site.btaТържествено беше отбелязана 70-годишнината на Института по експериментална морфология, патология и антропология в Българската академия на науките

В Българската академия на науките (БАН) се проведе тържествено събрание по повод 70-годишнината на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Водещ на събитието бе научният секретар към ИЕМПАМ-БАН, доц. Катерина Димитрова.

“През тези години изградихме работещ колектив от учени, за които високите научни критерии са личен избор и стил на работа. За да честваме 70-годишнина, ние сме наследници на богата история, датираща от средата на миналия век, когато са създадени първите биомедицински звена към БАН, чиито тематики изследваме и до днес”, каза в своето тържествено слово проф. д-р Светлозара Петкова – директор на Института по експериментална морфология, патология и антропология.

“В последните години работим по ново интердисциплинарно научно направление – “Виртуална антропология ‘‘. Този иновативен подход е от съществено значение за съдебно – медицинската практика и палеоантропологията“, добави проф. д-р Светлозара Петкова.

“Националният антропологичен музей е научна, културна и образователна институция, неделима част от института. Изложбите, организирани от колегите в музея, шест на брой за изминалите четири години, се радват на голям посетителски интерес. Отразяват важни моменти от историята на човека и са очаквани в залите на множество регионални музеи в страната, с които имаме едно много добро сътрудничество”, каза още директорът на ИЕМПАМ, проф. д-р Светлозара Петкова.

В рамките на честването бяха отбелязани и 120 години от рождението на акад. Асен Иванов Хаджиолов, и 125 години от рождението на акад. Ксенофонт Андреев Иванов – основоположници на биомедицинското направление и първи директори на институтите, чиито приемник днес е ИЕМПАМ. По повод юбилейните годишнини, чл.-кор. проф. Нина Атанасова изнесе доклад за научното дело на бележитите учени.

“Научните приноси на академик Хаджиолов са отразени в три програми, няколко издания на учебници по хистология и биология, над 300 научни публикации и 700 статии по история, философия и др. Негови научни трудове са публикувани на български и чужди езици, което му донася заслужена национална и световна известност”, обясни тя.

“С името на академик Ксенофонт Иванов е свързано утвърждаването на Катедрата по патология при Ветеринарно-медицинския факултет, както и основаването и развитието на Института по обща и сравнителна патология”, добави чл.-кор. проф. Нина Атанасова за някои от приносите на академик Ксенофонт Андреев Иванов.

Приветствие от името на акад. Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките, бе представено от чл.-кор. Евдокия Башева, зам.-председател на БАН. Тя поздрави института по повод годишнината от името на цялото ръководство на БАН и връчи Почетен златен плакет за изключителни приноси в научните и приложни изследвания на директора на Института по експериментална морфология, патология и антропология, проф. д-р Светлозара Петкова.

Музикален поздрав към участниците в тържественото събрание поднесе клавирно трио ''Дивертименто“.