site.btaСъвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер, казаха учени от БАН

Съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури. 30,8% от анкетираните възприемат себе си като „гражданин на ЕС". Това сочат данните от Национално представително изследване, проведено от учени от БАН, в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, финансиран от фонд „Научни изследвания“. Резултатите от него бяха представени в Националния пресклуб на БТА днес.

Доц. д-р Албена Накова представи обобщени данни от националното представително проучване. „Нашата идентичност е част от света, който ни заобикаля и като такава, тя е дефинирана от него. По принцип, за да се разбере идентичността, е необходимо за опорна точка да се вземат реалните социални рамки на съществуване на индивидите и общностите“, каза тя. 

„Водещо място, с най-голям дял от 84,7%, заема националната идентичност, но се променят нейните идентификационни координати. Запазва се значението на националната идентичност, разбирана като култура, история, памет и език. В същото време идентификацията с определена национална държава в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Държавните институции и правовият ред се превръщат в един от индикаторите с най-ниска значимост за формиране на съзнание за национална идентичност, което свидетелства за променящата се на настоящия етап роля на държавността като конституираща идентичност“, обясни доц. Накова. 

Тя отбеляза, че в резултатите от проучването прави впечатление появата на един специфичен индикатор за национална идентичност – „това, че мога да пътувам и работя по света като гражданин на държава - член на ЕС“. Той отразява един интересен феномен – започващата да се формира европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост. Т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност.

„Формирането на представа за собствената идентичност – индивидуална и групова, и за идентичността на другите, различните от нас, от които се разграничаваме, се оказва един от крайъгълните камъни на съвременните международни и междудържавни отношения и в много случаи определя характера на тези взаимоотношения – на мир или конфликти и война“, коментира доц. д-р Албена Накова. Тя допълни, че всичко това определя изключителната актуалност на темата за идентичността в съвременния свят на глобални социални промени и поликризи, които все по-често поставят под въпрос векове градени и утвърждавани идентичности и налага необходимостта от изучаване на нейните съвременни измерения и специфики.

„Изследването показва също така, че започналите процеси на формиране на европейска идентичност у българските граждани се основават на първо място на осъзнаване на практическата страна и ползата от членството в ЕС като възможност за свободно придвижване, достъп до европейско образование и до европейско финансиране. Това са все неща, които пряко касаят голяма част от хората, особено по-младите и тези, които активно пътуват или работят в други европейски страни и от които те максимално се възползват“, казват от екипа на проекта.

Според данните от проучването българските граждани обосновават своята европейска идентичност, от една страна, с общото географско положение, културно наследство и историческо минало, които определят културно-цивилизационния и териториален аспект на европейската идентичност.  От друга – със споделянето на общи с европейските народи ценности, политика, законодателство и икономическо развитие, които изразяват политико-икономическия аспект на европейската идентичност, обясниха още учените.

„Когато стартирахме този проект през 2020 – 2021 г, искахме да проучим националната идентичност в различните й измерения. Бяха минали 13 години от приемането на страната ни в Европейския съюз и ние си задавахме различни въпроси - като по какъв начин се оформили представата за себе си и другия. Интересуваше ни доколко сме българи, дали сме европейци, дали сме повече обвързани с етническата си, локалната си и регионалната си принадлежност, или всички тези различни измерения на идентичността съществуват заедно и се проявяват с различна сила в един или друг контекст“, каза доц. Магдалена Славкова.

Тя обясни, че в хода на работата са извършили представително проучване със 1014 анкети. Направени са също фокус-групови дискусии в София, Варна, Бургас, Благоевград, Хасково и Враца, с представители на правителствени и неправителствени организации, на бизнеса, културни организации, на различни етнически и социални групи. Проведени са също задълбочени интервюта с български граждани по темата идентичност, обясни Славкова.

„Според нас идентичността и много важен критерий, който показва как и в каква посока се развиваме ние като държава и нация. И неслучайно назовахме с краткото име „НИЕ“ нашия проект“, каза още тя. В рамките на проекта е направена и виртуална изложба, която е достъпна на сайта на проекта, допълни доц. Магдалена Славкова.