site.btaДългогодишната сценографка на операта във Варна Лора Маринова издаде книга за художника Янко Маринов

Дългогодишната сценографка на Варненската опера Лора Маринова подготви поредица от четири тома, наречена „Паметна плоча“, посветена на нейния баща - художника Янко Маринов. Премиерата на първия том е днес в 18:30 ч. в Арт-галерия „Ларго“. Той излиза с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна. 

„Причините да напиша тази книга са, че около името на баща ми след неговата кончина се завъртяха интерпретации, свързани с неговата дейност като обществена фигура. Те станаха причина аз да го защитя със слово“, каза пред БТА авторката. Тя предполага, че тези мнения са свързани с неговото политическо минало. Като комунист, той емигрира в Съветския съюз през 1932 г. и учи в Ленинград, след което живее в Москва и Одеса. Завръща се в родината през 1943 г. с разрешение от Българската царска легация. Вярата в комунизма рухва, когато започват сталинистките репресии и двадесетина от неговите приятели изчезват безследно. През 1948 г. връща партийния си билет с думите „Това не е работа за художници“ и това изречение присъства в досието му от Съюза на българските художници, посочи Маринова и допълни, че след това той се отдава на творческа дейност. Става един от основателите и първи ръководители на Групата на варненските художници и има значителен принос за създаването на Постоянната художествена галерия в града. „В него живееше един анархист, който не признава нито едните, нито другите, иска да е свободен, но е в рамки. Оказва се уви, че не може човек да бъде изцяло свободен“, сподели тя. 

Лора Маринова започва да пише книгата си преди шест години, когато бе поставена паметна плоча на художника на сградата, където се е намирало ателието му. Казва, че е търсила отраженията на баща си в неговите ръкописи и многобройни дневници, в трите му мемоарни книги и в богатия документален материал в Държавния архив във Варна. 

Книгата си нарича така, защото смята, че това е нейната „Паметна плоча“, която посвещава на баща си и се надява, че тя ще остане и след нея. Отправната точка на нейното повествование започва от завръщането на Янко Маринов от СССР. Съществено внимание обръща на неговата творческа дейност, на изложбите и рецензиите, писани за тях от видни личности като Ненко Балкански, Кирил Цонев, Кирил Кръстев, Васил Стоилов. След тази глава е подредена колекция от 11 цветни репродукции. Визуалният материал в книгата съдържа още черно-бели репродукции, семейни снимки и документи. Дизайнът е на Миляна Стоилова, която работи повече от три години по четирите тома от поредицата. 

Значително място в първия том е отделено на дневниците на художника, започнати от него на 27-годишна възраст в Одеса през 1934 г. и завършени във Варна в 1947-а. В тях има мисли за любов и смърт, за амбициите му, за изкуство, посочи авторката и допълни, че от страниците се създава образ на трудолюбив, амбициозен, взискателен към себе си и околните човек. Една глава е отделена на неговите две съпруги. Първата е еврейката Султана, която загива по време на окупацията в Одеса, а втората е майката на Лора - Анна. „Баща ми носеше чувство на тежка вина за загубата на Султана, за това, че я е увлякъл към своите прогресивни за времето идеи. В тежките дни, когато е на кръстопът и поддържа болната си съпруга в психиатрична клиника, се появява майка ми, която взема уроци по рисуване при него, и започва да му помага в домакинството, дори се грижи за Султана. След смъртта й те остават заедно и поемат ново начало“, сподели Маринова. 

Поредицата „Паметна плоча“ за Янко Маринов не е хронологична, уточни авторката. „Започнах да я пиша без определен план и тя се разви като спирала, като темите се отдалечиха от централния въпрос, който исках да разреша. Засегнати са много аспекти, поглеждам към баща ми от различни ракурси“, каза тя. Следващите три книги, които са готови за печат, ще направят достъпни писмата на големия скулптор Асен Пейков и други видни български творци до Янко Маринов, ще добавят ценни подробности към историята на Дружеството на варненските художници и Постоянната художествена галерия, както и интересни щрихи към образите на най-забележителните творци в града.

Янко Маринов е роден през 1907 г. в с. Килифарево, Търновско. От 1945 г. до последните си дни живее и работи във Варна. Основател и директор на Варненска художествена галерия, един от основателите на варненската група на СБХ и неин пръв творчески секретар, родоначалник на миниатюрата в българското изкуство. Носител на многобройни награди в чужбина, както и Награда „Варна“ за цялостно творчество през 1997 г. Почива във Варна през 2001 г.

Лора Маринова е родена във Варна през 1953 г. През 1977 г. се дипломира в Националната художествена академия в София, със специалност Сценография. Дългогодишен сценограф и главен художник на Варненската опера с над 70 реализирани проекта. Носител на Награда „Варна“ за 2017 г. и награда „Феникс“ за 2023 г. на Държавна опера - Варна. Има издадени три стихосбирки.