site.btaРубрика в "Литературен вестник" прерасна в книгата „Моето софийско детство“

Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева.

Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга. 

Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов. 

Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция ЛИК в БТА.

Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо.  „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той.

Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той.

Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим.

Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията.

Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той. 

Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро.

В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство".

За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.