site.btaКомисията по конституционни въпроси постави на обществено обсъждане статута и функциите на главния прокурор

Комисията по конституционни въпроси организира обществено обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България в частта за статута и функциите на главния прокурор и правомощията на прокуратурата. Заседанието беше открито от председателя на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС). На него присъстват правосъдният министър Атанас Славов, представители на прокуратурата, експерти по конституционно право и др.

Планираме да проведем три заседания. Следващото ще посветим на структурата и организацията на дейността на Висшия съдебен съвет, третото – на Инспектората и Конституционния съд в частта им за индивидуална конституционна жалба, обяви Чолаков. Той посочи, че е обнадежден, че комисията може да стигне до консолидиран документ накрая.

Изходният проблем, от който тръгнахме при изготвянето на предложенията, се състоеше в това, че, от една страна, имаме фигура на главния прокурор, която е свръховластена, което създава определени проблеми във функционирането на системата, каза Надежда Йорданова („Продължаваме промяната-Демократична България“). По думите ѝ е трябвало да се отговори на натрупаното обществено недоволство и очаквания за създаването на ефективност и прозрачност. От друга страна идеята ни беше да поставим акцента за това, че прокуратурата е призвана основно да има компетенции в областта на наказателното преследване, посочи още Йорданова.

Тя каза, че ясно са се чули критиките към внесените текстове. За мен основателна е критиката за това, че методическото ръководство за еднаквото прилагане на закона от прокурорите и следователите трябва да намери друго решение от това, което ние сме предложили в първоначално внесените текстове, посочи Йорданова.

Целта ни не е била да няма главен прокурор, обяви Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС). Като вносители осъзнаваме, че текстът, който гласи, че главният прокурор е административен ръководител на Върховна прокуратура, всъщност е некоректен и трябва сериозно да помислим за неговата редакция, каза тя. Което обаче не означава, че ние сме се отказали от това да прецизираме текстовете, така че да не се получава една фигура, от която няма никакъв контрол, каза също депутатът.

По отношение на продължителността на мандата на главния прокурор Захариева каза, че идеята е била да се намали мандатът, а от друга - да не се направи прекалено къс. Затова беше предложена възможност за преизбиране, отбеляза тя. Разбираме, че това предизвиква съществена дискусия, така че сме отворени към дебат и евентуално отказ от текста, който позволява преизбиране на втори мандат, обяви Захариева.

В хода на дебата се чуха мнения, че 7-годишният мандат на главния прокурор трябва да се запази. Считаме, че прекаленото орязване на правомощията на главния прокурор и децентрализацията на прокуратурата ще доведе до феодализация и създаването на 28 прокурори по места, каза заместник главният прокурор Мария Павлова.

Промените в законите, които ще последват на база промяната на Конституцията, да бъдат също много добре обмислени и широко обсъдени, призова тя. И апелира за "огледалност" в начините и механизмите за избор на членове, ако се пристъпи към разделянето на Висшия съдебен съвет на два самостоятелни органа. 

Павлова каза, че промяната трябва да е направена така, че да стане институцията по-работеща, а същевременно да се отговори на очакванията на хората за по-висока справедливост. 

Другият заместник главен прокурор - Елена Каракашева, каза, че първоначалният вариант на проекта за промени в Конституцията има множество несъвършенства и "не кореспондира с действащи нормативни актове както от националното право, така и от правото на Европейския съюз и от признати от страната ни международни актове". 

Председателят на Върховен административен съд (ВАС) Георги Чолаков отбеляза, че основната функция на прокуратурата е да повдига обвинения. Считаме, че не се налага съществуването самостоятелно на Върховна административна прокуратура, уточни той. 

БТА припомня, че на 28 юли ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. През октомври на първо гласуване в пленарната зала той бе подкрепен от 161 народни представители, 57 депутати бяха против, въздържали се нямаше. 

След гласуването председателят на парламента Росен Желязков обяви, че не събира три четвърти от гласовете и предложението не е прието. На първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от 2 месеца, считано от 6 октомври.