site.btaКоалиция "За да остане природа в България" призовава българското правителство да не подкрепи премахването на регулациите за ГМО

Коалиция "За да остане природа в България" призовава българското правителство да не подкрепи премахването на регулациите за ГМО
Коалиция "За да остане природа в България" призовава българското правителство да не подкрепи премахването на регулациите за ГМО
Снимка: Садет Кърова/БТА, архив

Коалиция "За да остане природа в България" настоява българското правителство да не се поддаде на натиска отвън и спешните срокове, пред които е изправено, за издаване на положително становище за премахване на регулациите за новото поколение генетично модифицирани растения - нови ГМО или така наречените "нови геномни техники" (НГТ).  

"На 11 декември 2023 г. предстоят решаващи гласувания в Съвета на министрите и в Комисията по земеделие на Европейския парламент по предложението на Европейската комисия (ЕК) за дерегулиране на ГМО растения, произведени с "нови геномни техники" (НГТ), като например редактиране на гени", пише в отворено писмо, изпратено до медиите от Сдружение "Агролинк", което е част от коалицията.

В писмото, адресирано до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, министъра на околната среда и водите Юлиян Попов, пише още, че за първи път от 2015 г. след влизането на Закона за ГМО в сила, без обществено обсъждане и против волята на близо 90 процента от българите, правителството планира да "подкрепи унищожаването на българското земеделие, поминъка на малките производители, биоразнообразието и правото на избор на храна".

Според коалицията ЕК бърза много, защото липсват установените процедури за обсъждане в работни групи на национално ниво, а след това и в Брюксел.

На 05 юли т.г. Европейската комисия публикува законодателното си предложение за премахване на регулациите за новото поколение генетично модифицирани растения - нови ГМО или така наречените "нови геномни техники" (НГТ).

Проектът за регламент за нови ГМО създава два различни пътя за пускане на пазара на "нови геномни техники" растения (категория 1) и растения, с по-сложни модификации (категория 2 – установените вече ГМО). 

ЕК, българското Министерство на земеделието и храните и Комисията по ГМО към Министерство на околната среда и водите твърдят, че новите ГМО от категория 1 са еквивалентни на естествените растения и хибридите получени по конвенционален начин.

Според Ивелин Желязков, директор на Научно-изследователския и технологичен център по земеделие "Плантис" обаче, фактът, че основните принципи на НГТ са заимствани от бактериалния геном показва, че НГТ са устойчиви толкова, колкото и генома на бактериите. "Геномът на растенията е сложен и многопластов, като все още не е ясно как работи той, въпреки пълното секвениране на някои геноми. Може да знаем как изглеждат тухличките на една сграда, но в момента не знаем как изглежда и как е построена самата сграда", обяснява Желязков.

По думите му не може да се прави аналогия между НГТ от една страна и хибридизация-мутагенез от друга, тъй като при мутациите процесът е бавен и протича в много поколения, докато тази мутация стане част от цялостния геном, като резултатът е нов вид растение. При НГТ новият признак обикновено изчезва в следващото поколение, тъй като самата генна техника не води до вграждане на признака в консервативната част на генома. "Реално, НГТ също са ГМО, тъй като изрязването на генен пакет също е модификация на генома, колкото и да се отрича това от компаниите, ползващи НГТ", заявява Желязков. 

"Планът е да се премахне етикетът за нова генетична модификация върху опаковките на храните, защото този над 20-годишен етикет улеснява големия агробизнес да продава своите ГМО незабелязано", заявява Коалиция "За да остане природа в България". Въвежда се етикетиране на семената на растения НГТ 1 и доброволни национални схеми за етикетиране "без НГТ". ЕК твърди, че по тази начин се предоставя възможността за информиран избор на потребителите. Но при доброволните схеми на национално ниво се явява друг проблем – всички преработени храни се произвеждат и със суровини от внос, за които е възможно да няма информация поради доброволния характер на етикетирането. 

"Етикетирането не премахва опасността от един продукт, за който няма достатъчно данни за безвредност, а напротив, има много съмнения за неблагоприятни последици върху човешкото здраве. Не бива отговорността за евентуални последици върху здравето да се прехвърля върху потребителя. Информираният избор предполага компетентност на потребителя, което означава и дискриминация по този признак. Всички регулации наложени от ЕС и държавата трябва да гарантират здравето на потребителите преди постъпването на продуктите в търговската мрежа, а не да се прехвърля отговорността върху потребителя под формата на информиран избор", подчертава коалицията в своето писмо.

В него се изтъква още, че никъде в регулаторното предложение на ЕК не се съдържа изрично искане за оценка на непреднамерените ефекти, причинени от НГТ процеси. Няма и предвидена проследимост на целия процес по веригата - семена, култивиране, преработки, производство на краен продукт за продажба в търговската мрежа. 

Според коалицията е нужна безпристрастна и независима оценка на въздействието на модифицираните организми на ниво наука, лаборатории, опитни полета, а не на ниво земеделско производство и продукти в хранителните вериги. "Учените все още не могат да направят оценка и да предскажат как ще функционират културните растения след освобождаването им в околната среда, където условията не са равносилни на тези в лабораториите", пише в писмото. 

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:53 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация