site.btaБоряна Димитрова, "Алфа Рисърч": България се нуждае от модел за оценка на въздействието на културните събития върху местните икономики

България няма никакво основание да се срамува от сравнение на фестивалния си живот с други много по-развити в тази област европейски страни. В много отношения България е "бяло поле" на картата на Европа, защото не разполага с различен тип данни в полето на общественото си развитие или за здравни показатели. Това каза Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч", в рамките на събитие, на което бяха представени резултатите от икономическото изследване на агенцията за ефекта на фестивала "A to Jazz" върху градската икономика на София. Проучването е по поръчка на организаторите на провелото се през юли 12-о издание на културното събитие и е второ такова след направеното през 2019 година, с помощта на Фондация “Америка за България“, изследване.    

Затова Боряна Димитрова се обърна към културните институции и организации както на национално, така и на местно равнище да изработят актуализиращ се с времето модел на оценка за въздействието на културните, в широк смисъл на думата, събития върху развитието на местните икономики, в конкретния случай на София.

"Това не е "осакатяване" на културата, не е и търсене на самоцелни дивиденти, а е много важен елемент, защото културата съществува не благодарение на държавата или на общината, без да се подценява техният принос, а благодарение на средната класа и на хората, които участват в културните събития", така Боряна Димитрова мотивира своя апел към заинтересованите страни. "Тази информация е важна за много стопански сектори и особено за сферата на туризма. Тя е важна и за облика на столицата, за планиране на специфични инвестиции, така че те да носят максимална възвращаемост".

Второто изследване на икономическите ефекти от фестивала “A to Jazz“, посетен по информация на организаторите от близо 60 000 души в четирите си дни тази година, стъпва на 2 003 анкети с гости на събитието и структурирани интервюта с търговци на територията на феста. Проучването има две части - за качествени и количествени оценки, където е съсредоточена информацията за икономическия ефект на фестивала.

От "Алфа Рисърч" дефинират понятието за "икономически ефект" от културното събитие като разликата между направените лични разходи от посетителите на събитието, съпоставени с бюджета на организаторите, като положителната разлика на двата показателя е белег за полезен принос към местната икономика.

Обобщените количествени данни сочат, че общо направените финансови разходи за транспорт до "Южния парк" са около 253 500 лева. За нощувки те възлизат на общо около 57 000 лева. Личните разходи в зоната на феста са обособени в две групи – такива за многократно закупувани стоки и съответно за еднократни покупки. Средно похарчените суми от човек в първата категория разходи е 26 лева, при 38 лева за еднократно похарчени средства. Около 19 лева пък са средно похарчените суми извън фестивалната зона. Така общо направените разходи от посетителите, въз основа на избраната методика от "Алфа Рисърч", са 2,273 милиона лева. Сумата, според Боряна Димитрова, е над два пъти по-голяма в абсолютни стойности от тази през 2019-а. Разликата, освен на инфлацията, се дължи и на повечето посетители през тази година.

Общите разходи на организаторите на "A to Jazz" са за близо 720 000 лева.

В резултат икономическата полза от културното събитие възлиза на 1,553 милиона лева или всеки инвестиран лев във фестивала носи нетни ползи от 2,2 лева, при 1,6 лева през 2019 година.

Диана Андреева - Попйорданова, директор на "Обсерватория по икономика на културата", която също беше сред участниците на събитието днес, пресъздаде цялостния контекст за добавената стойност на културните и творческите индустрии за националната икономика и стопанството на София.

Добавената стойност (в процентно изражение) по факторни разходи в сферата на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм за България и София съответно расте от 4,09 процента за страната през 2008 година до 6,4 на сто към 2021-а. Тенденцията за София по този измерител в процентно изражение е ръст от 7,47 процента през базовата 2008-а на 11,61 процента през 2021 година. В абсолютни стойности картината изглежда така: в национален план цифрата през 2008 година е 1,57 милиарда лева, а 13 години по-късно – 4,8 милиарда лева. За София промените са следните: от 1,255 милиарда лева през 2008 година, те достигат 3,794 милиарда лева.

"В сравнителен анализ България стои в средноевропейските нива, а не на последно място", поясни Диана Андреева. "Има основание да говорим за сектор, който би имал още по-голям принос при разработването на политики и инструментариум, а също и извеждането му като приоритетна сфера".

Като участник в дискусията Петър Ганев, старши изследовател на Института за пазарна икономика, провокира дебата с мнението си, че пречупено през съвкупния ефект върху търсенето, не може да се говори за разходи при организирането на фестивал, а единствено за добавена стойност от бюджета на събитието.

Петър Димитрова, директор на фестивала "A to Jazz", беше категоричен, че събития като джаз феста са пряко свързани с усилията за подобряване на международния образ на България и популяризирането на София.