site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 ноември в историята

14 ноември 2023 г., вторник, 46-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Филип. Св. благоверни цар Управда-Юстиниан (Рождественски заговезни).
Според християнските традиции това е последният ден, в който може да се яде месо, преди началото на Рождественските пости (Коледни пости), които започват на 15 ноември и свършват на 24 декември (Бъдни вечер).

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с диабета. Отбелязва се от 1991 г. по инициатива на Международната федерация за борба с диабета и с подкрепата на Световната здравна организация. С резолюция A/RES/61/225 от 20 декември 2006 г. Общото събрание на ООН признава диабета като хронично, инвалидизиращо и скъпо за лечение заболяване и определя 14 ноември да се отбелязва като Световен ден на диабета от 2007 г. Годишнина от рождението (1891) на Фредерик Бантинг, канадски хирург и физиолог, открил заедно с шотландския физиолог Джон Маклауд инсулина. На 27 юли 1921 г. те за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата получават Нобеловата награда за физиология или медицина за 1923 г. Те работят заедно с канадския физиолог Чарлз Бест, който по време на откритието не присъства и заради това не е удостоен с наградата. Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за работата. Мотото на деня за 2023 г. е: "Достъп до грижи за болните от диабет".

На този ден в България:

1882 - В Габрово е открита вълненотекстилната фабрика на търговците Иван Калпазанов и Петко Цокев. В началото на 1882 г. Иван Калпазанов закупува терен за фабриката - "бахчията на поп Рачовата воденица", в с. Бичкиня, на 3 км от Габрово, при "красивия завой" на река Янтра. Площта на терена е 22 973 кв. м. Строителството и монтажът на фабриката продължават около 10 месеца. Зданието е каменно, едноетажно с площ 500 кв.м. Строителството е осъществено от известния тревненски първомайстор Генчо Кънев, а монтажът е извършен от австриеца Винцер Пацак и тримата му сина. Ритуалът по освещаването е извършен от четири свещеника. Събитието е официално оповестено на 4 декември 1882 г. в бр. 139 на "Държавен вестник". Това е първата модерна фабрика в новоосвободеното Княжество България. На 1 януари 1959 г. се преименува Вълненотекстилен комбинат "Георги Генев" (дн. "Финтекс" АД - от 19 април 2002 г. в несъстоятелност).

1938 - Сформирано е правителство начело с Георги Кьосеиванов, образувано от граждански и военни политически дейци. Управлява до 23 октомври 1939 г.

1943 - Първо въздушно нападение над София по време на Втората световна война (1939-1945). На този ден 91 англо-американски бомбардировача В-25 хвърлят близо 600 бомби с общо тегло 141 тона. Убити са около 60 души, близо 200 са ранени. Разрушени са 47 сгради в района на Централна гара. Следващите бомбардировки са на 24 ноември, 10, 20 и 30 декември 1943 г. и на 10 януари 1944 г.

1969 - В Русе е отчетена температура на въздуха 27,7 градуса.

1977 - В Анкара, Турция, е подписан допълнителен протокол към Спогодбата между България и Турция за изселване от България в Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г., подписана на 22 март 1968 г. Турция се съгласява да увеличи квотата на емигрантите и до края на ноември 1978 г. да приема по 1300 души седмично, а не както дотогава - по 300. По протокола се изселват още 62 000 души. С него завършва проточилото се над десет години "събиране на семейства". Между 1969 г. и 1978 г. в Турция се установяват близо 130 000  души.

1989 - Възстановена е Радикалдемократическа партия в България, която е наследник на Радикалдемократическата партия, създадена през юли 1905 г. и забранена през 1947 г. Регистрирана е на 23 април 1990 г.

2002 - 39-ото Народно събрание приема Закон за Националната агенция за приходите, с който се създава Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания.

2003 - Във Виена, Австрия, е подписан Договор за финансиране на пилотния хидроенергиен обект ВЕЦ "Цанков камък", който обхваща изграждането на язовирната стена и на ВЕЦ с мощност 80 мегавата, ремонт на съществуващата каскада на р. Въча и всички дейности, свързани с подобряване на водния мениджмънт на съществуващите ВЕЦ от каскадата. Инвеститор са група индустриални предприятия под ръководството на "Фа тех хидро", Австрия. Общият обем на инвестициите е около 200 млн. евро.

2003 - Излиза бр. 1 на седмичния вестник "Уикенд".

2008 - 40-ото Народно събрание приема Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Със закона са определени структурата и функциите на националната система, отговорностите за нейното изграждане, поддържане и развитие, както правата и задълженията на гражданите при ползване на единен европейски номер 112. На 30 септември 2008 г. телефон 112 в България има 100 процента национално покритие и е достъпен от всяка точка на страната.

2011 - Сметната палата за пръв път представя информация от годишните одитни доклади на публичните институции според регламента на новия Закон за Сметната палата, до момента оповестяването на резултатите не е задължително. Одитирани са 172 институции, от тях 94 общини, 36 държавни висши учебни заведения, а останалите са министерства и ведомства.

2012 - Светият синод потвърждава избора от 10 ноември 2012 г. на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за наместник-председател на Светия синод и за управляващ на Софийската епархия до избора на нов български патриарх и Софийски митрополит след смъртта на патриарх Максим на 6 ноември 2012 г. Пловдивският митрополит Николай и Великотърновският митрополит Григорий са написали писма, в които оспорват избора на митрополит Кирил от Светия синод.

2016 - Министър-председателят Бойко Борисов внася в Народното събрание оставката на ръководеното от него правителство.

2018 - Софийският градски съд оправдава по всички обвинения подсъдимите в делото за срутилата се сграда - паметник на културата на ул. "Алабин" в София на 19 септември 2006 г., при което загиват Деница Ченишева на 26 години и Петрина Христова на 24 години, чиято кола е затрупана при срутването на сградата. Подсъдими са собственикът на сградата Георги Кирчев, инж. Петър Петров, който е контролирал ремонта, Николай Симеонов и собственикът на фирма за ремонти Манчо Антонов.

2019 - Пленумът на Висшия съдебен съвет повторно гласува Иван Гешев да бъде назначен за нов главен прокурор с 20 гласа за" и 4 "против", след като на 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев връща одобреното на 24 октомври 2020 г. от Висшия съдебен съвет също с 20 гласа "за" и 4 "против"  предложение за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор.

2021 - Първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България и предсрочни избори за парламент. Досегашният президент и вицепрезидент Румен Радев и Илияна Йотова, издигнати от Инициативен комитет, печелят първия тур на президентските избори с 49,42 процента от гласовете. За тях са гласували 1 322 385 от имащите право на глас. На второ място са Анастас Герджиков и Невяна Митева-Матеева, издигнати също от Инициативен комитет, които получават 22,83 процента, като за тях са гласували 610 862 от имащите право на глас. Избирателната активност е 40,50 процента. Парламентарните избори са спечелени от коалиция "Продължаваме промяната" с 25,67 процента, следвана от коалиция ГЕРБ-СДС, която получава 22,74 процента, коалиция "БСП за България" - 10,21 процента, партия Движение за права и свободи - 13 процента, партия "Има такъв народ" - 9,52 процента, коалиция "Демократична България – обединение (партия "ДА България", партия "Демократи за силна България", Зелено движение) - 6,37 процента, и партия "Възраждане" - 4,86 процента. Избирателната активност на парламентарните избори е 40,23 процента.

2022 - В Министерството на образованието и науката е представено 12-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2022 година. В него е сравнено представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и за реализацията на завършилите на пазара на труда. Водещ е Софийският университет "Св. Климент Охридски", който е на първо място в 21 професионални направления, в които обучава студенти.

На този ден по света:

1493 - Испанският мореплавател Христофор Колумб открива Вирджинските острови по време на второто му пътуване до Новия свят (1493-1496). Групата от острови стават владение на Испания.

1533 - Войските на испанския конкистадор Франциско Писаро завземат столицата на държавата на инките - Куско. На 15 август 1532 г. Франциско Писаро основава първия испански град в Перу, Сан Мигел де Тангарара, след като получава разрешението на краля на Испания на 20 януари 1531 г. да отплава от Панама към Перу на завоевателна мисия с екипаж от 180 мъже и 39 коне. На 23 март 1534 г. Писаро създава испанския град Куско, след като пристига в Куско на 14 ноември 1533 г. и е приет от Инките за "Създателя на света".

1770 - Шотландският пътешественик и изследовател Джеймс Брус открива изворите на р. Сини Нил при езерото Тана в Северозападна Етиопия. Сини Нил е река в Етиопия и Судан, която извира в планинския район на Етиопия на височина 1830 м и има дължина 1600 км. В Етиопия реката е смятана за свещена. Сини Нил заедно с Бели Нил образуват най-дългата река в света - Нил. През 1790 г. Джеймс Брус описва изследователската си дейност в географския труд "Пътешествие с цел откриване изворите на Нил през 1768 - 1773".

1918 - Томаш Масарик е избран за президент на Чехословакия. На 28 октомври 1918 г. е провъзгласено създаването на независимата Чехословашка република. На 14 декември 1918 г. Томаш Масарик встъпва в длъжност като първи президент на републиката. Той заема поста до 14 декември 1935 г.

1921 - В Торонто, Канада, канадските физиолози Фредерик Бантинг и Чарлз Бест публикуват доклад за откриването на инсулина. На 27 юли 1921 г. Фредерик Бантинг заедно с шотландския физиолог Джон Маклауд за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата получават Нобеловата награда за физиология или медицина за 1923 г. Те работят заедно с канадския физиолог Чарлз Бест, който по време на откритието не присъства и заради това не е удостоен с наградата. Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за работата.

1944 - Град Скопие, Македония, е освободен от фашистка окупация от Българската армия по време на Втората световна война (1939-1945).

1971 - Американската автоматична станция "Маринър 9" е изведена в орбита около Марс и става първият изкуствен спътник на друга планета. Станцията е изстреляна  на 30 май 1971 г. Мисията й завършва на 27 октомври 1972 г.

1995 - В Русия е създадена информационната агенция "Аргументи и факти - Новости".

1997 - Във Вашингтон, САЩ, на 24-ата специална сесия на Общото събрание на Организацията на американските държави (ОАД) е подписана Конвенция за забрана на незаконното производство и търговия с огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества и други свързани с тях материали. Конвенцията влиза в сила на 1 юли 1998 г.

1999 - Съветът за сигурност на ООН налага санкции на Афганистан заради нежеланието на талибаните да предадат на съд Бен Ладен.

2004 - Най-голямата въоръжена група на протестантите в Северна Ирландия - Асоциация за защита на Ълстър (УДА) обявява, че се отказва от въоръжената борба и започва процес на разоръжаване. Организацията, която поема отговорност за атентатите си с името "Борци за свобода на Ълстър", е обвинена за убийствата на повече от 400 католици за три десетилетия, както и за редица други криминални деяния, включително трафик на наркотици. На 12 ноември 2004 г. британското правителство признава примирието, обявено от УДА, в резултат на което политическите представители на нелегалната организация би трябвало да се включат в официалните политически преговори за Северна Ирландия.

2005 - Консорциум, начело със саудитската компания "Сауди Огер", финализира най-голямата сделка до този момент в турската история за приватизацията на турската телекомуникационна компания "Тюрк телеком". Мохамед Харири, вицепрезидент на "Сауди Огер", подписва споразумението за покупка на 55 процента от "Тюрк телеком".

2006 - Парламентът на Република Южна Африка приема закон, който признава хомосексуалните бракове. Това е първото узаконяване на еднополовите бракове в страна от Африка.

2008 - Чехия официално е приета за 18-и член на Европейската агенция за космически изследвания (ЕАКИ).
 
2010 - В щата Аризона, САЩ, с малка преднина от 4341 от общо над 1,67 млн. гласа е одобрено предложението за легализиране на употребата на марихуана за медицински цели.

2012 - В Русия влиза в сила нов закон, разширяващ понятията държавна измяна, шпионаж и държавна тайна. Според документа, одобрен през октомври 2012 г. от двете камари на парламента, държавна измяна извършва не само онзи, който предава секретни данни на чуждестранно правителство, но и онзи, който подпомага с консултации или финансови средства международни организации, замесени в "дейности, насочени срещу сигурността на Русия". В законодателната уредба в тази област, действала до момента, не се споменава международните организации; тя се прилага само в случай на дейност, накърняваща "външната сигурност". Влезлият в сила закон въвежда и ново престъпление - узнаване на държавни тайни чрез незаконни средства, което се наказва с до 4 години затвор.

2013 - Парламентът на Турция приема промяна в парламентарния правилник, с която се премахва забраната за носене на панталони от жените парламентаристки в сградата на парламента и по време на заседанията. Решението е предшествано от премахването на забраната за носене на забрадки от парламентаристките. Приета е и друга промяна, която се отнася до употребяваната за парламентаристките форма на обръщение, която вместо bayan (госпожа, дама) вече ще бъде kadin (жена). 
 
2015 - В сп. "Сайънс" са публикувани резултатите от изследване на първия излъчващ гами лъчи пулсар извън нашата галактика. Учените го кръщават PSR J0540-6919. Става въпрос за плътна звезда, която бързо се завърта около оста си и излъчва високоенергийни гама лъчи. Това се случва за пръв път, защото досега, макар и с помощта на космически телескопи, учените могат да откриват пулсари единствено в центъра на нашата галактика или в периферията й. PSR J0540-6919 се намира в центъра на галактиката джудже Голям Магеланов облак. За да се получи този много слаб сигнал от район, който се намира на разстояние 163 000 светлинни години от Земята, е трябвало спътникът "Ферми" на НАСА да събира данни в разстояние на 75 месеца. След това международният екип от учени, сред които Лука Гиймо от университета в Орлеан и Пиерик Мартен от университета в Тулуза, Франция, е направил селекция на фотоните, за да открият основната характеристика на пулсарите - вариациите в светимостта им.

2016 - В Краков, Полша, започва ексхумация на тялото на бившия президент Лех Качински, с което започва ново разследване на самолетната катастрофа в Смоленск от 2010 г., при която той загива. Самолетът, в който пътува Лех Качински се разбива на 10 април 2010 г., докато се опитва да кацне в Смоленск, Русия. Тогава загиват всичките 96 души на борда, включително президентът и десетки полски политически и военни лидери. Заради съмнения на правителството на Полша, че случилото се е резултат от човешка грешка с негово разпореждане разследването се подновява.

2018 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН единодушно подкрепя отмяната на санкциите срещу Еритрея, след като тя подобрява отношенията си с Етиопия и Джибути. Санкциите се изразяват в продължило почти едно десетилетие оръжейно ембарго, забрана за предоставяне на визи и замразяване на авоари на лица от Еритрея. Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за отмяна на санкционния режим включва и призив към Еритрея и Джибути да положат усилия за допълнителното нормализиране на отношенията и уреждането на спора за границата между двете държави.

2019 - В Загреб, Хърватия, на 88-годишна възраст умира продуцентът и носител на две награди "Оскар" Бранко Лустиг. В кариерата си той е участвал в създаването на над 100 хърватски и чуждестранни филма. Носител е на награда "Оскар" за филма "Списъкът на Шиндлер" (1993) и за филма "Гладиатор" (2000). За филма "Гладиатор" Бранко Лустиг е удостоен с наградата "Златен глобус".

2020 - В Москва, Русия, на 85-годишна възраст умира арменският актьор Армен Джигарханян. Освен редица театрални роли той има и над 200 роли в киното, сред които във филмите "Здравейте, аз съм вашата леля" и "Мястото на срещата не трябва да се променя". Армен Джигарханян е основател на "Московски драматичен театър под ръководството на Армен Джигарханян" през м. март 1996 г. Носител е на множество награди и държавни отличия, сред които Народен артист на СССР (1985) и Почетен гражданин на Ереван (2001).

2021 - В Албания министър-председателят Еди Рама прави първа копка за изграждането на тунела "Логара" в т.нар. Албанска Ривиера, южното крайбрежие на страната. Тунелът е с дължина 5,9 км на пътя между Вльора и Саранда. Търгът за строителството му е спечелен през октомври 2021 г. от консорциум от две турски компании.

2022 - План на страните от Г-7, наречен "Глобален щит", чиято цел е финансиране на държавите, които са потърпевши от климатични бедствия е обявен по време на 27-ата Конференция на страните участнички в Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (COP 27) от 6 до 18 ноември 2022 г. в Шарм ел Шейх, Египет. Планът предвижда осигуряването на средства за обезпечаване и защита от бедствия след наводнения, суша или урагани. Германия е предоставила по плана 170 милиона евро, а други страни, сред които Дания и Ирландия - 40 милиона евро.

Родени на този ден българи:

акад. Васил Златарски, историк, археолог и епиграф (1866-1935).
Той е първият преподавател по българска историография във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1897-1935), декан на Историко-филологическия факултет в университета (1906-1908; 1919-1920), ректор на университета (1913-1914; 1924-1925). Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Подпредседател на Управителния съвет на БАН (1926-1935). Един от основателите на Българското историческо дружество и негов председател (1911-1935). Прави първите археологически разкопки във вътрешния град Преслав (1897), разкопки и проучвания на средновековния град Червен (1910-1912). Сред значимите му трудове са "Писмата на византийския император Романа Лакапина до българския цар Симеон" (1894), "Българска история. Лекции" (1902), "Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис в славянски превод" - Български старини (1917), тритомната "История на българската държава през средните векове" (недовършена) и др.

акад. Георги Близнаков, химик (1920-2004).
Директор на Института по обща и неорганична химия при Българската академия на науките (БАН) (1961-1990). Председател на Централния съвет на научно-техническите съюзи (1971-1975). Заместник-председател (6 юли 1976-25 юли 1988) и главен научен секретар на БАН (29 юни 1977-12 април 1982). Ректор на Софийския университет "Климент Охридски" (18 ноември 1981-18 ноември 1985). Депутат в 8-ото Народно събрание (1981-1986). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1981). Носител на най-високото отличие на Чехословашката академия на науките - златен медал "За заслуги в развитието на науката и пред човечеството" (юни 1983), на орден "Кирил и Методий" първа степен (ноември 1970), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1980).

проф. Георги Робев, хоров диригент (1934-2002).
Бил е диригент на хора на Софийските учителки, хор "Кавал" и хора на Софийските девойки, диригент на хора при Ансамбъла за песни и танци на Министерството на вътрешните работи (1957-1960), диригент (1960-1965) и главен диригент (1966-25 април 2002) на Българската хорова капела "Светослав Обретенов". Председател на Съюза на музикалните дейци в България (21 февруари 1984-5 март 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Председател на Комитета за култура (20 юли 1989-6 март 1990), заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура (28 юли 1989-6 март 1990). Удостоен със званието "Народен артист" (1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Марта Деянова, пианистка (1947).
Свири от 5-годишна на пианото, а на 16 и 17 г. печели първите си награди в България и в Италия. Наричат я "детето чудо". От 1992 г.  живее и работи във Великобритания, където се занимава със звукозаписна дейност в Лондон. Има записани 25 диска, включително с цялостното творчество за пиано на композиторите Волфганг Амадеус Моцарт и Франц Шуберт. През 2000 г. прекъсва клавирната си кариера. Авторка е на романа "The dark side of the day" (2009). Носителка на първа награда от Третия национален конкурс за деца и млади изпълнители в София (1964), на награди от международни конкурси за пиано в Италия, Канада Франция, на награда на първата Международна трибуна за млади изпълнители в Париж, организирана от ЮНЕСКО (1969).

Ивайло Нинов, художник карикатурист (1960).
Публикувал е карикатури във вестниците "Поглед", "Антени", "Вечерни новини" и др. От 1983 г. работи във в. "Стършел". Автор е на рубриката "Малкият Иванчо" във в. "24 часа". Правил е многобройни самостоятелни изложби в България и в чужбина.

Параскева Джукелова, актриса (1970).
През 1992 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"  в класа на проф. Стефан Данаилов. След завършването си в продължение на пет години играе в Народния театър "Иван Вазов". От 1998 г. в продължение на 10 години е гост-актриса в различни театри - играла е в  Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Общинския театър "Възраждане" и в Театър "Българска армия". От 2008 г. отново е част от трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвала е във филмите "Кмете, кмете..." (1989), "Аритмия" (1992),  "Сезонът на канарчетата" (1993), "Суламит" (1997), "Емигранти" (2002), "Асистентът" (2002), "Изпепеляване" (2004), "Време за жени" (2006), "Съдилището" (2014), "Възвишение" (2017), в телевизионните сериали "Столичани в повече" (2011), Къде е Маги?" (2012-2013)"Пътят на честта (2019), "Блаженият" (2020), "Голата истина за група Жигули" (2021), "Вина" (2022),  и др. Превежда и пиеси, които са поставяни на сцена. Това са моноспектакълът й "Става дума за любов или опит за убийство", "Пет жени в еднакви рокли", "Моногамният", "Дани и дълбокото синьо море", "Унижението", "Добри хора".  Носителка е на наградата "Златна роза" за ролите си във филма "Сезонът на канарчетата" (1993).

Кирил Стойчев, астролог (1970).
С астрология се занимава от 1991 г. Основател и председател на Българската астрологична асоциация от 2004 г. до смъртта си на 3 август 2021 г. Основател е на Българската астрологична школа "Астро-логос". Авторе на много публикации, преподавател и автор на астрологични доклади. Автор е на книгите "Еволюция на връзката", "6 дни, за да постигнеш всичко, което желаеш", "144 възможности", "Животът е игра, играта е живот".

Спас Бухалов, състезател по лека атлетика (овчарски скок) (1980).
Печели 6-о място на Европейското първенство в зала през 2007 г. в Бирмингам, Великобритания (5,41 метра), и 8-о място на Европейското първенство в зала през 2009 г. в Торино, Италия (5,41 метра). Рекордьор на България в овчарския скок на открито и на закрито. През 2007-а година Спас Бухалов подобрява 20-годишният български рекорд на Атанас Търев в овчарския скок (5,80 метра) и преодолява 5,82 метра на Националния стадион "Васил Левски" в София. През 2013 г. прекратява състезателната си кариера.

На този ден са родени и:

Робърт Фултън, американски инженер (1765-1815).
Конструирал е първия параход "Клермонт" (1807).

Чарлз Лайел, британски геолог (1797-1875).

Джавахарлал Неру, индийски политик (1889-1964).
През 1928-1929 г. е един от лидерите на лявото крило на партията Индийски национален конгрес. Председател на Индийския национален конгрес (1929-1930, 1936-1937, 1946, 1951-1954). Първи министър-председател на независима Индия, след като Индия получава независимост от Великобритания (15 август 1947-27 май 1964) и министър на външните работи на Индия (15 август 1947-27 май 1964).

Фредерик Бантинг, канадски хирург и физиолог (1891-1941).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1923 г. за откриването на инсулина, която си поделя с шотландския физиолог Джон Маклауд. На 27 юли 1921 г. те за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата работят заедно с канадския физиолог Чарлз Бест, който по време на откритието не присъства и заради това не е удостоен с наградата. Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за работата.

Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (1907-2002).
Най-популярната си книга "Пипи Дългото чорапче" написва  през 1944 г., по време  на Втората световна война,  като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Романът излиза през 1945 г. Авторка е на "Мили мой Мио" (1954), "Дребосъчето Карлсон, който живее на покрива" (1955), "Емил от Льонеберя" (1963), "Роня, дъщерята на разбойника" (1981), "Братята с лъвски сърца" (1973) и др. През 2002 г.  правителството на Швеция учредява награда "Астрид Линдгрен" в нейна памет, с която се отличават творби или дейности с висока художествена стойност, като лауреатите трябва да споделят човешките ценности, които е изповядвала  писателката.

Бутрос Гали, египетски юрист, политик и дипломат (1922-2016).
Преподавател по международно право и международни отношения в Каирския университет (1949-1977). Държавен министър на външните работи на Египет (17 ноември 1977-31 декември 1991). Заместник министър-председател на Египет за външните работи (м. май 1991-31 декември 1991). Застъпник на политиката на помирение между Израел и Египет. Участва в разрешаването на редица конфликтни ситуации в Африка и Близкия изток. Генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН) (1 януари 1992-31 декември 1996)  - първи представител от Африка. Генерален секретар на Международната организация на франкофонията (16 ноември 1997-31 декември 2002). Носител на българския орден "Стара планина" първа степен за заслуги в развитието на сътрудничеството на България с франкофонската общност и приноса му за утвърждаване на международния авторитет на страната (11 октомври 2002).

Леонид Коган, съветски цигулар (1924-1982).

Хюсеин бен Талал, крал на Йордания от 11 август 1952 г. до 7 февруари 1999 г. (1935-1999).

Антонио Гадес, испански танцьор и хореограф (1936-2004).
Печели световна слава с балетни постановки, като "Фуенте овехуна", "Кървава сватба" и "Кармен", както и с участието си във филмите на Карлос Саура "Кармен" и "Амор брухо".

Чарлз Трети (Чарлз Филип Артър Джордж), крал на Великобритания (1948).
Възкачва се на престола на 8 септември 2022 г. след смъртта на майка му кралица Елизабет Втора. Обявен е за престолонаследник, когато дядо му крал Джордж VI умира на 6 февруари 1952 г. На 19 септември 2013 г. Чарлз става най-възрастният престолонаследник в британската история, след като навършва 64 години, 10 месеца и четири дена, изпреварвайки Уилям Четвърти, който се възкачва на престола през юни 1830 г. на 64 години, 10 месеца и три дена. Чарлз Трети е патрон на повече от 400 благотворителни организации.

Габриела Сабо, румънска състезателка по лека атлетика (1975).
Олимпийска шампионка е през 2000 г. в Сидни, Австралия. От олимпийски игри печели е един сребърен медал през 1996 г. в Атланта, САЩ, и един бронзов медал през 2000 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства печели шест златни медала  - през 1997 г., 1999 г., 2001 г. - на открито и през 1997 г., 1999 г. (два златни медала) - на закрито и един сребърен и един бронзов медал на закрито. От европейски първенства печели два златни медала на закрито (1998, 2000) и на открито - един сребърен (2002) и един бронзов медал (1994). През 1999 г. е избрана за "Спортист на Балканите" в анкетата, организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Министър на спорта и младежта на Румъния (4 март 2014-17 ноември 2015).

Томас Вермаелен, белгийски футболист (1985).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Шампионска лига (2015), Суперкупата на УЕФА (2015) и Световното клубно първенство (2015).

Това е денят на смъртта на:

княз Александър Невски, руски пълководец (1220-1263).
На 15 юли 1240 г. малката армия на Александър Невски нанася поражение над шведите, дебаркирали при вливането на р. Ижора в р. Нева. След победата при битката Александър получава името Невски. През 1547 г. е канонизиран за светец от Руската православна църква. На 21 май 1725 г. в Русия на негово име е учреден орденът "Александър Невски", а на 29 юли 1942 г. - военният орден на СССР "Александър Невски".

Готфрид Лайбниц, немски учен, философ, езиковед (1646-1716).

Георг Вилхелм Фридрих Хегел, немски философ (1770-1831).
Автор e на трудовете "Феноменология на духа" (1807), "Науката логика" (1812,1816), "Философия на правото" (1821) и др.

Мануел де Фая, испански композитор (1876-1946).

Луи Неел, френски физик (1904-2000). 
Основател и ръководител на Центъра за ядрени изследвания (1956) в Гренобъл, Франция, в който работи върху неутронната дифракция и изкуственото нарастване на кристалите. Един от създателите на Френско-германския реактор с висока плътност на неутронния поток в Гренобъл. Работи и върху палеомагнетизма, обяснява магнитната памет на скалите при промени на земното магнитно поле, дава доказателство за континенталния дрейф и поддържа теорията за тектоничните щитове. Носител на Нобелова награда за физика за 1970 г. за фундаментална работа и открития, отнасящи се до антиферомагнетизма и феримагнетизма, които имат решаващо значение за важни приложения във физиката на твърдото тяло. Той си поделя наградата с шведския физик Ханес Алфен, който я получава за създаването на магнитната хидродинамика.

Александър Муратов (ист.име Христо Мотов Мишев), български поет и преводач (1914-1994).
Учител в Асеновград (1941) и с. Славяново, община Плевен (1941-1944). Редактор (1945-1947) и отговорен редактор (1950-1953) на сп. "Кооперативно другарче" и "Пламъче". Автор е на стихосбирките: "Близо и далече" (1940), "Дунавска пролет" (1950), "Спасена светлина" (1960), "Под други небеса" (1970), "Горещници" (1980), "Пробен камък" (1990) и др., на сборник със сатирични творби "На разни адреси" (1962), на книги за деца. Превежда стихове от испански език, често в сътрудничество с Атанас Далчев ("Испански поети", 1948 г., и др.), като и от руски, френски и италиански език. Съставител е на антологиите "Латиноамериканска поезия" (1968, съвместно с А. Далчев), "Съвременна белгийска поезия" (1969, съвместно с Ф. Верезен), "Антология на световната поезия за морето" (1971, съвместно с А. Далчев), "Испански и латиноамерикански поети" (1980) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1972).

проф. Пенчо Данчев, български литературен критик (1915-1989).
Редактор в издателство на БКП, във в. "Литературен фронт и в Българска кинематография (1945-1953). Преподавател (от 1948) по марксистко-ленинска естетика във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-главен редактор на сп. "Септември " (1969-1975). Секретар (1954-1958) и заместник-председател  (от 8 юни 1972) на Съюза на българските писатели. Автор е на сборници със статии и проблемни литературни разработки като "Индивидуализмът в българската литература " (1949), "Съвременни български поети" (1951), "Въпроси на литературата и изкуството"(1955), "Съвременни проблеми и автори" (1973), "Естетика" (1974) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).

Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор (1925-1992).
С националния отбор по футбол на Австрия печели бронзов медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария като футболист. Като треньор на националния отбор по футбол на Нидерландия печели сребърен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина. Като треньор на "Фейенорд" (Нидерландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1970) и Интерконтиненталната купа (1970). Като треньор на "Хамбургер ШФ" (Германия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1983).

проф. Иван Велинов, български геолог геохимик (1932-2008).
Работил е върху петрологията на магмените и метасоматично изменените скали. Ръководител на катедра "Минералогия и петрография" (1980-1982) във Висшия минно-геоложки институт, основател на катедра "Метасоматизъм" в института (1981-1990) и директор на Висшия минно-геоложки институт (1982). Директор на Геологическия институт на Българската академия на науките /БАН/ (1982-1992). Чл.-кор. на БАН (1989).

Бранко Лустиг, хърватски продуцент (1932-2019).
В кариерата си е участвал в създаването на над 100 хърватски и чуждестранни филма. Носител на награда "Оскар" за най-добър продуцент за филма "Списъкът на Шиндлер" (1993) и за филма "Гладиатор" (2000), както и на "Златен глобус" (2000). Почетен гражданин на Загреб (2019).

проф. Кирил Стефанов (Кирил Стефанов Николов), български композитор (1933-2005).
Главен художествен ръководител и диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" (1956-14 ноември 2005). Заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България (21 февруари 1984-26 февруари 1989). От 1991 г. е преподавател по хорово дирижиране в Държавната музикална академия. Автор е на песни на фолклорна основа за хор, на детски песни и др. Част от песенното му творчество е поместено в 5 авторски песенни сборника. Носител на орден "Народна република България" втора степен (25 март 1983), на орден "Стара планина" втора степен (19 май 1998). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград (2003).

Армен Джигарханян, арменски актьор и режисьор (1935-2020).
Дебютира в постановката "Иван Рибаков" на Ереванския руски драматичен театър "К. Станиславски" ( януари 1955). През 1969 г. започва да играе в театър "Маяковски" в Москва, Русия. Освен редица театрални роли има и над 200 роли в киното, сред които във филмите "Здравейте, аз съм вашата леля", "Мястото на срещата не трябва да се променя", "Слънчев удар" (1977), "Цареубиец" (1991), "На Дерибасовска днес времето е ясно" (1993), "Стрелящи ангели" (1994) и др. Основател на "Московски драматичен театър по ръководството на Армен Джигарханян" (12 март 1996). Народен артист на РСФСР (1973). Народен артист на Арменска ССР (1977). Народен артист на СССР (1985). Почетен гражданин на Ереван (2001).

Власо Власов, български поет (1936-2002).
Бил е редактор в сп. "Армейска младеж", заместник главен редактор на в. "Магистрали", завеждащ редакция "Поезия" на Българското национално радио (БНР), заместник главен редактор на редакция "Програма" на БНР, главен редактор на програма "Христо Ботев" в БНР,  консултант на редакция "Предавания за България" на Московското радио. Автор е на стихосбирките "Свети само слънцето" (1965), "Което имам" (1972), "Ръкавът на бурите" (1976), "Билет за утре" (1981), "Обещавам ти себе си" (1982), "Слънчев вятър" (1986), "Обучаване на щъркели" (1990), "Подарявам ви моето отсъствие" (1996), "Очовечаване на звяра", "Утре ще дойде палача" и др. Носител на наградата на Съюза на българските журналисти за цикъл стихове "Подир вятъра на промените" (1996), на наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1996).

Нуредин Кафелов, български политик (1958-2022).
Кмет на Община Якоруда (16 октомври 1999-12 март 2003).  Член на Комисията за финансов надзор (12 март 2003-14 февруари 2008). Кмет на Якоруда от 28 октомври 2007 г. до смъртта си на 14 ноември 2022 г.
/КГ/АЯ/МГ