site.bta Хиляди българи се включват в издирването на оцелели от катастрофиралия полски самолет в Пирин през 1937 година

Самолет на полската компания ЛОТ, който излита от Солун на 23 ноември 1937 година, катастрофира в България над Пирин. Загиват всички пътници и екипажът на самолета. В  спасителната акция за издирването на самолета, екипажа и пътниците се включват над 2000 българи, военни и цивилни.  Акцията в условията на снежни бури и преспи в планински условия продължава няколко дни и е водеща тема за вестниците в Полша. Останките на самолета са открити на 27 ноември 1937 г. в района на Мозговишки рид под връх Мозговишки чукар на около 2600 метра надморска височина. На 1 декември 1937 г. на първото зимно заседание на Сейма на Полша (долната камара на парламента)  в присъствието на българския посланик Петър Траянов  депутатите със ставане на крака и бурни ръкопляскания изказват благодарност на целия български народ за проведената спасителна акция.

В бюлетина на БТА четем подробности за изчезналия самолет и спасителната акция на българите:

Варшава, 24 ноември 1937 г. / ПТА/ Проявява се голямо безпокойство относно съдбата на аероплана на полската компания ЛОТ, от който няма съобщения от вчера, 11 часа насам, когато е тръгнал от Солун за София. На борда на тоя аероплан се намират трима пътника и трима членове на екипажа. Българските, гръцките и югославските власти са били помолени да предприемат издирвания. Аеропланът е бил видян за последен път във вторник в 14 часа и 37 минути, на 13 км на юг от Петрич.

***

Варшава, 27 ноември 1937 г. /ПТА/ Предавайки обширни съобщения за търсенията на изчезналия аероплан, полският печат изтъква с признателност съдействието, което българските граждански и военни власти и населението оказват при спасителните работи.

***

Варшава, 28 ноември 1937 г. /ПТА/ Целият полски печат дава подробности за спасителните работи от страна на българския народ при търсенето на полския аероплан. С вълнение се подчертава проявената пожертвувателност от всички българи и се изтъква с особено сърдечни думи доброволността на тая акция. В. „Добри Виезор“,  орган на правителството, обнародва под заглавие „Ние никога няма да забравим“ една статия, посветена на търсенията на аероплана на ЛОТ. Вестникът  описва подробностите по търсенията и подчертава сърдечния интерес, проявен от целия български народ. Вестникът пише между другото: „Спасителните експедиции, излагайки на опасност живота си, се изкачват по скалите в бурните нощи по снега и ледените пропасти. Подобни неща не се забравят. Приятел в нужда се познава. Нещастие е катастрофата с полския аероплан, далеч от отечеството, в чужбина. Тая чужбина не е вече чужда, когато цялото българско население, селяни и войници, началници и подчинени, рамо до рамо се отзоваха незабавно на позива за спасяването на полския аероплан. Ние не ще забравим тая спасителна акция. Ние помним добре, когато се касае за едно благородно дело, без заинтересованост, когато ни се подава приятелски ръка за помощ. Ние изказваме нашето възхищение и нашата признателност за щедрите героични усилия, положени от целия български народ за спасяването на полския аероплан и неговия екипаж, които ще останат дълго в нашата памет. Хвала и чест на  българския народ!“

***

Варшава, 28 ноември 1937 г. /ПТА/ Цяла Полша, следяща всеки час с най-голямо вълнение и безпокойство героичните усилия, по­ложени от всички социални класи в България за намирането на за­губения полски аероплан, проявява най-голямо възхищение и признателност към България, за готовността и отзивчивостта в смелите спасителни работи проявени с щедрост, великодушие и истински дух на пожертвувателност и себеотрицание, достойнства  на един велик кавалерски народ, имащ най-висшето понятие за благородст­во и човечна взаимопомощ. Целият полски печат, който обнародва подробности по търсенията на аероплана, подчертава героизма на българските експедиции, които въпреки извънредно лошите атмосферни условия, смело предприеха  спасителните работи.
Полският печат изказва с особено сърдечни думи своите чувства на благодарност по отношение на България за дадената по­мощ и подчертава, че тая услуга, направена на Полша, никога няма да бъде забравена.
Официозният вестник „Газета Полска“ помества по тоя повод специална статия, в която заявява между другото:
„При печалните резултати от търсенията на полския аероплан се отбелязва една проява, която ни принуждава да забравим за момент трагичността на положението. Тая проява е героичната и безвъзмездна помощ,  пълна с човечни чувства, оказана при търсенията на аероплана от участващите в тях лица.
Всички военни и граждански власти се поставиха в услу­га на спасителната акция. Тя бе организирана с план и по такъв начин, че да може да даде незабавно помощ. Героизмът на българските спасители, тяхната хуманност и безкористност се обясняват само с дълбокото разбиране на чуждата болка и не­щастие.
Полският и българският народи са съединени от векове с връзки на искрено приятелство и симпатия. Традицията и общите борби за защита на християнството ги съедини. На българска земя намери смъртта си крал Владислав Варненчик.
Трагедията с полския аероплан позволи още веднъж на братския български народ да засвидетелства пред полския народ тия здрави връзки. Още с узнаването за изчезването на аероплана, директорът на въздухоплаването полковник Бойдев, който се намираше по това време във Варшава, се завърна веднага в София, за да поеме ръководството на спасителната акция. Няколко спасителни отряда бяха веднага готови. Оттогава спасителната акция продължи денонощно.
Българските планини са покрити със сняг два метра дебел. Лесно е човек да се изгуби. Лавини застрашават, бурите са опасни. Въпреки това спасителната акция не само, че не отслабна, но се засилваше все повече. Ние никога няма да забравим, че българският народ в един толкова тежък за нас момент прояви такава сърдечност.“

***

Варшава, 15 декември 1937 г. /ПТА/ Погребението на жертвите от катастрофата на полския самолет в Пирин, а именно на пилота Дмошински и на механика Валентукевич бе извършено във Варшава в присъствието на представители на гражданските и на военните власти и на българския пълномощен министър г-н Траянов. След опелото в църквата, помощник-министърът на съобщенията г-н Бобковски декорира ковчега на Дмошински с полския кръст за заслуга, а българският пълномощен министър г-н Траянов декорира ковчега с българския орден "Св. Александър". Ковчезите бяха поставени върху колелата на един самолет, теглени от шест коня. Една почетна рота от въздухоплавателния полк съпровождаше ковчезите. Въпреки дъжда огромна маса от столичани взе участие в погребението. Във военното гробище г-н Бобковски произнесе реч, в която отдаде почит на жертвите и подчерта величието на тяхната работа в служба на напредъка. 
Българският пълномощен министър г-н Траянов произнесе реч на български, в която подчерта братското присъединяване на българския народ към скръбта на полския народ. От името на полско-българското дружество, неговият подпредседател и бивш министър г-н Бертони благодари на България за геройството, проявено при диренето на пострадалия самолет в Пирин. Г-н Бертони подчерта признателността на Полша към България.
Тленните останки на третата жертва на катастрофата, радиотелеграфистът Виник, бяха погребани в Долина. По едно нещастно съвпадение, неговият баща, сломен от смъртта на сина си, почина миналата събота. 

Тадеуш Дмошински е командир на полета на полския самолет, а Ришард Валентукевич - механик. Самолетът трябвало да кацне в София на 23 ноември 1937 г., където двамата да бъдат удостоени с български ордени, за които били издадени царски укази. На 12 юли 1937 г. те управлявали самолета, който специално докарал до София вода от р. Йордан за светото кръщение на родилия се на 17 юни 1937 г.  княз Симеон Търновски. Цар Борис Трети лично следил през цялото време спасителната акция.