site.btaИзложба показва как варненци са празнували Коледа и Нова година преди век

Как са празнували Коледа и Нова година варненци преди сто години показва изложба в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, реализирана съвместно с Етнографския музей в града. В нея са експонирани автентични елементи от варненската градска култура от края на XIX и началото на XX век. Заглавието й е „Традиционните весели дни на зимата”. 

Ние показваме градското празнуване на Коледа и Нова година, което навлиза с европейската мода след Освобождението, каза за БТА главният уредник на музея Татяна Щерева. Правели са се балове за по-знатните особи, като се смята, че първата елха е поставена през 1901 г. във Военния клуб. В по-заможните семейства Нова година се е празнувала с елха, играчки и подаръци. В града също са ходели коледари. Те са били от хора на Александър Кръстев. Били са облечени официално, не с носии, пеели са пред къщите и са получавали дарове от домакините. 

Всяка година във Варна е имало градски бал за Рождество Христово. Традицията прекъсва през Втората световна война, но после временно е възстановена до 1944 г. Според разказите на Христо Кръстев Мирски баловете започват веднага след Освобождението, като първият е организиран от Велико Христов, разказа Кристиана Димчева от библиотеката. В изложбата е показана покана за бала на 7 януари 1937 г., адресирана до директора на просветната институция тогава Добрин Василев. В същата витрина може да се видят и дамски аксесоари като сгъваемо чадърче с дръжка от слонова кост, ветрило, плетени ръкавици и чантичка. Има и два автентични фотоса от епохата.

По думите на Димчева варненци са организирали и много празници с благотворителна цел за набиране на средства за бедни деца и ученици. Чрез старата преса се усеща тази атмосфера около Рождество, насочена към идеята, че новият живот, който идва, трябва да бъде подкрепен, сподели тя. 

Всички експонати в изложбата са от фондовете на Етнографския музей. Сред акцентите са поздравителните картички, голяма част от които са от архива на архимандрит Инокентий Софийски, който се съхранява в културния институт. Нашата колекция е много богата и бяхме затруднени кои да изберем, сподели уредничката Светлозара Колева. Най-старата картичка в изложбата е от 1901 г. Има и други от началото на ХХ век, когато те са били черно-бели, най-често с изображение на зимен пейзаж. По-късно навлизат цветните и тематичните празнични изображения, уточни уредничката. По думите й в картичките могат да се прочетат много интересни послания и пожелания, които са свързани със събитията през годината.  

Друга витрина съдържа елементи от празнична сервировка, в която се виждат характерните сладки във форми на звезди, полумесеци, животни. С такива са били украсявани и елхите, казаха етнографите. В показаното списание „Жена и дом“ има страници със скици и рисунки на модни дрехи, кройки, модели за ръкоделия, рецепти. В материалите в пресата от онези времена личи желанието на хората да създадат празник в къщи, затова и ние слагаме такъв акцент, предлагайки поглед към дома и трапезата с красиви сервизи, каза Димчева. Тя отбеляза, че Варна е космополитен град, в който идват търговци от цял свят и още след Освобождението започват да внасят кафе, рожкови, фурми, стафиди, шам фъстък. Това е присъствало на пазара и съответно в почерпките на празниците. В храненето на варненци има влияние от различни култури, а всеки етнос има специфични блюда, добави Колева. Едно от задължителните за региона за празника е патица или пуйка, която се е сервирала в специална чиния от две части с подложка за соса. Етнографските изследвания на терен сочат, че Коледа на село се свързва предимно с коленето на прасе, а важният празник е Бъдни вечер, когато около масата се събира цялото семейството, като тези, които живеят другаде, се завръщат в дома, каза още уредничката. По мнението на Кристиана Димчева, в града се е празнувало Рождество Христово с елха и тематична украса. 

В изложбата в библиотеката присъстват ръчно правени играчки за коледно дърво от епохата, каквито във фонда на музея има съвсем малко. Те са били най-често от бронзирани орехи и шишарки или от варакосан картон. Рядък експонат е куклата, край която могат да се видят и други детски играчки от преди сто години. Такива са получавали децата в по-заможните семейства, а по-често за Коледа са били подарявани моливи, книжки, плетени дрешки, лачени обувки, уточниха специалистите. 

Изложбата е допълнена с манекенка, облечена в рокля от епохата, както и с табла със снимки и текстове, разказващи за зимните празници в началото на ХХ век. Има цитати от произведението „У дома преди сто години“ от Веска Стоянова с фокус върху баловете във Варна, чийто сезон е бил от Архангеловеден до април. „На първия си бал отидох, когато бях 20-годишна. До Военния клуб стигнахме с родителите ми пешком, като в торбичка носех балните си пантофки… Баловете тогава започваха с хоро. След него се играеха модните европейски танци кадрил, полка, валс. Първия си танц трябваше да изиграя с баща си, което означаваше официално представяне пред обществото на отбрани и известни личности в града“, споделя Стоянова. 

Експозицията „Традиционните весели дни на зимата” ще остане до 7 януари във фоайето на библиотеката.