възложени две важни теми догодина. Едната е за работещите бедни, другата - за заявената амбиция от правителството за голям анализ на пенсионната система.

По темата със зеления преход работим с всички стратегически документи в сферата на енергетиката, и с рамковите документи, по които очаква финансиране като плана за възстановяване, териториалните планове за справедлив преход и фонда за климата. През последните две години работим активно за членството на България в еврозоната. Категорично заставаме зад усилията на правителството в тази посока. Освен БНБ и правителството, ИСС е единствената институция с независим анализ за това как влизането в еврозоната ще се отрази на доходите и инфлацията. Опитваме се да направим допълнителна информационна кампания, бяхме на срещи със студенти, с които дискутирахме темата.

Една от темите, по които има нужда от координирана работа, е демографската криза. Направихме анализ, в който за пръв път дадохме разрез на различните области за дисбалансите в икономическото развитие. Представихме мерките за преодоляване на проблема.

Имате богат административен опит, бяхте и социален министър. Социалните министри в различните правителства допитват ли се до Вас?

Социалната сфера е труда, защото обхваща проблемите от най-ранна детска възраст до пенсионна. За мен е радостно, че между всички министри на труда и социалната политика е имало приемственост. Ние се виждаме, чуваме се, обсъждаме проблемите. Надявам се, че тази практика ще продължи през годините. През последните няколко години социалното министерство ни възлагаше за анализ теми за доходите, както и по две от препоръките на ЕК за системата за учене през целия живот.

На събитието в Министерския съвет по отбелязването на 20-годишнината на Съвета беше отличена БТА за заслуги в утвърждаването на ролята на организираното гражданско общество. Присъстват ли, според Вас, достатъчно в медийното пространство социално-икономическите теми?

По-скоро се набляга на политическите противопоставяния, но за хората е важно да виждат перспектива. Така например при обсъждането на закона за държавния бюджет или за промените в Конституцията е важно хората да видят перспективата оттук нататък - защо това се прави и какви са следващите стъпки по отношение на реформите. Много често темите са актуални в деня, в който излиза новината, както беше с резултатите от международното оценяване на учениците PISA, без обаче да се дискутира какви са последващите мерки и дали само образователната система трябва да бъде отговорна.

За нас БТА е сериозен партньор за всяка тема, която ИСС е разработила. Вярвам, че това ще продължи.

Какви са очакванията Ви в обществено-политическия живот на страната през 2024 г.?

Първо искам да си пожелаем да сме здрави. Пожелавам си да намерим в обществото онова съгласие, което ще ни помогне да се обединим и да излезем от кризите, които ни сполетяха през последните години. Покрай работата ми като социален министър и като председател на ИСС се научих, че има две важни неща - да преговаряме, да правим компромиси в преговорите, и да търсим съгласие. Защото това, че сме различни, не трябва да е причина за противопоставяне.  Съгласието в обществото ще ни даде и политическия стабилитет, и перспективата за младите хора.

Ще има ли пробив по международните теми като еврозоната и Шенген?

Надявам се, че да. Аз съм единственият български представител в група, организирана от комисаря по регионално развитие, в която работим за бъдещето на кохезионната политика. Всъщност, българският глас е добре чут по много теми в ЕК и ЕП. Трябва с по-голямо самочувствие да отстояваме позициите си. Ако вътре в България имаме съгласие и гоним една и съща цел, тогава ще успеем да се справим. Това касае и еврозоната, и Шенген. Трябва да се научим да намираме пътя, който е в интерес на българските граждани.