site.btaСтуденти от Косово и Сърбия издадоха общ речник – речник на думите, които нямат нужда от превод

„Демокрация“, „традиция“, „пропаганда“, „батерия“, „епидемия“, „комшии“, „аманет“ (‘заръка’), „айвар“ (подобен на лютеницата специалитет от червени чушки и патладжан) – това са някои от думите, които нямат нужда от превод от албански на сръбски и обратно, пише албанската редакция на Радио Свободна Европа.

Тези и още стотици други думи, които нямат нужда от превод, са събрани от група студенти от Прищинския и Белградския университети в рамките на проект на неправителствената организация „Интегра“ и центъра за позитивни социални действия. Целта на проекта е насърчаване на сътрудничеството между младежите в Косово и Сърбия.

Сред тях са Боривойе Лазич от Буяноц (Буяновац), който учи албанология в Белград, и Елвира Крюезиу, студентка по журналистика в Прищинския университет. На 20 ноември те участваха на представянето на „Речник на думите, които нямат нужда от превод“ в Прищина. 

„Когато се говори за Косово или Сърбия, винаги има неприятни теми, които създават разделение между нас. Това (думите, които нямат нужда от превод) са неща, за които всъщност трябва да се пише“, заяви Боривойе Лазич пред Радио Свободна Европа.

След бакалавърската си степен си по албански език, литература и култура, Боривойе записва и магистратура в същата област. Въпреки че идва от Буяноц, град в Южна Сърбия с предимно албанско население, той разказва, че не е знаел езика на съседите си, но е слушал и обикнал тяхната музика.

„Любовта към албанския език се роди у мен чрез музиката. Спомням си, че когато бях в гимназията, чух няколко (албански) песни и не разбирах нито една дума. Хареса ми положителната енергия, започнах да проучвам и разбрах, че има департамент (по албански език) в Белград. Разговарях с родителите си и те се зарадваха на идеята (да уча албански)“, казва Лазич.

Той допълни, че именно заради албанския език е имал възможност да се срещне с много хора от Косово, с които е приятел и заедно с които днес работи.

Мечтата на Елвира Крюезиу пък е била да знае езици. Освен родния си албански, тя говори много добре турски, италиански и английски, като заедно с това учи и сръбски.

Пред Радио Свободна Европа тя каза, че езикът е „ключов елемент“ за опознаването на културата на един народ.

„Удоволствие е да срещаш млади хора, а с тях и езика и културата им. Разбрахме колко сме еднакви“, казва Елвира.

Тя каза, че за нея също е било голяма изненада, когато заедно с Боривойе са открили голям брой от думи, които нямат нужда от превод.

„Питах Боривойе: При вас тази дума същата ли е? Той каза да. А след това се чуваше само „да, да, да, същите думи са“, каза още Елвира.

Каква е целта на речника на думите, които нямат нужда от превод?

Нора Безера, езиковед и автор на „Речник на думите, които нямат нужда от превод“, заяви, че група студенти от университетите в Белград и Прищина са събрали над 2000 думи, които се употребяват от сръбската и албанската общност.

От тях обаче в речника са влезли само онези, които „по някакъв начин са характерни за общите традиции и култура“.

„Същината на проекта не беше само откриването на думите, а събирането заедно на младежи от Косово и Сърбия. Като се вземе предвид, че нашите народи са съжителствали с векове, разделението между двете общности (албанската и сръбската) е довело до това да не познаваме културите си, а впоследствие и езиците си“, каза Безера.

Друга цел на създаването на речника е разкриването на приликите между сърбите и албанците.

Мария Орлович, преподавател и съавтор на речника, каза, че някои от думите, които се употребяват и в сръбския, и в албанския, всъщност представляват „общата традиция на двата народа“.

„Такава дума е „кеф“. Използва се, за да се опише чувството от наслаждаване на момента, без да цели нещо специално. Тази дума подчертава важността на малките, но ценни моменти в живота, които ни правят щастливи“, обясни Мария Орлович.

Нора Безера подчерта, че често сърбите и албанците си общуват на английски и по тази причина програмите по Балканистика в Прищина и по Албанология в Белград са „свързващ мост между двата народа, които са разделени от предразсъдъци, вкоренявани от векове“.

„Те (студентите от Косово и Сърбия) са ново поколение, което чрез опознаване на другата страна, нейните традиции и култура, ще разбере колко си приличат и колко са близки, така че ще разбият предразсъдъците“, каза Безера.

Специалността Балканистика беше открита в Прищинския университет през 2021 г. с цел да насърчава междуезиковото и междукултурното общуване в Косово и региона на Западните Балкани. Освен албанския, студентите изучават и други балкански езици като сръбски, босненски, хърватски и македонски.

От другата страна е департаментът по албански език във филологическия факултет в Белград, който съществува от вече 90 години.