site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 ноември в историята

26 ноември 2023 г., неделя, 47-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Преп. Алипий Стълпник. Преп Яков Отшелник. Св. Стилиан Пафлагонийски.

В България се отбелязва:

Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Отбелязва се съгласно Решение на Народното събрание от 14 юни 2002 г. и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", приет с Постановление на Министерския съвет 200 от 11 септември 2003 г. Годишнина от официалното освещаване и откриване (1878) в София на Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери.

На този ден в България:

1878 - В София официално е осветено Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери (дн. Национален военен университет "Васил Левски"). Със Заповед 14 на императорския комисар на временното руско управление в България княз Дондуков-Корсаков на 1 септември 1878 г. в Пловдив се формира военно-учебна част. Тя се състои от 80 души и е под ръководството на кап. Николай Флейшер, който е пръв началник на училището. В периода 14-19 ноември 1878 г. училището се премества в София, където на 26 ноември 1878 г. е официално открито и осветено. През 1944 г. е наречено Народно военно училище. От 1945 г. носи името на Васил Левски. С ПМС 148/10 юни 1959 г. става висше училище и е преместено във Велико Търново, а от 15 август 1991 г. се нарича Висше военно общовойсково училище "Васил Левски". С решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г. Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" във Велико Търново, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" в Шумен и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия се преобразуват в Национален военен университет "Васил Левски".  С решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. и в сила от 1 януари 2020 г. факултет "Авиационен" на Националния военен университет "Васил Левски" се закрива, като дейността на факултета преминава във факултет "Авиационен" в структурата на новосъздаденото Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия.

1913 - Седалището на Българската екзархия е преместено от Цариград в София. По силата на султанския ферман, с който е създадена на 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 г., и екзархийския устав Българската екзархия е със седалище в Цариград и е първата официално призната българска институция в Османската  империя. След Освобождението през 1878 г. дейността на Екзархията, благодарение на последователните далновидни действия на Екзарх Йосиф I, е свързана с опазването на националната идентичност на българите в Македония и Тракия, които остават под турска власт. След края на Балканската война (1912-1913) екзарх Йосиф I напуска Цариград и се премества в София, а в Цариград оставя за екзархийски наместник митрополит Мелетий Велешки.

1926 - В София в дома на писателя Иван Вазов официално е открит първият български литературен музей  - къщата музей "Иван Вазов". Няколко дни след смъртта на писателя на 22 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на дома на писателя в музей, открит пет години по-късно.

1940 - Аркадий Соболев, главен секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР, предава на цар Борис III предложение към България за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ със СССР. Според документа СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Подчертава се и готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна, България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на интересите на СССР в района на Черно море. Предложението е отхвърлено от правителството на Богдан Филов. Българската работническа партия (БРП) дава гласност на съветското предложение и разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения, известна като Соболева акция. Движението за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ със СССР затихва след присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.

1956 - Премиера на първия български цветен филм "Точка първа" на режисьора Боян Дановски. Сценарист на филма е Валери Петров, оператор Васил Холиолчев, а композитор на музиката е Петър Ступел. Участват актьорите Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Рангел Вълчанов и др.

1989 - Възстановена е Българската социалдемократическа партия (БСДП). Партията е наследник на Българската социалдемократическа партия, създадена  на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа. През 1894 г. БСДП се слива с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения от 31 юли до 4 август 1903 г. X конгрес на  БРСДП част от нея се  обособява  в Българска работническа социалдемократическа партия (широки  социалисти). През 1945 г. партията се нарича Българска работническа социалдемократическа партия (обединена),  а през 1948 г. принудително прекратява дейността си. На 26 ноември 1989 г. партията възобновява дейността си, а на 5 януари 1990 г. се преименува на Българска социалдемократическа партия.

1990 - Обща национална стачка, организирана от Конфедерацията на труда "Подкрепа", с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов заради неизпълнени от правителството договорени споразумения, сред които споразумението от м. август 1990 г. за индексация на част от доходите на населението, споразумението за обособяването на държавното обществено осигуряване в самостоятелен фонд и др. В стачката участват близо 700 000 души от 80 града. На 29 ноември 1990 г. министър-председателят Андрей Луканов подава оставка, която е приета от VII Велико народно събрание на 30 ноември 1990 г.

1992 - В Париж, Франция, по време на 76-ата сесия на Европейската конференция на министрите на транспорта България е приета за член на организацията.

2003 - В Страсбург, Франция, Централната комисия за навигация по река Рейн приема България за наблюдател в организацията. България е четвъртата страна след Унгария, Румъния и Чехия, която получава статут на наблюдател в т. нар. Рейнска комисия.

2005 - В Гранд хотел "София" е проведено първото Общо събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители, създадена със Закона за частните съдебни изпълнители, приет от 39-ото Народно събрание на 10 май 2005 г. 

2008 - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА) обявява принадлежност към бившите отдели на ДС и разузнавателните служби на БНА на 37 лица от Българската национална телевизия.

2014 - На заседание в Париж, Франция, Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство приема решение за вписване в Списъка на световното нематериално културно наследство на предложението от България - "Традицията на производство на чипровски килими". Кандидатурата за чипровските килими е разработена под ръководството на проф. Мила Сантова.

2017 - В София се провежда  четвъртото Национално събрание на партия ГЕРБ. Бойко Борисов е преизбран за председател на партията, а за заместник-председатели са  преизбрани  Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов.

2019 - Президентът Румен Радев подписва указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор на Република България. На 24 октомври 2019 г. се провежда изслушване и гласуване на кандидатурата на номинирания за нов главен прокурор на България от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) на единствения кандидат за поста и настоящ към този момент заместник главен прокурор Иван Гешев. Двадесет от членовете на ВСС гласуват "за", четирима са "против". На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев връща на Висшия съдебен съвет предложението за назначаване на Иван Гешев, което довежда до повторно гласуване на кандидатурата. На 14 ноември 2019 г. Пленумът на ВСС повторно избира Иван Гешев за нов главен прокурор на България с 20 гласа "за" и 4 "против".

2021 - В Шумен се провежда тържествено честване на 40-годишнината от откриването на Мемориалния комплекс "Създатели на българската държава",  представящ моменти от българската история от 7-и до 10-и век чрез архитектура, мозайка, скулптура и епиграфска символика. Мемориалът е открит на 28 ноември 1981 г. по случай 1300 години от създаването на българската държава.

2022 - В пресклуба  на Българската телеграфна агенция (БТА)  в Габрово е учредено сдружение „Фонд 200 години д-р Никола Василиади“, което си поставя за цел да създаде проект, да набере средства и да инициира издигането на паметник на д-р Никола Василиади, патрон на Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ в града.  На 10 юни 1881 г. в Букурещ Никола Василиади прави своето завещание, в което посочва за наследници на имуществото си Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович при условие да основат и поддържат в Габрово политехническо или занаятчийско училище, което да носи неговото име.

На този ден по света:

1812 - Начало на битката при р. Березина по време на Отечествената война в Русия (24 юни-26 декември 1812) срещу френската армия на Наполеон Бонапарт. Завършва на 28 ноември 1812 г. Войната започва на 24 юни 1812 г., когато, без да обяви война, армията на Наполеон преминава руската граница при р. Неман, в района на Ковно. Битката при р. Березина, на територията на днешен Беларус, е последното сражение между отстъпващите войски на Наполеон и руската армия. Армията на Наполеон е разгромена и престава да съществува като организирана бойна единица. Убити са около 25 000 французи, а около 10 000 са пленени. На 5 декември 1812 г. в Сморгон Наполеон предава командването на Мюрат и се оттегля в Париж, Франция. По време на Отечествената война армията на Наполеон губи 550 000 души. На 2 януари 1813 г. главнокомандващият на руската армия във войната Михаил Кутузов издава заповед за изгонване на врага от пределите на Русия и разгромяването му на негова територия. Военните действия се прехвърлят на териториите на Полша и Германия през 1813 г.

1924 - В Монголия Великият народен хурал (парламентът) провъзгласява създаването на Монголската народна република и приема първата конституция на страната. За столица на републиката е обявен гр. Урга, който е преименуван на Улан Батор ("червен герой" на монголски език) в чест на Сухе Батор, герой на Монголската народна революция от 1921 г.

1968
 - С резолюция 2391 (ХХIII) на Общото събрание на ООН е приета и открита за подписване Международна конвенция за неприлагане на давност за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Конвенцията влиза в сила на 11 ноември 1970 г. България я ратифицира на 21 май 1969 г.

1987 - В Страсбург, Франция, е подписана Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание от страните членки на Съвета на Европа. Влиза в сила на 1 февруари 1989 г. България подписва конвенцията на 30 септември 1993 г., а парламентът я ратифицира на 3 май 1994 г.

1998 - В Дъблин, Ирландия, министър-председателят на Великобритания Тони Блеър произнася 25-минутна реч пред парламента на страната и става първият британски министър-председател, произнесъл реч там след обявяването на независимостта на Ирландия на 6 декември 1921 г.

2001 - В Афганистан е проведена операция "Бърза свобода" на САЩ. Около 500 морски пехотинци от 15-и отряд със специално предназначение на морската пехота на САЩ с подкрепа по въздух на хеликоптери "Кобра", изтребители "Хариер" и бойни самолети АС-130 осъществяват десант на летището край Кандахар, като го завземат. Задачата на американските военни части е да преследват терористите, свързани с  атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк.

2003 - Последен полет на френско-британския свръхзвуков самолет "Конкорд" на британската компания "Бритиш еъруейс". Самолетът излита към 11:20 ч. по Гринуич от летище "Хийтроу" в Лондон, Великобритания, с около 90 служители на британската авиокомпания "Бритиш Еъруейз" на борда и каца във Филтън, близо до Бристол, където машината ще бъде изложена в специално построен хангар в края на летището.  Последният полет с "Конкорд" на френската авиокомпания "Ер Франс" е на 30 май 2003 г. от Париж (Франция) до Ню Йорк (САЩ)  с 58 пътници на борда и обратно с полет от Ню Йорк до Париж на 31 май 2003 г.  Двете компании са единствените, които използват "Конкорд" - единственият свръхзвуков самолет, използван в гражданската авиация, като "Ер Франс" има 5 самолета, а "Бритиш еъруейс" - 7 самолета. На 10 април 2003 г. френската авиокомпания "Ер Франс" и британската авиокомпания "Бритиш Еъруейс" обявяват, че спират окончателно полетите с  "Конкорд" от ноември 2003 г. след повече от 27 години, като решението е продиктувано от икономически съображения - намаляване на броя на пътниците и увеличаване на разходите по поддръжката.  Първият пътнически полет на "Конкорд" е на 21 януари 1976 г., като самолетът е изпълнявал по два полета седмично по маршрута Париж - Дакар - Рио де Жанейро.

2005 - Японската сонда "Хаябуса" каца на астероида Итокава, за да събере мостри прах и скален материал от него. Космическият апарат "Хаябуса" е изстрелян през май 2003 г. Астероидът Итокава е с дължина 690 м и широчина 290 м. Той се намира на 336,5 млн. км от Земята. Полетът е първият от този род в историята.

2008 - В Мумбай, Индия, са извършени серия от координирани нападения срещу посещавани от туристи обекти, при което загиват 174 души, от които 28 чужденци, и 239 души са ранени. Терористите нападат луксозните хотели "Тадж Махал" и "Трайдънт-Оберой", гарата Чхатрапати Шиваджи и еврейски център. Контратерористичната операция "Циклон" на индийските сили за сигурност приключва успешно след 57 часа. Загиват 15 души от индийските сили за сигурност и девет терористи. Според признанията на единствения останал жив, арестуван нападател от Мумбай - 21-годишния Мохамед Аджмал Касаб, всички 10 нападатели са пакистанци, обучени в лагер на фундаменталистката групировка "Лашкар е Тайба", базирана в Пакистан.
2010 - В Ла Валета, Малта, е проведена първата среща на Европейското бюро на ЕС по предоставянето на убежище. За генерален директор на новата агенция, създадена с регулация 439/2010 от 19 май 2010 г. на Европейския парламент и Съвета на ЕС, е избран нидерландецът Роб Висер.

2011 - От космодрума „Кейп Канаверал“, щата Флорида, САЩ, в 15,02 ч. по Гринуич е изстреляна безпилотната ракета "Атлас Пет", с която в орбита е изведен марсоходът на НАСА "Кюриосити", чиято основна цел е откриване на условия за живот на Марс.

2014 - На южния остров Кюшу в Япония изригва най-големият действащ вулкан в страната - Асо. Той е висок 1592 метра, а кратерът му с обиколка от 120 км се смята за един от най-внушителните в света. От района на вулкана са евакуирани множество туристи. Околностите на Асо са разтърсвани от леки земетресения, а вулканичната пепел се посипва на места, отстоящи на 30 км от вулкана.

2016 – В провинция Квебек, Канада, влизат в сила нови, по-строги правила за тютюнопушене. Жителите на провинцията вече нямат право да палят цигари на по-малко от 9 метра от врати и прозорци на сгради, в които е забранено да се пуши. Също така се забранява продажбата на тютюневи изделия с вкус или аромат, различен от този на тютюна. Новите правила не позволяват купуването на цигари и други тютюневи продукти от непълнолетни.

2018 - Космическият апарат "ИнСайт" на Националното управление на САЩ за аеронавтика и космически изследвания (НАСА), изстрелян на 5 май 2018 г., каца на повърхността на планетата Марс. Няколко минути след кацането сондата изпраща първата си снимка от повърхността на Марс, с мъглив образ, на която се вижда хоризонтът на планетата. Мястото за кацане на "ИнСайт" е в равнината Елизиум планициа. Космическият апарат, който тежи 385 кг., пренася и сеизмометър, за да провери за първи път дали на Марс има трусове. В мисията участват и учени от Франция, Германия и други европейски държави.

2019 - В Албания в 3:54 ч. местно време (4:54 българско) е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер с епицентър на около 30 км западно от столицата Тирана. Трусът е на дълбочина 10 км. Загиват 51 души, над 650 са ранени. Около 13 000 души остават без покрив. Това е най-силното земетресение в Албания за последните 40 години. При земетресение от 6,9 по скалата на Рихтер през 1979 г. загиват 136 души, над 1000 са ранени.

2020 - В Анкара, Турция, съд произнася общо 337 доживотни присъди затвор в съдебен процес, свързан с опита за държавен преврат на 15 юли 2016 г. На доживотен затвор при строг режим са осъдени 25 пилоти на самолети Ф-16, а четирима цивилни, т.нар. имами на Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), обвинявана от властите за организирането на преврата, получават по 79 доживотни присъди затвор. Съдебният процес започва на 1 август 2017 г., като в него са обвинени 475 души, от които 365 са под арест. Процесът се отнася до събитията в нощта на пуча във военновъздушната база Акънджъ в Анкара, използвана като щаб. На четиримата "цивилни имами" и войниците са повдигнати обвинения в нарушаване на конституцията, опит за убийство на президента и умишлено убийство на десетки хора. 

2021 - В Рим, Италия,  Франция и Италия подписват Договор за засилено двустранно сътрудничество, т. нар. Договор от Куиринале (на името на двореца „Куиринале“, където се помещава италианското правителство и където е подписан документът). Договорът е парафиран от президента на Франция Еманюел Макрон и министър-председателя на Италия Марио Драги в присъствието на президента на Италия Серджо Матарела. Съгласно договора двете страни ще организират междуправителствена среща на високо равнище и ще засилят сътрудничеството си в областта на външните работи, правосъдието, икономиката, отбраната и сигурността, по миграционния въпрос, в образованието, научно-изследователската дейност, културата и младежката мобилност.

2022 - В Астана, Казахстан, на тържествена церемония в Двореца на независимостта президентът на страната Касъм-Жомарт Токаев полага клетва за нов мандат и официално встъпва в длъжност. Той е преизбран на предсрочните избори на 20 ноември 2022 г. с 81,31 процента от гласовете, при избирателна активност от 69,44 процента.

Родени на този ден българи:

ген.-лейт. Михаил Савов, български военен деец и политик (1857-1928).
Помощник на военния министър (1886-1887). Военен министър (4 февруари 1891-15 април 1894; 18 март 1903-22 май 1907). Началник на Военното училище (1897-1903). По време на Балканската война (1912-1913) е помощник главнокомандващ на Българската армия. Председател на българската делегация за сключване на Цариградския мирен договор (подписан на 16 септември 1913) между България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война - България губи Одринско. През 1914 г. е осъден от Държавния съд и изгонен от страната като един от виновниците за националната катастрофата през 1913 г. Завръща се през 1918 г. Пълномощен министър във Франция (1920-1923) и в Белгия (1922-1923). Има заслуги за организационното изграждане на българската войска. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Златина Недева (ист. име Златина Иванова Попова), българска актриса и режисьор (1878-1941).
Играла е в театър "Сълза и смях" (1903) и с прекъсвания в Народния театър "Иван Вазов" от основаването му през 1904 г. Основателка и ръководителка на пътуващия "Камерен театър" (1921-1924). Директор и режисьор на театрите в Плевен и Бургас (1934-1935).

Димитър Гундов, поет (1906-1978).
Член на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (1965-1978) и негов заместник-председател (май 1971-8 юни 1972). Депутат в  6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1978). Автор е на книгите със стихове за възрастни "Босоногото момче" (1930), "След дъжд" (1935), "Под едно небе" (1943), "Знаме на свободата" (1951), "Родно утро" (1956), "Избрани стихотворения" (1958, 1967), "Бащина земя" (1959), "С пълно сърце" (1965), и на книгите за деца "Пастирче" (стихове, 1938), "Делко и Поседелко" (приказки и разкази, 1948, 1969), "Щастлива родина" (стихове, 1948), "Има една страна" (стихове, 1971), "В топлия кът" (стихове, 1976), "Хитрините на Зайко" (приказка, 1977). Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1976), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1976).

Нина Кираджиева, българска балерина, балетмайстор, хореограф и преподавател по балет (1911-2005).
Работила е в Софийската народна опера, където през различни периоди е примабалерина, балетмайсторка и директор на Националния балет (1961-1972). Солистка на първата балетна постановка в България "Копелия" (1928). Изпълнява главната женска роля в първия изцяло български балет "Змей и Яна" (1937). Като постановчик създава десетки спектакли, градящи репертоара на националния ни балетен театър през 60-те и 70-те на ХХ век. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1981), на орден "Стара планина" първа степен (17 септември 2002).

проф. Арам Берберян-Датев, композитор, пианист и диригент (1926-2011).
Ръководил е хорови състави в Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Попово, Девня и др. Музикален ръководител на дом "Народен флот"  във Варна (от 1962), към който създава естрадно-симфоничен оркестър. Композира театрална музика за Драматичния театър "Стоян Бъчваров" - Варна, Добричкия народен театър и за куклените театри във Варна и Добрич. Музикален редактор в радио „Варна“ (от 1965). Диригент на хор "Седянка" в Силистра (1963-1964; 1968-1969). Основател на Инструменталния състав за забавна и танцова музика при Дома на транспортните работници във Варна (1970), на "Брасформация-Варна 86" (1986). Автор на една оперета, един балет-спектакъл, музика за естрадно-сатирични спектакли, кантатно-ораториални и оркестрови опуси. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1960), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977). Почетен гражданин на Варна (14 август 2002).

Зорница Попова, композитор  (1928-1994).
Композира забавна естрадна музика. Първата й композиция е оркестровата пиеса “Шега”, изпълнена през 1964 г. от Естрадния оркестър на Комитета за радио и телевия с диригент Милчо Левиев. Авторка е на над 500 песни и оркестрови пиеси. Носителка на награда на Съюза на композиторите в България за цялостно творчество (1985), на награди от фестивалите "Златният Орфей", радиоконкурса "Пролет", "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора", телевизионния конкурс "Мелодия на годината", "Шлагерфестивал" в Дрезден, Германия,  попфестивал в Кавън, Република Ирландия и др. Постоянен член на конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия, и др.

проф. Николай Жечев, историк (1929).
Занимава се с проучвателска и изследователска работа по проблемите на "Българското културно национално Възраждане". Изследовател на живота, дейността и творчеството на Христо Ботев. Автор е на 16 книги, над 200 научни статии и студии, над 40 сборници с исторически документи и изследвания и над 250 научно-популярни статии в периодичния печат. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на секция "История на българския народ XI - XIX в.", научен секретар, заместник-директор и директор на Института по история при Българската академия на науките (БАН). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" втора степен, на юбилеен медал "1300 години България", на Почетен знак "Проф. Марин Дринов" на БАН, на Почетен плакет и грамота по случай 85-годишния му юбилей от Общонародна фондация "Христо Ботйов" (27 декември 2014), на орден "Кирил и Методий" първа степен за изключителния му принос в областта на историческата наука (7 май 2020). Почетен гражданин на Перущица (28 август 2009).

Росица Данаилова, актриса (1933-2018).
Играла е в театрите в Димитровград, Добрич, Бургас, Сливен, Театър "Българска армия", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и Народния театър "Иван Вазов". Има повече от 200 роли в киното и театъра. Участвала е във филмите  "Иван Кондарев" (1974), "Реквием за една мръсница" (1976), "Рудолфио" (1981) и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1971).

Димитър Стоянов, актьор и режисьор (1938-2011).
Бил е актьор в Драматичен театър "Йордан Йовков" в Добрич и режисьор в  Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново, Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив и театър "Сълза и смях" в София. От 1998 г. е на свободна практика. Негови постановки са играни на сцени в цялата страна. Режисьор е на постановките "Рибарски свади", "Д-р", "Човекоядката", "Страсти под брястовете",  "Урбулешка трагедия" и се е снимал в няколко филма. Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

проф. Захарий Кръстев, лекар гастроентеролог (1943).
Завеждащ Клиниката по гастроентерология към Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" (1989-2008), след 2008 г. и към 2020 г. е консултант в клиниката. Ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет, София (2000-2008). Заместник-председател на Медицинска академия (1990-1992). Председател на Българското научно дружество по гастроентерология (1998-2006, почетен член от 2006). Изнася лекции в България, Франция, Гърция, Турция, Хърватия, Австрия и Румъния. Автор е на над 200 научни публикации в България и чужбина, на над 30 учебници и справочници. Автор е и на книгите "Кварталците  (заселването на Журналистическия квартал)" (2019) и "Субективно, XX век. Победа на безсилието" (2019). Носител на награда на Медицинския факултет към Медицинския университет в София за цялостна преподавателска и научна дейност (2007).

ген.-майор Андрей Боцев, военен деец (1959-2020).
Военната му кариера започва през 1981 г. като командир на взвод в бойните части на сухопътните войски и преминава през всички основни командни длъжности. Командир на Сухопътните войски на Българската армия (30 юни 2014 - март 2017). Началник на отбраната на Българската армия (2 март 2017-27 февруари 2020). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за цялостната му дейност по развитието и укрепването на Българската армия и приноса му за националната сигурност на Република България (9 март 2020, посмъртно). Почетен гражданин на Гоце Делчев (31 юли 2020, посмъртно).

На този ден са родени и:

Норберт Винер, американски математик (1894-1964).
Основоположник на кибернетиката (1948).

контраадм. Иван Папанин, съветски полярен изследовател (1894-1986).
Началник на полярната станция в Тихия залив на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф (април 1932- декември 1933). Ръководител на полярната станция на нос Челюскин (декември 1933- декември 1935). Началник на първата дрейфуваща станция "Северен полюс 1" (6 юни 1937-19 февруари 1938). Началник на Главните северни морски пътища (Главсевморпути)(октомври 1939- август 1946). Заместник-директор на Института по океанология при Академията на науките на СССР (август 1948-юни 1950). Основател и директор на Института по биология на вътрешните води към Академията на науките на СССР (днес "Институт по биология на вътрешните води "И. Д. Папанин") (1956-1972). Председател на Московското отделение на Географското дружество на СССР (1946-30 януари 1986). Депутат във Върховния съвет на СССР (1937-1946; 1946-1950). Доктор на географските науки (1938). Два пъти е носител на званието Герой на Съветския съюз (1937, 1940). Носител на 9 ордена "Ленин" (1937, 1938, май 1944, ноември 1944, 1945, 1956, 1964, 1974, 1984). Носител на ордена "Червено знаме" (1922, 1950). Носител на ордена "Червено знаме на труда" (1955, 1980). Носител на орден "Октомврийска революция" (1971). Носител на орден "Червена звезда" (1945).

Карл Валдемар Циглер, немски химик (1898-1973).
Изследва свободните радикали и синтеза на органометални съединения. Той установява, че при използването на титанов тетрахлорид и триалкилалуминий полимеризацията протича при нормално налягане, а полученият полиетилен е с повишена твърдост и термоустойчивост (1952). През 1953 г. патентова откритието си. Носител на Нобелова награда за химия за 1963 г. заедно с италианския химик Джулио Ната за откритията им в областта на химията и технологията на висшите полимери.

Йожен Йонеско, френски писател и драматург от румънски произход (1912-1994).
Един от представителите на "театъра на абсурда". Автор е на пиесите "Плешивата певица" (1948), "Столовете" (1952), "Носорози" (1959) и др. Утвърждава се като един от вдъхновителите и предводителите на авангардния "антитеатър".

Чарлз Шулц, американски карикатурист и аниматор (1922-2000).
Автор е на поредицата карикатури "Фъстъци" с главен герой кучето Снупи.

Адолфо Перес Ескивел, аржентински скулптор и защитник на човешките права (1931).
Носител на Нобелова награда за мир за 1980 г. като неуморен и постоянен борец за принципите на ненасилие в борбата за социална и политическа свобода.

Борис Егоров, съветски лекар и космонавт (1937-1994).
Първият лекар, летял в Космоса, като част от екипажа на кораба "Восход" (12-13 октомври 1964).

Тина Търнър (ист. име Анна Мей Бълок), американска рокпевица (1939-2023).
Има издадени 9 студийни албума с продадени над 100 млн. копия. Сред най-големите й хитове са Let's Stay Together, Steamy Windows, Private Dancer, Golden Eye, I Don't Wanna Fight, It Takes Two, Typical Male, What's Love Got To Do With It, The Best, Proud Mary. Участва във филма "Лудия Макс 3: Отвъд Клетката на смъртта" (1985), в който звучи друг неин голям хит We Don't Need Another Hero. Носителка на 8 награди "Грами". През 2021 г. е въведена в Залата на славата на рокендрола като солов изпълнител, след като за първи път е включена там през 1991 г. като част от дуета с бившия й съпруг Айк Търнър.

Елизабет Блекбърн, американски молекулярен биолог от австралийски произход (1948).
Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 2009 г. заедно с американската молекулярна биоложка Каръл Грайдър и американския биохимик Джек Шостак за откритието им как хромозомите са защитени от теломери  и за изследвания върху ензима теломераза, което има приложение в лечението на рака и изясняване на  процесите на  стареенето.

Галина Прозуменшчикова, съветска състезателка по плуване и треньорка (1948-2015).
Тя е първата съветска олимпийска шампионка по плуване. Олимпийска шампионка  е през 1964 г. в Токио, Япония. Печели сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри  през 1968 г. в Мексико и сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. От европейски първенства има три златни и два сребърни медала.

Дани Уелбек, английски футболист (1990).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели Световното клубно първенство (2008).

Това е денят на смъртта на:

Адам Мицкевич, полски поет и революционер (1798-1855).
Представител на романтизма в полската литература. Автор е на поемите "Пан Тадеуш", "Задушница", баладите "Кримски сонети", "Балади и романси" и др.

Павел Федотов, руски художник - живописец и график (1815-1852).
Родоначалник на критическия реализъм в руското изобразително изкуство.

Иван Куюмджиев, български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1870-1923).
От 1895 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в Неврокопско. Съратник е на Гоце Делчев и Яне Сандански. По време на Балканската война (1912-1913) воюва в състава на македоно-одринското опълчение. Участник и в Първата световна война (1914-1918), а след войната е член на Българския земеделски народен съюз, сътрудник на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Емигрантския комунистически съюз. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). След потушаването му е заловен и убит.

Албърт Уорнър, американски кинопродуцент (1884-1967).
Един от четиримата братя, основали холивудската компания "Уорнър Брадърс Пикчърс"(4 април 1923). 

Виктор Иванов, съветски художник плакатист (1909-1968).
Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1949).

проф. Гочо Гочев, български театровед и педагог (1913-1991).
Драматург в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна  /дн. Театрално-музикален продуцентски център - Варна/ (1944-1945). Главен секретар на Съюза на театралните служители (1945-1949). Съветник по въпросите на театралното изкуство в Комитета за наука, изкуство и култура (1945-1949). Главен редактор на сп. "Театър" (1947-1956). Един от основателите на катедра "Театрознание" в Държавното висше театрално училище /дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"/ (1950). От 1968 г. завежда секция "Театрално изкуство" в Института за изкуствознание при Българската академия на науките. Изследва развитието на съвременната българска драматургия, спецификата на актьорското майсторство и др. Автор е на "Театър и драма" (1960), "Театър и критика" (1963), ""Константин Кисимов" (1965), "Сцена и живот" (1973), "Изкуството на актьора" (1975) и др. Носител на наградата за театрознание на Съюза на артистите в България за 1976 г. за книгата му "Изкуството на актьора" (10 януари 1977), на орден "Народна република България" първа степен (22 юни 1983). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (25 май 1980).

Милан Дренчев, български политик (1917-2007).
Като студент членува в БЗНС "Пладне". Дълги години прекарва в затвора: преди 9 септември 1944 г. - за антифашистка дейност, а след 9 септември 1944 г. - като един от лидерите на опозицията.  Участник в Кръглата маса през декември 1989 г. На 9 декември 1989 г. възстановява забранената през 1947 г. партия  БЗНС (опозиция) под името БЗНС "Никола Петков", на която е главен секретар (17 март 1990-16 февруари 1992; 30 януари 1993-3 март 2003). Заместник-председател на Координационния съвет на  коалицията "Съюз на демократичните сили (6 август 1990-10 април 1991), на която БЗНС "Никола Петков" е една от партиите учредителки. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Център за обединение на земеделските движения, създаден на 24 март 1992 г. Съпредседател на Политически съюз "Обединение за национално спасение" (12 ноември 1997-8 юни 1998). Почетен председател на Народняшка земеделска партия "Никола Петков" (20 февруари 2005-26 ноември 2007).

Джоузеф Мъри, американски лекар (1919-2012).
През 1954 г. Джоузеф Мъри и неговият екип извършват първата в света трансплантация на човешки орган, като отнемат бъбрек от еднояйчен близнак и го присаждат на брат му. Той започва своите изследвания за трансплантацията на костен мозък за лечение на левкемия през 1957 г. Неговата разработка е публикувана в сп. "Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин" през септември 1957 г. През 1963 г. се премества в Сиатъл, където продължава изследванията си в тази насока и през 1969 г. сформира екип, с който започва да извършва първите клинични изпитания за присаждане  на костен мозък за лечение на левкемия. В края на 1970 г. групата от Сиатъл извършва първата успешна трансплантация на костен мозък, а през 1975 г. са публикувани резултати, показващи, че 13 от 100 случая са успешни. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1990 г. заедно с американския лекар хирург Едуард Донал Томас за откритията им в областта на трансплантацията на органи и клетки при лечение на заболяванията на човека.

Рейчъл Робъртс, британска актриса (1927-1980).

проф. Велко Вълканов (Велко Вълканов Иванов), български юрист и политик (1927-2016).
Работил е в Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието, а след това е научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките (1971-1988). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Бил е председател на Комитета по правата на човека (от 17 февруари 1992). Председател (3 май 1993-29 ноември 2003) и почетен председател  (29 ноември 2003-26 ноември 2016) на Българския антифашистки съюз. Заместник-председател на Съюза на антифашистките движения и ветеранските организации от Балканите (от 29 септември 1998). Автор е на 7 монографии по правни проблеми и четири книги публицистика.

Никола Ковачев (Тулата), български футболист и треньор (1934-2009).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 46 мача и отбелязани 2 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

акад. Константин Косев, български историк и политик (1937-2020).
Един от най-задълбочените изследователи и специалисти по история на българското Възраждане. Работил е като докторант в Института по история при Българската академия на науките (БАН). През 1965 г. защитава научната степен "кандидат на историческите науки". През 1966 -1967 г. специализира в Мюнхен и Бон в Германия. Заместник-директор на Института по история при Българската академия на науките /БАН/ (1973-1977) и на Единния център по история при БАН (1977-1978). Преподавател по история в Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1974 г. до 1989 г. и от 1991 г. до 1997 г. Заместник министър-председател и министър на народната просвета (8 февруари-20 септември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).  Заместник-председател на БАН (7 октомври 1996-2007). Чл.-кор. на БАН (1989). Автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии.

Бернардо Бертолучи, италиански режисьор (1940-2018).
Режисьор е на филмите "Преди революцията" (1964), "Конформистът" (1970), "Стратегията на паяка" (1970), "Последно танго в Париж" (1972), "Двадесети век" (1976), "Последният император" (1987),  "Чай в пустинята" (1990), "Малкият Буда" (1993), "Открадната красота" (1996), "Мечтатели" (2003) и др. Последният му филм е "Аз и ти" (2012). Носител на две награди "Оскар" (1988). Носител на две награди "Златен глобус" (1988). Носител на награда на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1989). Носител на Почетна награда "Златна палма" на кинофестивала в Кан (2011) и др. През 1988 г. филмът му "Последният император" печели девет награди "Оскар" за всяка категория, в която е номиниран, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Удостоен е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (2013).

Якоб Кун, швейцарски футболист и треньор (1943-2019).

Фернандо Гомеш, португалски футболист (1956-2022).
В кариерата си нападателят е играл само за два клуба - "Порто" и "Спортинг". Записва общо 431 мача и 330 гола в португалската Суперлига. С "Порто" печели турнирът Купа на европейските шампиони (1987), Суперкупата на УЕФА (1987) и Интерконтиненталната купа (1987). Носител на "Златната обувка" за 1983 г. и 1985 г. Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция с националния отбор по футбол. За националния отбор на страната има изиграни 47 мача и 13 гола.

Камен Чанев, български оперен певец тенор (1964-2020).
Репертоарът му включва близо 50 централни роли от оперите "Аида", "Бал с маски", "Трубадур", "Дон Карлос", "Манон Леско", "Тоска", "Турандот", "Кармен", както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения "Девета симфония" на Бетховен, "Реквием" на Моцарт, Верди и Дворжак, "Стабатматер" на Росини, "Симфония номер 8" на Малер. Пял е на сцените на "Арена ди Верона", "Щатс опера", "Театро Ла Фениче", "Дойчеопер", "ТеатроЛицео", и много други световни оперни театри. Почетен гражданин на Сливен (2018).
/КГ/АЯ/МГ

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:43 на 02.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация