site.btaС романа „Ане” не търся отмъщение, а прощавам, казва писателката Камелия Панайотова

Не смятам, че с тази книга отмъщавам. Смятам, че прощавам, каза Камелия Панайотова на премиерата на дебютния си роман, озаглавен „Ане” (изд. „Жанет 45”). Събитието се състоя снощи в столичния клуб „Грамофон”. 

Изданието беше представено от маркетинг директора на издателство „Жанет 45” Красимир Лозанов и юристът и поет Иван Брегов. Участие в дискусията взе и редакторката на романа Антония Апостолова. 

„Винаги съм искала да напиша тази книга”, каза Камелия Панайотова. По думите й всеки път, когато е започвала да пише проза, тази книга е била като първа страница. „Просто нямаше продължение на тази първа страница до сега”, коментира тя. 

„Искам да направя повече от нещо литературно с този роман”, заяви авторката.  „Аз знам, че не мога да променя света, и знам, че не мога да променя общността с една книга”, допълни Панайотова. Тя разказа, че много често й се е случвало чрез литературата, когато чете книга, написана от друг, това да й помогне. Поради тази причина е искала не само да напише хубава книга, но и такава, която читателите да прочетат и „да почувстват, че не сами в тежкото”. 

На въпроса къде е границата между истинската и измислената история в „Ане”, Камелия Панайотова отговори:  „Не мога и не искам да кажа кое е истина и кое не е”. Според нея това няма значение. „Първо, няма да е честно за измисленото да кажа кое е истина. В крайна сметка, след като измисленото е написано, то вече е истина”, допълни тя. 

Писателката разказа, че вече получава отзиви от читатели. По думите й хората възприемат, че щом тя е авторът, всичко, написано в книгата, е вярно. „Но дори и да не е, това няма значение, защото, докато я пишеш, ти я изживяваш вътре в себе си”, смята Панайотова. 

Авторката твърди, че дебютният й роман й носи прошка и усещане за спокойствие, след като го е написала и е разказала тази история. „Мисля, че отмъщението е долна работа... Ако ти искаш да отмъстиш, не можеш да кажеш какво те е наранило и да го оправдаеш по някакъв начин, защото тогава ти ще си лошият човек. Докато, когато прощаваш, ти трябва да изкараш всичко на масата и да кажеш: „Това беше, приключих”, казва Панайотова. Според нея единият от мотивите за написването на такава книга е лекуването. „Аз не съм го направила с такава цел, аз се чувствам излекувана много отдавна”, каза тя. 

„Аз наистина от много време знаех, че ще напиша тази книга, но не знаех как да я напиша. И, естествено, с времето и с опита ми на читател, аз събирах стилове, които ми харесват”, коментира Панайотова. Сред заглавията, които най-силно са й повлияли, тя посочи романа „Разкази” на Наталия Мешчанинова. 

Според Красимир Лозанов от издателство „Жанет 45” „Ане” е роман за насилието над жени, за техните травми и за живеенето в токсична семейна среда. „Това е роман за възпроизводството на едни обществени поведенчески модели, които внушават усещане за вроден определен ролеви детерминизъм и съответна обреченост”, каза той. Допълни, че едновременно с това „Ане” може да бъде четен като образователен роман. „Дотолкова, доколкото героинята през цялото време търси отговорите на едни въпроси. И в търсенето им тя се променя, расте и израства травмата”, каза Лозанов. 

Според него книгата е автофикционална. „През последните години има бурен интерес към този жанр, този вид писане”, твърди той. Посочва също, че романът е поднесен като поток на съзнанието. „Това е една безхитростно написана книга и с това печели – че не залита в посока на хленч, не залита и в посока към сантименталното”, смята Красимир Лозанов.  

„Това е една книга, която може да пише за скръбните, за тежките, за тъжните неща по един много обран начин”, каза Иван Брегов. Според него Панайотова  е успяла да привнесе личното на сцената и между кориците, да направи читателя съпричастен с всичко, което се случва, и въпреки това да запази почтено отношение, без да го разридае. „И всичко това в един доста стегнат изказ. С това ме впечатли книгата”, каза юристът. Според него тежките истории се четат бавно, но страниците на „Ане” успяват да го увлекат. 

Редакторката Антония Апостолова разказа за първата си среща с Камелия Панайотова и романа й, която се случва във време, в което авторката вече се е отдалечила от произведението си и дори е забравила някои моменти от него. „В процеса на работа успяхме отново да я свържем  с текста й, но вече да го преживява не като лична история, макар и с фикционални елементи, а просто като литературен продукт, в който се наложи да добавяме неща, да редактираме, да трием...”, каза Апостолова. Тя не се съгласи с твърдението на Красимир Лозанов, че това е роман за насилието над жени, въпреки тези моменти, които присъстват в сюжета. „Това е роман за изключването от тези социални модели и от безразличието”, смята Антония Апостолова.