site.btaФранцузинът Филип Козет и британецът Роберт Греъм Фог стискат ръцете си на 100 м под морското равнище, след последните прокопани сантиметри от тунела под Ламанша на 1 декември 1990 г.

Среща между британските и френски строители в тунела под Ламанша (Евротунел) е на 1 декември 1990 г. В този ден французинът Филип Козет се ръкува с британеца Роберт Греъм Фог. Споразумението за прокопаването на тунела, който свързва Великобритания с континентална Европа от британския град Фолкстоун до френския град Кале, е подписано между Великобритания и Франция на 12 февруари 1986 г. в Кентърбъри, Великобритания. Строителните дейности от страна на Великобритания започват на 15 декември 1987 г., а от страна на Франция - на 28 февруари 1988 г. На 6 май 1994 г. тунелът под Ламанша тържествено е открит от кралицата на Великобритания Елизабет Втора и президента на Франция Франсоа Митеран. Дължината на тунела е 50,5 км, от които 38 км под вода. Скоростта за движение в тунела е 160 км/час, а времето за преминаване е 35 минути.

В бюлетина "Събития и факти" на БТА четем: 

Историческа среща под Ламанша

Лондон, 1 декември 1990 г./БТА/ Историческата среща, която вече три години чакат строителите на тунела под Ламанша, се състоя. Днес в 13:12 часа българско време французинът Филип Козет и англичанинът Робърт Греъм Фог си стиснаха ръце, след като прокопаха последните сантиметри, разделящи френския и британския строителен участък в спомагателния тунел. На срещата, която стана на 100 метра под морското равнище и на около 22 км от британския бряг и на 15 км от френския, присъстваха министрите на транспорта на Франция и на Великобритания Мишел Делбар и Малкъм Рифкинд.

Основното предназначение на 50-километровия жп тунел, най-смелата мечта на Наполеон, както отбелязва агенция Франс Прес, е да съкрати, да улесни и да поевтини връзката между континентална Европа и Великобритания. Денонощно през него ще преминават пътнически и товарни влакове със скорост 130-160 км/час. Пропускателната способност на евротунела ще бъде около 1000 автомобила в час в двете посоки. Пътниците ще могат да изминават разстоянието Лондон - Париж за три часа. Тунелът ще влезе в действие през юни 1993 г.

Предвидено е изграждането на два главни тунела, съединени с напречни проходи. Тези напречни проходи ще осигуряват достъп до спомагателен тунел, предназначен за техническия персонал. В случай на авария или на пожар в един от жп тунелите пътниците ще могат да се скрият там. 

Разходите за осъществяването на този проект на века надхвърлиха неколкократно първоначалните изчисления. Средствата за строителството се осигуряват от консорциум от 215 международни банки. Досега са изразходвани близо 15 милиарда долара.

За днешната историческа среща се готвеха не само инженерите и работниците. От двете страни на Ламанша пробива очакваха и усилени полицейски подразделения, сътрудници на митническите управления и пожарни бригади, които веднага ще установят строги ограничения за движението по прохода. Целта е да се предотвратят възможни терористични акции и контрабандна търговия, преди всичко на наркотици. 

В бюлетините на БТА от 6  и 9 март 1907 г. са поместени няколко информации, свързани с идеята за строителство на тунел под Ламанша:

Лондон, 6 март 1907 г. /“Хавас“/. Комитетът на Имперската отбрана в един свой рапорт се изказа неблагоприятно за проекта относно Ламаншкия тунел. Камарата на общините щяла да разисква тоя проект към средата на април.

***

Лондон, 9 март 1907 г. /“Хавас“/.  Сър Кампбел-Банерман заяви в Камарата на общините, че правителството ще се възпротиви за прокарването на тунел под Ламанш по военни съображения.