site.btaНа 14 ноември 2008 г. индийската сонда "Чандраян-1" достига Луната

Първият индийски космически апарат "Чандраян-1" достига Луната и започва сондиране на естествения спътник на Земята на 14 ноември 2008 г. Космическата сонда "Чандраян-1" (на санскрит - "Луноход-1") е създадена от Индийската организация за космически изследвания и потегля на двегодишна орбитална мисия около земния спътник на 22 октомври 2008 г., което превръща Индия в третата азиатска страна, изпратила орбитални сонди до Луната, след Китай и Япония. Основната задача на "Чандраян-1" е да заснеме повърхността на луната и да извърши проучвания в дълбочина за наличие на полезни минерали. Проектът "Чандраян-1" е на стойност 80 милиона долара и по него са работили около хиляда учени и инженери в продължение на четири години. Полезният товар на борда на "Чандраян-1" са съоръжения за 11 научни експеримента, пет от които са разработени в Индия, два - от НАСА и по един от Германия, Великобритания, Швеция и България.                      В бюлетините на БТА четем:

"Чандраян-1" започна сондиране на Луната    

Делхи, 14 ноември 2008 г. /БТА/ Индийска космическа сонда кацна за пръв път успешно на Луната, предаде "Франс прес". Това е голям успех за индийската космическа програма, чието начало бе  дадено преди 45 години.

Индийският космически кораб "Чандраян -1", който има на борда си българска научна  апаратура, и вчера бе позициониран успешно на разчетената лунна орбита - 100 км от повърхността на естествения спътник на Земята, спусна сонда на Луната. Тя е с цветовете на индийското знаме. Със снижаването си сондата фотографира повърхността и анализира състава на лунната  атмосфера. Получените данни се предават на "Чандраян-1". 

Всичките 10 останали на борда на космическия апарат прибори - фотокамери, спектрометри и радари - ще бъдат активирани в  близко бъдеще, съобщи РИА "Новости". 
Според индийските специалисти анализът на получената  информация изисква време, затова първите резултати могат да се  очакват след няколко седмици.

Индия съобщи по-рано днес, че ще изстреля и втори безпилотен космически кораб към Луната до 2012 г.  Новата лунна мисия "Чандраян-2" се подготвя съвместно с Роскосмос. Тя предвижда до Луната да бъде изстрелян космически кораб, състоящ се от два модула - орбитален и луноход с подвижна изследователска лаборатория. 
"Чандраян-2" ще има за цел да спусне малък робот на Луната. Той ще вземе проби, ще анализира данните и ще ги изпрати на Земята.

***

Българската апаратура на борда на "Чандраян-1" бе включена

Делхи, 17 ноември 2008 г. /БТА/ Българският изследователски модул на борда на индийската космическа сонда "Чандраян-1" бе включен, съобщава вестник "Хинду", като се позовава на Индийската организация за космически изследвания.
Изданието припомня, че българската апаратура ще измерва радиацията на естествения спътник на Земята.

Индийската космическа агенция съобщила още, че докато "Чандраян-1" е преминавал вчера над западната част от видимата част на Луната, е бил активиран лазерен радар на борда му. Апаратът, индийско производство, ще предава информация за височината на възвишения и планини, и за дълбочината на кратери и долини.
Уредът ще изпраща лазерни лъчи, които ще бъдат отразявани от лунната повърхност към кораба. Ако съответният лъч се върне бавно, това ще е знак за наличие на кратер или долина. А ако се върне бързо, това ще означава, че е бил отразен от планина или възвишение. 
"Чандраян-1" освен това продължава да изпраща снимки на лунната повърхност.

На 28 декември акад. Николай Съботинов представя значимите научни постижения на учените от БАН през изтеклата година, сред тях е и българската апаратура, която работи на  индийската сонда:

София, 28 декември 2008 г. /БТА/  Акад. Никола Съботинов открои като безспорно постижение на БАН през изминалата година участието на българска апаратура на индийския космически спътник "Чандраян-1", която измерва дозите на космическата радиация в окололунното пространство. 
Индийската космическа агенция изстреля успешно на 22 октомври т.г. със своя ракета носител спътника "Чандраян-1", чиято цел е да изследва лунната повърхност и окололунното пространство. 
На спътника се намира разработеният в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН прибор RADOM. 
Уредът е с размери 110 на 40 на 20 мм и с тегло от 98 грама. По време на двегодишната експлоатация на спътника уредът ще характеризира количествено и качествено радиационното поле от галактически и слънчеви космически лъчи около Луната на височина 100 километра. 
Данните ще бъдат използвани и за оценка на радиационния риск за космонавтите при бъдещи експедиции.

***

"Чандраян -1"  откри минерали на Луната

Вашингтон, 26 декември 2008 г. /БТА/ Картографиращият спектрометър (М3) на космическият апарат "Чандраян-1" откри железни минерали на лунната повърхност, съобщи сайтът Rttnews, позовавайки се на съобщение на НАСА.

Спектрометърът изпрати на земята снимки на Ориенталския басейн, които свидетелстват за изобилие на железни минерали като пироксен. С различни дължини на вълните на светлината инструментът на НАСА разкри също за първи път промени в скалния и минерален състав.
Данните са събрани от орбита на височина 100 км.  Те дават за първи път възможност на специалистите на изследват лунната минералогия с висока спектрална резолюция.

Спектрометърът, създаден от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, е един от двата инструмента на НАСА на "Чандраян-1”.

***

"Чандраян-1" надзърна във вътрешността на лунни кратери 

Ню Йорк, 19 януари 2009 г. /БТА/ Американски учени за пръв път успяха да надникват във вътрешността на най-тъмните и недостъпни за наблюдение от Земята лунни кратери,  съобщи на сайта си НАСА. Това стана възможно благодарение на индийския космически апарат "Чандраян-1", предаде "Лента.ру". 
Наблюдението на лунните кратери се извършва с помощта на прибора miniSAR, разработен в САЩ. Устройството представлява радар, в който  едната въртяща се антена е заменена от цял масив неподвижни елементи.  

Една от задачите на "Чандраян-1" е изследване на лунните кратери, разположени в полярните райони на естествения спътник  на Земята. Много учени предполагат, че на дъното им може да има воден лед, който е попаднал на Луната в резултат на сблъсък с  комети. Хипотезата се основава  на факта, че на  дъното на кратерите никога не попадат слънчеви лъчи, тоест хипотетичният лед в тях няма да се изпари…

***

"Чандраян-1" улови рентгенови лъчи от Луната

Ню Йорк, 28 януари 2009 г.  /БТА/ Индийският космически апарат "Чандраян-1" улови за първи път рентгенови лъчи от Луната с помощта на слабо слънчево изригване, съобщи сайтът "Спейс".
Камерата на Европейската космическа агенция засече слаб рентгенов сигнал, идващ от района, където кацаха мисиите на НАСА "Аполо". Сигналът продължи само три секунди, но беше достатъчно ясен, за да покаже, че там има магнезий, алуминий и силиций.

Камерата C1XS регистрира рентгенови лъчи само когато слънчево изригване достигне до лунната повърхност и предизвика флуоресцентност. Специалистите, които работят по мисията, са приятно изненадани, защото слънчевото изригване е било 20 пъти по-слабо от долната граница на камерата. Това показва, че тя е в отлично  състояние след преминаването през земните радиационни пояси. 
"С тези данни се полагат основите на първата глобална минераложка карта на Луната" каза Детлеф Кошни, който отговаря за мисията "Чандраян-1" в ЕКА.

"Чандраян-1" не е първият космически апарат, който улавя рентгенови сигнали от Луната, за да разкрие нейния състав. Преди него това правиха космическата обсерватория "Чандра" и сондата на "ЕКА" "СМАРТ-1". Специалистите очакват нови данни от камерата на "Чандраян-1" заради по-високата й чувствителност.