site.btaЧиталищата трябва да съхраняват традициите, но и да организират културни събития, сочи анкетно проучване

Ролята на читалищата е да съхраняват традициите, но и да развиват културна дейност. Това показва анкетно онлайн проучване, направено от преподавателите от Икономическия университет във Варна гл. ас. Ваня Кралева, гл. ас. Петър Петров и доц. д-р Петя Данкова. Изследването се осъществява по проект за изграждане на мостове между българските читалища и музеи и привличане на нови публики, финансиран от Национален фонд „Култура“, който бе представен на среща във Варна, на която присъстваха и читалищни работници. То е проведено с представители на 190 читалища в страната, 32 процента от които във Варненска област, както и сред 229 посетители на просветните институции. 

Читалищата са микроструктури с персонал от един до петима души, като 93 процента от работещите са жени на средна възраст над 45 години, каза Ваня Кралева. В много от населените места те на практика нямат конкуренция в това, което предлагат като услуги, активни са в привличането на публики и представляват своеобразни социални центрове, добави тя. 

Най-популярните услуги са библиотечните, като в 93 процента от анкетираните институции има библиотеки и читални. Следват танцовите и музикални школи, които се посещават както от деца, така и от възрастни. Често ползвани са и копирните услуги, показало е допитването. Посетителите са предимно деца под 16 години, както и хора в предпенсионна и пенсионна възраст, като липсват работещите, сочат още резултатите. 

Основните канали, които читалищата ползват, за да разпространяват информация за своята дейност, са социалните мрежи и най-вече живото общуване, каза Кралева. Рядко имат собствени сайтове или разчитат на публикации в медиите. 

Повечето от анкетираните (92 процента) са на мнение, че ролята на читалищата е да съхраняват традициите. Смята се също, че те трябва да сплотяват хората. Не малко обаче (76 процента) добавят, че тези институции трябва да развиват култура и да възпитават младежта. По думите на Кралева хората определят читалищата като духовни центрове, които следва да поддържат златната среда между традиции и модерност, докато повечето работещи там смятат, че трябва да предлагат развлечения. Посетителите са склонни да плащат за читалищни дейности, макар че повечето са свикнали услугите там да бъдат безплатни, каза още тя. 

Анкетираните читалищни работници посочват като най-голям проблем за работата си финансовата обезпеченост, която получава оценка 2 от 5. Не е достатъчна според тях и подкрепата от държавната и местната власт, както и материалната база. Те дават добра оценка за работата си и за сътрудничеството с други организации като общини, училища, детски градини. По-слабо е взаимодействието с бизнеса и министерствата, както и с музеите, което е предмет на изпълнявания проект. Сред съвместните активности с музейни специалисти са изложби, отбелязване на празници, както и ползване на методическа помощ, което според Кралева е подценявано и следва да се развива. Читалищни работници са дали идеи за организиране на работилници и родови срещи. 

Проведено е и онлайн проучване, което да покаже мнението на публиките. То е сред 229 посетители на читалища, от които 60 процента са посочили, че ползват активно услугите им, каза гл. ас. Петър Петров, като уточни, че повечето хора посещават събития там средно веднъж годишно. По мнението на анкетираните се очаква просветните институции да организират най-вече честване на празници, концерти и представления, фестивали и конкурси. Оценката за дейността им е висока при над 80 процента, като изразените мнения показват, че събитията са интересни, добре организирани, с хубава атмосфера и достъпна цена. По-слабо според хората се представят читалищата в създаването за усещане за принадлежност и информирането за предстоящите прояви. Услугите, които публиката очаква да намери, са библиотеки, танцови, музикални, театрални и други творчески школи, допълни Петров.