site.btaОтворил ли е сръбският президент "политически чадър" над Милан Радойчич, който пое отговорността за последните сблъсъци в Северно Косово

Бившият заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ Милан Радойчич бе включен тази седмица в списъка на Интерпол за международно издирвани заподозрени лица . Той пое отговорността за събитията в косовското село Банска на 24 септември, когато в нападение на група въоръжени сърби, водена от Радойчич, загина косовски полицай и бяха ранени трима сърби. Радойчич бе арестуван на 3 октомври в Сърбия, но много скоро сред това бе освободен. В центъра на вниманието на сръбските медии се оказаха въпросите каква власт има Интерпол в случая и отворил ли е сръбският президент Александър Вучич "политически чадър" над Радойчич.

Как Косово направи „остър завой“ в дългогодишната си политика на независимост

Косово, за разлика от Сърбия, не е член на Интерпол и поиска издаването на международна заповед за арест с посредничеството на мисията на ООН в Косово (ЮНМИК). Така страната се завърна „под крилото“ на Резолюция 1244 от Съвета за сигурност на ООН от 1999 г., която признава териториалната цялост на Сърбия (включваща и областта Косово) и от която се опитва да „избяга“ след едностранното обявяване на независимостта си през 2008 г. 

„Очаквано Прищина не се отказва от това Радойчич да бъде предаден на косовските органи (на реда). Издирването от Интерпол обаче е изненада, защото не се очакваше Прищина да  поиска съдействие от ЮНМИК“, коментира пред в. „Данас“ сръбският политолог Огнен Гогич.

Косово няколко пъти се опита да стане член на Интерпол, но Сърбия проваляше тези опити. От друга страна Косово се възприема като суверенна страна, която самостоятелно упражнява съдебната си власт.

„С молбата си към ЮНМИК за ареста на Радойчич Косово само се завърна под крилото на Резолюция 1244 и авторитета на ЮНМИК. Това е много нетипично за косовския премиер Албин Курти, който не прави такива компромиси“, допълни Гогич.

Според сръбски анализатори фактът, че арестуваните заподозрени ще бъдат съдени в косовски съд, намаляват нивото на сигурност на заподозрените почти до нула.

„В такава ситуация не съществува правна сигурност. ЮНМИК изисква ареста на лицето, въпреки че по никакъв начин не може да гарантира правата му“, отбелязва Гогич.

С какви ходове разполага Сърбия

В тази ситуация властите в Сърбия са изправени пред труден избор. От една страна Косово и Сърбия никога не са подписвали споразумения за екстрадиция, тъй като Сърбия не признава независимостта на бившата си провинция. Въпреки че заповедта на Интерпол за издирване на определени лица е до голяма степен обвързваща за членките си, тя все пак се отнася до страните, които признават независимостта на Косово.

„Властите в Белград, начело с Александър Вучич, не смеят да арестуват Милан Радойчич, защото знаят, че той не е организирал сам сблъсъка в Банска на 24 септември, а може да бъде и неудобен свидетел“, посочва сръбският адвокат Божо Пелевич пред белградската агенция Бета.

Според него предаването на Радойчич на косовски съд би било проблем за сръбския президент, защото „се знае кого в Сърбия защитава Радойчич“.

Анализатори отбелязват, че арестът на Радойчич от сръбските власти на 3 октомври е бил неумел опит да се избегне отговорност. Със заповедта за международното му издирване косовските власти по-скоро се стремят да достигнат до „ключов свидетел“ по делото, който най-вероятно няма да поеме цялата отговорност, но ще насочи разследването към истинските виновници. 

Във всеки случай екстрадицията на Радойчич от Сърбия в Косово би означавала фактическо признаване на независимостта на Прищина от страна на Белград, а това е немислимо за сръбския президент, който води преговорите за нормализация на отношенията с бившата сръбска провинция.

Ще се „отрече“ ли Вучич от Радойчич

"Проблемът е, че за Вучич Радойчич е потенциално най-опасният свидетел от неговите сътрудници, защото знае много за изключително деликатни афери, които водят пряко до Александър Вучич", отбелязва членът на сръбската опозиционна Демократична партия Сърджан Миливоевич.

Според сръбския адвокат Александър Оленик заповедта за международно издирване на Интерпол е била очаквана и вероятно договорена при закрити врата, за да може Сърбия да задейства разследване на събитията в Банска и да накаже виновните.

„Вучич ще вземе решение, когато прецени колко ще бъде застрашена властта му при по-нататъшно разследване. Както винаги, ще направи всичко, за да остане на власт“, коментира Оленик пред в."Данас".

Според някогашната близка сътрудничка на Вучич Зорана Михайлович, бивш министър на енергетиката, сръбският президент ще „пази“ Радойчич колкото може по-дълго, но накрая би могъл и да се откаже от него. Това „пазене“ обаче може само да навреди на страната, предупреди тя.

„Пазенето на терористи определя Сърбия като страна, която защитава тероризма. Най-голямата заплаха в целия свят е тероризмът. Съответно тук не става въпрос за Вучич или парламента, а за Сърбия“, подчертава Михайлович, цитирана от "Данас".