site.btaХърватският БВП ще бъде вторият най-висок в ЕС тази година

Растежът на хърватския брутен вътрешен продукт (БВП) тази година ще бъде вторият най-висок в Европейския съюз и ще остане сред най-високите в следващите две години, докато инфлацията се очаква да се понижи от 8,1 процента тази година на 2,4 процента през следващата година и до 1,67 процента през 2025 г., се посочва в есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, цитирана от Хина.

Според разпространения днес документ хърватската икономи ще нарасне с 2,6 на сто тази година, което представлява вторият най-голям растеж в ЕС след на Малта, за която се прогнозира растеж на БВП от 4 на сто. Очаква се през следващата година икономическият растеж на Хърватия да се забави до 2,5 процента преди да се ускори до 2,8 на сто през 2025 г.

Прогнозата за икономиката на ЕС е да нарасне със скромните 0,6 процента през 2023 г., 1,3 процента през 2024 г. и 1,7 процента през 2025 г. Прогнозата за еврозоната е подобна – очаква се растеж от 0,6 на сто през 2023 г., 1,2 на сто през 2024 г. и 1,6 на сто през 2025 г.

„Очаква се БВП на Хърватия да расте с устойчиви темпове, подкрепен от нарастващото частно потребление на фона на нарастващите реални заплати и инвестициите, насърчени от фондовете на ЕС“, посочва ЕК.

Хърватската икономика отчете растеж от 6,3 на сто през 2022 г., подкрепен от солидно повишение на частното потребление въпреки високата инфлация.

Очаква се растежът на реалния БВП да остане стабилен - 2,6 процента през 2023 г., тъй като присъединяването на Хърватия си към еврозоната и Шенген тази година се отразиха положително на страната.

През 2024 г. реалният БВП се очаква да нарасне с 2,5 на сто, основно благодарение на вътрешното търсене, докато инфлация ще се понижи до 2 на сто. 

Очаква се приносът на нетния износ да намалее значително, но да остане положителен, подкрепен от нарастващото търсене на икономиките на основните търговски партньори на Хърватия.

Растежът през 2025 г. се очаква да достигне 2,8 процента, подкрепен също от увеличеното усвояване на безвъзмездни средства и заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Основният риск за икономическите перспективи е по-бавното от очакваното понижение на инфлацията, която е по-устойчива в Хърватия, отколкото в по-голямата част от еврозоната.

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да се понижи до 8,1 на сто през 2023 г. и да спадне до 2,4 на сто през 2024 г., а през 2025 година до 1,6 на сто, тъй като поевтиняването на енергията и непреработените храни частично компенсират постоянното, макар и забавящо се, увеличение на цените на услугите и промишлените стоки. ХИПЦ без включването на енергията и храните се очаква да бъде малко по-висок -  8,3 на сто през 2023 г., 3,5 на сто през 2024 г. и 2,7 на сто през 2025 г.

През 2024 г. се очаква дефицитът да нарасне до 1,8 процента от БВП, повлиян от по-нататъшното коригиране нагоре на заплати в държавния сектор и социалните  плащания, както и по-високите национално финансирани инвестиции. 

Държавният дълг като част от БВП  ще спадне значително от 68,2 на през 2022 г. до 60,8 на сто през 2023 г., като ще продължи да намалява, достигайки 58,8 на сто от БВП през 2024 г. и 58,2 процента през 2025 г. Това намаление се дължи главно на силния растеж на БВП.