Прилагането на щадящо детско правосъдие обсъдиха експерти на форума „Lex Talks 2023: Престъпление и наказание“, който се провежда в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Целите на щадящото правосъдие са трудно постижими, смята съдия Калин Калпакчиев. Съдът сам по себе си не може да стигне до всяко едно дете, изправено пред него, и да разбере как то живее, какви са отношенията с родителите му, каза той. По думите му основната идея на щадящото правосъдие е да се направи опит да се хуманизира закона и да се предложи възстановителен подход. Няма пречка в съществуващите закони това да се осъществи, всичко зависи от усилията и убежденията на съдиите, които гледат такива дела, обясни магистратът.
От години България се опитва да промени законодателството си по отношение правосъдието за деца, но въпреки това нормативният хаос продължава да съществува и до момента, каза Калпакчиев. По думите му последната промяна е в Наказателно процесуалния кодекс в главата за непълнолетни. „Въведоха се задължителни права на европейското право, по-специално директивата за процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми. Има много предложения, които трудно ще достигнат до практиката, тъй като липсва изградена социална инфраструктура“, посочи магистратът.
Реформата в детското правосъдие трябва да е цялостна и да обвърже наказателното правосъдие и правосъдието по закона за обществените прояви, отбеляза проф. Нели Петрова. По думите й е необходимо да се направят алтернативи на наказанията, ориентирани само към деца над 14 г. В закона е посочено, че по отношение на децата индивидуалната оценка трябва да се прави заедно с дирекциите „Социално подпомагане“ и с отделите за закрила, но въпреки това се извършва по преценка, отбеляза проф. Петрова.
/ЕП/
