За първите десет месеца на годината общо 5188 са хората с увреждания, започнали работа. Това заяви в интервю за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Гинка Машова. Тя посочи, че наетите са от различни възрастови групи - на 24 г. или под 24 г. са 127 души, от 25 г. до 29 г. – 187, от 30 г. до 55 г. - 2919, от 55 г. до 59 г. -1008, а тези на възраст 60+ са 947 души. През 2023 г. в дирекциите „Бюро по труда“ средномесечно работа търсят 10 000 безработни с различна степен на намалена работоспособност.
По думите ѝ хората в неравностойно положение, в частност тези с трайни увреждания, са „приоритетни за политиките за пазара на труда“. Машова допълни, че има програми и мерки, насочени не само към наемането на такива хора на работа, но и към повишаване на тяхната квалификация. Възможност за хората с увреждания е да кандидатстват и за подкрепа за започване на собствен бизнес, каза Машова. Тя посочи, че средствата са увеличени от 20 000 на 30 000 лв. С цел стимулиране кандидатстването на повече лица, които са неактивни на пазара на труда, се предприемат и промени в траншовете за изплащане на самата субсидия и облекчаване на условията при кандидатстване, коментира зам.-министърът.
По повод Международния ден на хората с увреждания Машова посочи, че пожелава на тези граждани да бъдат здрави, успешни и да участват активно в обществения живот.
Следва цялото интервю:
Зам.-министър Машова, колко хора с увреждания са успели да постъпят на работа чрез подкрепата на бюрата по труда тази година?
През 2023 г. в дирекциите „Бюро по труда“ средномесечно работа търсят 10 000 безработни лица с различна степен на намалена работоспособност. За десетте месеца на годината хората с увреждания, започнали работа, са общо 5188.
На каква възраст са наетите?
На 24 г. или под 24 г. са 127 души. От 25 г. до 29 г. – 187 наети лица. От 30 г. до 55 г. са 2919 души. От 55 г. до 59 г. са 1008, а тези на възраст 60+ са 947 души.
По кои програми тези хора могат да се реализират на пазара на труда?
Групите в неравностойно положение, една от които са безработните лица с трайни увреждания, са приоритетни за политиките за пазара на труда, в частност – по всички програми и мерки за насърчаване на заетостта. Те могат да участват без ограничения при устройване на работа на първичния пазар на труда. Могат да се включат и в програми и мерки за обучения и заетост, включени в Националния план за действие по заетостта, както и в проектите по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР). Ежегодно в плана се включват и специална национална програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания. Тя е насочена към повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрираните в бюрото по труда безработни с трайни увреждания или хора в трудоспособна възраст, преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества. Целта е да се подкрепят усилията им да се справят със социалната изолация, да се интегрират пълноценно в обществото. Приоритетно в програмата се включват лица със и над 71% намалена работоспособност, със сензорни и ментални увреждания, както и военноинвалиди.
Към момента активните проекти, които Агенция по заетостта изпълнява по ПРЧР, са: „Младежка заетост +“ и „Родители в заетост“. С „Младежка заетост +“ се цели повишаване на конкурентоспособността на младежите на възраст от 16 г. до 29 г. чрез осигуряване на възможност за стажуване и обучение по време на работа. С „Родители в заетост“ се осигурява по-добър баланс между професионалния и личния живот на самотни, многодетни родители и на тези с малки деца. Това става чрез възможности за полагане на грижи за отглеждане на децата и чрез услуги за улесняване достъпа по заетост.
Хората с трайна заетост са сред приоритетните групи и за включване в обучения за придобиване на професионална квалификация. Целта е да се осигури преходът от безработица към устойчива заетост чрез подобряване на уменията им за повишаване на конкурентоспособността, а така и на шанса им за трудова реализация. Някои от тези проекти се изпълняват от социалните партньори в лицето на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
Възможност за обучения се предоставя и чрез Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ и Център за развитие на човешките ресурси.
На регистрираните в бюрата по труда се изплащат средства за стипендии, транспортни разходи и „квартирни“. До края на октомври т.г. в обучения, проведени в клоновете на държавното предприятие, са включени общо 2155 души, от които 85 безработни с трайни увреждания. Организират се и обучения по заявки на работодателите както за безработни, така и за заети лица за придобиване на ключови компетентности.
Как бизнесът може да разбере за начините за наемането на лица с увреждания?
Най-лесният начин работодателите да се ориентират във възможностите да наемат хора с увреждания, включително и на субсидирани работни места, е да потърсят информация от дирекциите „Бюро по труда“. Трудовите посредници там не само ще им предоставят такава, но ще им помогнат и в подбора на най-подходящия кандидат за тяхната позиция.
Агенцията за хора с увреждания също финансира програми за трудова реализация на хора с трайни увреждания. Възможност за тях е да кандидатстват за стартиране на самостоятелна стопанска дейност. Това е форма на заетост, която често е единствената алтернатива за заетост на хората с трайни увреждания. След направени промени те вече могат да разчитат на 30 000 лв. вместо на 20 000 лв. както досега, за да започнат бизнес.
По друга програма на агенцията се финансират проекти за създаване на центрове за защитена заетост. Изискването е в тях да има наети минимум 15 души с множество трайни увреждания, психични разстройства, интелектуални затруднения. Освен изграждането на трудови навици, те получават и минимален пакет от персонални подкрепящи услуги.
Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, които са вписани в регистъра, също могат да разчитат на финансиране на проекти със социална или със стопанска насоченост. По тези със социална насоченост се инвестира в подобряване на условията на труд, създаване на достъпна архитектурна среда, както и в повишаване на професионалната квалификация на наетите хора с трайни увреждания. Чрез проектите със стопанска насоченост се оборудват нови и се преоборудват съществуващи работни места за подобряване конкурентоспособността на социалните предприятия. Предоставя се и субсидия за осигуряване на заетост за безработни хора с трайни увреждания до 36 месеца.
Бизнесът може да се възползва и от националната програма за заетост на хората с увреждания. Тя е регламентирана в Закона за хора с увреждания. В Закона за насърчаване на заетостта също са записани условия за насърчаване на работодатели да наемат безработни лица с трайни увреждания, както и правила за отпускане на държавни субсидии за разкриване на подобни работни места.
Какъв е очакваният ефект от увеличението на средствата за хората с трайни увреждания за започване на собствен бизнес, за което споменахте?
Увеличението на средствата е в резултат на повишаващите се цени на стоки и услуги. С цел стимулиране кандидатстването на повече лица, които са неактивни на пазара на труда, се предприемат и промени в траншовете за изплащане на самата субсидия и облекчаване на условията при кандидатстване. Очакванията ни са, че повишеният финансов ресурс и облекчените критерии ще повишат интереса към програмата и ще стимулират повече хора с увреждания да развиват собствен бизнес.
През последните три години Агенцията за хора с увреждания е финансирала 59 проекта на физически лица с трайни увреждания, собственици на еднолични предприятия. Смятаме, че тази мярка е доста успешна.
В каква сфера кандидатите най-често искат да развиват собствен бизнес?
Финансирани досега са проекти в сферата на производството, продажбата на занаятчийски стоки, предоставяне на услуги, студиа за красота, интериорен дизайн, таксиметрови превози, автобояджийски услуги, пътна помощ, заведения за хранене, инвестиционно проектиране на сгради, изработка и поддръжка на уеб приложения, салон за домашни любимци и др. При реализиране на самостоятелна стопанска дейност голяма част от подкрепените хора с трайни увреждания са наели и друг персонал.
Какъв е броят на хората с увреждания, които получават лична пенсия за инвалидност и на тези със социална пенсия за инвалидност?
Според данните на Националния осигурителен институт (НОИ) към края на юни т.г. са отпуснати около 368 700 лични пенсии за инвалидност и почти 51 000 социални пенсии за инвалидност.
Колко души с увреждания ще бъдат обхванати от повишението на линия на бедност, която от януари ще бъде 526 лв.?
С линията на бедност са обвързани помощите, които всички пълнолетни хора с 50% и над 50% вид и степен на увреждане или намалена работоспособност получат без подоходен критерии. Средномесечно се подкрепят около 672 000 души. Размерът на помощта е различен в зависимост от степента на увреждане или намалената работоспособност. Той варира от 7 на сто до 57 на сто от линията на бедност.
По повод днешния Международен ден за хората с увреждания какво послание бихте отправила към хората с увреждания във връзка с тяхната интеграция?
За Министерство на труда и социалната политика темата е важна част от политиките, които развива. Бих казала, че това е и национален приоритет. Хората с увреждания са част от цялото общество. Като държава и институция трябва да се погрижим за тяхното пълноценно интегриране и за осигуряването на качествената грижа. По повод днешния ден им пожелавам да бъдат здрави, успешни и да участват активно в обществения живот.
***
Международният ден на хората с увреждания се отбелязва от 1992 г. с резолюция на A/RES/47/3 на Общото събрание на ООН от 14 октомври 1992 г., информира отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се повиши информираността на международната общност за проблемите на хората с увреждания и за ползите от тяхното приобщаване в различни области на общественото развитие. Мотото на деня за 2023 г. е: "Обединени за осъществяване на целите на устойчивото развитие за, със и от хора с увреждания".
/ВД/
news.modal.text
